Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
10
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
Намерени са
10008
резултата от
1337
текста в
11
страници с части от думите : '
Вътрешното съзнание
'.
На страница
10
:
1000
резултата в
203
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето
съзнание
на физически план.
Могат да се споменат и много други отклонения на съзнанието.
Самите тези отклонения показват какво би трябвало да бъде нормалното състояние на нашето съзнание на физически план.
Но сега живеем във време, когато определени същества неминуемо трябва да ни станат познати, от една страна съществата зад воала на природата, от друга страна зад воала на душевния свят. Ако тези същества не се опознаят, по-нататъшната еволюция на човечеството ще бъде изложена на опасност. Ако не се съзира връзката на Ариман и Луцифер с нашата еволюция, предстои опасност. Защото точно когато не се забелязват, те работят най-ефективно. Като пример за начина, по който работи Ариман, ще разкажа един анекдот, който представя неукрасената истина.
към текста >>
Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на
съзнание
то, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот.
Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот.
Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин. Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание.
към текста >>
В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на
съзнание
.
Следователно трябва да разберем, че ние имаме най-голямата възможна прецизност на съзнанието, защото само тя е подходяща за настоящия ни Земен живот. Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин. Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел.
В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание.
Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието.
към текста >>
Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на
съзнание
до друга форма на
съзнание
то.
Ако вземете всичко, което може да се намери в моите книги "Тайната Наука", "Прагът на духовния свят", "Път към себепознание", "Как се постигат познания за висшите светове? ", а също така и в много от лекционните курсове, вие ще намерите, че там са били посочени пътища, посредством които хората могат да проникнат отвъд природата и отвъд душевния живот по правилния начин и с необходимата подготовка. Описани са пътищата, по които хората могат да проникнат зад кулисите на Битието по правилния начин. Но субективните стремежи на много хора на практика не са насочени към постигане на желаната цел. В тези книги е ясно посочено, че някой, който желае да проникне в другия свят, трябва да се издигне над нормалната форма на съзнание.
Ако дадените указания се следват точно ще бъде ясно, че той трябва да се издигне от нормалната форма на съзнание до друга форма на съзнанието.
към текста >>
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на
съзнание
, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното
съзнание
: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза.
Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
към текста >>
Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното
съзнание
, а не самият духовен свят.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза.
Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят.
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща.
към текста >>
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното
съзнание
.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят.
Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят.
към текста >>
Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното
съзнание
; докато тя би трябвало да произлиза от
съзнание
, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание.
Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното.
Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук.
към текста >>
Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално
съзнание
, а не нещо, което е отзвук от различен вид
съзнание
.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното.
Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание.
Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после.
към текста >>
Обаче ако имате видения в нормално
съзнание
, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид
съзнание
, а да запазите
съзнание
то си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното
съзнание
, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
Важно е това да се знае, защото сред повечето хора има склонност, дори също и сред много наши приятели, на всяка цена да не изоставят нормалната форма на съзнание, а да останат в нея и да вкарат духовния свят в обичайното съзнание: с други думи, да не оставят Аза да се издигне, а да внесат духовния свят в Аза. Познанието за духовния свят е това, което би трябвало да се внася в обикновеното съзнание, а не самият духовен свят. Ако точно практикувате съдържащото се в споменатите книги, ще доведете себе си в условия, посредством които ще изживявате духовния свят, условия с които получените от този свят опитности могат да бъдат пренесени в сферата на нормалното съзнание. Има мнозина, които не искат това; те искат опитността да бъде всъщност в нормалното съзнание; докато тя би трябвало да произлиза от съзнание, различно от нормалното, и да се пренася в нормалното. Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание.
Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят.
Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят.
към текста >>
Самият процес протича извън обичайното
съзнание
и в
съзнание
то навлиза най-много картина, образ, който се появява после.
Много от нашите приятели обаче се опитват да имат видения в нормално съзнание, а не нещо, което е отзвук от различен вид съзнание. Обаче ако имате видения в нормално съзнание, с други думи, ако наистина не желаете да развиете различен вид съзнание, а да запазите съзнанието си в неговата обичайна форма и въпреки това да виждате в духовния свят, това означава, че вие не желаете сериозно да отидете отвъд, а да останете в обичайното съзнание, очаквайки да видите там форми и фигури, които приличат на онези от физическия свят. Много хора усърдно се опитват да видят духове или дейности на духове, но искат да ги видят точно така, както виждат физическите неща. Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук.
Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после.
Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят. Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят. Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
към текста >>
Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното
съзнание
, което принадлежи само на физическия свят.
Те искат да видят дух, но очакват този дух да има формата на мъж или на жена или може би на пудел, каквито те се виждат във физическия свят. В другия свят обаче не е като тук. Самият процес протича извън обичайното съзнание и в съзнанието навлиза най-много картина, образ, който се появява после. Накратко, не трябва да очакваме духовният свят да бъде просто един вид по-фин сетивен свят, нито че той ще говори с човешки думи, като единствената разлика ще бъде, че думите ще идват от духовния свят. Някои наши приятели често желаят да слушат по този начин гласове, които сякаш им говорят; очакват тези гласове да бъдат подобни на онези от физическия свят, просто предавайки различна, по-фина версия на нещата от физическия свят.
Тези хора желаят да влязат в духовния свят с обичайното съзнание, което принадлежи само на физическия свят.
към текста >>
Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното
съзнание
, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман.
Както виждате тук има особеност, която трябва да се има силно в предвид.
Трябва напълно да съзнаваме възможността, че веднага щом внесем нещо друго в обичайното съзнание, което всъщност е подходящо само за физическия свят, ние стигаме до Сцила и Харибда до Луцифер и Ариман.
Трябва да се научим да разпознаваме Луцифер и Ариман като реални Сили в това отношение. По тази причина се придава такова значение на отношенията между Луцифер и Ариман, и статуята в Гьотеанума ще бъде истинско изображение на това.
към текста >>
Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на
съзнание
то в сферата на
съзнание
, съответстваща на човешкия физически живот на Земята.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност.
Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята.
Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития. По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание. Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното
съзнание
на хората и в земните събития.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност. Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята.
Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития.
По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание. Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното
съзнание
.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност. Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята. Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития.
По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание.
Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока. Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното
съзнание
трябва да бъде издигнато в друга посока.
Ние трябва уверено да държим на своето учение и също да насочим себе си дълбоко в неговата същност. Нека си припомним например как Мистерията на Голгота съставлява самия център на нашите стремежи, как е било подчертавано, че Христос влезе в Исус от Назарет по толкова често описвания начин, идвайки от други сфери на съзнанието в сферата на съзнание, съответстваща на човешкия физически живот на Земята. Христос Исус е една Сила на Земята, живееща в земното съзнание на хората и в земните събития. По тази причина Новият Завет не може да бъде естествена наука, защото естествената наука науката за скритото зад природата трябва, ако се отправя към реалността, да отиде отвъд нормалното съзнание.
Новият Завет не може да бъде и Духовна Наука, защото там също нормалното съзнание трябва да бъде издигнато в друга посока.
Удивителното величие и значимост на Новия Завет лежат точно във факта, че той не може да се направи да бъде нито естествена наука, нито дори Духовна Наука и въпреки това той не трябва се използва, за да се водят спорове срещу Духовната Наука.
към текста >>
2.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в
съзнание
то най-важното, което е казано.
По случай това ново издание на едно от моите отдавнашни писания може да бъде казано следното. Някои критици намират, че през време на моя писателски жизнен път са настъпили промени в моите възгледи. Но къде може да се намери правото за едно такова съждение, щом едно мое писание издадено преди повече от 20 години може да излезе днес така, че не е нужно да бъде изменено даже нито едно изречение? И когато някои искат да намерят в моето духовно научно антропософско действие един поврат в моите идеи, на тях може да им се възрази, че сега при прочитането отново на тази сказка развитите в нея идеи се явяват като една здрава основа на Антропософията. Да, даже на мене ми се струва, че именно антропософският начин на мислене е призван за разбирането на тези идеи.
При друго направление на идеите едва ли би могло да се приеме действително в съзнанието най-важното, което е казано.
Това, което преди 20 години стоеше зад моя идеен свят, бе разработено от мене в най-различните направления; този е фактът, който е налице, а не една промяна на светогледа.
към текста >>
С пълно
съзнание
за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година.
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката. Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост.
С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година.
В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката. Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения.
към текста >>
Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още
съзнание
за това.
Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно. Ние сме се отучили да виждаме в чистата природа най-висшето, за което нашият дух проявява желание; ето защо чистият реализъм, който е лишен от онова висше естество, не би могъл никога да ни задоволи. Това време трябваше да дойде. То беше необходимост за развиващото се до все по-високи степени човечество.
Човекът можеше да се задържи само толкова дълго в природата, докато нямаше още съзнание за това.
В момента, когато позна с пълна яснота своето собствено себе, в момента, в който разбра, че в неговата вътрешност живее едно царство, което е поне равностойно на това на външния свят, той трябваше да се освободи от връзките на природата.
към текста >>
Нищо друго освен
вътрешното
небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си.
Нека сега си зададем въпроса за основата на удоволствието изпитано при произведенията на изкуството. Ние трябва да бъдем преди всичко наясно върху това, че удоволствието, което бива задоволено при обекти те на красивото, с нищо не отстъпва на чисто интелектуалното удоволствие, което имаме при чисто духовното. Винаги представлява едно падане на изкуството, когато неговата задача се преследва в чистото развлечение, в задоволяването на едно низше удоволствие. Следователно удоволствието изпитано при произведенията на изкуството, основата на това удоволствие не може никога да бъде друго освен онова, което ни кара да чувствуваме онова радостно възвисяване по отношение на идейния свят, което издига целия човек над самия себе си. Кое ни дава сега едно такова задоволство при идейния свят?
Нищо друго освен вътрешното небесно спокойствие и съвършенство, които той крие в себе си.
Във възникващия в нашата собствена вътрешност идеен свят не се раздвижва никакво противоречие, никаква дисхармония, защото този свят е нещо безкрайно в себе си. Всичко, което прави този образ да бъде нещо съвършено, се намира в самия него. Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него. Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята. И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха.
към текста >>
Художникът ни се явява във
вътрешното
побратимяване с мировия Дух и изкуството ни се явява като продължение на природния процес.
Взет в този смисъл, художникът ни се явява като продължител на мировия дух; той продължава сътворението по-нататък там, където мировият дух, го изоставя от ръцете си.
Художникът ни се явява във вътрешното побратимяване с мировия Дух и изкуството ни се явява като продължение на природния процес.
С това художникът се издига над обикновения действителен живот, и той ни възвисява нас, които се вглъбяваме в неговите творения, възвисява ни заедно със себе си. Той не твори за света, който свършва, а израства над този свят. Гьоте прави този негов възглед да бъде изказан от музата към художника със следните думи в неговото съчинение "Апотеоз на художника":
към текста >>
3.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на
съзнание
то от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в под
съзнание
то и които по-рано не са били изнесени нагоре от това под
съзнание
.
Но човек ще може вероятно да приближи до себе си изживяното с изкуството тогава, когато се постарае да вникне с погледа дълбоко в процесите на душата, които стават, било при художественото творчество, било при художествената наслада. Защото достатъчно е човек да е живял действително само малко с изкуството, достатъчно е само да се е постарал да се справи с него по-интимно, и той ще открие, че именно душевните процеси, които трябва да бъдат сега описани при художника и при художествено наслаждаващия се отнасят някакси обратно, но всъщност те са същите. Художникът изживява това, което иска да опише, предварително, така че той изживява първо определен душевен процес, който след това е заменен чрез един друг; художествено наслаждаващият се изживява втория душевен процес, за който говоря, изживява го първо и след това изживява първия, от който е изходил художникът. Сега аз мисля, че хората се приближават трудно до изкуството, че те се приближават така трудно психологически до него, защото не се осмеляват да слязат толкова дълбоко в човешката душа, колкото е необходимо, за да уловят онова, което всъщност предизвиква художествената нужда. Може би въобще едвам нашето време е годно, да говорим малко по-ясно върху тази художествена нужда.
Защото както и да се мисли върху някои художествени насоки на най-близкото минало и на настоящето, каквото и да се мисли върху импресионизма, върху експресионизма, и т.н., говоренето върху които понякога произхожда от една твърде нехудожествена нужда, едно нещо не може да се отрече: че чрез възникването на тези насоки художественото чувствуване, художественият живот са изнесени сега повече на повърхността на съзнанието от определени дълбочини на душата, които се намират далече, много далече в подсъзнанието и които по-рано не са били изнесени нагоре от това подсъзнание.
Днес хората проявяват напълно по необходимост повече интерес за художествените и наслаждаващите се на изкуството човешки душевни процеси чрез всичко това, което се е говорило върху такива неща като импресионизма и експресионизма, отколкото е бил случаят в миналите времена, когато естетическите понятия на учените господа са стояли много далече от това, което е живяло всъщност в изкуството. В последно време при разглеждането на изкуството са били намерени понятия, представи, които в известно отношение стоят близо до това, което настоящото изкуство твори, поне в сравнение с минали времена.
към текста >>
И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в под
съзнание
то и в без
съзнание
то, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват.
Животът на душата е всъщност безкрайно много по-дълбок, отколкото обикновено се предполага.
И фактът, че човекът има множество изживявания в дълбочините на душата в подсъзнанието и в безсъзнанието, за които малко се говори в обикновения живот, това много малко хора предчувствуват.
Но човек трябва да слезе малко по-дълбоко в този душевен живот, за да го открие именно там, където трябва да се търси настроението между посочените преди малко граници. Нашият душевен живот се колебае така да се каже между най-различните състояния, които повече или по-малко нищо от това, което днес казвам, не е мислено педантично които повече или по-малко представляват два вида: веднъж в дълбочините на човешката душа има нещо, което иска да се издигне нагоре по един свободен начин, което понякога измъчва душата съвсем несъзнателно, но все пак я измъчва и което, когато тази душа е особено организирана за споменатото настроение, иска непрестанно да се разтовари също при едно здраво устройство на човека иска да се разтовари като видение. Когато поводът за споменатото душевно настроение е налице, нашият душевен живот се стреми всъщност, много повече отколкото се вярва, стреми си постоянно към това, да се превърне в смисъла на видението. Здравият душевен живот се състои именно в това, че тази "воля на видението" остава да съществува само като стремеж, че видението не излиза наяве.
към текста >>
Тези по-дълбоки тайни на простиращата се около нас природа се представят може би пред съвременното
съзнание
на човечеството даже твърде парадоксални, когато човек ги изкаже, но все пак има нещо, което именно от нашето време нататък прави този вид тайни, за които говоря, все по-популярни и по-популярни.
Тези по-дълбоки тайни на простиращата се около нас природа се представят може би пред съвременното съзнание на човечеството даже твърде парадоксални, когато човек ги изкаже, но все пак има нещо, което именно от нашето време нататък прави този вид тайни, за които говоря, все по-популярни и по-популярни.
В природата има нещо, което не е само растящ, развиващ се и разцъфтяващ се живот, на което естествено се радваме при една здрава душа, а освен това в природата съществува нещо, което в обикновения смисъл наричаме смърт на живота, разрушение. В природата съществува нещо, което непрестанно разрушава и побеждава един живот чрез друг. Който може да чувствува това, ще може да чувствува, когато пристъпва към човешката форма, към естествената човешка форма нека изберем имен но този отличен пример -, че тази човешка форма съдържа в нейните отделни части нещо пълно с тайнственост: че във всеки момент тази форма, която се осъществява във външния живот, бива умъртвена чрез един по-висш живот. Тази е тайната на всеки живот: непрестанно и навсякъде един по-нисш живот бива умъртвен чрез един по-висш. Тази човешка форма, която е проникната от човешката душа, от човешкия живот, е постоянно убивана чрез човешката душа, чрез човешкия живот, бива постоянно победена.
към текста >>
Защото ние имаме чувството, че онова, което става в художественото съответно в художественото творчество и в художественото наслада, трябва днес да бъде издигнато от под
съзнание
то в
съзнание
то повече отколкото е било издигнато в по-предни епохи на изкуството.
Аз вярвам, че във всички различни тенденции и стремежи, които хората са започнали, но при които са останали в самото начало и които се именуват "импресионизъм", може да бъде почувствуван копнежът на нашето време да бъдат намерени действително горепосочените тайни на природата, гореспоменатото сетивно-свръхсетивно на природата, и да му се даде форма.
Защото ние имаме чувството, че онова, което става в художественото съответно в художественото творчество и в художественото наслада, трябва днес да бъде издигнато от подсъзнанието в съзнанието повече отколкото е било издигнато в по-предни епохи на изкуството.
Това, което става тук, а именно, че едно подтиснато видение бива задоволено, или че пред природата бива поставено нещо, което продължава да сътворява нейния процес: към това винаги са се стремили хората на изкуството. Защото тези са всъщност двата извора на изкуството.
към текста >>
Ето защо, когато стоим пред една картина на Рафаел, ние винаги имаме чувството, когато въобще искаме да си изтълкуваме това, което иначе остава тъмно долу в под
съзнание
то, което не е нужно да изкажем: че уреждаме нещо с произведението на изкуството и с това косвено също и с Рафаел.
Но да се върнем във времената на Рафаел. Самопонятно е, че времената на Рафаел са се стремили съвършено различно към тези неща, отколкото в нашето време към нещо подобно са се стремили Сезан, Ходлер. Обаче винаги към това са се стремили повече или по-малко художниците, стремили са се към това, което в изкуството е отбелязано с тези две течения. Само че в по-стари времена то е било чувствувано като нещо истински елементарно първоначално, когато художникът не е знаел, че в неговата душа нещо духовно несъзнателно пристъпва към природата и обезмагьосва това, което е омагьосано в нея, когато той го търси в сетивно-свръхсетивното.
Ето защо, когато стоим пред една картина на Рафаел, ние винаги имаме чувството, когато въобще искаме да си изтълкуваме това, което иначе остава тъмно долу в подсъзнанието, което не е нужно да изкажем: че уреждаме нещо с произведението на изкуството и с това косвено също и с Рафаел.
Но онова, което уреждаме тук, ние можем да имаме чувството както казах, не е нужно да изкажем това, също не и за нашата душа -, можем да имаме чувството, че сме били заедно с Рафаел и един минал живот и сме научили от него много неща, които са проникнали дълбоко в душата. И това, което сме уредили с душата на Рафаел в минали столетия, то се е превърнало в нещо подсъзнателно; след това, когато стоим пред творбите на Рафаел, то отново оживява. Ние вярваме, че стоим срещу нещо, което отдавна е станало между нашата собствена душа и душата на Рафаел.
към текста >>
По-новият художник ни води в духовното така да се каже в своята стая и онова, което става между него и нас, е близо до човешкото
съзнание
: то става между него и нас в непосредственото настояще.
Ние нямаме това чувство по отношение на по-новия художник.
По-новият художник ни води в духовното така да се каже в своята стая и онова, което става между него и нас, е близо до човешкото съзнание: то става между него и нас в непосредственото настояще.
Понеже сега е възникнал този копнеж, тази нужда на времето, затова положението е такова, че също и процесът на възлизащата представа, която всъщност е едно подтиснато видение, иска да бъде задоволен в изкуството. И, макар и днес нещо още елементарно, пред нас застава от другата страна действително освобождението, и след това отново става едно свързване, едно съчетание, едно копиране на природата, тогава това чувство се разширява и ние откриваме, че всъщност е напълно валидно това, което аз сега току що казах. Не за всички цветове, цветовете говорят по-най-различен начин. Докато светлите цветове, червените, жълтите, фактически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата. Чрез синьото ние вече навлизаме във формата, а именно в създаващата формите душа.
към текста >>
Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво
съзнание
, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото.
И, макар и днес нещо още елементарно, пред нас застава от другата страна действително освобождението, и след това отново става едно свързване, едно съчетание, едно копиране на природата, тогава това чувство се разширява и ние откриваме, че всъщност е напълно валидно това, което аз сега току що казах. Не за всички цветове, цветовете говорят по-най-различен начин. Докато светлите цветове, червените, жълтите, фактически ни атакуват, казват ни много нещо, сините цветове са такива, които предават на образа преминаването към формата. Чрез синьото ние вече навлизаме във формата, а именно в създаващата формите душа. Художниците бяха на път да открият, да направят такива открития, но често пъти са останали да стоя на половината път.
Някои картини на Синьак ни се явяват така малко задоволяващи затова, въпреки че в други отношения те могат да бъдат задоволяващи, защото в тях винаги синьото е третирано по същия начин, както, да речем, жълтото или червеното, без да съществува някакво съзнание, че синият цветен ефект, поставен до жълтия, има съвършено друга валентност отколкото червеното до жълтото.
Това изглежда да бъде нещо тривиално за всеки, който може да чувствува цветовете. Обаче в по-дълбокия смисъл художниците са на път да открият такива тайни. Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък.
към текста >>
Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето под
съзнание
по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство.
Когато разгледаме скулптурата, ние ще открием: в скулптурата, в пластиката за повърхностите както и за линиите съществуват винаги две тълкувания. Аз искам да говоря обаче само за едно тълкуване. Първо едно здраво чувствуване не понася, щото пластичната повърхнина да остане онази, която тя е в естествената човешка форма, защото там тя е убита чрез човешката душа, чрез човешкия живот, чрез нещо по-висше. Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване.
Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство.
Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота. Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат. Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
към текста >>
Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото под
съзнание
.
Ние трябва да търсим собствения живот на повърхнината, когато първо сме изкарали духовно живота или душата, която се намира в човешката форма, трябва да търсим душата на самата форма. И ние забелязваме, как намираме тази душа, когато не оставяме повърхнината огъната веднъж, а огъваме още веднъж еднократната гънка, така че имаме една двойна гънка, така че имаме една двойна гънка, едно двойно огъване. Ние забелязваме, как по този начин накарваме формата да говори и забелязваме също, че дълбоко в нашето подсъзнание по отношение на това, което сега обясних повече като едно анализиращо чувство, съществува едно синтетично чувство. Сетивната природа се разпада в нещо чисто сетивно-свръхсетивно, което е само победено в по-висши степени на живота. Вътре в границите на споменатите душевни граници ние имаме един елементарен стремеж да обезмагьосаме по този начин природата, за да видим, как в нея сетивно-свръхсетивното се намира така, както кристалите в една друза /грозд от кристали/, и как чрез това, че те се намират в една друза, техните повърхнини се пресичат.
Обаче човекът има също отново в себе си онази способност, която бих могъл да нарека синтеза, едно синтетично чувство, той има тази способност често пъти много силно изразена именно тогава, когато това разцепване, това анализиране, това разтваряне на природата в нещо сетивно-свръхсетивно съществува интензивно в неговото подсъзнание.
към текста >>
Скулпторът създава всъщност форми, които окото вече вижда, но които то вижда толкова слабо, че това слабо виждане остава напълно в под
съзнание
то.
Скулпторът създава всъщност форми, които окото вече вижда, но които то вижда толкова слабо, че това слабо виждане остава напълно в подсъзнанието.
Това е едно непосредствено привеждане на осезанието в зрението, на което служи скулпторът. Ето защо скулпторът трябва, или да се старае да превърне спокойната форма, която иначе е само предмет на едностранчивото око, в жест, който винаги ни възбужда да бъде подражаван отново в един жест и този жест, който сега сме освободили от магията, да бъде отново доведен до спокойствие. Защото всъщност това, което бива възбудено в тази посока и отново бива доведено в спокойствие в другата посока, което действува в нас като душевен процес, когато творим художествено или се наслаждаваме художествено, е от едната страна винаги така, както в обикновения живот човекът вдишва и издишва. Този процес, извлечен от човешката душа, прави понякога едно гротескно впечатление, въпреки че от друга страна предизвиква чувството за интензивните безкрайности, които са омагьосани в природата. Развитието на изкуството и това показват именно определени наченки, които имаме от десетилетия насам и особено в настоящето се движи напълно в посоката, да стигне зад такива тайни и да даде форма на тези неща повече или по-малко несъзнателно.
към текста >>
В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото
съзнание
, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления.
Можем да кажем, че двата извора на изкуството отговарят на най-дълбоките нужди, на несъзнателните нужди на човешката душа. Да бъде създадено едно задоволяване на това, което всъщност иска да се превърне във видение, това винаги ще се превръща повече или по-малко в експресионистичната форма на изкуството, макар и да не трябва да отдаваме голямо значение на тази характерна дума. И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер.
В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления.
Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно. Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
към текста >>
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето под
съзнание
върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
И онова, което трябва да бъде създадено, за да съедини отново това, което сме разтворили в неговите сетивно-свръхсетивни съставни части в някоя форма, или от което сме убили непосредствения сетивен живот, за да му вдъхнем самите ние свръхсетивен живот, ще доведе до импресионистичната форма на изкуството. Тези две нужди на човешката душа са били винаги изворите на изкуството, само че в общото развитие на човечеството в непосредственото минало едното е преследвано експресионистично, другото импресионистично. Вероятно отивайки бързо към бъдещето то ще се оформи в особено голям размер. В бъдещето хората ще чувствуват художествено тогава, когато разширят все повече и повече неумственото съзнание, а чувството, когато развият интензивно именно това последното в тези две направления. Тези две направления това трябва да подчертаваме постоянно отново по отношение на определени погрешни разбирания тези две направления не отговарят никак на нещо болестно.
Болестното ще връхлети човечеството именно тогава, когато влечението към визионерното, което в определени граници представлява един здравен природен процес, когато това влечение към визионерното не бъде задоволено чрез експресионистичното изкуство, или когато това, което все пак нашето подсъзнание върши постоянно, а именно разполагането на природата в нейните сетивно-свръхсетивни части, не бъде постоянно и постоянно проникнато с един по-висш живот чрез един истински художествен хумор, за да стигнем в състояние да копираме в произведенията на изкуството това, което природата върши творчески.
към текста >>
Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в под
съзнание
то, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство.
Аз вярвам напълно, че художественият процес е в много отношения нещо намиращо се дълбоко, дълбоко в подсъзнанието, но все пак може да бъде от голямо значение за живота да имаме при определени обстоятелства такива силни, такива интензивни представи за художествения процес, че тези силни, интензивни представи да произвеждат в душата нещо, което слаби представи никога не произвеждат, а именно да се превърнат в чувство.
Когато тези два източника на изкуството се проявят чувствено в човешката душа, тогава ще се види без съмнение, колко здраво е чувствувал Гьоте, когато за определен момент на живота такива неща са винаги разбира се едностранчиви той чувствувал истински художественото в музиката, като е казал: музиката представлява затова най-висшето в изкуството както казах, това е едностранчиво, защото всяко изкуство може да стигне до тази висота, но когато характеризираме, ние винаги характеризираме едностранчиво -, музиката представлява най-висшето затова, защото тя никак не е в състояние да подражава нещо от природата, а е съдържание и форма в нейния собствен елемент. Но така всяко изкуство става съдържание и форма в неговия първичен елемент, когато изтръгва по посочения начин от природата нейните тайни, не чрез измисляне, не чрез измъдруване, а чрез откриване на сетивно-свръхсетивното в нея. Аз вярвам, че без съмнение в самата душа има често пъти един много тайнствен процес, когато насочим дълбоко вниманието върху сетивно-свръхсетивното в природата. Самият Гьоте е употребил този израз "сетивно-свръхсетивно". И въпреки че той нарича това сетивно-свръхсетивно една явна тайна, то може да бъде намерено само тогава, когато подсъзнателните душевни сили могат да се потопят напълно в природата.
към текста >>
Чрез видението човек изкарва вътрешността до определена степен навън, така че
вътрешното
става нещо външно в самите нас; в интуицията човек излиза вън от самия себе си: той слиза вътре в света.
Визионерното се ражда в душата някакси чрез това, че свръхсетивното изживяното иска да се разтвори: то се надига нагоре от душата. Отново, което може да бъде изживяно външно като духовно, външно като свръхсетивно, него изживява онзи, който въобще може да изживява духовно, изживява го не чрез видение, което в Духовната Наука е тогава пречистено и превърнато в имагинация, него изживява онзи, който може да изживява духовно, чрез интуицията.
Чрез видението човек изкарва вътрешността до определена степен навън, така че вътрешното става нещо външно в самите нас; в интуицията човек излиза вън от самия себе си: той слиза вътре в света.
Обаче това слизане остава нещо недействително, ако човек не е в състояние да обезмагьоса това, което природата държи омагьосано, което тя винаги иска да победи чрез един по-висш живот. Когато човек застава след това в тази обезмагьосана природа, той живее тогава в интуиции. Тези интуиции, доколкото те се проявяват в изкуството, са свързани без съмнение с интимни изживявания, които душата може да има, когато излизайки вън от себе си тя става едно с нещата. Ето защо Гьоте, изхождайки от своето всъщност до висока степен импресионистично изкуство, каза към един свой приятел: Искам да ви кажа нещо, което може да ви изясни отношението на човека към това, което аз съм създал. Моите неща не могат да станат популярни.
към текста >>
Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок смисъл в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното
съзнание
.
Моите неща не могат да станат популярни. Само онези, които са изживели нещо подобно, които са минали през същия случай, само те ще разберат в действителност моите работи. Гьоте имаше вече това чувствуване на изкуството. То излиза наяве особено художествено изразено в още малко разбраната втора част на неговата трагедия "Фауст". Гьоте притежава вече това чувствува не на изкуството, да търси сетивно-свръхсетивното чрез това, че частта на природата да бъде позната като това, което иска да стане едно цяло издигайки се над самото себе си, което метаморфоризирайки се става отново нещо друго и след това бивайки съединено с другото в едно произведение на природата бива убито чрез един по-висш живот.
Когато проникваме по такъв начин в природата, ние навлизаме в много по-висок смисъл в една истинска действителност, отколкото вярва обикновеното съзнание.
Това, в което проникваме, доставя обаче най-голямото доказателство за това, че изкуството няма нужда да копира просто сетивното или да изразява свръхсетивното, чисто духовното, чрез което би се заблудила към две страни, но че изкуството може да даде форма, може да изрази това, което е сетивно в свръхсетивното, свръхсетивно в сетивното. Ние сме може би в най-истинския смисъл на думата натуралисти именно чрез това, че познаваме сетивно-свръхсетивното и ставаме натуралисти именно по отношение на сетивно-свръхсетивното тъкмо затова, защото можем да го схванем само тогава, когато сме същевременно супер натуралисти. И, както вярвам, така в душата ще могат да се развият истински художествени изживявания, могат да се развият така, че да възбудят също художественото разбиране, художествената наслада. Но този начин човек ще може да развие по определен начин в самия себе си способността да живее художествено в изкуството. Без съмнение обаче именно едно такова интензивно по-дълбоко разглеждане на сетивно-свръхсетивното и неговото осъществяване чрез изкуството ще направи разбираемо Гьотевите дълбоко чувствувани, излезли от дълбоко разбиране на света думи, от които аз изходих, думите, които искат да изразят по един обхватен начин нашето отношение като човек към изкуството тогава, когато сме в състояние да схванем дълбоко изкуството в неговото отношение към истинската, също към свръхсетивната действителност.
към текста >>
4.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното
съзнание
остават в областта на под
съзнание
то или на без
съзнание
то.
Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място.
Ние можем да проследим тези процеси, когато чрез духовното наблюдение действително слизаме в глъбините на душевния живот, които за обикновеното съзнание остават в областта на подсъзнанието или на безсъзнанието.
към текста >>
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във
вътрешното
чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
към текста >>
Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в под
съзнание
то задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл.
Който наблюдава душевния живот на човека, ще открие първо независимо от наблюдението на външния свят че този душевен живот доколкото той се развива свободно в размишлението, във вътрешното чувствуване, има постоянно една тенденция, която не можем да назовем другояче освен така: това, което се вълнува и кипи там в душевния живот като усещане, като чувства, като сдържани волеви импулси и други подобни, то иска да излезе горе и иска всъщност също и в здравия душевен живот да се оформи в това, което можем да наречем един вид видение. Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот.
Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл.
Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл. Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието. Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване.
към текста >>
Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до
съзнание
то.
Всъщност в глъбините на нашата душа ние се стремим винаги към това, да оформим във видение вълнуващия и кипящ душевен живот. Обаче в здравия душевен живот видението никога не трябва да излезе наяве, то трябва да бъде заменено, заместено, трябва да бъде задържано в неговото раждане, иначе се явява един болестен душевен живот. Обаче във всяка душа се проявяват стремежи да се образуват видения и всъщност ние вървим през живота, като постоянно в подсъзнанието задържаме видения, като ги оставяме да избледнеят до мисъл. Тогава ни помага зрението, външният образ. Когато с нашия кипящ душевен живот стоим непосредствено срещу външния свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят действува върху нас с неговите впечатления, тогава този външен свят затъпява това, което иска да стане видение, и прави видението да избледнее до здравата мисъл.
Казвам: ние вървим всъщност през света, като постоянно се стремим към видения, само че не довеждаме винаги съответните възприятия по един подходящ начин до съзнанието.
Обаче който се постарае да добие яснота върху това, което звучи там между редовете на живота по един лек начин, което човек изпитва всеки ден, който може да наблюдава това, той ще види вече, че действително там изплуват всевъзможни неща. Трябва да кажа: когато например вляза случайно в трапезарията на един човек, и намирам там едно общество, което яде, и чиниите биха имали червен цвят, аз неволно ще повярвам чрез едно елементарно чувство: там около масата седи едно общество, от гастрономи, което иска наслаждавайки се да се потопи напълно в яденетата и тяхното редуване. Ако напротив бих видял, че там на масата се намират сини чинии, ще повярвам, че седящите там не са никакви гастрономи, а те ядат, защото са гладни. Естествено човек би могъл да почувствува същото нещо също малко различно; това не е важното. Важното е, че човек винаги е изкушен да изпита едно естетическо чувство чрез това, което среща в живота и да доведе това чувство по определен начин до едно избледняващо видение.
към текста >>
И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в под
съзнание
то художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек.
Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата. Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето. Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите. За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек.
И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек.
Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури. Бяхме принудени да изравним разделянето и съчетаването отново на левия и на десния човек чрез това, че отбелязахме двете други противоположности. Какво живее в човека като едно видение, когато си представяме човек туловище допълнен визионерно до цялостния човек?
към текста >>
Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в под
съзнание
то, тъй като мисълта е изключена.
Фактически това, което бихме могли да наречем процес на пресъздаването, се превръща в един процес на човешкия душевен живот, нещо, което природата подражава не само външно абстрактно, а което то продължава развитието на природата в самия човек.
Това предполага, че всъщност художникът и този, който се наслаждава художествено стоят срещу природата и срещу самите себе си по един много сложен начин нещо, което остава в подсъзнанието, тъй като мисълта е изключена.
Трябва вече да кажем: към това, което трябва да стане художествено, ние стоим в един сложен процес. Ако някой би искал да изобрази просто една красива жена, като само подражава това, което природата дава, той би убил вътрешно тази жена. Той би я представил, би я изобразил мъртва. При него тя не би живяла, тъкмо когато той я копира много точно. Художникът трябва да бъде в състояние да я превърне първо в един труп, след това обаче чрез това, което е същински, истински хумор, да пресъздаде нейната красота от един съвършено друг елемент.
към текста >>
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в под
съзнание
то съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот.
Следователно касае се за това, да направим да възкръсне отново онова, което е убито в природата, чрез собствен субективен живот, да го обезмагьосаме, да го освободим. Когато наблюдавам един пъргав млад селянин, който отива на планинското пасище, и просто го изобразя, аз ще създам вероятно нещо съвсем мъртво; обаче когато се постарая така да се каже първо да го убия /на картината разбира се/ и чрез определено прекарване на линиите да произведа една хармония между него и заобикалящата природа, аз ще мога да създам нещо художествено.
Ходлер се е опитал да направи такива неща и ние можем да видим, че навсякъде в подсъзнанието съществува стремеж към нещо подобно, което е довело също до художествена дискусия върху това, което бихме могли да наречем, от една страна, създаването на насрещния образ на незавършеното видение, и, от друга страна, създаването на субективния насрещен образ чрез това, което в природата е омагьосано и постоянно убито чрез един по-висш живот.
Чрез това сетивно-свръхсетивното идва при човека от две страни, чрез това човекът може да се опита да го доведе до едно по-висше ново съществуване в изкуството.
към текста >>
5.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото
съзнание
или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
Още от древността хората са чувствували родството на художествената фантазия със свръхсетивното познание, с това, което можем да наречем виждащото съзнание или, ако този израз не е разбран, което би било възможно, с ясновидството.
За духовния изследовател от настоящето, който, изхождайки от гледната точка на настоящето, се опитва да проникне в духовния свят, това отношение между художественото творчество и свръхсетивното познание има много по-голяма значение отколкото онова, често пъти изтъквано родство, между визионерния живот, който общо взето почива на патологични отношения, и онова, което действително е едно ставащо в душата ясновиждане, без помощта на тялото.
към текста >>
Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното
съзнание
.
Ние знаем, че поетите, художниците въобще често пъти чувствуват едно много близко отношение между целия начин на тяхното творчество, между тяхното изживяване и ясновиждането. Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна.
Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание.
Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>
Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното
съзнание
.
Особено художници, които творейки търсят техния път в свръхсетивните области, писатели на приказки или иначе художествено творящи хора, които се опитват да въплътят свръхсетивното, разказват от един действително жив опит, разказват с право, как те имат видими техните образи пред себе си, как тези образи стоят действуващи пред тях, как правят едно обективно предметно впечатление, когато се занимават с тях. Когато нещо подобно застава пред художника и което той излива в художествена форма, не отнема разсъдъчността на душата, до като нещо подобно не преминава в едно принудително видение, върху което човешката воля няма никаква власт и разсъдливостта не може да разполага с него, до тогава все още можем да говорим за един вид граничен процес между художественото виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното виждане и ясновиждането. Обаче в областта на духовнонаучното изследване се показва една решителна граница и това е важното между художественото творчество с неговия извор, художествената фантазия от една страна, и ясновиждането от друга страна. Който не може да обгърне с поглед тази рязка граница, който не може да я направи плодотворна за собственото изживяване, той лесно може да стигне до там, до където достигат мнозина, които аз съм срещал като художници и които всъщност имаха определен страх, да не би да бъдат възпрепятствувани в тяхното творчество чрез това, че нещо от ясновидството прониква в тяхната душа, в тяхното съзнание.
Има хора, които са истински художествени натури, обаче считат, че за художественото творчество е необходимо да имат импулси, които извират от подсъзнателната или несъзнателната част на душата, но които се страхуват като от огън, да не би в тяхното несъзнателно творчество да проникне светлината на нещо от свръхсетивната действителност, която застава пред ясното съзнание.
към текста >>
Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в
съзнание
то по рафинирани пътища.
Също така ние можем да се убедим, че скрити в душата спомени, несъзнателни преживявания, които съществуват като памет в човека, съдействуват в художественото творчество и в художествената наслада. Всички тези фактори отпадат в това, което в смисъла на модерното духовно изследване е съдържание на действителното свръхсетивно познание. Тук ние имаме работа с едно пълно извличане на душата от сетивното възприятие, също и от обикновеното мислене и от това, което е свързано с мисленето като спомен. Да, тази е именно голямата трудност да доведем нашите съвременници до убеждението, че може да съществува нещо като едно вътрешно изживяване, което изключва възприятието и обикновеното мислене както и спомена. Особено естественикът не ще допусне, че случаят би могъл да бъде такъв.
Той винаги ще твърди: ти казваш, че в твоето ясновиждане не се влива нищо, обаче се мамиш: ти не знаеш какво скрито съдържание има в паметта, което възлиза в съзнанието по рафинирани пътища.
Това иде от там, че онези, които възразяват това, не се занимават с методите, чрез които се стига до ясновиждането и които показват, че впечатленията от духовния свят могат да бъдат непосредствено присъствуващи там, където не се влива нищо от минали преживявания, от тайнствени спомени. Школуването почива именно на това, че бива намерен пътят, по който душата се освобождава от външни впечатления и от почиващи на спомените представи. С това бе дадена една строга граница между художественото творчество и произвеждането на свръхсетивното познание, не взема в помощ организма на тялото, което все пак съдействува, когато се касае за художественото творчество.
към текста >>
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното
съзнание
.
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание.
Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание.
Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/.
към текста >>
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното
съзнание
и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Ние откриваме това, когато се опитаме да схванем това, което действува в човека, когато той вижда чисто духовно в свръхсетивното познание. Тогава откриваме, колко недостатъчни представи имаме ние хората върху самите нас и върху нашето отношение към външния свят, когато оставяме в обикновеното съзнание. Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение.
Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него.
Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/. Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание. Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното
съзнание
.
Ние вярваме, че нашето мислене, чувствуване и воление /воля/ са строго отделени едно от друго. Психологията свежда тези дейности едно към друго, обаче не с истинско умение. Обаче онзи, който изживява истинската сложност на душевния живот, както той се представя при ясновиждането, знае, че съвсем не съществува една такава разлика между мисленето, чувствуването и волението, а в обикновеното съзнание и в обикновения живот във всяко мислене съществува един остатък от чувствуването и волението, във всяко чувствуване един остатък от мисленето и волението и във всяко воление съществува също едно мислене, даже възприятие: във волението /волята/ остава един остатък от възприятието, който е скрит, подсъзнателен в него. Това трябва да имаме предвид, когато искаме да разберем ясновиждането. Защото от казаното можете да разберете, че в ясновидското гледане мисленето и възприеманието мълчат, обаче не мълчат чувствуването и волението /волята/.
Но не би съществувало никакво ясновиждане, ако човек би развил само чувствуването и волението каквито те са в обикновеното съзнание.
Напротив, когато човек преминава в ясновиждащото състояние, всяко воление /воля/, каквато то е в обикновения живот, трябва да бъде доведено до мълчание. Човекът идва в състоянието на пълния покой.
към текста >>
Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в под
съзнание
то.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля. Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми.
Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то.
Тези форми се стремят да излязат горе, изпълват неговата душа, превръщат се в обикновени представи, които отчасти могат да бъдат пресметнати; те биват превърнати в това, което след това е оформено художествено. Архитектът и скулпторът са преходни елементи за това, което ясновидецът изживява в духовния свят като мислене и възприемание. В организма на архитектът се промъква това, което ясновидецът схваща като форма за своя мислителен и възприемателен живот. Долу в глъбините на душата то витае на вълни издигайки се нагоре и става съзнателно. Така архитектът и скулпторът създават своите форми.
към текста >>
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното
съзнание
, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема.
По един друг начин се чувствува в своите изживявания онзи, който познава свръхсетивни изживявания и който търси отношение към поетическото и музикалното творчество.
Тук положението е такова, че ясновидецът чувствува постепенно своята вътрешност по съвършено различен начин от обикновеното съзнание, което си образува представи върху сетивния свят и го възприема.
Той се чувствува в едно чувствуване и воление в себе си.
към текста >>
Имайки ясното
съзнание
, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
Който може да упражнява самонаблюдение, знае, че се намира в своето себе само в чувствуването и волението. Обаче ясновидецът изкарва именно чувствуването и волението от себе си и чрез това, че чувствуване то и волението му създават представи и възприятия, той се отдалечава от себе си в своето чувствуване и воление. Но в замяна на това се явява нещо друго.
Имайки ясното съзнание, че се намира вън от своето тяло, че не възприема нищо с помощта на своето тяло, той се намира отново във външния свят, преминава интуитивно в това, което е възприел като подвижни форми и го е оформил в представи.
Той внася своето себе във външния свят. Като прави това, той се научава някакси да каже на себе си: чрез действително вътрешно изживяване от опит може да се познае, че тук аз съм излязъл вън от моето тяло, което винаги ми е било посредник в отношението ми с външния свят, но аз отново намерих себе си, като се потопявам в духовния свят. Когато това стане вътрешно изживяване, ясновидецът намира, че е принуден да получи отново своето чувствуване и воление от духовния свят, да получи отново себе си от свръхсетивния свят. Той трябва да стори това, като добива отново едно чувствуване и воление обаче едно преобразено чувствуване и воление, което не взема на помощ тялото -, едно чувствуване, което е вътрешно сродно с изживяването на музиката, което е фактически така свързано, така сродно с музикалното изживяване, че човек може да каже: то е още по-музикално отколкото схващането на музиката. То е едно такова чувство, че ни се струва, като че ни се струва, като че с нашето душевно същество бихме се разлели по отношение на една симфония или на едно друго музикално произведение в тонове, като че самите ние се превръщаме в мелодия, в трептение.
към текста >>
Когато ходех с моите обикновени очи през света и виждах цветове и форми, пресъздавах ги художествено, аз изживях в мене нещо, което по-рано се вълнуваше в дълбочините на моята душа; то се издигна в
съзнание
то и се превърна в изкуство.
Ясновидецът е принуден да имагинира /да предаде в астрални образи/ или грубо казано да илюстрира това, което изживява. Това става, като той привежда в цветове и форми това, което изживява. Тук той се среща с живописеца. И отново трябва да кажем, как стоим ние един към друг, когато той би запитал за това живописеца? Живописецът би трябвало да отговори: в мене живее нещо!
Когато ходех с моите обикновени очи през света и виждах цветове и форми, пресъздавах ги художествено, аз изживях в мене нещо, което по-рано се вълнуваше в дълбочините на моята душа; то се издигна в съзнанието и се превърна в изкуство.
към текста >>
Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в под
съзнание
то импулсите, които създават живописта.
Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата.
Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта.
Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието. Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе. Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе.
към текста >>
Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в
съзнание
то.
Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата. Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта.
Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието.
Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе. Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе.
към текста >>
Аз гледах това, което изгряваше при тебе в под
съзнание
то, доведох до
съзнание
то това, което е подсъзнателно за тебе.
Ясновидецът би казал на живописеца: това, което живее в дълбочините на твоята душа, то живее в нещата. Когато си минавал през нещата, ти живееш с душата вътре в духа на нещата. Само че трябва за да запазиш силата за живописта и за да изживееш съзнателно това, което си изживявал като си минавал навън през нещата, за да не угасне в тебе това, което идва при сетивата за тази цел ти трябва да си запазиш живо в подсъзнанието импулсите, които създават живописта. Касае се за това, сега несъзнателните импулси да се издигнат в съзнанието. Ясновидецът казва: аз минах през същия свят, но обърнах внимание на това, което живее в тебе.
Аз гледах това, което изгряваше при тебе в подсъзнанието, доведох до съзнанието това, което е подсъзнателно за тебе.
към текста >>
Аз имам
съзнание
то за един Аз, защото възприятието на това, което застава срещу мене като физически човек, почива на нещо различно от възприятието на кристали или на растения.
Те искат да останат напълно в областта на натуралистичното, затова си казват: аз имам тук пред себе си овала на лицето и други нещо в моя спомен и понеже от различни изживявания съм изпитвал, че в такава форма се крие един човек, вадя заключението, че тук зад тази форма на носа ще има един човешки Аз. Днес ние намираме такива обяснения при "умните хора". Обаче това не отговаря на опита, до който стигаме, когато наблюдаваме живота от нашето собствено участие в живота. Аз не заключавам чрез формата на лицето и т.н. за съществуването на един човешки Аз.
Аз имам съзнанието за един Аз, защото възприятието на това, което застава срещу мене като физически човек, почива на нещо различно от възприятието на кристали или на растения.
Не е вярно, че неживите природни тела правят същото впечатление както един човек. При животното това е различно. Това, което стои пред нас като сетивен човешки обект, се премахва само, става идейно прозрачно и чрез действително ясновидство виждаме винаги непосредствено, когато стоим пред един човек, неговия Аз. Този е действителният факт. Това ясновидство не се състои в нищо друго, освен в това, че ние разпростираме върху света начина, по който стоим срещу един човек чрез нашия собствен субект, за да видим, дали съществува и нещо друго, което можем да прозрем по същия начин както човека.
към текста >>
Нужно е само художникът да има тънко
съзнание
за това.
В това, че виждаме човека да избледнява и да се изчервява, се намира средното състояние. В това изживяване в движение е свързано обстоятелството, че ние знаем, че се потопяваме също във външното същество на човека, а не само в неговата душа, в неговия Аз. Ние се потопяваме в това, което той е чрез своята душа в своето тяло, чрез инкарната. Това е нещо, което ни довежда в отношение с художественото схващане и свръхсетивното познание. Защото това, което става така подвижно в инкарната, се намира несъзнателно в художественото създаване на инкарната.
Нужно е само художникът да има тънко съзнание за това.
Обаче само благодарение на това, че може да изживее това, един художник ще дойде в състояние да вложи тънкото, живото трептене в средата на инкарната.
към текста >>
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското
съзнание
, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно. Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
към текста >>
Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в под
съзнание
то, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин?
Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
към текста >>
Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното
съзнание
на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
На какво почива сега, че онова, което се явява в ясновидското съзнание, в творческата дейност, в художественото творчество то се вживява в духовния свят, обаче в художествената фантазия живее по един подсъзнателен и несъзнателен начин? Естествено художественото творчество е нещо съзнателно, обаче импулсите, подбудите, те трябва да останат в подсъзнанието, за да може художественото творчество да бъде безпристрастно.
Само този може да разбере, за какво се касае тук, който знае, че поради определени причини обикновеното съзнание на човека е определено за нещо друго отколкото да въведе човека в пълния свят.
към текста >>
Нашето обикновено
съзнание
протича от едната страна към виждането на природата.
Нашето обикновено съзнание протича от едната страна към виждането на природата.
Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността. Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината.
към текста >>
Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото
съзнание
, в художественото творчество.
Но това, което то ни доставя, то не се предава на нашите понятия; тези понятия не проникват навън в областта, където в пространството се намира материята, казва Дю Боа Раймонд. И отново: това, което живее в душата, не може да се изпълни с действителност. Мистичното, колкото и дълбоко да бъде изживяно то, винаги виси над действителността. Човекът не стига до пълния свят нито при гледането на природата, нито при гледането вътре в душата. Тук съществува една пропаст, която обикновено не може да бъде премината.
Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество.
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
към текста >>
Когато стоим срещу света в будното
съзнание
, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното
съзнание
не възприема нищо от това, което става в нас.
Тази пропаст се преминава съзнателно в ясновиждащото съзнание, в художественото творчество. Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме.
Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми. Тогава се показва следното.
към текста >>
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското
съзнание
, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
Тук себепознанието трябва да бъде още нещо друго откакто то обикновено бива наречено. Мистичното взиране намира без съмнение, че е направило достатъчно, когато се казва: аз изживях вътре в себе си Бога, моя висш Аз. Действителното себепознание се състои в това, да бъде прозряно, как това, което иначе бива изживяно само в една точка, живее творящо в организма. Като имаме представа и възприятие, ние не сме само мислещи и възприемащи същества, ние също постоянно издишваме и вдишваме. Когато стоим срещу света в будното съзнание, ние постоянно издишваме и вдишваме, обаче обикновеното съзнание не възприема нищо от това, което става в нас.
Тук става нещо чудесно, което може да бъде познато само чрез ясновидското съзнание, когато гледаме не само мъгливото, абстрактното Аз, а когато гледаме това, как живее този Аз, създавайки конкретни форми.
Тогава се показва следното.
към текста >>
Обикновеното
съзнание
не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес.
Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес. Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/.
към текста >>
Обикновеното
съзнание
е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес.
При издишването мозъчната вода отива в канала на гръбначния мозък, в една дълга торба, която има вся какви разпъваеми, раздърпващи се места; мозъчната вода прониква надолу, прониква до вените на тялото. Това, което става там, аз го описвам като един външен процес. Обикновеното съзнание не прониква там, обаче душата съживее това подсъзнателно, разширението на това, което идва от мозъка, във вените на тялото, а при вдишването, заприщването обратно на венозната кръв във вените на гръбначния стълб през канала на гръбначния мозък, проникването на мозъчната вода в мозъка и това, което става там между нервите и сетивния орган.
Обикновеното съзнание е тук сянкообразно, то не знае нищо за това, обаче душата и духът участвуват в този процес.
Този процес изглежда като хаотичен. Това, което пулсира там насам и нататък, протича при всеки човек във формата на музиката. В този процес живее вътрешна музика. И творческото в музиката е: да бъде издигнато горе във външното съзнателно оформление това, което музикантът е свикнал да изживява като музика на своето душевно тяло /астрално тяло/. В него живее тонът, подсъзнателният жизнен дъжд на музиката, в която тече душата.
към текста >>
В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от под
съзнание
то.
Ние познаваме това само тогава, когато сме свикнали да развием възприемането и мисленето в спокойна представа на формата. Ние научаваме, че от тялото не идват насреща хаотични сили, а форми, които показват, че човекът е интегриран от Космоса. Като насочваме погледа повече върху външните сили, които душата изживява подсъзнателно, ние имаме повече работа с пластичната фантазия. Между двете се намира една забележителна съзнателна област, която душа та притежава долу в нейните глъбини. Когато нервната вълна трепти между тялото и мозъка, тази нервна вълна, която е всъщност студена, интелектуална в човешкото тяло, стои в допир с топлата кръв.
В това проникване с топлина, с духовност се крият несъзнателно изворите на художественото творчество, което импулсира живописеца, когато той нанася своите впечатления върху платното, които впечатления са възлезли от подсъзнанието.
Човекът стои несъзнателно в духовния свят, който се разтваря чрез ясновиждането.
към текста >>
Ако това трябва да бъде доведено до
съзнание
то, може да стане само чрез ясновиждането.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос.
Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането.
Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
към текста >>
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до
съзнание
то несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна.
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това.
към текста >>
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до
съзнание
то ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват.
И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината.
към текста >>
Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в под
съзнание
то, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна. Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени.
Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство.
Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това. Духовната Наука да бъде прекалено много пронизана от еснафщината. Той ще опише този духовен свят подвижно, ще може да оформи въпроса "Как" на Духовната Наука, за който говорих, по-подходящо отколкото онзи, който е усвоил проникването в духовния свят без художествено чувство. Не е нужно да се проявява страх пред ясновидството, както мнозина художници вършат това.
към текста >>
6.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Доколкото съществува пълно
съзнание
, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си.
Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането.
Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане. Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят. Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло.
към текста >>
Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото
съзнание
, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
Който застава пред индивидуалности на изкуството, констатира, че в широки кръгове на творческото изкуство съществува един страх, че художественото творчество би могло до бъде смущавано чрез идването до онзи съзнателен опит на свръхсетивния свят, от който художествената фантазия получава нейните импулси, както това се преследва в духовнонаучното свръхсетивно познание. От друга страна в най-широките кръгове е известно, че определени творчески натури, които с тяхното художествено творчество се приближават до това, което се явява като внасящо светлина от свръхсетивния свят, изживяват в дейността на тяхната творческа фантазия нещо като ясно виждане. Авторите на приказки или други художествени индивиди, които искат да тренират повече това, което свети от свръхсетивния свят и сетивния свят, знаят, как образите застават пред техните очи, но са изцяло духовни, така щото те имат чувството, че общуват с тези художествени образи или тези художествени образи общуват помежду си. Доколкото съществува пълно съзнание, чрез което човек може през всяко време да се откъсне от това, което му се предава по пътя на ясновиждането. Духовната Наука също може да говори в един такъв случай за ясновиждане.
Трябва да кажем, че съществуват допирни точки между художественото творчество, художествената фантазия и ясно виждащото съзнание, което може да се пренесе познаващо в духовния свят.
Въпреки това вярва се, че трябва да се подчертае именно по отношение на едно такова духовнонаучно виждане, както го разбираме тук, че художникът не трябва да се остави да му бъде отнета първичността чрез това, което е взето в изкуството съзнателно от духовния свят. При един такъв възглед се пропуска съществено в отношението между художествената фантазия и ясновидското виждане на духовния свят. Защото с това ясновидско виждане тук разбираме онова, което се развива напълно самостоятелно чрез чистата дейност на душата, независимо от инструмента на физическото тяло. Днес аз не мога да изложа, доколко е възможно душата да се пренесе свободна от тялото в духовния свят. Бих искал само предварително да кажа, че това, което се получава като родство и отношения между истинското художествено творчество и художествена наслада и истинското ясновидство, интересува днес повече духовния изследовател отколкото отношението на ясновидството към визионерните състояния, към аномалните състояния, които, макар и някои да се опитват да ги нарекат ясновидство, са свързани със състояния на тялото, а не представляват само душевни опитности.
към текста >>
В под
съзнание
то на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия.
Важното не е направлението. Дали човек схваща нещата реалистично или идеалистично, дали той е импресионист или експресионист, това няма значение, обаче във всяко художествено творчество живее едно преобразуване на това, което иначе човек копира от действителността. Но в художественото творчество остава живо това, което може да се нарече възприемание на външния свят. Художникът се придържа към възприятието на външния свят. В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта.
В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия.
Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието. Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
към текста >>
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от под
съзнание
то в
съзнание
то.
В това художествено творчество остава да съществува външното възприятие и това, което е свързано с него в способността за спомняне, в паметта. В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати.
Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието. Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от под
съзнание
то.
В подсъзнанието на художника продължава да действува всичко, което той е приел в живота, и колкото по-добре продължава да действува в душата това, което се е отложило в нея, колкото по-богато е то, толкова по-богато става художественото творчество като насочване на личността, към външните сетивни впечатления, към мислителната и възпоменателна способност, толкова по-богато ще живее художественото творчество в художествената фантазия. Но не е такъв случаят при това, което живее в ясновидството в онази личност, която прониква чрез свръхсетивното виждане в духовния свят. Същественото е, че човек прониква в духовния свят само тогава, когато той може да наложи мълчание както на външното сетивно виждане, така и на мисленето и на възпоменателната способност за външните сетивни впечатления трябва да замълчат напълно при свръхсетивното познание. Трудно е да обясним на нашите съвременници, че нещо подобно е възможно, че в нейната дремеща сили душата може действително да стигне до едно такова укрепване, че душевният живот още съществува в пълна оживеност, когато мислителната и възприемателната способност са подтиснати. Ето защо на стремежа към свръхсетивно познание, когато този стремеж бива развит методически, не може да се възрази, че при волевото ясновидство имаме работа само с нещо от рода на възпоменанията, което се издига от подсъзнанието в съзнанието.
Същественото е това, че този, който като духовен изследовател иска да проникне в духовния свят, се научава да познава метода, който прави възможно да бъде изключено напълно възпоменанието, а именно до такава степен, че неговата душа да живее само в настоящи впечатления, в които не се примесва нищо от възпоменанията, които се надигат от подсъзнанието.
Този метод позволява, щото с това, което мисли и изживява, душата да стои в един свят, който тя се опитва да проникне съзнателно, за да не остане нищо несъзнателно.
към текста >>
Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в
съзнание
то на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия.
Първо една главна опасност. Човек не може да бъде от сутрин до вечер духовен изследовател. Виждането в духовния свят е свързано с определени времена; знае се началото и краят на състоянието, в което душата е способна да се абстрахира напълно чрез собствената сила от впечатлението на сетивата, така че от всичко, при което външните се тива виждат цветове, чуват тонове, не съществува вече нищо. Именно чрез това гледане върху нещото се получава възприятието за духовния свят.
Бих могъл да кажа: ясновидецът може да заличи всичко, което прониква от външния свят върху него, всичко, което се надига като вълна от обикновеното възпоменание в съзнанието на душата, но той не може да заличи, даже когато се пренесе в това състояние, определени впечатления, които му идват от художествени творби, които действително произхождат от творческата фантазия.
Тук аз не искам да кажа, че в такива състояния ясновидецът има същите впечатления от художествените произведения, както неясновидецът. Такива впечатления той има в моментите, в които не се намира в състоянието на ясновиждане. Обаче в моментите на ясновидското състояние той има възможността да заличи на пълно сетивното, възпоминателното по отношение на външния свят, не обаче по отношение на изкуството, на художественото произведение, пред което застава.
към текста >>
Когато в него оживява един нов живот на чувствата не този на обикновеното
съзнание
-, той се чувствува в известно отношение сроден с това, което архитектът и скулпторът създават във форми.
Мисленето, което царува при ясновиждането, включва пространството в своето творческо изживяване. Ясновидецът знае, че с тези форми, които са живи мисъл-форми, той прониква в свръхсетивната действителност зад сетивния свят, но че той трябва да развие това проявяващо се в пространствени форми-мислене. Ясновидецът чувствува: във всичко това, което се проявява в хармонии на размерите и на формите, действуват волята и емоционалните чувства. Той се научава да познава силите на света в такива преминаващи през отношенията на размерите и числата форми, както те действуват в неговото мислене. Ето защо в своето мислене той се чувствува сроден с това, което архитектът оформя.
Когато в него оживява един нов живот на чувствата не този на обикновеното съзнание -, той се чувствува в известно отношение сроден с това, което архитектът и скулпторът създават във форми.
За свръхсетивното познание се ражда една предметна интелектуалност, която мисли в пространствени форми, които се огъват, които си дават форма чрез техния собствен живот. Това са мисъл-форми, чрез които душата на ясновидеца се потопява в духовната действителност, която той чувствува като сродна с това, което живее във формите на скулптора. Можем да охарактеризираме, какво е мисленето и новото чувствуване на ясновидеца, като обгърнем с поглед неговите изживявания във връзка с архитектурата и пластиката.
към текста >>
В ясновиждащото състояние музиката бива изживяна различно отколкото в обикновеното
съзнание
: тя бива изживяна така, че човек се чувствува съединен с всеки отделен тон, с всяка мелодия, той живее с душата във вълнуващия се, звучащ живот.
Тогава се показва, че особено с новоразвитото чувствуване, което бива изживяно вън от тялото, е сродно онова, което човек изживява в свръхсетивното познание с музиката.
В ясновиждащото състояние музиката бива изживяна различно отколкото в обикновеното съзнание: тя бива изживяна така, че човек се чувствува съединен с всеки отделен тон, с всяка мелодия, той живее с душата във вълнуващия се, звучащ живот.
Душата е напълно съединена със звученето, душата е като разлята във вълните на тоновете Мога да кажа, че едва ли може да се получи чрез нещо едно такова прецизно виждане, едно такова образно виждане за възлизащата от морската пяна Афродита, освен когато човек схване начина, по който човешката душа живее в елемента на музикалното издигайки се нагоре, когато този музикален елемент бива схванат в ясновидското състояние.
към текста >>
Той прави това така, че създава така да се каже във
вътрешното
, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта.
По особен начин изживява свръхсетивното познание живописта. За свръхсетивното познание живописта стои като самотна. И понеже ясновидецът ще употребя едно тривиално сравнение понеже ясновидецът е принуден както геометърът, който се стреми да нанесе върху повърхнината с помощта на кръгове и линии това, което има само в своята представа, за да го направи нагледно, ясновидецът също е принуден да превърне в сгъстен свят, в свят на формите изживяването на духовния свят, това, което той изживява като безформено. Това става, като той съизживява това, което изживява в този свят, така, че го превръща във вътрешно виждане, в имагинация и го изпълва, ако мога да се изразя така, с душевно вещество.
Той прави това така, че създава така да се каже във вътрешното, творческо, ясновидско състояние подобие на живописта.
Живописецът образува своята фантазия свързвайки вътрешните формиращи сили със сетивното виждане, което той изживява така, както се нуждае от него. Той отива отвън навътре до там, където преобразува живеещото в пространството така, че действува в линии, форми, цветове. Той довежда това до повърхността на живописната нагледност. Ясновидецът идва от противоположната страна. Той сгъстява това, което се на мира в неговата ясновидска дейност, до душевно оцветяване; той пропива с цветове това, което иначе е безцветно, като че илюстрира вътрешно, образува имагинации.
към текста >>
Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето под
съзнание
, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Когато езикът бива използуван като всекидневно средство за разбиране, той е понижен.
Който има чувство за това, което живее в езика и се изявява в нашето подсъзнание, той знае, че творческият принцип на езика е сроден с поетическото, с изкуството въобще.
Който има в себе си художествената същина, има едно неприятно чувство, когато езикът бива понижен по ненужен начин в сферата на разбирането. Християн Морген Щерн имаше това чувство. Той не се страхуваше да хвърли мостове между изкуството и ясновидството, не вярваше, че художествената първичност бива изгубена чрез проникването в духовния свят; той чувствуваше, че поетичното изкуство в него беше сродно с пластичното, с архитектурното. Той, който изразява, какво чувствува по отношение на говора, на езика, като характеризира бъбренето за злоупотреба с езика, казва: "всяко бъбрене има за основа несигурността относно смисъла и стойността на отделната дума”. За бъбривия човек езикът е нещо неясно, но той му отвръща достатъчно: на "неясния", на "блуждаещия".
към текста >>
За обикновеното
съзнание
положението остава такова, че от една страна имаме вътрешния живот, който не прониква до действителността, от друга страна външната действителност, която не е достъпна за вътрешния живот.
Вярна е това, което Дю Боа Реймонд казва: наблюдението на природата не може никога да стигне до там да схване онова, което се намира в пространството. Когато естественикът говори за материя, която съществува там в пространството, тази материя не може да бъде намерена с това, с което се опитваме да схванем действителността.
За обикновеното съзнание положението остава такова, че от една страна имаме вътрешния живот, който не прониква до действителността, от друга страна външната действителност, която не е достъпна за вътрешния живот.
Между двете съществува една пропаст. Тази пропаст, която трябва да познаваме, е една пречка за човешкото познание. Тя не може да бъде преодоляна по никакъв друг начин освен чрез това, че в душата бъде развито свръхсетивното виждане, такова виждане, каквото аз днес показах чрез неговото отношение към художественото.
към текста >>
През време когато човек развива музикални или други представи и има възприятия в обикновеното
съзнание
, вътре в неговото тяло стават сложни процеси, сложни състояния.
Нека се опитаме да доведем това пред нашия поглед във връзка с музикалното изкуство.
През време когато човек развива музикални или други представи и има възприятия в обикновеното съзнание, вътре в неговото тяло стават сложни процеси, сложни състояния.
Той не знае нищо за тях, но те стават. Ясновиждащото съзнание прониква до това вътрешно, сложно, чудно изживяване на тялото. Мозъчната вода, в която иначе е положен мозъкът, прониква надолу, изтласква кръвта към вените на долното тяло като се влива в канала на гръбначния мозък при издишването. При вдишването всичко бива изтласкано нагоре. Получава се един чудесен ритъм, който придружава всичко, което мислим и възприемаме.
към текста >>
Ясновиждащото
съзнание
прониква до това вътрешно, сложно, чудно изживяване на тялото.
Нека се опитаме да доведем това пред нашия поглед във връзка с музикалното изкуство. През време когато човек развива музикални или други представи и има възприятия в обикновеното съзнание, вътре в неговото тяло стават сложни процеси, сложни състояния. Той не знае нищо за тях, но те стават.
Ясновиждащото съзнание прониква до това вътрешно, сложно, чудно изживяване на тялото.
Мозъчната вода, в която иначе е положен мозъкът, прониква надолу, изтласква кръвта към вените на долното тяло като се влива в канала на гръбначния мозък при издишването. При вдишването всичко бива изтласкано нагоре. Получава се един чудесен ритъм, който придружава всичко, което мислим и възприемаме. Това дишане, тази пластика в нейната ритмика прониква в мозъка и отново излиза от него. Става един процес, който съдействува в човешкото изживяване.
към текста >>
Това е нещо, което става в под
съзнание
то и за което душата не знае нищо.
Мозъчната вода, в която иначе е положен мозъкът, прониква надолу, изтласква кръвта към вените на долното тяло като се влива в канала на гръбначния мозък при издишването. При вдишването всичко бива изтласкано нагоре. Получава се един чудесен ритъм, който придружава всичко, което мислим и възприемаме. Това дишане, тази пластика в нейната ритмика прониква в мозъка и отново излиза от него. Става един процес, който съдействува в човешкото изживяване.
Това е нещо, което става в подсъзнанието и за което душата не знае нищо.
Днешната физиология и биология е по отношение на тези неща още почти напълно незнаеща; обаче това ще стане една много разпространена наука.
към текста >>
Това е нещо, за което науката и всеки дневното
съзнание
не знаят нищо, но душата го знае в нейните глъбини.
На това почива определен напредък в развитието на човечеството.
Това е нещо, за което науката и всеки дневното съзнание не знаят нищо, но душата го знае в нейните глъбини.
Това, което душата знае и изживява по този начин, може да бъде издигнато в съзнанието при особени отношения. То бива издигнато в съзнанието, когато човекът е една художествена натура по отношение на музиката. Чрез какво става това? В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното. Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси.
към текста >>
Това, което душата знае и изживява по този начин, може да бъде издигнато в
съзнание
то при особени отношения.
На това почива определен напредък в развитието на човечеството. Това е нещо, за което науката и всеки дневното съзнание не знаят нищо, но душата го знае в нейните глъбини.
Това, което душата знае и изживява по този начин, може да бъде издигнато в съзнанието при особени отношения.
То бива издигнато в съзнанието, когато човекът е една художествена натура по отношение на музиката. Чрез какво става това? В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното. Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това.
към текста >>
То бива издигнато в
съзнание
то, когато човекът е една художествена натура по отношение на музиката.
На това почива определен напредък в развитието на човечеството. Това е нещо, за което науката и всеки дневното съзнание не знаят нищо, но душата го знае в нейните глъбини. Това, което душата знае и изживява по този начин, може да бъде издигнато в съзнанието при особени отношения.
То бива издигнато в съзнанието, когато човекът е една художествена натура по отношение на музиката.
Чрез какво става това? В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното. Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области.
към текста >>
В обикновеното
съзнание
на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното.
На това почива определен напредък в развитието на човечеството. Това е нещо, за което науката и всеки дневното съзнание не знаят нищо, но душата го знае в нейните глъбини. Това, което душата знае и изживява по този начин, може да бъде издигнато в съзнанието при особени отношения. То бива издигнато в съзнанието, когато човекът е една художествена натура по отношение на музиката. Чрез какво става това?
В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното.
Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
към текста >>
Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в
съзнание
то това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти.
Чрез какво става това? В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното. Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области.
Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти.
Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник. Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал. Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа.
към текста >>
Това, което става там, не може да бъде издигнато в
съзнание
то от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
В обикновеното съзнание на човека, което бихме могли да наречем също доброто еснафско състояние, съществува една силна връзка на душевно-духовното естество с физическо-телесното. Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти.
Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал. Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото.
към текста >>
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на
съзнание
то, по-смътно или по-ясно, той издига в
съзнание
то това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Духовно-душевното е силно свързано с току що описаните процеси. Когато равновесието е неустойчиво, което почива на вътрешна съдба, освободено и чрез това устройство, което почива на вътрешна съдба, човекът е музикално чувствителен за това. На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник.
Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал.
Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът.
към текста >>
Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в под
съзнание
то.
На неустойчивото отношение почива също особената художествена дарба в други области. Онзи, който има тази дарба, е в състояние да издигне в съзнанието това, което иначе става само долу в душата в глъбините на душата ние всички сме художници музиканти. Това, което става там, не може да бъде издигнато в съзнанието от онзи, който има устойчиво равновесие, той не е художник. Който е в неустойчиво равновесие сега някой може да говори като научен еснафин за израждане -, който се намира в неустойчиво равновесие на душевното и телесното естество, издига повече това на съзнанието, по-смътно или по-ясно, той издига в съзнанието това, което става във вътрешния ритъм, и го оформя чрез тоновия материал. Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално.
Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието.
Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът. И с това, какво е равновесието между душата и тялото, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в съзнанието и бива излято в поезията.
към текста >>
И с това, какво е равновесието между душата и тялото, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в
съзнание
то и бива излято в поезията.
Ако разгледаме течението на нервните вълни отдолу нагоре към мозъка, ние срещаме там първо това, което характеризираме като музикално. Как зрителният нерв се разпростира в окото, как той стои във връзка с кръвоносните съдове, това остава още в подсъзнанието. Там става нещо, което бива заличено, когато човекът стои срещу външната природа. При стоенето на човека срещу външния сетивен свят външното впечатление заличава това, което става там в окото. Обаче това, което става между нервните вълни и сетивните процеси, то е било винаги поет; там във всеки човек живее поетът.
И с това, какво е равновесието между душата и тялото, зависи отново, дали това, което става там долу /в глъбините на душата/, дали то остава долу, или бива издигнато в съзнанието и бива излято в поезията.
към текста >>
И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в
съзнание
то и бива оформено.
Особено силно е подсъзнателното изживяване, когато човекът преминава от състоянието на пълзящо дете в изправеното равновесие. Това едно извънредно силно подсъзнателно изживяване. Фактът че имаме това, което при маймуната е само окаритурено, което става особено важно за човешката природа: че линията минаваща през центъра на тялото съвпада с линията на центъра на тежестта, това е едно извънредно силно вътрешно изживяване. Тук човек изживява несъзнателно архитектурно-пластичното отношение. Когато нервната вълна отивайки надолу се среща с течението на кръвта, не съзнателно бива изживяно архитектурното, скулптурното.
И в този случай отново благодарение на неустойчивото или устойчивото отношение това бива издигнато повече или по-малко в съзнанието и бива оформено.
към текста >>
Всъщност изворите, от които художникът черпи, когато той е истински художник и има отношение към действителността, са същите извори, от които черпи ясновидецът, при когото само това, което трябва да остане импулс в своето действие, се явява сега в
съзнание
то, докато, когато импулсът остава в под
съзнание
то, той издига в
съзнание
то това, което художникът създава във видимата форма.
Древните времена са чувствували правилно, че по отношение на архитектурата всяка форма, всяка мярка съществува в собственото поставяне на човека във външния свят. Древната архитектура произхожда от друго чувствуване на тези размерни отношения в сравнение с готическата, но и двете произхождат от едно чувствуване на собствените отношения на равновесие с отношенията на Макрокосмоса. Тук ние познаваме, как човекът е в неговото устройство едно копие на Макрокосмоса. Ето защо тялото е било наречено храм на душата. В такива изрази се крие много истина.
Всъщност изворите, от които художникът черпи, когато той е истински художник и има отношение към действителността, са същите извори, от които черпи ясновидецът, при когото само това, което трябва да остане импулс в своето действие, се явява сега в съзнанието, докато, когато импулсът остава в подсъзнанието, той издига в съзнанието това, което художникът създава във видимата форма.
към текста >>
7.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до
съзнание
то.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието.
Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието. То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
към текста >>
между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в
съзнание
то.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н.
между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието.
То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това. Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
към текста >>
То би било издигнато в
съзнание
то, даже ако ние не бихме искали това.
От друга страна обаче ние живеем в една епоха, в която изхождайки от определена световноисторическа необходимост, много от това, което до сега е действувало несъзнателно в човека, трябва да бъде издигнато до съзнанието. Също както не сме в състояние да поставим в светлината на мита социалните и обществени отношения от човек на човек, какъвто е бил случаят в минали времена, а сме просто принудени чрез хода на развитието на човечеството да търсим нашето бъдеще в едно действително схващане на това, което пулсира в историческото развитие, ако искаме да познаем, що е социална структура, що е съвместен обществен живот и т.н. между хората, така също е необходимо, щото много от това, което с право е било търсено по един повече или по-малко съзнателен или несъзнателен начин в инстинктивното царуване на човешката фантазия и други подобни, да бъде издигнато в съзнанието.
То би било издигнато в съзнанието, даже ако ние не бихме искали това.
Но ако това би било направено по начин противоположен на творческия прогрес, би настъпило това, което би трябвало да избегнем: възпрепятствуване на интуитивно-художественото, което възпрепятствуване трябва именно да бъде изключено от жизнено-художественото.
към текста >>
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на
съзнание
то, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Аз не говоря за някаква метафизическа спекулация, не говоря за някаква философия, а за това, което бих могъл да нарека свръхсетивна опитност. Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека".
Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на
съзнание
то: тъпото хаотично сънно
съзнание
, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено
съзнание
, и дневното
съзнание
от събуждането до заспиването.
Не вярвам, че ще трае още дълго време, докато хората разберат, че всяка чисто философска спекулация, всеки логически или научен стремеж е неподходящ за проникването в духовната област. Аз вярвам, че ние се намираме в епохата, която ще признае като нещо самопонятно, че в човешката душа се намират дремещи сили и че тези дремещи сили могат да бъдат извлечени от душата по един систематично регулиран начин. Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване.
Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването.
Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност. Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното
съзнание
в това, което аз наричам ясновиждащо
съзнание
, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
Аз описах, как могат да бъдат извлечени тези дремещи в човешката душа сили, в моите различни книги, в "Как се добиват познания за висшите светове? ", в "Загадка на човека". Следователно под духовно познание аз разбирам нещо, което още съвсем не съществува, което е взето под внимание още от твърде малко хора, което не се състои от продължението на съществуващото познание, било това мистика или естествена наука, а в усвояването на особен вид човешко познание, което почива на това, че чрез методическо събуждане на определени дремещи в него душевни сили човекът произвежда едно състояние на съзнанието, което се отнася към обикновения буден живот както този буден живот се отнася към състоянието на сън или сънуване. Днес всъщност хората познават само тези две противоположни състояния на съзнанието: тъпото хаотично сънно съзнание, което е само привидно напълно празно, това е само едно дълбоко понижено съзнание, и дневното съзнание от събуждането до заспиването. Можем да отнесем чистите образи на сънищния живот, но съновиденията, когато волевата природа на човека заспива, когато волевата природа на човека заспива, когато тази волева природа, която ни довежда в отношение с нещата на заобикалящия свят, заспива, можем да отнесем тези сънищни образи към външната, физическа действителност.
Също така, развивайки се по-нататък, човечеството ще стигне до там, да произведе в себе едно събуждане от дневното съзнание в това, което аз наричам ясновиждащо съзнание, при което човек няма пред себе си външните предмети и процеси, а има пред себе си един действителен духовен свят, който лежи на основата на нашия сетивен свят.
към текста >>
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно
съзнание
.
Философите искат да се убедят в съществуването на този сват чрез умозаключения; обаче той не може да бъде познат чрез такива умозаключения, а може да изпита заобикалящата го физическа среда, не може да знае за нея, също така той не може да изпита в будно състояние заобикалящия го духовен свят: той не може да бъде изпитан, изживян нито чрез мистиката, нито чрез абстрактната философия, а само чрез това, че човек трябва да доведе себе си в едно друго състояние на душевното устройство, когато преминава от сънищния живот в обикновеното будно съзнание.
към текста >>
Но що се отнася за ясновиждащото
съзнание
това не е така, защото то не е вече нещо познато.
Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато.
Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато.
Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно. Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата.
към текста >>
Ясновиждащото
съзнание
, би могло да бъде наречено "виждащо
съзнание
", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно.
Така ние говорим за един духовен свят, от който произхожда духовно-душевното естество на човека също така, както физическо-телесното му естество произхожда от сетивния свят. Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато.
Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно.
Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание.
към текста >>
Това, което се получава от ясновиждащото
съзнание
, бива съдено според това, което хората вече познават.
Самопонятно е, че едно такова духовно изследване е днес напълно криво разбрано в неговата особеност. Хората са такива, че те съдят за това, което се явява между тях, според представи, които вече са усвоили, някои даже според думите, които вече имат. Те искат да свържат нещата с нещо вече познато. Но що се отнася за ясновиждащото съзнание това не е така, защото то не е вече нещо познато. Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно.
Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават.
То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото.
към текста >>
Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо
съзнание
.
Ясновиждащото съзнание, би могло да бъде наречено "виждащо съзнание", ако тази дума не бъде криво разбрана, при което аз не разбирам нищо суеверно. Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата.
Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание.
Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света. Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
към текста >>
Халюциниращото
съзнание
слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото
съзнание
се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото.
Това, което се получава от ясновиждащото съзнание, бива съдено според това, което хората вече познават. То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание.
Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото.
В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света. Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
към текста >>
В нашето обикновено
съзнание
свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото.
То бива смесено с всевъзможни неща, които са от съмнително естество, какъвто е например визионерният живот, халюцинациите, медиумнизмът и т.н. Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото.
В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото.
Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо. Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света. Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
към текста >>
Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо
съзнание
, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо.
Това, което аз разбирам тук, няма абсолютно нищо общо с всички тези прояви. Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото.
Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо.
Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света. Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
към текста >>
Това ясновиждащо
съзнание
не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света.
Всичко, което съм посочил по-горе, всички тези аномални прояви, са плод на един болен душевен живот, на онзи душевен живот, който е потопен по-дълбоко във физическото тяло и който извлича от физическото тяло някакви образи и ги поставя пред душата. Точно по противоположния път върви това, което аз наричам ясновиждащо съзнание. Халюциниращото съзнание слиза по-дълбоко в тялото отколкото нормалното, чрез което слиза на една по-ниска степен от нормалната за човека, докато ясновиждащото съзнание се издига над обикновеното душевно състояние, живее и тъче въобще само в духовно-душевното, освобождава напълно душата от живота на тялото. В нашето обикновено съзнание свободно от живота на тялото е само чистото мислене, което поради това е отречено от много философи, защото те не вярват, че човекът може да развие една дейност, която е свободна от тялото. Това образува изходната точка: може да бъде развито едно ясновиждащо съзнание, което се развива нагоре в духовния свят, където около нас не се намира нищо физическо.
Това ясновиждащо съзнание не е сродно с нищо медиумнистично или визионерно, напротив то се чувствува сродно с действителното, истинското художествено схващане на света.
Ето това е, което бих искал да се надявам и да желая, че именно между тези две форми на разглеждането на света от човека може да бъде построен по един непедантичен, художествен начин мостът между действителното, истинското ясновиждане и художественото изживяване, било в творчеството, било в художествената наслада.
към текста >>
Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето
съзнание
художественото изживяване, което придружава между редовете нашия живот, нашето съществувание.
Касае се за това, да се разбере действително, че където и да отиваме и да стоим, в нас живее един скрит стремеж да схващаме света естетически, художествено. За целта бих искал да приведа няколко примера.
Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето съзнание художественото изживяване, което придружава между редовете нашия живот, нашето съществувание.
То живее някак подсъзнанието. Когато някъде имам да посетя някого и влизам в неговата стая, която има червени стени, червени тапети и той идва тогава и ми говори за най-несериозните неща, или въобще не говори никак, тогава аз чувствувам, че тук има една неистина. Това става напълно в чувството, не се превръща в мисъл, но аз чувствувам, че тук съществува нещо неистинно. Колкото и странно, парадоксално да изглежда това, но когато някой тапецира своята стая в червено, той ме измамва, ако в тази боядисана в червено стая не ми говори за нещо пълно със значение, ако не изказва към мене мисли имащи дълбоко значение. Естествено не е нужно това да бъде в действителност така, не е нужно то да се яви, но то придружава нашия душевен живот.
към текста >>
То живее някак под
съзнание
то.
Касае се за това, да се разбере действително, че където и да отиваме и да стоим, в нас живее един скрит стремеж да схващаме света естетически, художествено. За целта бих искал да приведа няколко примера. Без съмнение ние често пъти довеждаме до нашето съзнание художественото изживяване, което придружава между редовете нашия живот, нашето съществувание.
То живее някак подсъзнанието.
Когато някъде имам да посетя някого и влизам в неговата стая, която има червени стени, червени тапети и той идва тогава и ми говори за най-несериозните неща, или въобще не говори никак, тогава аз чувствувам, че тук има една неистина. Това става напълно в чувството, не се превръща в мисъл, но аз чувствувам, че тук съществува нещо неистинно. Колкото и странно, парадоксално да изглежда това, но когато някой тапецира своята стая в червено, той ме измамва, ако в тази боядисана в червено стая не ми говори за нещо пълно със значение, ако не изказва към мене мисли имащи дълбоко значение. Естествено не е нужно това да бъде в действителност така, не е нужно то да се яви, но то придружава нашия душевен живот. Ние имаме това чувство в основата на нашата душа.
към текста >>
Това са действителни чувства, които винаги живеят в под
съзнание
то.
Ние имаме това чувство в основата на нашата душа. Когато влизаме в една стая боядисана в син цвят, и някой бърбори много, не ни оставя да вземем думата, считайки себе си за единствено важен, ние чувствуваме отново това в противоречие със синия или с виолетовия цвят на стените на стаята. Външната прозаична действителност не е нужно да отговаря на това, но съществува една особено естетическа истина, която е такава, каквато аз току що приведох. Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удоволствие. Ако на масата е сложена синя покривка, аз имам чувството, че ядящите на масата хора не ядат, за да ядат, а искат да се разказват нещо при яденето и оставят разказването, или събирането в общество да бъде придружено от ядене.
Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието.
Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха. Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка. Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон. С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени. Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата.
към текста >>
Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето
съзнание
.
Ясновидецът, който пробужда своята душа така, че може да има около себе си един духовен свят, е вина ги в състояние да отвърне, да отклони своя душевен живот от всичко, което е само външна, сетивна действителност. Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение.
Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание.
Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца.
към текста >>
Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред
съзнание
то на ясновидеца.
Ако имам пред себе си говоря типично, а не индивидуално ако имам пред себе си една част от един външен физически предмет или процес, като ясновидец аз съм винаги в състояние да изключа за себе си възприятието в пространството и мястото, където се намира предметът, така че да не виждам нищо от физическото намиращо се в пространството. Това е действителното абстрахиране, което е възможно за ясновидството. Но това може да стане само при природните предмети то не може да се получи при това, което е действително художествено създадено. И това считам аз за нещо пълно със значение. Ясновидецът не е в състояние по отношение на никакво изкуство да изключи напълно обекта, художествения процес, така както той може да изключи един природен процес от своето съзнание.
Това, което е действително художествено творчество, остава да стои духом пред съзнанието на ясновидеца.
към текста >>
Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето
съзнание
, не стига до нашето пълно
съзнание
.
Той трябва да мисли света в една такава форма на духовното изследване, която стои несъзнателно или подсъзнателно на основата на творчеството на един архитект или на един скулптор. Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието.
Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание.
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания. Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в
съзнание
то възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Това даде повод да бъде проучено, на какво се дължи всъщност това. Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание.
Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в
съзнание
то затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
Тук човек си задава въпроса: що е всъщност това, което ясновидецът взема под внимание? Той взема под внимание определени, скрити сетива, които съществуват в обикновения живот, които само леко трептят, не действуват открито в обикновения живот. Ние имаме например едно сетиво, което бихме могли да наречем сетиво на равновесието. Ние живеем в това сетиво, но то само леко звучи в нашето съзнание, не стига до нашето пълно съзнание. Когато направим една крачка, с правенето на крачката или с прегъването или протягането на ръката, с всичко, което ни довежда в едно отношение с пространството е свързано с едно ненапълно звучащо в съзнанието възприятие както с виждането и чуването -, само че тези последните са много по-силни, по-ясни за нашето съзнания усещания.
Обаче това сетиво на равновесието и свързаното с него сетиво на движението звучат леко в съзнанието затова, защото те не са определени само за нашия вътрешен живот, а ни дават възможност да застанем в Космоса.
към текста >>
Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно
съзнание
това сетиво на поставянето на себе си в света.
Когато се твори чрез скулптурата, това не е нищо друго, освен че възприятия на едно обикновено скрито сетиво биват превърнати във външна повърхностна форма и други подобни. Това, което ние винаги носим в себе си като човек в нашето чувствуване на света, ние го оформяме несъзнателно в архитектурата и в скулптурата. Колкото и странна да изглежда на пръв поглед тази забележка: който може да изследва действително психически отношението между отделните архитектурни форми една към друга, който може да изследва това, което живее във фантазията на скулптора, когато той оформя една повърхнина, знае, че в това творчество съдействува тайнствено това, което аз току що посочих.
Ясновидецът не прави нищо друго, освен да доведе до своето пълно съзнание това сетиво на поставянето на себе си в света.
Той развива това сетиво така, както архитектът, скулпторът са заставени да създават като форми във външния материал това, което те чувствуват в тяхното тяло. Бих могъл да кажа, от тази гледна точка биват гледани определени неща; бих могъл в това отношение да говоря не часове, а дни наред. Който си усвоява едно чувство за скулптурното изкуство, знае, че всичко, което се получава само чрез интуицията, не е всъщност действително скулптурното. Онзи, който се старае да отговори, чувствувайки себе си, не по абстрактен начин на въпроса: Какво се крие всъщност в скулптурното изкуство? Той може да каже, че една повърхнина има за него значение само затова, защото тя подражава една съществуваща във външната природа повърхнина в човешкото тяло и други подобни.
към текста >>
Аз вярвам, изхождайки именно от предпоставките, които стоят на основата на днешните разглеждания, че не трябва да произнеса действително едно критическо съждение, а трябва да изразя просто, какво идва все повече до
съзнание
то на човека: аз вярвам, че въобще някой, който някога не е изработвал форми от глината, което е съществено в скулптурата.
Тук аз засягам един въпрос, който днес е фактически съвсем неизяснен. Днес ние виждаме много хора, които съдят почти професионално за изкуството.
Аз вярвам, изхождайки именно от предпоставките, които стоят на основата на днешните разглеждания, че не трябва да произнеса действително едно критическо съждение, а трябва да изразя просто, какво идва все повече до съзнанието на човека: аз вярвам, че въобще някой, който някога не е изработвал форми от глината, което е съществено в скулптурата.
Вярвам наистина, че всеки може да се наслаждава на изкуството, но не вярвам, че за изкуството може да съди някой, който не е направил онези опити, които са му показали, какви художествени форми могат да бъдат осъществени в материала, с който един художник работи.
към текста >>
Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното
съзнание
работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление.
Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска. В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление.
Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество. Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда.
към текста >>
Когато ясновидецът се пренася със своето повишено
съзнание
, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното.
Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното. По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество. Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването.
Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното.
Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество. Точно при музиката е интересно да бъде изследвано, от къде иде това, на какво се дължи това, че творящият музикант влага в своя материал извлеченото от безсъзнателното духовно съдържание, което ясновидецът вижда. При музикалното то стига да изява на това, което стои на основата.
към текста >>
Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство,
вътрешното
пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода.
Съществува напълно обективният факт, че в нашия организъм става едно такова действие, което постъпва по духовни закони на копирането. При музиката това е особено забележително. Ние вярваме, че при насладата изпитана от музиката участвува ухото и може би нервната система на нашия мозък. Физиологията се намира в тази област изцяло още в своето начало, тя ще стигне до определена висота едвам тогава, когато в тази физиологична и биологична област се влеят художествените мисли. На основата на музикалното изживяване лежи нещо съвършено друго отколкото само процесът на чуването и онова, което става в нервната система на нашия мозък.
Това, което лежи на основата на музикалното чувствуване, може да бъде обяснено така: всеки път, когато издишваме, мозъкът, черепното пространство, вътрешното пространство на главата е заставено чрез издишването да остави вода, в която е потопен мозъкът, да слезе надолу през канала на гръбначния мозък чак до областта на диафрагмата, предизвикано е едно слизане на мозъчната вода.
На вдишването отговаря отново обратния процес: мозъчната вода бива изтласкана към мозъка. Съществува едно непрестанно вълнуване надолу и нагоре на мозъчната вода. Ако това не би било така, мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, колкото е необходимо, за да не бъдат премазани намиращите се от долната страна кръвни артерии; ако мозъкът не би изгубил толкова много от своето тегло, тези кръвни артерии биха били премазани. Тази мозъчна вода се вълнува нагоре и надолу в арахноидното пространство, в разширения, които са еластични и по-малко еластични, така щото при изкачването и при слизането мозъчната вода тече през по-малко еластични разширения. Това дава един чудесен вид действие, което протича в един ритъм.
към текста >>
Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както
съзнание
то, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Модерната астрономия схематизира. Тази пролетна точка обикаля, привидно, без съмнение привидно, но това няма значение цялото небе, тя минава през всички зодиакални знаци в течение на едни дълъг период от време и след доста дълги години отново се връща на първоначалното място: това са 25,920 години. Платоническата слънчева година брои 25,920 години! Вземете един човешки ден от 71 години: той съдържа 25,920 денонощия; вземете един обикновен ден от 24 часа: човекът прави през това време 25,920 вдишки. Вие виждате, че ние сме включени в ритъма на Космоса.
Аз вярвам и бихме могли да разгледаме много неща от този род -, че не съществува никаква абстрактна религиозна представа, която би могла да предизвика едно такова горещо чувство, както съзнанието, че ние сме поставени в Космоса, в космическата сграда даже с нашия външен физически организъм.
Ясновидецът се старае да проникне духовно това поставяне на човека в Космоса. То се проявява в нашата вътрешна музика. Това, което се издига от организма, което удря горе в душата съзвучието на душата, която съзвучи с Космоса -, е несъзнателният елемент на художественото творчество. Целият свят съзвучи, когато ние творим действително художествено.
към текста >>
Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото
съзнание
.
Тук имате общия извор както на изкуството така и на ясновидството: в художника несъзнателно, когато той влага мировите закони във формите създадени в материята, в ясновидеца съзнателно, когато той се старае да гледа чисто духовното чрез ясновиждащото съзнание.
към текста >>
Това е особеното, че тук при поетическото ясновидското
съзнание
създава пластика, ето защо той вижда карикатури в това, което често пъти бива много прославено, много хвалено.
Например ясновидецът не може да чувствува героинята Текла от Шилеровата трагедия "Валенщайн" по друг начин, освен като една картонена фигура, така че като я гледа, той я вижда да прегъва постоянно коленете си. И това при един такъв велик поет като Шилер! Всяко отклонение от действителността, всяко неописване, нерисуване на действителността бива чувствувано така, че ясновидецът трябва да си пресъздаде във фантазията именно това, което поетът създава, да го пресъздаде в пластично и той оттегля своето мислене от пластичното. По отношение на поета ясновидецът се потопява в една вътрешна пластика.
Това е особеното, че тук при поетическото ясновидското съзнание създава пластика, ето защо той вижда карикатури в това, което често пъти бива много прославено, много хвалено.
Но ясновидецът не може другояче, освен в някои драматургични произведения, при които хората съвсем не забелязват, че фигурите са само кукли напълнени с чоп, да гледа как на сцената маршируват такива напълнени с чоп кукли, или как те възникват пред него, когато чете драмата. Ето защо ясновидецът може да изпита мъчение чрез това, което модната глупост възнася нависоко или когато това се прави по друг начин, защото той вижда това, което е създадено безформено в чисто поетическо изкуство.
към текста >>
Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото
съзнание
от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство.
Благодарение на това човек може да различи в езика степените, които стоят една до друга, да ги различи художествено и ясновидски. Понеже тези степени биват изпитани по отделно, те не могат да се смущават едни други; поради това изкуството и ясновидството не могат да се смущават едно друго, а могат взаимно да си помагат, защото когато живеят едно до друго, те се осветляват взаимно. Може да дой де време, когато на страната на изкуството хората не ще стоят враждебно по отношение на ясновидството, а също така на страната на ясновидството да проявяват враждебност към изкуството. Защото всичко, което е лъжливо ясновидство, клони за съжаление твърде много към една свръхсетивна еснафщина. Всичко, което не е виждано външно сетивно, не трябва да бъде обличано във визионерно виждане, защото това би било враг на изкуството.
Обаче онова, което действително бива схващано чрез ясновиждащото съзнание от духовния свят, при него е вече така, че то е същото, което живее несъзнателно в художественото творчество и в художественото наслаждение, в естетическото чувство.
Обикновено се мисли, че ясновиждането, което разбираме тук, е нещо, което е напълно чуждо но човека; но то стои на самия човешки живот, само че в една област, където хората не го забелязват. Съществува една голяма разлика в това, дали аз стоя пред едно растение, пред един минерал, пред едно животно, или дали стоя пред един друг човек. Външните неща действуват върху мене чрез това, което те са с помощта на моите сетивни органи. Когато един човек стои срещу един друг човек, сетивата действуват съвършено различно. Хората от нашето време не са никак склонни да схващат духовното.
към текста >>
Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в под
съзнание
то, трябва да бъдат издигнати вече горе в
съзнание
то.
Християн Моргенщерн е казал: който днес още вярва, че онова, което живее като духовно в света, не трябва да бъде схващано в ясни представи, а иска да го постигне само в едно смътно, мистично потопяване в себе си, той прилича на един неграмотен човек, който иска да преспи в течение на цял живот в неграмотност държейки буквара под възглавницата си.
Ние се намираме във времето, когато някои неща, които живеят в подсъзнанието, трябва да бъдат издигнати вече горе в съзнанието.
Ясновиждането ще стои на една истинска почва само тогава, когато се издигне над всяка философия и се чувствува сродно с изкуството. Аз вярвам, че също и в тази област съществува нещо, което е свързано с важните задачи на развитието на човечеството. Хората ще разберат все повече, че на основата на сетивния свят стои един свръхсетивен свят. Това, което може да бъде познато чрез свръхсетивното виждане, то не може да бъде никакво допълнение към живота, никакво произволно допълнение, а представлява истината, която Гьоте е изказал: "комуто природата започва да разкрива своята явна тайна, той чувствува един неудържим копнеж към нейния най-достоен тълкувател, изкуството". Който иска да прозре, как изкуството стои в целия живот, в цялото по-нататъшно развитие, който действително прониква със своя поглед чувствувайки изкуството според неговата същност, който прониква изкуството със своето чувство, той трябва да си признае, че то бива поощрено, подпомогнато от ясновидството, че ясновидството ще бъде нещо, което в бъдеще ще стои ръка за ръка в човечеството с художника, оплодявайки го и подпомагайки го.
към текста >>
8.
9. Дорнах, 12 септември 1920 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на
съзнание
то за всички области на живота.
Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота.
Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта. При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята. Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта. Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят.
към текста >>
Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото
съзнание
ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят.
Това, което човечеството има нужда да приеме в себе си във връзка с необходимостите на развитието, е едно разширение на съзнанието за всички области на живота. Човечеството живее днес така, че това, което работи, което върши, е свързано само със събитията, които стават между раждането и смъртта. При всичко, което става, хората питат само за това, което става между раждането и смъртта и за оздравяването отново на нашия живот ще бъде много важно те да питат за нещо повече, отколкото само за този откъс от време, който ние прекарваме при напълно определени условия само тук на Земята. Нашият живот не включва в себе си само онова, което ние сме и вършим между раждането и смъртта, а също и онова, което ние сме и вършим между смъртта и едно ново раждане. Днес в материалистичната епоха хората малко съзнават, как онзи живот между смъртта и едно ново раждане, който сме прекарали, преди за сме слезли на Земята чрез раждането съответно чрез зачатието действува в земния живот; и те не съзнават също, как стават нещата в този живот, който прекарваме след смъртта.
Днес искаме да посочим някои неща, които могат да покажат, как определени области на културата ще приемат едно съвършено друго становище по отношение на човешкия живот чрез това, че човешкото съзнание ще се разшири и трябва да се разшири също и върху живота, който прекарваме в свръхсетивния свят.
към текста >>
Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от
вътрешното
одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек.
Който добива едно разбиране за връзките на света, той ще види, как например в пластиката се работи по определен начин към това, да бъде предадена човешката форма, как се прави опит в създаването на формата да бъде изразено човешкото; как можем да въплътим във формата не просто човешката форма, каквато тя стои пред нас в естествения човек, а да я въплътим проникната от вътрешното одушевяване, от инкарната, от това, което виждаме при естествения човек вън от формата, когато оформяме едно пластично произведение на изкуството, когато изобразяваме един човек.
Но аз вярвам, че художникът, който изобразява хора, ще се издигне постепенно до едно особено чувствуване. И за мене е несъмнено, че гръцкият скулптор е имал чувството, за което сега искам да говоря и че това чувство е било изгубено само в натуралистичната епоха.
към текста >>
Когато трябва да рисуваме в едно
съзнание
разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета.
Зад сетивния свят се намират духовни същества. Това е един духовен свят, светът, в който живеем между заспиването и събуждането. Този свят, който пренасяме тук от съня, той е този, който ни разпалва, когато рисуваме, така щото ние нанасяме на платното или на стената пространствено заобикалящия ни духовен свят въобще. Ето защо художникът трябва да държи много на това, при рисуването да рисува от цвета, а не от линията, защото линията лъже в живописта. Линията е винаги нещо, от спомена за живота преди раждането.
Когато трябва да рисуваме в едно съзнание разширено над духовния свят, ние трябва да рисуваме онова, което иде от цвета.
И ние знаем, че цветът бива изживян в астралния свят. Когато влизаме в света, в който живеем между заспиването и събуждането, ние изживяваме това цветно естество. И така както искаме да създадем хармонията на цветовете, както искаме да нанесем цветовете, боите върху платното, това не е нищо друго освен това, което ни напира: ние внасяме, правим да се влее в нашето будно тяло това, което сме изживели между заспиването и събуждането. То се намира там вътре и него искаме ние да нанесем върху платното в живописта. Това, което се проявява в живописта, е отново предаването на нещо свръхсетивно.
към текста >>
А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето
съзнание
над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот.
Когато се научим да разбираме изкуството, то е едно истинско доказателство за човешкото безсмъртие и за човешкото съществуване преди раждането.
А от това се нуждаем ние, за да се разшири нашето съзнание над хоризонта, който е ограничен чрез раждането и смъртта, за да свържем онова, което имаме вътре в нас в нашия физически земен живот.
към текста >>
Това е
вътрешното
последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски.
Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят.
към текста >>
Чрез това Духовната Наука ще разшири
съзнание
то на човека.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски.
Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека.
Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят. Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят. Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме.
към текста >>
Духовната Наука ще внесе в хората едно
съзнание
, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят.
Това е вътрешното последствие, което лежи на основата на духовнонаучния стремеж, когато той е ориентиран антропософски. Чрез това Духовната Наука ще разшири съзнанието на човека. Човекът не ще може вече да върви през света така, както е вървял в материалистичната епоха, като има всъщност един обзор само върху това, което живее между раждането и смъртта, и като има наред с това само една вяра в нещо, което съществува освен другото, което го прави блажен, което го спасява, за което оставя да му се проповядва винаги по един сантиментален начин, за което той има всъщност само едно празно съдържание. Чрез Духовната Наука човекът ще трябва да получи отново едно действително съдържание за духовните светове. Хората трябва да бъдат спасени, освободени от живота в абстрактното, от онзи живот, който иска да остане само при мисленето между раждането и смъртта и най-много приема още някакви неопределени указания върху един свръхсетивен свят.
Духовната Наука ще внесе в хората едно съзнание, чрез което техният хоризонт ще бъде разширен и чрез което, когато действуват и живеят тук в този физически свят, те ще чувствуват свръхсетивния свят.
Ние вървим днес наистина през света, когато сме стигнали до 30 годишна възраст, и знаем, че това, което имаме с 30 години, е било възпитавано в нас, когато сме имали 10, 15 години: за него ние си спомняме. Ние си спомняме, че когато бидейки на 30 години четем, тук се свързва със сегашния момент нашето учене да четем, което е станало преди 20 или 23 години. Но ние не обръщаме внимание на това, че винаги между раждането и смъртта в нас трепти, пулсира това, което сме преживяли между последната смърт и сегашното раждане. Нека обърнем нашия поглед върху това, което се ражда от тези сили в архитектурата и в скулптурата: когато разбираме в истинския смисъл това, ние ще го пренесем също в правилния смисъл върху живота и ще добием отново онова усещание, онова чувство, което е необходимо за разбиране онова построяване на прозата в ритъм, такт и рима, в алитерация и в асонас при поетическото изкуство, което иначе прозаичният еснафски живот счита за нещо излишно. Тогава ще доведем в правилна връзка този нюанс на чувствуването с безсмъртната ядка в нас, която носим през смъртта.
към текста >>
Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното
съзнание
, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че
съзнание
то се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят
Това е внасянето на свръхсетивното в обикновеното съзнание, което трябва да бъде отново разширено, ако човечеството не трябва да потъне по-нататък в онова, в което е навлязло чрез това, че съзнанието се е свило до такава степен и живее всъщност още само в това, което протича между раждането и смъртта и най-много оставя да му се проповядва за това, което съществува в свръхсетивния свят
към текста >>
9.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно
съзнание
по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване.
Това е нещо, което е живяло между нас, като че искаше да изрази веднъж на една място на мировия процес: така стои работата с изживяването на действителното поетическото по отношение на външната сетивна действителност. И тази личност на Новалис се вживява в живота и започва да има едно духовно, изцяло действително любовно отношение към едно 12 годишно момиче, София фон Кюн. И цялата любов към незрялото още полово момиче е облечена в поезия така, че никога не сме съблазнени да помислим нещо сетивно действително при разглеждането на това отношение. Обаче целият пламък на човешкото чувство, през което човек може да мине, когато човешката душа витае като в поетически сфери свободно през прозаичната действителност, целият пламък на това чувство живее в любовта на Новалис към София фон Кюн. И това момиче умира два дни след навършване на своята 14 годишна възраст, в онова време, когато действителността на физическия живот докосва така силно другите хора, че те слизат в половостта на физическото тяло.
Преди това събитие да може да настъпи при София фон Кюн, тя бе изтръгната в духовните светове и Новалис решава от едно съзнание по-силно от това, което до сега е било у него инстинктивно поетическото, да умре след София фон Кюн в своето живо душевно изживяване.
Той живее с тази, която не е във физическия свят. И онези хора, които след нова време са дошли при Новалис с най-вътрешно човешко чувство, казват, че ходейки жив по Земята той беше като един човек отнесен в духовните светове, че говори с някого нещо, което не е на тази Земя, не принадлежи действително на тази Земя. И в тази откъсната от прозата поетическа действителност той изглежда на самия себе си така, че онова, което другите хора виждат в завладяването на външните сили, пълният преминаващ в действителността израз на волята, му се явява вече в поетическия идеален свят и той говори за "магическия идеализъм", за да охарактеризира посоката на своя живот Ако се опитаме след това да разберем всичко онова, което след това се разля от тази чудесно устроена душа, която следователно можа да люби без да докосне външната действителност, която следователно можа да живее с това, което и бе действително изтръгнато, преди да бъде достигнат определен етап на външната действителност, ако вникнем във всичко онова, което след това се разля от тази душа на Новалис, тогава получаваме чистия израз на поезията. И се решава един въпрос, който е психологически, просто чрез това, че се задълбочаваме от поетическите и прозаичните съчинения на Новалис.
към текста >>
На това почива фактът, че по отношение на музикалното можем да кажем говорейки само: музикалното изразява най-
вътрешното
човешко чувство.
Ако се опитаме да проникнем в онази сфера, където духовно-душевното твори най-вътрешно в човека, ние стигаме до едно музикално оформяне в човека и тогава си казваме: преди музикантът да направи неговите тонове да звучат навън в света, самата музикална същност е обхванала съществото и първо е въплътила, оформила в неговото човешко същество музикалното, и музикантът проявява онова, което първо мировата хармония е вложила несъзнателно в основите на неговата душа. На това почива пълното с тайнственост действие на музиката.
На това почива фактът, че по отношение на музикалното можем да кажем говорейки само: музикалното изразява най-вътрешното човешко чувство.
И когато се подготвим да вникнем с погледа чрез съответните изживявания в тази поезия на Новалис, ние долавяме нещо, което бих могъл да нарека психология на музиката.
към текста >>
Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото под
съзнание
от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света.
Той явно беше почувствувал, как на гръцките произведения на изкуството в архитектурата и скулптурата беше творило онова, което живее в човека като духовно-душевно естество, което иска да се прояви навън в пространството и което се отдава на пространството, а при живописта то се отдава също пространствено на времето. И Гьоте е преживял психологически и другото, което се намира на полярната страна на Новалисовото изживяване. Гьоте е изживял, как, когато човек прониква в своята вътрешност в пространство и време и иска да остане поетично-музикален, пространството и времето се претопяват в човешкото схващане. Гьоте е почувствувал, когато човекът вработи своето духовно-душевно естество, когато го вдълбава с длетото в пространственото и времевото, така че духовно-душевното отново се явява от пространственото и времевото вече обективирано. Как духът и душата на човека, без да останат при сетивното схващане, без да останат да стоят в окото, излизат навън за да проникнат под повърхността на нещата, да създадат навън архитектурата, да произведат скулптурата, това изживя Гьоте в онези моменти, които го доведоха до изказването: тук има необходимост, тук е Бог.
Тук се намира всичко онова, което лежи в човешкото подсъзнание от божествено-духовното съществувание, което човекът предава на света, без да спира под онази пропаст, която неговите сетива образуват между него и света.
Тук се намира онова, което човек изживява художествено, когато той може да впечати, да вдълбае, да вложи като сили в силите, които се намират под повърхността на физическото съществувание. Кое е при Новалис това, което го превръща психологически в нещо музикално-поетическо-творческо? Кое е при Гьоте това, което го тласка да чувствува най-пълната необходимост на творчеството на природата в изобразителните изкуства, да чувствува напълно несвободната необходимост на творчеството на природата при пространствените, при материалните произведения на изкуството? Кое е това, което го тласка тук, да каже въпреки чувствуването на необходимостта: Тук е Бог?
към текста >>
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с
вътрешното
духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията.
Духовно-душевното прониква формиращо в обикновеното духовно-физическо-сетивно изживяване стигайки до организма на сетивата; тогава то прави да проблесне в сетивата това, което е външна физическо-материална действителност и в сетивата се среща външната физическо-материална действителност с вътрешното духовно-душевно съществувание и става онова пълно с тайнственост свързване, което създава толкова много грижи на физиологията и на психологията.
Тогава, когато някой се ражда в живота с първично-поетичната музикална заложба, която се задържа в самата себе си така, че иска да се устреми навън под звуците на музиката, тогава това духовно-душевно не прониква до заливите на сетивата, тогава то одушевява и одухотворява целия организъм, превръщайки го в един цялостен сетивен орган, тогава то поставя целия човек в света така, както иначе е поставено в света отделното око или отделното ухо. Тогава духовно-душевното спира и се задържа във вътрешността на човека, и когато това духовно-душевно иска да се обясни с материалния свят, тогава в прозаичната действителност не са приети времето и пространството, тогава пространството и времето биват претопени в човешкото виждане. Така е на единия полюс. Тук душата живее в поетично-музикалното в нейната свобода, защото тя е организирана така, че претопява действителността на пространството и времето в нейното виждане. Тук, без да докосва почвата на физическо-прозаичното съществуване, душата живее в свобода, в една свобода обаче, която не може да проникне надолу в тази прозаична действителност.
към текста >>
Аз вярвам, че не само навън между Небето и Земята съществуват много неща, за които човешката философия, такава, каквато тя се явява в повечето случаи, не може и да сънува, но че във
вътрешното
същество на човека се намира това, което е съгласуването на отношенията с физическо-телесното произвежда освобождаването първо в областта на художественото в посоката към двата полюса.
Аз вярвам, че човек трябва да остане по определен начин вътрешно в изкуствата, когато се опита да говори върху художественото, който опит винаги остава още като едно сричане.
Аз вярвам, че не само навън между Небето и Земята съществуват много неща, за които човешката философия, такава, каквато тя се явява в повечето случаи, не може и да сънува, но че във вътрешното същество на човека се намира това, което е съгласуването на отношенията с физическо-телесното произвежда освобождаването първо в областта на художественото в посоката към двата полюса.
И аз вярвам, че художественото не може да бъде разбрано психологично, когато искаме да го обхванем с нормалното състояние на душата, а можем да го обхванем само с това, което се издига над това нормално душевно състояние, а по-висшето духовно-душевно естество на човека, което има заложби за духовните светове.
към текста >>
10.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на
съзнание
то, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване.
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години.
Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване.
Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
към текста >>
11.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
С обикновеното
съзнание
*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени.
Ако обаче се върнем още по-назад, към епохата на древна Гърция, чиито външни исторически описания са направени според сравнително по-пълни източници, ние ще установим, че изобщо не сме в състояние да вникнем в душевната същност на древните гърци. И Херман Грим има пълно право, когато казва: Човешките образи, които историята обикновено описва като гърци, са твърде далеч от истината.
С обикновеното съзнание*4 днешният човек вече не може да проникне нито в тогавашните души, нито в социалния по рядък, на който те са били подчинени.
Много по-различен от нашия душевен живот е бил този на хората от Египетско-халдейската епоха, която обхваща периода преди 8 предхристиянски век, още по-различен е бил душевният живот през Древно-персийската епоха, както я наричам в моята „Тайна наука“, а съвсем различен от това, което усещаме като душевни същества от пробуждането сутрин до заспиването вечер е бил душевният живот през Древно-индийската епоха, първата културна епоха след голямата Атлантска катастрофа.*5
към текста >>
С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото
съзнание
.
С този факт обаче беше свързана и една голяма промяна в човешкото съзнание.
През Древно-индийската епоха на хората би им изглеждало напълно абсурдно, ако някой се опита да ги обединява в един или друг „народ“. За днешния човек това е парадоксално, защото той просто не може да си представи, че усещане то за принадлежност към даден народ е възникнало сравнително отскоро. Разбира се, също и през Древно индийската епоха Земните условия налагаха на хората да живеят заедно в пределите на една или друга територия и да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото извън тази територия, обаче понятието „народ“, усещането за принадлежност към един или друг „народ“, все още не съществуваше. За сметка на това съществуваше нещо друго, а именно извънредно живо чувство за редуването на поколенията. Синът ясно усещаше себе си като син на бащата, като внук на дядото, като правнук на прадядото.
към текста >>
През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко
съзнание
поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания.
Нещата далеч не изглеждаха така, както бихме могли да ги опишем с помощта на днешните общоприети понятия; и все пак ние можем да ги опишем по такъв начин, че значително да се доближим до истината. Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники.
През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания.
Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
към текста >>
Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото
съзнание
и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
Защото ако бих ме вникнали в тях според мисловните навици на тогавашната епоха, ние щяхме да установим следното: Всички членове на едно семейство строго са държали на това, че могат да изброяват своите предци, да назовават дядото, прадядото, прапрадядото, стигайки до възможно най-далечните си прародители. Всеки се усещаше здраво вплетен във веригата на поколенията. Всеки се усещаше много по-малко свързан с външния свят, с настоящето, отколкото в следващите епохи. Това, което днес е останало като една карикатурна форма в принципа на благородството, в принципа на прародителите, през Древно-индийската епоха беше нещо самопонятно за всеки човек; тогава хората нямаха никаква нужда от семейни хроники. През онези древни времена всичко беше съвсем различно, защото благодарение на ясновидството самото човешко съзнание поддържаше сигурна връзка с поредицата от поколения; тогавашният човек можеше да си спомня не само своите лични изживявания, а и тези на своите предци и той си спомняше изживяванията на бащата, дядото също тъй живо и непосредствено, сякаш се отнасяше за неговите лични изживявания.
Впоследствие тези спомени ставаха все по-смътни, обаче зависимостта между човешкото съзнание и кръвната връзка с поколенията продължи да съществува.
към текста >>
Едва когато хората изгубиха непосредственото
съзнание
, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка.
Следователно, живото усещане за принадлежност към поредицата от поколения продължи да играе важна роля още дълго време. Понятието „народ“, както и себеусещането в рамките на „народа“, възникна успоредно с усещането за кръвната връзка, но това стана твърде бавно. Да, през Древно-персийската епоха описаното състояние не беше твърде изразено; то се утвърди едва в течение на времето.
Едва когато хората изгубиха непосредственото съзнание, че са живо вплетени в поколенията, те стигнаха до убеждението, че са свързани в една или друга народностна общност, докато по-рано същественото беше не друго, а именно кръвната връзка.
към текста >>
Обаче точно тогава
съзнание
то за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха.
Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено.
За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света. Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави.
към текста >>
За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно
съзнание
за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
И наистина, понятието „народ“ се изпълни с конкретно съдържание едва през Третата следатлантска епоха, през Египетско-халдейската епоха. Обаче точно тогава съзнанието за живото протичане на годишния цикъл беше вече значително отслабено.
За сметка на това през тази епоха, включително и до последното предхристиянско хилядолетие, съществуваше едно ясно съзнание за факта, че светът се управлява от мислите, че мислите живеят навред по света.
Макар и по друг повод, аз вече загатнах: днешният възглед, че мислите възникват в нашите глави и после обхващат външния свят, би изглеждал на тогавашните хора приблизително така, сякаш днес един човек изпива чаша вода и после заявява, че водата е произлязла от неговия език. Естествено, някой може да си въобрази, че водата произлиза от неговия език, обаче в действителност той поглъща водата, вземайки я от водните ресурси на Земята, която представлява едно цяло. Ако е достатъчно глуповат и не вижда връзката между водата от своята чаша и водните ресурси на цялата Земя, някой би могъл да повярва, че водата произлиза от собствения му език. Същото биха възразили и представителите на Египетско-халдейската епоха, ако някой би твърдял пред тях, че мислите възникват в човешките глави. Те добре знаеха, че навред в света живеят мисли.
към текста >>
Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко
съзнание
.
От своя страна гърците изпитваха огромна радост, че сега, след като са вече родени, могат да си послужат с предоставеното им физическо тяло. Всичко това даде на гръцкото изкуство, на гръцката трагедия и на Омировата поезия онзи неповторим полет в описанието на човешката природа, доколкото тя е свързана с външните форми на неговото физическо тяло. Всички психологически особености имат своите дълбоки вътрешни основания. Опитайте се поне веднъж да се пренесете в онази неподправена радост, която се излъчва от Омир, когато той описва Хектор, Ахил и така нататък, и вижте каква голяма важност се отдава на външните описания. При римляните тази специфична особеност постепенно угасна.
Поначало за романския елемент е характерно това, че хората започват да придават стойност на онова, което може да бъде разбрано с помощта на обикновеното човешко съзнание.
Защото човекът стана гражданин на Земята едва през тази Четвърта следатлантска културна епоха. Предишните възгледи за Азът, астралното тяло и етерното тяло се разпаднаха. Древните гърци все още имаха живото усещане, че в основата на нещата са именно мислите. Аз подробно съм описал това в моята книга „Загадките на Философията“.*10 Тази характерна особеност постепенно се изгуби и хората започнаха да вярват, че мислите възникват не другаде, а в човешката глава. Човекът все повече и повече започна да се отъждествява със своето физическо тяло.
към текста >>
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на
съзнание
аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
И ако бих постъпил по този начин, нали така, според днешната степен на съзнание аз бих изглеждал като един уморазстроен човек.
Също толкова налудничаво би изглеждало за древните гърци, ако някой не е в състояние да схване, че човешкото същество действително улавя мислите чрез мозъка и търси обяснение на този самопонятен факт в особеностите на мислите и на мозъка, защото тогавашните хора виждаха тези неща съвсем непосредствено, също както ние непосредствено виждаме, че ръката държи часовника и не считаме за необходимо да търсим някакво научно обяснение за съотношенията между металните части на часовника и мускулите на ръката. Да, древните гърци изобщо не размишляваха върху тези връзки; за тях те бяха нещо самопонятно. Те инстинктивно се досещаха за характера на връзките между мислите и човешките същества.
към текста >>
Така ние сме лишени от
съзнание
то за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н.
Бих желал да си послужа и с още едно сравнение: ние имаме не само дрехи, но и джобове, където можем да скрием нещо, нали така? Същото беше при гърците. За тях човешкото тяло представляваше нещо, което можеше да съхранява в себе си мисли те, чувствата и волевите импулси. Днес ние просто не знаем как да се отнасяме с мислите, чувствата и волята. Положението е такова, сякаш имаме джобове, а всички наши вещи пропадат през тях; или сякаш носим всички вещи в ръцете си, понеже не съзнаваме, че имаме джобове.
Така ние сме лишени от съзнанието за същинската природа на нашия организъм и не знаем как да си обясним несъмнената връзка между тялото и душевния живот, измисляме си куриозни идеи като тази за психопаралелизма и т.н.
За гръцкото светоусещане всичко това би изглеждало така, сякаш пред него застава един слепец, който не вижда, че има джобове и не се досеща, че може да си послужи с тях. Казвам всичко това, само за да напомня основното: Постепенно ние ставаме все по-чужди за нашето физическо тяло.
към текста >>
12.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Че там ростбифът бива обхванат от съвсем други, душевно-духовни закони, които човекът е пренесъл тук, идвайки от свръхсетивния свят, и превръщайки ростбифа в нещо друго, това изобщо не достига до
съзнание
то на нашата натуралистична цивилизация, колкото и парадоксално да звучат тези думи, защото да се изрази на глас подобно твърдение, естествено, е твърде смущаващо за всеки материалистично настроен човек.
Когато ядем, ние поемаме в нашия организъм такива субстанции и сили от природата, които са ни на пълно чужди, и после ги трансформираме в нещо съвсем друго. И онези сили и закони, с чиято помощ ние трансформираме погълната храна, далеч не са присъщи на заобикалящия ни физически свят, макар и да действуват вътре в неговите очертания, понеже самите ние сме ги внесли там, идвайки от един друг свят. Ето как хората от миналите епохи, поддържайки връзката си с духовния свят, са мислели за тези неща. Обаче днешните хора разсъждават по друг начин. Те казват: Да, природните закони са едни и същи, независимо дали действуват в ростбифа, намиращ се в чинията, или след като той вече е преминал в устата ни, в стомаха, червата, кръвта и т.н.
Че там ростбифът бива обхванат от съвсем други, душевно-духовни закони, които човекът е пренесъл тук, идвайки от свръхсетивния свят, и превръщайки ростбифа в нещо друго, това изобщо не достига до съзнанието на нашата натуралистична цивилизация, колкото и парадоксално да звучат тези думи, защото да се изрази на глас подобно твърдение, естествено, е твърде смущаващо за всеки материалистично настроен човек.
Обаче фактически днешните хора носят това убеждение в главите си. А то автоматически засяга и художествения усет, защото в последна сметка защо днес ние строим нашите къщи? За да бъдем максимално защитени, докато ядем ростбифа! Да, това е само една малка подробност, но като цяло, днешното мислене върви тъкмо в тази посока.
към текста >>
13.
3.Трета лекция, 2 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното
съзнание
за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Нека да обобщим: ако се вгледаме в нашия земен свят, ние виждаме как от облаците се спуска божествената муза на епическото изкуство; и как от подземните дълбини се издигат нагоре, като един вид димни стълбове, протъканите от воля дионисиевски сили, които постигат своите цели като си служат с човешките тела. Да, обгръщайки с поглед нашата Земя, ние навсякъде виждаме как силите на драматическото изкуство, бих казал, вулканично изригват нагоре, и как силите на епическото изкуство се изливат като благославящ дъжд от Небето.
А на същото равнище, където се намираме ние, се разиграва нещо съвсем друго, бих казал, ние виждаме най-външните пратеници на горните Богове, виждаме ги в техните съвместни действия с долните Богове; там космическите сили казвам това не в теоретично-филистерски смисъл, а с ясното съзнание за тяхната огромна формираща мощ се оставят да бъдат завладени от радост, смях и бурно ликуване чрез нимфите на духовно-огнения горен свят; да, там човекът се превръща в едно лирическо същество.
Той не усеща вулканичните изблици на драматическия елемент, нито спускащия се от Небето епически елемент; той усеща само лирическия елемент, който се проявява на неговото собствено равнище като един фин полъх от духовния свят, и този полъх не се излива като проливен дъжд над гората, нито изригва като унищожителен вулкан, разцепващ скали и дървета, а нежно шепне в шума на листата, буди радост при вида на цветята, и ни гали в прегръдките на вятъра. Нека да си представим всичко онова, което съществува на нашето равнище и ни позволява да предусетим духовните процеси, протичащи зад видимия физически свят, така че сърцето ни трепва, поемаме радостно въздух и душата ни се издига в онази област, където външните природни явления са само видимите знаци на същинските духовни събития, в които участвуваме и самите ние; да, именно тук живее лирическият елемент, който, бих казал, с радостно лице поглежда нагоре към горните Богове, или пък с угрижен поглед се взира надолу към подземните Богове; и сега лирическият елемент може да се разгърне или в посока на драматически-лирическото, или да се успокои в епически-лирическото, което обаче става възможно само защото човекът, като троично същество живее в обкръжението на Земята със своята средна, ритмична система, областта на чувствата.
към текста >>
14.
4.Четвърта лекция, 3 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно
съзнание
.
Но както вече споменах, човекът живее изправен пред тази пропаст, която зейва пред него както в познавателно, така и в религиозно отношение; несъмнено тя може да бъде преодоляна, обаче според религиозната традиция това е невъзможно в рамките на земния живот, също както и според познавателната традиция то е невъзможно в рамките на обикновеното предметно съзнание.
И сега, за да разполагаме все пак в нашата Земна епоха с една сила, с която можем да преодоляваме тази пропаст, на наше разположение идва изкуството. Ето защо истинското изкуство ясно съзнава своите задачи: от една страна то има мисията да импулсира духовно-божествения живот в условията на физическия свят, а от друга страна то иска да извиси физическия земен живот по такъв начин, че в своите форми, в своите цветове, думи и звуци той да се прояви като едно земно откровение на Космоса. Няма никакво значение дали изкуството е идеалистично или по-скоро реалистично. Изкуството просто се нуждае от връзка с духовния свят, с действителния духовен свят, а не с неговите мисловни съответствия. Художникът изобщо не би могъл да твори в материалния свят, ако в гърдите му не пулсираха импулсите, идващи от духовния свят.
към текста >>
15.
5. Пета лекция, 8 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстрактни чувства, за които говорим в нашата абстрактна епоха, а нещо конкретно, което свързваше в едно цяло
вътрешното
изживяване на дишането,
вътрешното
изживяване на кръвообращението и така нататък.
И после, когато се обръщаше към своите чувства, той срещаше не онези абстрактни чувства, за които говорим в нашата абстрактна епоха, а нещо конкретно, което свързваше в едно цяло вътрешното изживяване на дишането, вътрешното изживяване на кръвообращението и така нататък.
Но по този начин човекът усещаше, че се движи не по Земната повърхност, а всред планетарното пространство. И той, примерно, не си казваше, че милиони кръвни телца циркулират в неговия организъм, а си казваше: Ето, сега пътищата на Меркурий и Марс се пресичат с пътищата на Слънцето и Луната. Да, тогавашният човек усещаше себе си като разлят из целия Космос. Но имаше и още нещо. Потъвайки в своите мисли, човекът усещаше, че пребивава по-скоро в пространството на неподвижните звезди, а потъвайки в своите чувства, той усещаше, че пребивава в сферата на подвижните планети.
към текста >>
Обаче така той изгуби
съзнание
то за техния общ произход и преди всичко
съзнание
то за онази жива общност, която съществуваше между него и Космоса.
През онези времена, когато хората са усещали нещата по този начин, те долавяли и пълната хармония между наука, религия и изкуство. Човечеството отново трябва да се издигне до това светоусещане. У Гьоте ние действително виждаме един далечен отзвук от това светоусещане. И величието на Гьоте идва най-вече от този жив отзвук в неговата душа. Естествено, напредвайки в свободата си човекът трябваше да различи тези три деца едно от друго: науката, религията и изкуството.
Обаче така той изгуби съзнанието за техния общ произход и преди всичко съзнанието за онази жива общност, която съществуваше между него и Космоса.
Достатъчно е да се вгледаме в крайните различия, които днес съществуват между изкуството и науката, между поезията и науката. Може би ще възразите, че далеч не е нужно да стигаме до крайности, за да си представим днешните, бих казал, толкова злополучни съотношения между науката и изкуството. Обаче тези злополучни съотношения проличават именно в крайностите.
към текста >>
16.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Вгледайте се още веднъж как
вътрешното
изживяване на цветовете действително поражда едно степенуване и как пред нас застават долното, междинното и висшето царство, увенчано от самия Бог Отец с главата на Мария.
За бележете как той изгражда техните образи от самите цветове. Цветовете показват как апостолите са приковани към Земята, обаче липсва каквато и да е тежест в цветовете; ние долавяме само някакъв тъмен нюанс ,особено в долната част на Тициановата картина и тъкмо този тъмен нюанс сочи колко силно апостолите са приковани към Земята. А в цялото цветово третиране на Марииния образ ние изживяваме междинното царство. Тя все още е свързана със Земята. Ако имате възможност, вгледайте се в картината и ще установите как в долната част на женския образ е прибавен един приглушен тъмен нюанс, как по-горе светлина та непрекъснато нараства и как най-горе третото царство е преизпълнено от светлина и увенчано с главата на Мария, докато нозете и стъпалата са все още приковани към Земята.
Вгледайте се още веднъж как вътрешното изживяване на цветовете действително поражда едно степенуване и как пред нас застават долното, междинното и висшето царство, увенчано от самия Бог Отец с главата на Мария.
към текста >>
17.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до
съзнание
то за общия източник на изкуството, религията и науката.
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката.
Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство. И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии. фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции. Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи. Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>
И тук аз бих вметнал, че ясното
съзнание
за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност.
Религия и познание действуваха ръка за ръка. Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството. В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото. Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия. Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен.
И тук аз бих вметнал, че ясното съзнание за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност.
И това следва да проличи като нещо напълно самопонятно и естествено, а не чрез една или друга художествена интерпретация.
към текста >>
Обаче днешният човек няма ясното
съзнание
за този процес на потопяване във физическото тяло.
Умирайки, човекът напуска своето физическо тяло. Като душевно същество той заема една или друга пространствена форма. И цялото архитектурно изкуство е проявление на това човешко отношение към видимото пространство, към видимия Космос. Когато чрез раждането човекът влиза във физическия свят, той несъзнателно сваля и своите спомени от живота си в духовния свят. Да, той се потопява заедно с душата си долу във физическото тяло.
Обаче днешният човек няма ясното съзнание за този процес на потопяване във физическото тяло.
И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят. И когато след смъртта тя отново се връща там, душата не иска да има онези усещания, които е имала в своето физическо тяло.
към текста >>
И все пак дълбоко в своето под
съзнание
, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят.
Като душевно същество той заема една или друга пространствена форма. И цялото архитектурно изкуство е проявление на това човешко отношение към видимото пространство, към видимия Космос. Когато чрез раждането човекът влиза във физическия свят, той несъзнателно сваля и своите спомени от живота си в духовния свят. Да, той се потопява заедно с душата си долу във физическото тяло. Обаче днешният човек няма ясното съзнание за този процес на потопяване във физическото тяло.
И все пак дълбоко в своето подсъзнание, където най-първичните душевни усещания спонтанно метаморфозират в наивни художествени пориви, душата знае: преди да влезеш в тялото, ти си пребивавала в един друг свят.
И когато след смъртта тя отново се връща там, душата не иска да има онези усещания, които е имала в своето физическо тяло.
към текста >>
Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки
съзнание
то за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото!
И все по-често започваме да си задаваме въпросите: Имаш ли ти, като антропософ, правилно разбиране за физическото тяло, което възниква от пространствените космически форми, за да се превърне после в един труп? Имаш ли представа за това, как душата, след като е напуснала физическото тяло, иска отново да бъде приета от мировото пространство? Отговориш ли си на тези въпроси, ти ставаш архитект. И още: Разбираш ли ти към какво се стреми душата, когато тя иска да навлезе в пространството с несъзнателните спомени от живота си преди раждането?
Ако това е така, тогава ти ставаш простете ми за необичайния в наши дни израз, подсказващ, че изгубвайки съзнанието за пренаталния живот, ние сме изгубили също и този импулс тогава ти ставаш един маестро на облеклото!
И това е другият полюс на архитектурното изкуство.
към текста >>
Вътрешното
здраве на човека се отпечатва именно в този цвят.
Нека да се върнем към човека. Вглеждайки се във външната природа, ние откриваме цвета на здравото човешко тяло най-вече в цветовете на цъфналата праскова. Всъщност, навън в природата няма друг цвят, който да е толкова подобен на човешкия инкарнат.
Вътрешното здраве на човека се отпечатва именно в този цвят.
В цвета на инкарната ние съзираме здравето на онова човешко тяло, което е протъкано от душевните сили. А когато инкарнатът клони към зеленото, ние усещаме, че човекът става болнав и душата просто не може да намери верния път към физическото тяло. Обратно, когато душата е честолюбива и навлиза прекалено силно и егоистично във физическото тяло, тогава човекът придобива блед цвят. Здравият цвят на инкарната е подобен на цъфнала праскова и обхваща диапазона между бялото и зеленото. Както в зеления цвят ние виждаме мъртвия образ на живота, така в инкарната, в своеобразния прасковен цвят на здравото човешко тяло ние виждаме живия образ на душата.
към текста >>
18.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Пространствената перспектива този факт непрекъснато се изплъзва от
съзнание
то на хората се появи едва през материалистичната епоха; тази перспектива се съобразява само с пространствени величини; тя не потопява далечните предмети в синьо, а просто ги смалява; тя не потопява близките предмети в червено, а ги уголемява.
Пространствената перспектива този факт непрекъснато се изплъзва от съзнанието на хората се появи едва през материалистичната епоха; тази перспектива се съобразява само с пространствени величини; тя не потопява далечните предмети в синьо, а просто ги смалява; тя не потопява близките предмети в червено, а ги уголемява.
Тази перспектива е атрибут на материалистическата епоха; тя живее в материалното пространство и не желае да го напуска.
към текста >>
Той усещаше своята духовна природа именно там, в граничната област на кожата, едно усещане, което е трудно постижимо за днешното
съзнание
.
Обаче в хода на времето, тази особеност постепенно избледня и настъпи един преход от септимата в квинта. Изживявайки квинтата, човекът имаше усещането, че благодарение на музикалния елемент, той се освобождава от физическата материя. При септимите човекът се усещаше изцяло пренесен в духовния свят, а при квинтите той се усещаше на самата граница, очертаваща неговото физическо тяло.
Той усещаше своята духовна природа именно там, в граничната област на кожата, едно усещане, което е трудно постижимо за днешното съзнание.
към текста >>
Изкуството винаги възниква от
вътрешното
осмисляне, от
вътрешното
изживяване на света.
В хода на този лекционен цикъл, опирайки се на духовно-научното познание, аз загатнах само някои отделни подробности, свързани с изкуството. Обаче именно чрез тези подробности аз бих желал да посоча, как антропософията намира верния отговор във всяка област на живота, как в сферата на изкуството тя не се стреми да теоретизира, понеже изкуството не е теория, а живее в самия художествен усет, дори и тогава, когато тя иска само да се ориентира в изкуството. От друга страна, една такава ориентация не се изчерпва с разсъждения за изкуството, а прераства в истински художествени изживявания, в художествено творчество. Поначало художественият елемент възниква от човешкия светоглед. И когато хората, примерно, казват: Добре, но ние не успяхме да разберем нищо от формите на Гьотеанума, би могло да им се отговори: А нима онези, които никога не са чували за християнството, са лишени от възможността да разберат Сикстинската Мадона на Рафаело?
Изкуството винаги възниква от вътрешното осмисляне, от вътрешното изживяване на света.
И една от задачите на антропософията е да ни подтикне към това, да изживяваме света по един честен, следователно, по един духовен начин.
към текста >>
19.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава:“Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето
съзнание
, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава:“Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека ,нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>
Сетивното
съзнание
и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека ,нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава:“Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека ,нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>
В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото
съзнание
.
Но „познанието“ при Рудолф Щайнер далеч не се ограничава само в непосредственото разглеждане на съществото „човек“ и неговите връзки с външния свят.
В случая и това е съществен признак на антропософ ското духовно изследване наред с общоизвестните и „признати“ душевни способности, чрез концентрация и други разновидности на „душевното обучение“, се стига до едно задълбочаване и разширяване на човешкото съзнание.
към текста >>
1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно
съзнание
.
1. Материалното, или предметно познание, което човек осъществява в нормалното си будно съзнание.
към текста >>
Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя“ е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото
съзнание
.
Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя“ е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.
към текста >>
1. Старият Сатурн (трансово
съзнание
)
1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
към текста >>
2. Старото Слънце (спящо
съзнание
)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
3. Старата Луна (сънищно или образно
съзнание
)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>
4. Земя (будно или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
5. Бъдещ Юпитер (имагинативно
съзнание
)
5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)
към текста >>
6. Бъдеща Венера (инспиративно
съзнание
)
6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)
към текста >>
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно
съзнание
)
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)
към текста >>
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно
съзнание
, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
*17. Немислимо е, ако човек започне своите сериозни занимания с антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството: Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способностите да се въз приема духовния свят под формата на образи.
През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното или смътно ясновидство е представлявало природно качество, присъщо на всички хора.
Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят. Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответстващата им степен на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: инспиративното и интуитивното познание.
към текста >>
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно
съзнание
.
В предхристиянските епохи, често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен; от друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят не винаги е бил длъжен да притежава ясновидството.
Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно съзнание.
Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.
към текста >>
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно
съзнание
, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне т.н. „екзактно ясновидство“ или „изследователско ясновидство“.
То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в „транса“, характерен за старото Посвещение.
към текста >>
20.
Съдържание
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Трите състояния на
съзнание
при човека.
Възгледите на Гьоте и Шопенхауер за значението на изкуствата.
Трите състояния на съзнание при човека.
Престоят на човешката душа в Девакана и изживяването на музиката на сферите по време на съня без съновидения. Земната музика като несъзнателен спомен за това преживяване. Съзнателно осъществяване на тези връзки чрез окултното развитие.
към текста >>
Вътрешното
разчленение на октавата.
Слуховият процес разгледан окултно. Днешното усещане на терцата между по-ранното усещане на квинтата и бъдещето усещане на октавата. Ухото като отразяващ орган за тоновото усещане. Музикалното се изживява чрез целия човек.
Вътрешното разчленение на октавата.
Септимовата музика на атлантеца като религиозно изживяване. Квинтовата музика на следващите епохи като изживяване на вдишване и издишване. Скалата на петте тона. Терцовата музика на новото време като изживяване на субективно-душевното. Мажор и минор.
към текста >>
Духовните събития като причина за промяна на
съзнание
то в четвъртото столетие след Христос.
Светът на йерархиите и светът на тоновете.
Духовните събития като причина за промяна на съзнанието в четвъртото столетие след Христос.
В Атлантската епоха: Преживяване на септимата като усещане на божественото управление. По-късно въздействие на това в следващата квинтова епоха. Загуба на това изживяване в появата на терцовото усещане. В Лемурийската епоха: Изживяване на ноната и на голямата и малка децима като космични радостни песни и жалби на боговете.
към текста >>
21.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 3 декември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Живуркащият дивак в понижено
съзнание
усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването.
Човек усеща това, но тук са налице големи разлики.
Живуркащият дивак в понижено съзнание усеща много по-малко неудовлетворението на Волята, отколкото по-висши-ят човек, който може да почувства много по-ясно болката от съществуването.
После Шопенхауер казва: Освен Волята съществува още едно нещо, което човек познава - това е Представата. Тя е като една Фата Моргана, като едно мъгливо творение или като едно потрепване на вълните, в което се отразяват създанията на Волята, на тъмния стремеж. В човека се надига Волята към това лъжливо създание. И когато той вижда Волята по този начин, тя става още по-неудовлетворена. Но все пак съществуват средства, чрез които човек може да постигне един вид освобождение от слепия стремеж на Волята.
към текста >>
Постепенно човек разширява
съзнание
то си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
Той знае, че е преживял нещо ново, сякаш е излязъл от едно море от светлина и цветове, което все още не познава във физическия свят. Неговите сънищни преживявания стават все по-ясни. Той си спомня, че в този свят от светлина и цветове има неща и същества, които се различават от другите предмети по това, че човек може да премине през тях, без те да оказват съпротива. Той се запознава с множество същества, чийто елемент и чиито тела са цветовете. Има същества, които се откриват в цветовете, които се въплъщават в цветовете.
Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него.
Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят. Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>
Така човек има две нива на
съзнание
: всекидневно будно
съзнание
и сънищно
съзнание
.
Постепенно човек разширява съзнанието си над този свят и при пробуждането си спомня, че е действал вътре в него. Следващата стъпка се получава тогава, когато той пренася този свят в ежедневния свят. Тогава постепенно човек се учи да вижда това, което се нарича астрално тяло на човека. Той изживява един свят, който е много по-действителен от обикновения физически свят. Физическият свят е един вид сгъстяване, кристализиране на астралния свят.
Така човек има две нива на съзнание: всекидневно будно съзнание и сънищно съзнание.
към текста >>
Човек достига едно още по-високо ниво на
съзнание
, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние.
Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни. Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят. В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо. Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>
Ученикът се учи да достига непрекъснатост на
съзнание
то през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние.
Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни.
Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят. В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо. Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>
В това състояние на
съзнание
то човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо.
Човек достига едно още по-високо ниво на съзнание, когато съумее да преобрази пълното несъзнателно състояние в съзнателно състояние. Ученикът се учи да достига непрекъснатост на съзнанието през частите на нощта, които не принадлежат на сънищния живот, а са още напълно несъзнателни. Той се учи да става съзнателен в един свят, за който иначе нищо не знае. Този нов свят не е свят на светлина и цветове, а се проявява отначало като звуков свят.
В това състояние на съзнанието човек постига способността да чува духовно, да долавя тоновите съчетания, тоновите разновидности, които не се чуват от физическото ухо.
Този свят се нарича свят на девакана.
към текста >>
От този свят на непрекъснатото
съзнание
човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят.
Сега не бива да се смята, че когато човек чува духовния свят на тоновете, той не запазва света на светлината и цветовете. Тоновият свят също е проникнат от светлина и цвят, които обаче принадлежат на астралния свят. Но същностната част на девакана е вълнуващото се море на тоновете.
От този свят на непрекъснатото съзнание човек може да донесе звученето и по този начин може също да чуе звученето във физическия свят.
В основата на всичко във физическия свят се намира един тон. Всяко отделно лице представлява определени деваканически тонове. Всички предмети имат в основата на същността си един духовен тон. И човекът в своята най-дълбока същност представлява един такъв духовен тон. На тази основа Парацелз[2] е казал: Природните царства са буквите, а човекът е словото, съставено от тези букви.
към текста >>
Освен това човекът притежава душа на разбирането (Verstandesseele), а като още по-висша част - душа на
съзнание
то (Bewusstseinsseele), която е свързана с духовната себесъщност (Geistselbst) или Манас.
В тези три степени на тялото виждаме душата. Тя стои в непосредствена връзка с тялото на усещането. Към тялото на усещането се присъединява душата на усещането (Empfindungsseele). Тя се вмъква вътре в тялото на усещането. Както мечът и ножницата, в която е пъхнат, образуват едно цяло, така тялото на усещането и душата на усещането представляват едно цяло.
Освен това човекът притежава душа на разбирането (Verstandesseele), а като още по-висша част - душа на съзнанието (Bewusstseinsseele), която е свързана с духовната себесъщност (Geistselbst) или Манас.
Когато човек спи, в леглото заедно с физическото и етерното тяло лежи тялото на усещането; по-висшите членове, както и душата на усещането, се намират в света на девакана. Във физическото пространство ние чувстваме всички други същества вън от нас. В девакана не се чувстваме вън от съществата, а чувстваме как те проникват в нас, чувстваме, че сме вътре в съществата. Затова сферите на девакана, а също и на астрала са наречени във всички окултни школи светът на промокаемостта.
към текста >>
Когато той се завърне от света на девакана, тогава неговите душа на
съзнание
то, душа на разбирането и душа на усещането са пропити с трептенията на този деваканичен свят; той ги носи в себе си.
Докато човекът живее и се движи така в света на преливащите тонове, той се прониква от тези тонове.
Когато той се завърне от света на девакана, тогава неговите душа на съзнанието, душа на разбирането и душа на усещането са пропити с трептенията на този деваканичен свят; той ги носи в себе си.
С тях той прониква във физическия свят. Когато приеме тези трептения, те са такива, че той може да въздейства обратно от душата на усещането върху тялото на усещането и етерното тяло. Поради това, че човек носи трептенията от девакана, той може да ги пренесе върху своето етерно тяло. Тогава затрептява собственото му етерно тяло. Същността на етерното тяло и на тялото на усещането се състои от същия елемент, от духовния тон и от духовните трептения.
към текста >>
22.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Връщаме се към познатите ни три състояния на
съзнание
то, които са възможни за човека, и към неговото отношение към трите свята, към които той принадлежи по време на тези три състояния на
съзнание
то.
Като отправим поглед от възгледа за това величествено изкуство на тези велики духове, каквито са Шопенхауер и Гьоте, към възгледа, чрез който окултизмът осветява тези въпроси, виждаме по един учудващ начин, че от това, което представлява човекът, ни става разбираемо и понятно защо тоновете, хармониите и мелодиите му въздействат така.
Връщаме се към познатите ни три състояния на съзнанието, които са възможни за човека, и към неговото отношение към трите свята, към които той принадлежи по време на тези три състояния на съзнанието.
към текста >>
Съществуват три състояния на
съзнание
то, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек.
Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания. Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на
съзнание
то.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек.
Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието.
Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания. Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Това състояние на
съзнание
то обозначаваме като обикновено, будно дневно
съзнание
.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието.
Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание.
Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания. Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Второто състояние на
съзнание
то е познато частично на обикновения човек.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание.
Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек.
Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания. Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Третото състояние на
съзнание
то е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
Съществуват три състояния на съзнанието, но само едно от тях е напълно познато на обикновения човек. Докато по време на другите две той не знае нищо за себе си, преживява ги без да успее да ги доведе до спомен, до съзнателно въздействие от тях в познатото му състояние на съзнанието. Това състояние на съзнанието обозначаваме като обикновено, будно дневно съзнание. Второто състояние на съзнанието е познато частично на обикновения човек. Това състояние е изпълненият със съновидения сън, този символик, който показва на обикновения човек в символи често просто ежедневни преживявания.
Третото състояние на съзнанието е сънят без съновидения, който означава за обикновения човек състояние на пълна празнота.
към текста >>
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на
съзнание
то.
Посвещението обаче дава едно преобразуване на тези три състояния на съзнанието.
Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи. Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят.
към текста >>
Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на
съзнание
на ежедневния живот.
Най-напред се променя неговият сънищен живот. Той вече не е хаотичен, не е повече отражение на ежедневните преживявания в често объркани символи. Напротив, един нов свят се отваря пред човека в съня със съновидения, един преливащ от цветове свят. Той е населен от сияещи светлинни същества. Това е астралният свят.
Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот.
Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят. Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание. Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него.
към текста >>
Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно
съзнание
, колкото е неговото дневно
съзнание
.
Това е астралният свят. Това не е новосъздаден свят, той е нов само за човека, който досега е бил потопен в пониженото състояние на съзнание на ежедневния живот. Този свят е винаги тук, той обкръжава непрекъснато човека. Този свят е реален, също толкова реален, колкото заобикалящият ни свят, който ни се разкрива като действителност. Ако човек е посветен, приел е инициацията, той се запознава с този чуден свят.
Учи се да съществува съзнателно в него, с едно също толкова ясно съзнание, колкото е неговото дневно съзнание.
Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества.
към текста >>
Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно
съзнание
.
Той също се запознава със своето астрално тяло и се учи да живее съзнателно в него. Каквото преживява в този нов свят, който се отваря пред него, е живот и действие в един свят на цветове и светлина в същественото. Чрез посвещението човек започва да се пробужда от обикновения сън със съновидения. Той се чувства сякаш издигнат над едно вълнуващо се море от преливаща светлина и цветове. А тази искряща светлина, тези преливащи цветове са живи същества.
Това преживяване в съзнателния сън със съновидения се пренася също така върху целия живот в дневното будно съзнание.
към текста >>
Човек достига третото ниво на
съзнание
[2], когато съумее да преобрази съня без съновидения в едно съзнателно състояние.
Човек достига третото ниво на съзнание[2], когато съумее да преобрази съня без съновидения в едно съзнателно състояние.
Светът, в който се учи да навлиза, му се разкрива първоначално отчасти, после все повече и повече. Той започва да живее в него все по-дълго, става все по-съзнателен там и изживява много значителни неща.
към текста >>
И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на
съзнание
, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения.
Сега човек може да достигне до положение да възприема втория астрален свят, когато навлезе в така наречената велика тишина. Той трябва да бъде тих, напълно тих. Великата тишина предшества пробуждането в астралния свят.
И тази най-дълбока тишина става все по-голяма и по-голяма, когато той започне да се приближава до третото ниво на съзнание, до състоянието, което се изживява в съня без съновидения.
Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
към текста >>
Третото състояние на
съзнание
то, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
Цветовете на астралния свят стават все по-прозрачни, светлината става все по-чиста, сякаш по-одухотворена. Тогава човек има усещането, че сякаш сам живее в тези цветове, в тази светлина, сякаш нищо не е извън него, а той самият е цвят и светлина. Той се чувства астрален в този астрален свят, трептящ във велик, дълбок покой. Тогава тази дълбока тишина започва малко по малко да се изпълва със звуци, леко, постепенно да зазвучава духовно. Светът на светлината и цветовете се прониква от звучащи тонове.
Третото състояние на съзнанието, в което човек постепенно навлиза, съществува поради това, че цветният свят, в който той живее в астрала, се прониква от звучене.
А това е деваканът, който е така нареченият ментален свят, отварящ се сега пред човека. И той пристъпва в този чуден свят през портата на великата тишина. От великата тишина към него прозвучава тонът от другия свят. Така в действителност стои въпросът със света на девакана.
към текста >>
Разликата е само в това, че посветеният изживява тези видоизменени състояния в
съзнание
.
Сега трябва да си представим, че не само посветеният живее в тези светове.
Разликата е само в това, че посветеният изживява тези видоизменени състояния в съзнание.
В него е изменено в съзнанието само това, което обикновеният човек изживява отново и отново несъзнателно. Обикновеният човек изживява тези състояния действително и постоянно, само че не знае нищо за това, защото не е съзнателен за себе си и за преживяното. Но въпреки това той донася нещо от тези въздействия, които изживяването предизвиква у него. Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството. Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят.
към текста >>
В него е изменено в
съзнание
то само това, което обикновеният човек изживява отново и отново несъзнателно.
Сега трябва да си представим, че не само посветеният живее в тези светове. Разликата е само в това, че посветеният изживява тези видоизменени състояния в съзнание.
В него е изменено в съзнанието само това, което обикновеният човек изживява отново и отново несъзнателно.
Обикновеният човек изживява тези състояния действително и постоянно, само че не знае нищо за това, защото не е съзнателен за себе си и за преживяното. Но въпреки това той донася нещо от тези въздействия, които изживяването предизвиква у него. Сутрин, когато човек се пробуди от сън, той не носи само телесно освежаване чрез съня, а носи със себе си от онези светове също и изкуството. Защото изкуството не е нищо друго освен несъзнателно спомняне на преживяното в астралния свят. Например художникът излиза далеч над действителните физически цветове, когато полага своите цветни тонове и цветни хармонии върху платното.
към текста >>
Отзвукът на астралните му видения няма нужда да прониква чак във физическото
съзнание
, за да живее в неговите творби.
Окултистът разбира всичко това. Само не трябва да се смята[4], че творецът винаги разбира това, което е скрито в неговите творби.
Отзвукът на астралните му видения няма нужда да прониква чак във физическото съзнание, за да живее в неговите творби.
Леонардо да Винчи може би не е познавал окултните закони, по които са създадени неговите портрети - това не е важно, - но ги е следвал по инстинктивно усещане.
към текста >>
Трябва да се знае, че цялото
съзнание
произхожда от един вид преодоляване на външния свят.
За музикалното е от особено значение съвместната работа на душата на усещането и тялото на усещането (Empfindungsleib).
Трябва да се знае, че цялото съзнание произхожда от един вид преодоляване на външния свят.
Това, което се открива на човека като желание и радост в съзнанието, означава победа на духовното над тялото на усещането. За завръщащия се човек от съня с вътрешните трептения съществува една възможност да настрои по-силно тоновете и да може да възприеме победата на душата на усещането над тялото на усещането, така че душата да е в състояние да се почувства по-силна от тялото. Човек може да възприема винаги при въздействието на минорна тоналност как трептенията на тялото на усещането са по-силни, докато при мажорна тоналност душата на усещането вибрира по-силно и надвива тялото на усещането. Когато прозвучи малка терца, се чувства душевна болка, надделяването на тялото на усещането. Но когато прозвучи голяма терца, се оповестява победата на душата.
към текста >>
Това, което се открива на човека като желание и радост в
съзнание
то, означава победа на духовното над тялото на усещането.
За музикалното е от особено значение съвместната работа на душата на усещането и тялото на усещането (Empfindungsleib). Трябва да се знае, че цялото съзнание произхожда от един вид преодоляване на външния свят.
Това, което се открива на човека като желание и радост в съзнанието, означава победа на духовното над тялото на усещането.
За завръщащия се човек от съня с вътрешните трептения съществува една възможност да настрои по-силно тоновете и да може да възприеме победата на душата на усещането над тялото на усещането, така че душата да е в състояние да се почувства по-силна от тялото. Човек може да възприема винаги при въздействието на минорна тоналност как трептенията на тялото на усещането са по-силни, докато при мажорна тоналност душата на усещането вибрира по-силно и надвива тялото на усещането. Когато прозвучи малка терца, се чувства душевна болка, надделяването на тялото на усещането. Но когато прозвучи голяма терца, се оповестява победата на душата.
към текста >>
Живописта говори на астралната телесност, но звуковият свят говори на най-
вътрешното
в човека.
Човек намира напълно изконно и родствено това, което принадлежи на девакана. Вибрациите, които го проникват, се усещат от неговата най-дълбока същност. Той усеща астрала и физическото, така да се каже, само като обвивка. В девакана е неговата прародина и отзвуците от тази родина, духовния свят, прозвучават в хармониите и мелодиите на физическия свят. Те пронизват този по-нисш свят с предусещане за едно прекрасно и чудно съществуване, проникват в най-дълбоката същност на човека и я разтърсват с трептенията на най-чиста радост, на най-възвишена духовност, каквато този свят не може да му даде.
Живописта говори на астралната телесност, но звуковият свят говори на най-вътрешното в човека.
И докато човек не е посветен, първоначално му се открива светът на девакана, неговата родина, в музикалното. Оттук следва високото уважение към музиката на всеки, който предчувства тази връзка. Шопенхауер също я предчувстваше чрез един вид инстинктивна интуиция, която той изразява в своите философски формулировки.
към текста >>
[2] Човек достига третото състояние на
съзнание
то: Тук записките очевидно са с пропуски.
[2] Човек достига третото състояние на съзнанието: Тук записките очевидно са с пропуски.
Те бяха допълнени сравнително лесно чрез сравнение с паралелни места в лекцията от 3 декември 1906 г.
към текста >>
23.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Този аз се състои от душа на усещането (Empfindungs-seele), душа на разбирането (Verstandesseele) и душа на
съзнание
то (Bewusstseinsseele).
Този аз се състои от душа на усещането (Empfindungs-seele), душа на разбирането (Verstandesseele) и душа на съзнанието (Bewusstseinsseele).
Към тях се спуска невъзпри-емаемото за външните сетива азово тяло (Ich-Leib). Към него се развиват нагоре физическото тяло, етерното тяло и тялото на усещането.
към текста >>
Човек вече не притежава
съзнание
то, че това сетиво се намира в него.
Ухото се намира във връзка с едно сетиво, което е още по-старо. Това е сетивото за пространствена ориентация, това е способността да се усещат трите посоки в пространството.
Човек вече не притежава съзнанието, че това сетиво се намира в него.
То е във вътрешна връзка с ухото. Дълбоко във вътрешността на ухото откриваме забележителни дъги, три полукръгли канали, които стоят перпендикулярно един върху друг. Науката не знае нищо за тях. Но когато те са наранени, способността за ориентация при човека престава. Това са остатъци от пространственото сетиво.
към текста >>
Това са интимните взаимовръзки между физическата наследственост и душата, които взаимно се търсят цели столетия и така виждаме как по този начин външното в човека влиза във връзка с
вътрешното
у него.
Това са интимните взаимовръзки между физическата наследственост и душата, които взаимно се търсят цели столетия и така виждаме как по този начин външното в човека влиза във връзка с вътрешното у него.
към текста >>
24.
ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ. ПЪРВИ ОТГОВОР, Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Не искам да кажа, че не съществува такова състояние на
съзнание
то, което в голяма степен би съумяло и това.
И ще е съвсем лишено от усет за изкуството да искаме да стъкмяваме някакви теории за това, което се случва тук. Това е все едно някой да иска да опише съвсем точно времето вдругиден.
Не искам да кажа, че не съществува такова състояние на съзнанието, което в голяма степен би съумяло и това.
Всъщност подобно нещо няма никакво значение. По-добре човек да остави живота да тече, отколкото да теоретизира по такъв един начин.
към текста >>
И тайната, която лежи в нейната основа несъмнено е тази: в горното си
съзнание
човек не знае какво ще е бъдещето, но в чувстващото си
съзнание
той е сигурен как ще се развие то.
Но в реалния човешки живот нямаме единствено цялостния човек, а той живее през всичките години между раждането и смъртта си. Този цялостен човек е налице в един продължителен период от време и се променя, метаморфозира. И от това зависи последователността на тематичните групи. Биографията на човека е нещо специфично.
И тайната, която лежи в нейната основа несъмнено е тази: в горното си съзнание човек не знае какво ще е бъдещето, но в чувстващото си съзнание той е сигурен как ще се развие то.
Моля, нека проследим чисто емпирично следното - човек обикновено не прави това, но тези неща принадлежат към едно по-фино усещане на същинската антропология, която едва тогава става антропософия, - а именно как се променя животът на чувствата у един човек, за когото научаваме, че по-късно е починал. Естествено много неща могат да попречат това да бъде проследено, но човек би могъл най-малкото да го направи впоследствие. При един преждевременно починал човек съвсем ясно може да се забележи как целият живот на чувствата клони към смъртта и как в живота преди това смъртта вече е заложена. Това също е нещо, което принадлежи към човешката биография.
към текста >>
25.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Ако човек иска да навлезе в интимната сфера на музикалния живот, той непременно трябва да си изгради
съзнание
за това, тъй като музикалният живот отговаря на финото устройство на човешкото същество.
Най-напред бих искал да кажа няколко думи за връзките между мажор и минор.
Ако човек иска да навлезе в интимната сфера на музикалния живот, той непременно трябва да си изгради съзнание за това, тъй като музикалният живот отговаря на финото устройство на човешкото същество.
Трябва да кажем, че музикалните факти отговарят по определен начин на вътрешното по-фино устройство на човека.
към текста >>
Трябва да кажем, че музикалните факти отговарят по определен начин на
вътрешното
по-фино устройство на човека.
Най-напред бих искал да кажа няколко думи за връзките между мажор и минор. Ако човек иска да навлезе в интимната сфера на музикалния живот, той непременно трябва да си изгради съзнание за това, тъй като музикалният живот отговаря на финото устройство на човешкото същество.
Трябва да кажем, че музикалните факти отговарят по определен начин на вътрешното по-фино устройство на човека.
към текста >>
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към
съзнание
то на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане.
Тъй като музикалното в неговата интимност ангажира главно подсъзнателното, такива неща можем изцяло да ги свържем с подсъзнателното, полусъзнателното, струящото към съзнанието на музикалното изживяване, без при това да се отдадем на един лишен от усет към изкуството, теоретичен начин на разглеждане.
И изобщо ще забележите, че едно наистина духовнонаучно разглеждане на изкуството съвсем не се нуждае от това, самото то да стане художествено, защото не се навлиза в безкръвни абстракции и в теоретична мрежа от естетизиран вид. Когато човек иска да схване нещата духовнонаучно, той стига до реалности, чието взаимодействие се представя образно или музикално така, че самите ние, като разпознаващи, сме вътре в един вид музикално изживяване.
към текста >>
рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до
съзнание
то си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна.
Бих искал да отбележа следното по въпроса. Ако не описваме цветовата скала в абстрактна праволинейност, както сме свикнали в съвременната физика, а ако я опишем в кръг, както е според Гьотевото учение за цветовете и следователно имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово - ако отидем в тази посока (вж.
рис.), ако опишем цветовата скала по този начин, тогава естествено ще сме принудени, довеждайки до съзнанието си изживените връзки между тон и цвят, да сложим У, О откъм синята страна.
И тогава, ако продължим напълно в смисъла на г-н Бауман, ще се придвижим към А и от тази страна ще преминем в червеното, за да навлезем веднага след това в светлите цветове.
към текста >>
Така че в мимическото е било меродавно
вътрешното
оформяне.
Що се отнася до мимическото, трябва да кажа, че то в миналото, при това съвсем не в далечното минало, е било в много по-голяма степен подчинено на закономерността, отколкото на станалото общоприето в театралното изкуство в последната третина на 19-ти век. Съществували са стереотипни движения за определени чувства и тези движения са били съблюдавани. Така че например много рядко е можело да се види някое прекалено рязко движение на ръката да се използва за изразяване на страст, а в повечето случаи се е виждало как протича едно движение на ръката, как то се свързва с нейното предишно движение, образувайки красива форма и как преминава в едно последващо движение.
Така че в мимическото е било меродавно вътрешното оформяне.
И в степента, в която художественото в говора и мимиката отстъпи назад, на преден план излезе натуралистичната себеизява в отделния жест и отделната дума. Дойде това, което за цялата драматика бе изискването на натурализма и което, сериозно погледнато, всъщност е трудно възможно да се следва. Защото когато всичко, което се вижда в сценичното пространство, се заключва в една стая, в която се разиграва онова, което обикновено протича за три часа в някоя стая, тогава човек би трябвало да си каже: Сценичното пространство би било оформено съвсем натуралистично, ако страната откъм завесата също бъде преградена и така ще е завършен последният щрих на натуралистичното, към което всъщност е стремежът на сцената. Много интересно например би било, ако естетическите желания на Арно Холц[6] поставят още и изискването сценичното пространство да се затвори и отпред със стена, за да може една стая да бъде изобразена съвсем натуралистично. Тогава бихме могли да видим какво ще е впечатлението на публиката от един такъв абсолютен натурализъм.
към текста >>
Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до
съзнание
то онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно.
Това са те всъщност.
Винаги преди евритмично представление[8] под формата на въведение съм споменавал, че човек не трябва да си представя, че просто сме взели нещо от старите евритмични форми, а че е издигнато до съзнанието онова, което по-рано е било усещано по-скоро инстинктивно.
Именно този видим език на евритмията е бил непосредствено чуван и снеман от духовния свят. Защото всъщност всички хора евритмизират! Всички те евритмизират, а по-точно етерното си тяло. Когато говорите, вие евритмизирате. Тайната на говора се състои в това, че цялото етерно тяло следва импулсите на гласните и на съгласните, следва цялата постройка на изречението.
към текста >>
Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново
съзнание
при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло.
Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично! На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност.
Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло.
Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото. Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание.
към текста >>
Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново
съзнание
да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото.
Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично! На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност. Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло. Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания.
Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото.
Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание.
към текста >>
Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново
съзнание
.
Изглежда, че днес в поставянето на въпроси не присъства нещо особено хомеопатично! На първо място, нали така, тук няма много какво да се добави, освен това, което е налице и при която и да е друга човешка способност. Напълно можем да приемем, въпреки че мога да се произнеса единствено с предпазливост, защото това е въпрос, с който още не съм се занимавал истински изследователски, но спокойно можем да приемем, че също и тази инстинктивна наличност на едно абсолютно тоново съзнание при определен брой хора - смятам при по-малко на брой хора, отколкото човек обикновено си мисли - се отнася до някоя особеност на етерното или на астралното тяло, която след това се отразява по някакъв начин във физическото тяло. Но е необходимо по въпроса да се направят съвсем конкретни изследвания. Струва ми се обаче твърде вероятно това абсолютно тоново съзнание да се основава на факта, че в случая е налице точно определено устройство на ухото.
Така че вероятно - но както казах, бих искал да се произнеса съвсем предпазливо - имащият толкова много функции орган, между другото и орган на равновесието за някои равновесни отношения, вероятно има нещо общо с абсолютно-то тоново съзнание.
към текста >>
Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне
съзнание
то си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс.
Мисля, че трябва да започнем да разбираме какво означава да се работи не по даден метод, да не се пита как трябва да се нагласи това и онова, как трябва да се постави дишането, как трябва да се правят многото подготвителни упражнения, преди изобщо да се стигне до същинско пеене. Повечето днешни методи всъщност са подготвителни методи, методи за настройка, методи за дишане и т. н. Трябва да се откажем от всичко това, което всъщност цели човешкият организъм да бъде разглеждан като машина, която трябва да се смазва по правилния начин и чиито колела да се приведат на правилната височина на оста и подобни. Това, разбира се, е малко преувеличено, но вие разбирате какво имам предвид.
Вместо това човек трябва да види, че тъкмо при уроците по изкуство изключително много зависи от личните, неопределими от рационалното отношения между учителя и ученика и той би трябвало да стигне до разбиране за това какво означава при пеене да издигне съзнанието си извън ларинкса и отвъд всичко онова, което произвежда тона, и да стои в по-голяма степен съзнателно във връзка със заобикалящия го въздух, да пее в по-голяма степен с обкръжението на ларинкса, отколкото със самия ларинкс.
Знам, че днес повечето хора не могат да свържат никакво понятие с това, което казвам, но човек трябва да си създаде именно такива разбирания. Той трябва да отдава по-голямо значение на факта как става това, което се изживява при обратното слушане, когато човек пее, но и чува, да се научи да слуша сам себе си, но не така, че докато слуша, да прави нещо подобно на това, както когато върви и постоянно стъпва върху стъпалата си - това естествено би попречило на песента. Значи когато човек стигне до това да живее по-малко във физиологичното, а повече в изкуството като такова и когато занятието също така протича повече в посока към изкуството, тогава той ще стъпи на пътя, към който поставилият въпроса може би иска да бъде насочен.
към текста >>
26.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така тъкмо при китайците съществува дълбоко
съзнание
за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством дишането, като чрез самото дишане ритмичната му система бива привеждана в движение.
Така тъкмо при китайците съществува дълбоко съзнание за връзката между човешката глава и горните сфери, между ритмичната система на човека, системата на белия дроб и сърцето и земята, в чиито процеси човекът участва посредством дишането, като чрез самото дишане ритмичната му система бива привеждана в движение.
И тогава идва ред на човека като цяло, при когото се усеща, че той представлява нещо ново в рамките на земната еволюция и че още не може да бъде поставен в непосредствена връзка с нещо космическо, както могат неговата глава като част и гръдните му органи като част. Изобщо отношението на целия човек към космоса остава нещо неопределено.
към текста >>
И е съществувало едно дълбоко, макар и инстинктивно
съзнание
за това, че третата съставна част на един тричленен човек е нещо луноподобно.
Онова, което остава неопределено в човека, бива описвано като Луна в него.
И е съществувало едно дълбоко, макар и инстинктивно съзнание за това, че третата съставна част на един тричленен човек е нещо луноподобно.
Това лежи в основата и на духовнонаучното разглеждане на човека (виж. рис., Луна).
към текста >>
В основата на това лежи дълбокото
съзнание
за взаимовръзката на същинската музика със самата човешка природа.
И човекът остава встрани, защото самият той е музиката, защото в легендата не се говори тъкмо за основното. В нея се говори за това, което съставлява цялостния музикален инструмент. В известен смисъл е така, сякаш някой майстори цигулка и говори за дървесния материал, за струните, за магаренцето на цигулката, но за нея самата и дума не казва. Така в тази китайска легенда всъщност не се говори за нищо друго освен за човека, за оформянето на тези пет звезди, за безсмъртната душа. Но човекът остава встрани, тъкмо защото цялото, от което той се състои, води всъщност към самия човек.
В основата на това лежи дълбокото съзнание за взаимовръзката на същинската музика със самата човешка природа.
към текста >>
27.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧОВЕКА ЧРЕЗ ТОН И СЛОВО. ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 2 декември 1922 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И когато човек разглежда тази връзка, той ще се насочи към
вътрешното
устройство на човека от звука, от тона.
Когато най-напред разглеждаме средната съставна част, говора на човека, можем да кажем: В говора лежи същественото на земната култура, на земната цивилизация. Тук, на земята, хората се събират и намират мост един към друг посредством говора. Една душа се свързва с друга душа. Усещаме, че именно в говора имаме нещо от съществена важност тук, на земята, и той всъщност е земното отражение на живота в логоса, в мировото слово. Ето защо е особено интересно да бъде разбрана взаимовръзката на това, което човек извоюва като своя реч тук, на земята, с метаморфозата, която има тази реч в предшестващото земното битие.
И когато човек разглежда тази връзка, той ще се насочи към вътрешното устройство на човека от звука, от тона.
към текста >>
И позволете ми днес, като израз на
вътрешното
задоволство от това изпълващо ни с толкова радост художествено събитие, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното.
И в този момент е уместно да вмъкна в нашето космологическо разглеждане, с което се занимаваме вече от няколко седмици[2], главата за изразяването на човека чрез тон и слово. Тези дни имахме голямата радост да чуем в нашия Гьотеанум едно отлично музикално певческо постижение[3].
И позволете ми днес, като израз на вътрешното задоволство от това изпълващо ни с толкова радост художествено събитие, да кажа някои неща за взаимовръзката на тоновото и звуковото изразяване на човека тук, на земята, с живота на човека в онова, което съответства на тона и звука там, в духовното.
към текста >>
28.
ТОНОВОТО ИЗЖИВЯВАНЕ В ЧОВЕКА. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 7 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И това изживяване идва чрез ухото до
съзнание
то по един забележителен начин.
Човек може само чувствайки да разбере нещата, ако е наясно, че музикалното изживяване няма онази връзка с ухото, каквато обикновено се приема, че съществува. Музикалното изживяване се отнася до целия човек, а ухото има напълно друга функция в музикалното изживяване от тази, която обикновено се мисли. Нищо не е по-погрешно от това да се каже: Аз чувам тона или чувам една мелодия с ухото. Това е напълно погрешно. Тонът, една мелодия или някоя хармония се изживяват всъщност от целия човек.
И това изживяване идва чрез ухото до съзнанието по един забележителен начин.
Тоновете, с които обикновено си имаме работа, имат за медиум въздуха. И когато например свирим на духов инструмент, тогава елементът, в който тонът живее, е точно въздухът. Но това, което преживяваме в тона, няма нищо общо с въздуха. Нещата стоят именно така, че ухото е онзи орган, който отделя тона от въздуха, така че докато изживяваме тона като такъв, ние го приемаме като резонанс, като отражение. Ухото всъщност е онзи орган, който отразява живеещия във въздуха тон във вътрешността на човека, но така, че въздушният елемент е отделен, и тогава тонът, докато го чуваме, живее в етерния елемент.
към текста >>
Човек ще си казва: Когато изживявам моя аз такъв, какъвто той е на земята, в примата, и когато го изживявам още веднъж, какъвто е в духа, това е
вътрешното
доказателство за съществуването на Бога.
Именно тогава музикалното изживяване ще бъде за човека доказателството за съществуването на Бога. Защото той ще изживява аза два пъти. Веднъж като физически вътрешен аз и втори път като духовен външен аз. И тогава, когато човек ще употребява октави - днешната употреба не е още тази, - както употребява септими, квинти, терци, това ще бъде един нов начин за доказване съществуването на Бога. Защото това ще бъде октавовото изживяване.
Човек ще си казва: Когато изживявам моя аз такъв, какъвто той е на земята, в примата, и когато го изживявам още веднъж, какъвто е в духа, това е вътрешното доказателство за съществуването на Бога.
Но това ще е друго доказателство, не онова, което имаше атлантецът чрез неговата септима. Тогава цялата музика беше доказателство за съществуването на Бог. Но това ни най-малко не беше доказателство за съществуването на самия човек. Когато човек ставаше музикален, него го изпълваше великият дух. В момента, в който човек музицираше, великият дух беше в него.
към текста >>
29.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Така че може да се каже: Настроението в единия случай, при терцовото изживяване, е утвърждаване на
вътрешното
, осъзнаване на човека в самия себе си, при квинтовото изживяване имаме осъзнаване на човека в божествения световен ред.
Ако се върнем към терцовото изживяване - при голямата и при малката терца, - стигаме до едно вътрешно движение на човека. Азът е, така да се каже, вътре в границите на човешкия организъм. Човек преживява терците вътрешно. При прехода от терца към квинта - дори и когато има нещо друго помежду тях - той преживява прехода от вътрешно изживяване към външно изживяване.
Така че може да се каже: Настроението в единия случай, при терцовото изживяване, е утвърждаване на вътрешното, осъзнаване на човека в самия себе си, при квинтовото изживяване имаме осъзнаване на човека в божествения световен ред.
При квинтовото изживяване имаме излизане навън към вселената, а при терцовото изживяване е налице завръщане на човека в собствения му дом. Помежду им се намира изживяването на квартата.
към текста >>
Той имаше
съзнание
то: На мен ми е даден един тесен кръг от музикалното.
Сега трябва да си представим връзката на по-древния музикален човек с неговия инструмент във висша степен като едно единение. Гъркът се чувстваше принуден като актьор да подсили гласа си с инструмент. Вглъбяването дойде едва по-късно. По-старото време притежаваше такава музикалност, че човекът чувстваше как носи в себе си един кръг от тонове, който не достига надолу до областта на контратоновете и нагоре до тоновете от втора октава, а е един затворен кръг.
Той имаше съзнанието: На мен ми е даден един тесен кръг от музикалното.
В космоса музикалното продължава по-нататък в две посоки. Ето защо се нуждая от инструменти, за да се доближа до това космическо музикално. И ако човек иска да опознае цялото музикално взаимоотношение, трябва да се вземат под внимание другите музикални елементи.
към текста >>
То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното
съзнание
, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона.
Човек не може да си мисли, без това да бъде нещо абстрактно, че музикалното би могло да стане непосредствен волеви импулс. Когато чуете камбаните на обяд, ставате и тръгвате, защото те известяват времето за обяд, но не разглеждате музикалното като импулс на волята. Това е нещо, което показва, че музикалното може да се издига до представите също толкова малко, колкото може да се спуска в същинската воля. То трябва да бъде възприето в двете посоки. Преживяването на музикалното трябва да протича вътре в областта, която е разположена между представите и волята.
То трябва напълно да протича в тази част на човека, която изобщо не принадлежи на всекидневното съзнание, а която принадлежи на онова, което слиза от духовните светове, което се въплъщава и отново си отива чрез тона.
Но то е там подсъзнателно. По тази причина музикалното няма непосредствен корелат във външната природа. Докато човек живее на земята, той живее в онова, което може непосредствено да си представи и което желае. Но музиката не стига до представите и волята. Обаче е налице тенденцията хармоничното да се излъчва към представите.
към текста >>
30.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето
съзнание
това, което изживява между заспиването и събуждането.
В последно време отново обърнах внимание върху факта, че много добре би могло да се направи описание на живота на човека по времето, което той прекарва между заспиването и събуждането, както и на времето между събуждането и заспиването. Всичко, което човек преживява между събуждането и заспиването, той го преживява чрез своето физическо и етерно тяло. Чрез това, че притежава съответните развити сетивни органи във физическото и етерното тяло, той може да възприема съзнателно света, който е свързан с физическото и етерното тяло като негово обкръжение и е, така да се каже, едно с него.
И понеже в своето настоящо еволюционно състояние не е развил в своя аз и в своето астрално тяло по подобен начин духовно-душевни органи, които - ако мога да употребя парадоксалния израз - биха били свръхсетивни органи, той не може да доведе до своето съзнание това, което изживява между заспиването и събуждането.
Така че само едно духовно наблюдение може да обхване онова, което съдържа биографията на аза и на астралното тяло, паралелно на биографията, която е налице благодарение на физическото и етерното тяло.
към текста >>
И вече знаем, че между заспиването и събуждането сме наистина в този свръхсетивен свят и имаме изживявания в него, въпреки че тези изживявания не достигат до обикновеното
съзнание
, поради липсата на духовно-душевни органи.
Така имаме два свята, които се проникват взаимно: физическо-етерния свят и свръхсетивния свят.
И вече знаем, че между заспиването и събуждането сме наистина в този свръхсетивен свят и имаме изживявания в него, въпреки че тези изживявания не достигат до обикновеното съзнание, поради липсата на духовно-душевни органи.
към текста >>
Съзнание
то на душата спира да вижда и възприема свръхсетивно, тъй като човешката душа се отдава на света.
И сега сме вече в този момент от човешкото развитие, когато за хората започва напълно да се затъмнява виждането в свръхсетивния свят.
Съзнанието на душата спира да вижда и възприема свръхсетивно, тъй като човешката душа се отдава на света.
Този факт би станал още по-ясен, ако го разгледаме от друга страна.
към текста >>
Обикновеното
съзнание
не знае нищо за разглежданите взаимоотношения.
Обикновеното съзнание не знае нищо за разглежданите взаимоотношения.
Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите. Те са всъщност от тая страна на сетивния свят. Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим. Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия.
към текста >>
Но свръхсетивното
съзнание
има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите.
Обикновеното съзнание не знае нищо за разглежданите взаимоотношения.
Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите.
Те са всъщност от тая страна на сетивния свят. Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим. Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия. Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите.
към текста >>
Така че човекът, който има свръхсетивно
съзнание
, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия.
Обикновеното съзнание не знае нищо за разглежданите взаимоотношения. Но свръхсетивното съзнание има усещането: Когато човекът е тук (виж рис.), тогава между хората и сетивните впечатления стоят Ангелите, Архангелите и Архаите. Те са всъщност от тая страна на сетивния свят. Те се виждат не с обикновените очи, те лежат между човека и целия сетивен килим. А Властите, Силите, Господствата са всъщност отвъд; те се покриват от сетивния килим.
Така че човекът, който има свръхсетивно съзнание, усеща мислите, след като са предадени на Архаите, като приближаващи се към него самия.
Той ги усеща така, сякаш те се намират в неговия свят, докато по-рано са били в цветовете, в червеното, в синьото на предметите. Те са се приближавали с червеното, със синьото, или също с до диез или със сол. След това предаване той се чувства в едно по-свободно взаимоотношение с мисловния свят. Ето как възниква илюзията, че човекът сякаш сам създава мислите.
към текста >>
Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава
вътрешното
единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено.
Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия. Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид[1], когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити.
Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено.
Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане.
към текста >>
Вече е дошло времето, когато тези неща трябва да достигнат до
съзнание
то на хората, защото иначе човешката природа би пропаднала в нейната душевност.
Вече е дошло времето, когато тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората, защото иначе човешката природа би пропаднала в нейната душевност.
Човекът в близко бъдеще би се изсушил душевно чрез интелектуалното едностранчиво познание, той би станал душевно изхабен чрез едностранчивото изкуство и изобщо бездушевен чрез едностранчивата религия, ако не открие пътя, който ще го доведе до вътрешната хармония и единство на трите, ако не успее да открие пътя, по един по-съзнателен начин, отколкото някога, ако не съумее да излезе от себе си и да погледне и чуе отново свръхсетивното заедно със сетивното.
към текста >>
Бих искал да кажа: Човекът трябва да развие своето
съзнание
за това - ние живеем тъкмо в епохата на
съзнание
то, - как онова, което сега е станало вътрешно, открива отново пътя навън към божествено-духовното.
За по-новия човек трябва да дойде нещо друго. При него трябва да стане така, че чрез разгръщане на правилните сили на неговото душевно преживяване да открие отново онова, което някога беше загубено.
Бих искал да кажа: Човекът трябва да развие своето съзнание за това - ние живеем тъкмо в епохата на съзнанието, - как онова, което сега е станало вътрешно, открива отново пътя навън към божествено-духовното.
А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие. За това днес едва ли е налице някаква представа.
към текста >>
А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато
вътрешното
богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с
вътрешното
й богатство, с
вътрешното
й разнообразие.
За по-новия човек трябва да дойде нещо друго. При него трябва да стане така, че чрез разгръщане на правилните сили на неговото душевно преживяване да открие отново онова, което някога беше загубено. Бих искал да кажа: Човекът трябва да развие своето съзнание за това - ние живеем тъкмо в епохата на съзнанието, - как онова, което сега е станало вътрешно, открива отново пътя навън към божествено-духовното.
А това ще може да се осъществи - вече съм го казвал при един въпрос[3], поставен в Гьотеанума при първия висш курс, - това би се случило например в една област, когато вътрешното богатство на усещанията, което се изживява при мелодията, премине върху отделния тон, когато човек разбере тайната на отделния тон, когато, с други думи, човек изживява не само интервали, а действително може да изживее отделния тон като една мелодия с вътрешното й богатство, с вътрешното й разнообразие.
За това днес едва ли е налице някаква представа.
към текста >>
31.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
23. Човек достига третото състояние на
съзнание
то: Тук записките очевидно са с пропуски.
23. Човек достига третото състояние на съзнанието: Тук записките очевидно са с пропуски.
Те бяха допълнени сравнително лесно чрез сравнение с паралелни места в лекцията от 3 декември 1906 г.
към текста >>
32.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
25 октомври 116 Христовият импулс и развитието на Азовото
съзнание
.
25 октомври 116 Христовият импулс и развитието на Азовото съзнание.
1 -ва лекция
към текста >>
22 август 243
Съзнание
то на посветения.
22 август 243 Съзнанието на посветения.
Правилни и погрешни пътища на духовното проучване. 11-та лекция
към текста >>
33.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на
съзнание
то на един съвременен духовен учител.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
34.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Ако наблюдавате един дивак на нивото на канибал, сляпо следващ своите страсти, за него трябва да кажете, че е по-ниско от животните, защото животното все още няма разбиране, няма
съзнание
за своите дела.
Какво работи човек в астралното си тяло? Онова, което наричаме доброта, или разум.
Ако наблюдавате един дивак на нивото на канибал, сляпо следващ своите страсти, за него трябва да кажете, че е по-ниско от животните, защото животното все още няма разбиране, няма съзнание за своите дела.
Човек обаче, дори и най-нисшият, вече има Себе, Аз. По-образованият човек може да бъде различен от дивака чрез това, че той вече е заработил върху астралното си тяло. Той вече така е разбрал някои от своите страсти, че си казва: "Тази мога да изпълня, но онази не." Някои подтици и страсти той насочва към по-изтънчен състав, което нарича свой идеал. Той си оформя морални схващания. Всичко това са трансформации на астралното му тяло.
към текста >>
По-скоро е възниквал един цветен образ, който не е имал нищо общо с външния образ, но е бил отражение на
вътрешното
душевно състояние.
Естествено, тези наши прадеди са били твърде по-различно съставени и организирани от човека днес. В известно отношение, те са били ясновиждащи, ехо от едно по-висше стъпало на ясновидството. Атлантидецът, не е могъл да вижда един предмет пространственно ограничен. В ранните дни на Атлантската еволюция, виждането е било нещо съвсем различно. Когато един човек се е приближавал към друг, не са били виждани контурите на неговата фигура.
По-скоро е възниквал един цветен образ, който не е имал нищо общо с външния образ, но е бил отражение на вътрешното душевно състояние.
Той е могъл, например, да види чувството на отмъщение у другия и да побегне. Чувството на отмъщение се е изразявало във вълнуваща се червена картина. Външното виждане на предмета, се е развило постепенно. Това, което преди човек е виждал, е било нещо като астрални цветове и трансформацията се е получавала, когато човек, така да се каже, е разпростирал този цвят върху предмета, обекта. Естествено, този друг вид перцелция, виждане, се е дължало на факта, че човекът по онова време е бил съвсем другояче устроен.
към текста >>
35.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа
вътрешното
пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв Дом Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото дом, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола.
Би било твърде погрешно да твърдим, че такава Готическа катедрала произлиза просто от някакви външни нужди, от някакво желание, може би, да се издигне Дом Божий, който да изразява, или означава това, или онова. Нещо много по-дълбоко лежи в основата. Тези, които са дали първите идеи за тези Готически сгради са били адепти на Окултизма. Те са били, до известна степен, посветени. Тяхната цел е била, че всеки, който влезе в такъв Дом Божий, да получи определено душевно впечатление.
Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа вътрешното пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв Дом Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото дом, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола.
Разбира се, човек не осъзнава факта, че такива форми въздействуват върху душата точно определено: това става в подсъзнанието. Човек не е наясно с това, което става в неговата душа. Много хора вярват, че материализмът на нашето време е възникнал, понеже се четат толкова много материалистични книги. Обаче, окултистът знае, че това е едно от по-малките влияния. Онова, което окото вижда е от много по-голямо значение, защото има въздействия върху душевни процеси, които повече, или по-малко се извършват в подсъзнанието.
към текста >>
Разбира се, човек не осъзнава факта, че такива форми въздействуват върху душата точно определено: това става в под
съзнание
то.
Нещо много по-дълбоко лежи в основата. Тези, които са дали първите идеи за тези Готически сгради са били адепти на Окултизма. Те са били, до известна степен, посветени. Тяхната цел е била, че всеки, който влезе в такъв Дом Божий, да получи определено душевно впечатление. Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа вътрешното пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв Дом Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото дом, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола.
Разбира се, човек не осъзнава факта, че такива форми въздействуват върху душата точно определено: това става в подсъзнанието.
Човек не е наясно с това, което става в неговата душа. Много хора вярват, че материализмът на нашето време е възникнал, понеже се четат толкова много материалистични книги. Обаче, окултистът знае, че това е едно от по-малките влияния. Онова, което окото вижда е от много по-голямо значение, защото има въздействия върху душевни процеси, които повече, или по-малко се извършват в подсъзнанието. Това е от огромна практическа важност и когато един ден Духовната наука действително ще обхване душата, тогава практичното въздействие ще бъде забелязано и в обществения живот.
към текста >>
Онова, което окото вижда е от много по-голямо значение, защото има въздействия върху душевни процеси, които повече, или по-малко се извършват в под
съзнание
то.
Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа вътрешното пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв Дом Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото дом, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола. Разбира се, човек не осъзнава факта, че такива форми въздействуват върху душата точно определено: това става в подсъзнанието. Човек не е наясно с това, което става в неговата душа. Много хора вярват, че материализмът на нашето време е възникнал, понеже се четат толкова много материалистични книги. Обаче, окултистът знае, че това е едно от по-малките влияния.
Онова, което окото вижда е от много по-голямо значение, защото има въздействия върху душевни процеси, които повече, или по-малко се извършват в подсъзнанието.
Това е от огромна практическа важност и когато един ден Духовната наука действително ще обхване душата, тогава практичното въздействие ще бъде забелязано и в обществения живот. Често съм обръщал внимание на факта, че нещо съвсем различно е било от това, което е сега, когато в Средните векове, човек се е движел по улиците. В дясно и ляво е имало жилищни фасади, които са били изградени въз основа на онова, което душата е чувствувала и мислила. Всеки ключ, всяка ключалка е носела отпечатъка на оня, който ги е направил. Опитайте се да осъзнаете каква радост е чувствувал отделният занаятчия, от всяко изработено парче, как е вработвал собствената си душа в него.
към текста >>
Знаете ли, къде са се породила тези сили, които са търсили
вътрешното
единение с божествените сили на съществуванието?
То е свързано с такива изтъкнати духове като Мастър Екхарт, Таулер, Сузо, Рейсбрук и др. Това донесе огромно задълбочаване и засилване на чувствата в човешкия живот, защото тези проповедници не са били сами, но са имали по онова време верни слушатели. Названието "проповедник" в 13-то столетие и в 14-то, не е имало значението, което има днес, но е било нещо, което се е уважавало. Платон е бил наричан "Великият Проповедник". Понеже се е излъчвало такова задълбочаване от тези велики души, Рейн по онова време се е наричал "Голямата проповедническа улица на Европа".
Знаете ли, къде са се породила тези сили, които са търсили вътрешното единение с божествените сили на съществуванието?
Те са били породени и отгледани в Готическите катедрали, с островръхите сводове, колони и колонади. Това е което с възпитало тези души. Онова, което човешкото същество вижда, онова, което се излива от заобикалящата го среда, става сила в него. Според него, той се оформя.
към текста >>
Постепенно започнали да се появяват дъждовните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /
съзнание
/ осъзнаване.
Когато всичко това го имате предвид правилно, ще разберете какво се е случило в края на Атлантската епоха, въздухът не е /бил/ съществувал, какъвто съществува днес. Мъгла е заобикаляла Атлантида. Когато си представите как се издигат мъглите, как се оформят облаците и вали дъжд, тогава имате в миниатюрен вид онова, което се бе случило над огромни пространства от Атлантида в течение на хилядолетия. С промяна на неговите външни условия на живеене, човек също се е променил. Преди, в една покрита с гъсти маси мъгла, е живеел народ, който е имал един вид ясновидство.
Постепенно започнали да се появяват дъждовните бури: постепенно хората свикнали на съвсем нов начин на живот, на ново възприемане, на ново /съзнание/ осъзнаване.
Човешките тела, също е трябвало да се променят. Вие бихте се учудили, ако видехте картини на първите атлантийци. Колко по-различни са били те от днешните хора! Не си представяйте обаче, че тази промяна е станала от само себе си. В течение на дълги периоди от време, човешката душа е трябвало да работи върху човешките тела и да доведе до резултати, като тези описани от простия пример за въздействието на архитектурните стилове, върху чувствата на душата, които по-късно се проявяват вън физиономиите.
към текста >>
Той все още е имал ясновидско
съзнание
и то бе свързано с обстановката, в която той е живял, в изпълнената с мъгли атмосфера.
Какво бе положението, когато Атлантската епоха, по-късно премина в след-Атлантска епоха? Първо, човешката душа се промени и в унисон с тази промяна, се оформи и тялото. Нека да разгледаме това по-дълбоко! Нека да си представим един древен атлантидец.
Той все още е имал ясновидско съзнание и то бе свързано с обстановката, в която той е живял, в изпълнената с мъгли атмосфера.
Поради тази атмосфера, нещата не са му се явявали със строго определени контури. Фактически, за него те са били цветни картини: неговите възприятия са били вълнуващи се, преплитащи се цветове. И всред това, постепенно са се проявявали контурите. Предметите му са се разкривали като фенери всред мъглата, заобиколени с цветовете на дъгата и съответно с това са се развивали неговите духовни способности. Ако това състояние би продължавало, щеше да бъде невъзможно за човека да се сдобие с настоящето си тяло.
към текста >>
Нека добре си изясним как човекът е стигнал до настоящето му
съзнание
, за смърт и умиране.
Какво са представлявали нещата на Земята, когато тя, току що се е развила от Сатурновия стадий в Слънчевия? Тогава човекът е бил нещо като въздушно същество. Смърт и умиране, такива, каквито ги разбираме /днес/ сега, той не е познавал, защото е могъл да се трансформира.
Нека добре си изясним как човекът е стигнал до настоящето му съзнание, за смърт и умиране.
Човешката душа е била в атмосферата на Слънцето, но не е била в отношение с онова, което е било там като тяло. В наше време човешкото астрално тяло, дори когато излезе през нощта пак принадледлежи на физическото тяло и същото е било на Сатурн и Слънцето, само че то никога не се е вмъквало в тялото. В началото на Слънчевия период, тяло е било долу: горе е имало нещо, което като душа е принадлежало на едно определено тяло, което е направлявало това тяло, което е имало духовно съзнание. Тялото на тази душа е било подчинено на други закони на растеж и умиране, а не на закони на днешните. То загуби известни свои части, но пък си прибави други такива.
към текста >>
В началото на Слънчевия период, тяло е било долу: горе е имало нещо, което като душа е принадлежало на едно определено тяло, което е направлявало това тяло, което е имало духовно
съзнание
.
Тогава човекът е бил нещо като въздушно същество. Смърт и умиране, такива, каквито ги разбираме /днес/ сега, той не е познавал, защото е могъл да се трансформира. Нека добре си изясним как човекът е стигнал до настоящето му съзнание, за смърт и умиране. Човешката душа е била в атмосферата на Слънцето, но не е била в отношение с онова, което е било там като тяло. В наше време човешкото астрално тяло, дори когато излезе през нощта пак принадледлежи на физическото тяло и същото е било на Сатурн и Слънцето, само че то никога не се е вмъквало в тялото.
В началото на Слънчевия период, тяло е било долу: горе е имало нещо, което като душа е принадлежало на едно определено тяло, което е направлявало това тяло, което е имало духовно съзнание.
Тялото на тази душа е било подчинено на други закони на растеж и умиране, а не на закони на днешните. То загуби известни свои части, но пък си прибави други такива. През дълги периоди от време, душата е живяла непроменена, докато тялото се е променяло. Нейното тяло се е трансформирало в редуващи се състояния. Най-напред е било произведено тяло с определена форма, след това тази форма се е променила в други такива, след това и още по-друга и накрая в една четвърта форма.
към текста >>
Човешкото същество си е задържало същото
съзнание
, докато са ставали тези промени с тялото.
То загуби известни свои части, но пък си прибави други такива. През дълги периоди от време, душата е живяла непроменена, докато тялото се е променяло. Нейното тяло се е трансформирало в редуващи се състояния. Най-напред е било произведено тяло с определена форма, след това тази форма се е променила в други такива, след това и още по-друга и накрая в една четвърта форма. След последната си промяна, то се е върнало в първото състояние.
Човешкото същество си е задържало същото съзнание, докато са ставали тези промени с тялото.
Когато настанало отново първото състояние на тялото, след като били преминали /първите/ предишни три, човешкото същество се е почувствало възродено. Тази трансформация се е запазила за наше наблюдение в пеперудата, която преминава през четири форми: яйце, лавра, какавида и пеперуда. Това е йероглифът, знакът на въздушното състояние на човешкото същество на Слънцето. При пеперудата днес, при нашите напълно променени условия, това състояние, разбира се е декаданс. Човешкото същество се е развило, отвъд това състояние, но за окултиста, пеперудата е негов символ.
към текста >>
Понеже пчелата е забавена в развитието си, като външно същество, тя е могла да придобие едно по-високо духовно
съзнание
.
Това е пчелата. Когато проучвате целия кошер, то Вие откривате нещо съвсем по-различно от една отделна пчела. Целият кошер има духовен живот, който по някой начин съответствува на живота на Сатурн, но на един по-нисш стадий, който пък на Венера ще достигне един по-висок стадий. Тялото на пчелата, обаче, е останало на нивото на Стария Сатурн. Ние наистина трябва да правим разлика между душата на целия кошер, която не е обикновена групова душа, по същество само по себе си и отделната пчела, която е запазила формата, през която човешкото тяло е преминало на Сатурн.
Понеже пчелата е забавена в развитието си, като външно същество, тя е могла да придобие едно по-високо духовно съзнание.
От тук и чудесния социален ред в кошера! Пчелата е символ на духовния човек, който не познава смъртност. Когато човекът е бил с такава духовност нашата планета е била в огнено състояние. Когато, като Венера, Земята ще стане доста огнена, човек отново ще стане духовно същество. Така, в пчелата ние имаме същество, което е огнено същество за окултистът.
към текста >>
36.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Човешкото
съзнание
по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено.
Има една много важна двойственост в живота, върху която човек е добре да поразсъждава. Вчера разгледахме известени състояния, които човек преминава преди да стане жител на нашата настояща Земя. Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира.
Човешкото съзнание по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено.
Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съзнание, което е свързано със себе-съзнание. Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло.
към текста >>
Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно
съзнание
, което е свързано със себе-
съзнание
.
Има една много важна двойственост в живота, върху която човек е добре да поразсъждава. Вчера разгледахме известени състояния, които човек преминава преди да стане жител на нашата настояща Земя. Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира. Човешкото съзнание по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено.
Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съзнание, което е свързано със себе-съзнание.
Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така.
към текста >>
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно
съзнание
.
Видяхме, че на Сатурн и на Слънцето, той е имал известно безсмъртие, поради това, че е направлявал своето тяло отвън, че е откъснал части от него и е прибавил нови, така че не е схващал нещо да остарява и умира. Човешкото съзнание по онова време, не е било такова каквото е днес, но е било замъглено, притъпено. Хората за първи път на Земята правят усилие, за да се сдобият, да се доберат до едно съзнание, което е свързано със себе-съзнание. Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него.
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание.
Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
към текста >>
Само когато човек е постигнал тази степен на само
съзнание
в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта.
Тук за първи път, човек е станал същество, което знае нещо за себе си и може да различи себе си от останалите предмети. За да достигне до това, било е не само необходимо да направлява себе си отвън, но и се е налагало да се вмъкне в това тяло, да се види, че е там и да каже "Аз" за него. Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така.
Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта.
В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/. Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>
Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себе
съзнание
/.
Само защото човек се намира напълно в тялото си, е в състояние да достигне до своето пълно съзнание. Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си.
Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание. Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себе
съзнание
.
Сега, обаче, той споделя и съдбата на своето тяло. Преди, когато той все още се е носил над своето тяло, това не е било така. Само когато човек е постигнал тази степен на самосъзнание в тялото си, той е влязъл в отношение със смъртта. В момента, когато тялото му умре, той усеща едно преустановяване на своето Аз, защото се идентифицира с тялото си. Само постепенно чрез духовно развитие, той отново ще придобие старото си безсмъртие /със себесъзнание/.
Тялото е тук като училище, чрез което да се борим, за да се доберем до безсмъртие със себесъзнание.
Чрез смъртта човек придобива безсмъртие на едно по-високо равнище. Докато той не е изпитал смъртта, светът не му бе още разкрит, защото двойствеността принадлежи на разкрития, проявен свят смърт и живот.
към текста >>
Само тук те достигат съществуващото им
съзнание
, да бъде ориентирано към външния свят.
Хората стоят в четвъртото царство.
Само тук те достигат съществуващото им съзнание, да бъде ориентирано към външния свят.
На Луната те все още са действали в третото елементарно царство, на Слънцето във второто, а на Сатурн в първото. В бъдеще на Юпитер, те ще могат да действуват в растителното царство. Там, те ще могат да създават растения, както сега създават някой часовник. Всичко видимо в Сътворението, стои в знака ЧЕТИРИ. Планета от сътворението навлезе в минералното царство, тя може да бъде видима.
към текста >>
37.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Всеки, който поглежда назад, вижда, че в началото на времената той е преминал през процеса, през който той преминава днес чрез духовното, когато бъде роден отново от силите на
съзнание
то.
Световната тайна се намира тук, в кръглия надпис по външния край на печата, който показва как хората в началото се раждат от първичните сили на света.
Всеки, който поглежда назад, вижда, че в началото на времената той е преминал през процеса, през който той преминава днес чрез духовното, когато бъде роден отново от силите на съзнанието.
Това е изразено в Розата на Кръста от Е. Д. Н. Екс Део Насцимур от Бога съм роден.
към текста >>
Това е Центърът на Цялото Космическо Развитие, защото ние е трябвало да измитаме смърт, за да спечелим
съзнание
.
Ние виждаме, че при проявения свят се прибавя едни втори елемент на живота, това е смъртта. Затова, че той отново е намерил живот в тази смърт, човек трябва да намери смъртта на сетивата в първичния източник на всичко, което живее.
Това е Центърът на Цялото Космическо Развитие, защото ние е трябвало да измитаме смърт, за да спечелим съзнание.
Ние можем да победим смъртта, когато открием нейното значение в мистерията на спасителя. Така, както НИЕ СМЕ РОДЕНИ ОТ БОГА, така, в смисъла на езотеричната мъдрост, НИЕ УМИРАМЕ В ХРИСТОС И. С. М. Ин Кристо Моримур.
към текста >>
38.
Съдържание
GA_293 Общото човекознание
Връзката между нашето
съзнание
за умиращата природа и свободата.
Законът за съхранение на енергията като пречка за разбирането на човешката природа. Човекът като източник на нови сили и нови субстанции, без които Земята не може да съществува. Благодарение на разума обхващаме умиращата природа; благодарение на волята живата природа. Връзката между специфичното разположените очи при човека и усещането за.Аза. Волевият характер на 12-те човешки сетива.
Връзката между нашето съзнание за умиращата природа и свободата.
към текста >>
Съзнание
то за „Манас'' е налице и всред европейското човечество.
За родството между воля и чувства. Остатъкът от волята, който човек пренася след смъртта.
Съзнанието за „Манас'' е налице и всред европейското човечество.
Кратка характеристика на Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух. Окултното обяснение на инстинкти, нагони; страсти, мотиви. За ограничените възможности на психоанализата. Марксизъм и образователни програми. Най-страшното от болшевизма се крие в болшевишките методи за възпитание.
към текста >>
За връзката между антипатията и личното себе
съзнание
.
За участието на волята в мисловния процес. Човешкото око и същността на зрителното възприятие. Познавателният елемент прониква в нашата воля по кръвните пътища, а същинският волев елемент прониква там по кръвоносните пътища. Симпатия воля; антипатия мислене. Гьотевото учение за цветовете.
За връзката между антипатията и личното себесъзнание.
Защо човек трябва да влее антипатия в своите инстинкти. За точността на антропософските понятия, Чувствата като непроявена воля. Разликата между зрителните и слуховите възприятия. Рихард Вагнер и Едуард Ханслик. „Майсторите - певци от Нюрнберг".
към текста >>
Локализиране на будното и спящо
съзнание
от духовна гледна точка.
Един от основните проблеми при възпитанието: еманципирането на чувствата от волята. Мориц Бенедикт, и неспособността на днешните психолози да го разберат. За качествената разлика между усещанията в детска и в старческа възраст. Понятията следва да се извличат от фактите, а не от тълкуването на думите. Волевият характер на детските усещания.
Локализиране на будното и спящо съзнание от духовна гледна точка.
Тенденцията на нервната система да се минерализира. Нервната система е единствената, която има непосредствено отношение към духовно-душевния свят. Съвременните хора мислят само с помощта на думите. „Запомняне" и „забравяне" от антропософска гледна точка. Изкуствените теории на социалистически те лидери.
към текста >>
Духът също следва да се разглежда с оглед на различните състояния на човешкото
съзнание
.
Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства. За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето познание. Зрителното възприятие от антропософска гледна точка. Светът застава пред човека „раздробен" на 12 части, които той свързва благодарение на своите съждения.
Духът също следва да се разглежда с оглед на различните състояния на човешкото съзнание.
към текста >>
39.
1. Първа лекция, Щутгарт 21.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от
съзнание
то за особените задачи на всяка отделна епоха.
Еволюционната епоха, в която живеем днес, е започнала в средата на 15 век. Обаче едва днес и, така да се каже, от скритите духовни източници на човешката еволюция, се надига смътното познание за истинската същност на възпитанието, което да е в съответствие с нашата епоха. Досега хората колкото и да са имали добрата воля да възпитават са работили в духа на старото педагогическо изкуство, валидно за Четвъртата следатлантска културна епоха. Изключително много неща зависят от това, предварително да знаем, че за нашето време е необходима съвсем нова насока на възпитанието, която е важна за цялото човечество не поради своята абсолютна стойност, а тъкмо поради потребността от нея за днешния ден.
Наред с всичко друго, материализмът напълно лиши хората от съзнанието за особените задачи на всяка отделна епоха.
Моля Ви на първо място, да се замислите, че всяка епоха има да решава строго специфични, особени задачи.
към текста >>
Ние ще трябва все повече и повече да насочваме нашето
съзнание
към другия край на земния живот, а именно към раждането.
Дори и нещата да не се изразяват така категорично, те изглеждат точно така. Ние живеем в една епоха, когато ако искаме да отклоним човечеството от наклонения път, по който то крачи днес сме длъжни да се изправим срещу този апел към човешкия егоизъм.
Ние ще трябва все повече и повече да насочваме нашето съзнание към другия край на земния живот, а именно към раждането.
Ще трябва да осмислим все по-ясно фактът, че в периода между смъртта и поредното си ново раждане, човек преминава през едно продължително развитие и че в хода на това развитие, той стига до определен момент, когато за духовния свят той, така да се каже, умира; и че за да продължи да живее в условията на духовния свят, той трябва да навлезе в съвсем други форми на съществувание.
към текста >>
Обаче ние трябва да сме в пълно
съзнание
относно всичко, което вършим.
Ето как цялата преподавателска и възпитателска дейност следва да бъде съобразена с една по-висша област, така че да се изградят необходимите навици за правилно дишане, както и за правилен ритъм при смяната между будност и сън. Естествено, при възпитанието и преподаването ние ще прилагаме такива методи, които нямат нищо общо с една „дресура" на дишането, с една „дресура" на заспиването и пробуждането. Всичко това ще остане на заден план. А същественото, което предлагаме, се свежда до съвсем конкретни мерки.
Обаче ние трябва да сме в пълно съзнание относно всичко, което вършим.
Когато преподаваме на детето един или друг учебен предмет, трябва да сме напълно наясно, че в известно отношение спомагаме предимно за проникването на духовно-душевните сили във физическото тяло, но в друг случай улесняваме проникването на физическото тяло в духовно-душевните пространства на детето.
към текста >>
Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното
съзнание
: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение".
Естествено, това е една неприятна изненада. Обикновено човек сам прави разлика между присмеха и изненадата от дъжда, който Ви заварва без чадър. Обаче разлика не трябва да се прави; правилно насоченото мислене ще ни убеди, че тази разлика не трябва да се прави и че на присмехът следва да погледнем като на един внезапен дъжд. Ако се проникнем от тези мисли и повярваме в тяхната сила, ще настъпи мига може би след осем или след четиринадесет дни, а може би и след по-дълго време независимо че присмехът продължава, когато ще възникне мечтаната връзка между нас и децата. Въпреки съпротивата, ние сме изградили тази връзка благодарение на това, което сами сме направили от себе си.
Преди всичко останало, ние сме длъжни да бъдем наясно за нашата първа педагогическа задача: че първо трябва да направим нещо от самите себе си, за да възникне една мисловна, една вътрешна духовна връзка между учителя и децата, така че да влизаме в класната стая с ясното съзнание: „Ето, тъкмо тази духовна връзка е тук, а не само моите думи и наставления, не само моето преподавателско умение".
Всички те са външни подробности и ние трябва да се съобразяваме с тях, но те ще са от полза само ако вземем под внимание основния факт, че съществува несъмнена връзка между нашите собствени мисли от една страна, и онези детски мисли и чувства, които се пробуждат в хода на обучението, от друга страна.
към текста >>
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното
съзнание
: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят.
Всичките ни преподавателски усилия биха останали несъвършени, ако не сме изпълнени с ясното съзнание: Със своето раждане, човекът получава и възможността да извърши онова, което не е могъл да извърши в духовния свят.
Ние сме длъжни да възпитаваме и обучаваме по такъв начин, че да постигнем истинска хармония между дишането и духовния свят. В духовния свят човекът не можеше да осъществява ритмичната смяна между будност и сън, както пра ви това тук, в условията на физическия свят. Чрез възпитанието и обучението ние трябва да постигнем такава ритмична регулация, която ще позволи правилното включване на физическия организъм в душевно-духовната област. И всичко това, разбира се, е не някаква абстракция, която следва автоматично да приложим в хода на обучението, а нещо, което трябва да оживее в нас като една основна мисъл за човешката природа.
към текста >>
40.
2. Втора лекция, 22.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Впрочем за обикновеното
съзнание
волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание.
Нека сега по сходен начин да се обърнем към волята.
Впрочем за обикновеното съзнание волята е нещо извънредно загадъчно; тя е същинска беда за психолозите чисто и просто поради обстоятелството, че за психолога волята се явява като нещо твърде реално, но в същото време като нещо, лишено от всяко съдържание.
Ако проверите какво съдържание влагат психолозите във волята, Вие лесно ще се убедите: Според тях съдържанието на волята е в областта на мисленето. Сякаш волята сама за себе си, остава без съдържание. Практически, за волята не съществуват ни какви дефиниции; при нея те са наистина трудни, понеже тя се явява като лишена от свое собствено съдържание. И така, какво представлява волята? Тя не е нищо друго, освен онзи зародиш в нас, които след смъртта ще се превърне в наша духовно-душевна реалност.
към текста >>
41.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на
съзнание
то, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
Ако човекът не би могъл да пренесе в земния живот плодовете от живота си преди раждането, ако не би могъл да спаси силата и устрема на всичко онова, което сега се проявява като представен и мисловен живот, той никога не би успял да стигне до свободата. Да, човекът е свързан с умиращата, с мъртвата природа и в мига, когато призовава към свобода тази част от себе си, която е сродна с мъртвата природа, той всъщност призовава към свобода нещо, което е мъртво. С други думи, това което свързва човека с умиращата природа, го води в същото време и към свободата.
Ако обаче човекът се обърне към природата най-вече със своите волеви импулси, той ще поддържа у себе си друго равнище на съзнанието, понеже, строго погледнато, в своята воля човекът е потънал в дълбок сън, в зародишните сили на нещо, което ще се прояви едва в бъдещето.
В този случай човекът би се превърнал в едно наивно, природно същество, но не и в една свободна личност.
към текста >>
Разбира се, този факт не стига до неговото
съзнание
; ако беше така, той би възкликнал: „Аз непрекъснато танцувам в рамките на един триъгълник!
В качеството си на свръхсетивно човешко същество, Вие извършвате в определено време известни движения, за които обикновено не знаете нищо. Ето, Вие правите няколко крачки в една посока, после се връщате назад и след това заставате на първоначалното си място. С извършените от Вас несъзнателни движения, Вие фактически начертавате един триъгълник, Тези несъзнателни движения са действително извършени, само че Вие не ги възприемате; обаче поради обстоятелството, че Вашият гръбначен стълб е изправен вертикално, Вие се намирате в същата плоскост, в която са извършени движенията. Животното не се намира в тази плоскост, неговият гръбначен стълб е разположен хоризонтално и движенията не изглеждат по същия начин. Обаче поради вертикалното положение на своя гръбначен стълб, човекът е в плоскостта, където се извършват тези движения.
Разбира се, този факт не стига до неговото съзнание; ако беше така, той би възкликнал: „Аз непрекъснато танцувам в рамките на един триъгълник!
" Това не се случва, но ето, че той начертава една фигура и казва: Ето, тук имаме един триъгълник. В действителност това е едно несъзнателно извършено движение, което протича в Космоса.
към текста >>
Обаче с Вашето обикновено
съзнание
, Вие не можете да проникнете в костната система; тук
съзнание
то угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система.
Тези движения, които фиксирате в геометрията, когато чертаете определена геометрична фигура, Вие извършва те заедно със Земята. На Земята е присъщо не само движението, описано от Коперник; тя извършва и съвсем други, художествени движения, както и още по-сложни движения, намиращи израз в линиите на геометричните тела: куба, октоедъра, додекаедъра и т.н. Тези тела не са измислени, те са една неосъзната действителност; всъщност те, а и много други геометрични тела са забележителни отражения на едно дълбоко и неосъзнато знание, което е скрито в човешкото същество, и по-точно: В, неговата костна система.
Обаче с Вашето обикновено съзнание, Вие не можете да проникнете в костната система; тук съзнанието угасва и то само отразява под формата на геометрични тела и фигури образите, които всъщност се пораждат от костната система.
Човекът е включен в Космоса: Създавайки геометрията, той възпроизвежда това, което сам извършва в Космоса.
към текста >>
42.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно
съзнание
за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят.
Засега у нас са налице само първите заложби, първите предвестници на това, което наричаме Духовно Себе или Духът-Себе (Geistselbst)*33.
Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят.
Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е. с множественото число на „Манас". Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе".
към текста >>
Вие знаете, че древното образно
съзнание
на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо.
Засега у нас са налице само първите заложби, първите предвестници на това, което наричаме Духовно Себе или Духът-Себе (Geistselbst)*33. Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят.
Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо.
Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди. Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е. с множественото число на „Манас". Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе". Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
към текста >>
Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното
съзнание
за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е.
Засега у нас са налице само първите заложби, първите предвестници на това, което наричаме Духовно Себе или Духът-Себе (Geistselbst)*33. Не бива да включваме Духът-Себе в съставните части на човешката природа, когато говорим за съвременния човек; ясно съзнание за Духът-Себе имат най-вече онези хора, които виждат в духовния свят. Вие знаете, че древното образно съзнание на Ориента наричаше Духът-Себе с името „Манас" и че за ориенталската духовна култура, „Манас" беше нещо несъмнено, нещо живо. Но за Духът-Себе беше останал ясен спомен също и всред европейското човечество, особено всред неговите „необразовани" среди.
Да, с цялата си предпазливост, аз твърдя: Ясното съзнание за „Манас" е тук; защото народът преди да бъде цялостно завладян от материалистическото светоусещане наричаше тази част от човека, която продължаваше да съществува след смъртта, с името „Мани",т.е.
с множественото число на „Манас". Ние, в духовнонаучното разглеждане на живота преди смъртта, предпочитаме единственото число: „Духът-Себе". Народът, вдъхновяван по-скоро от своето непосредствено и наивно познание, говори за Духът-Себе, като употребява множественото число, понеже веднага след като мине през Портата на смъртта, човек бива приет от множество духовни Същества*34.
към текста >>
Следователно, „Мани" са нещо, което в наивното
съзнание
на народа живее като „множествената форма" на „Манас" или,Духът-Себе".
Следователно, „Мани" са нещо, което в наивното съзнание на народа живее като „множествената форма" на „Манас" или,Духът-Себе".
към текста >>
На свой ред, то също овладява нагона и по ражда не само вдълбочаване, но и нещо друго: Чрез астралното тяло, инстинктът и нагонът се издигат до нашето
съзнание
, проявявайки се вече като силни и горещи желания, като страсти.
Но човекът е обгърнат и от своето астрално тяло, което е още по-фино.
На свой ред, то също овладява нагона и по ражда не само вдълбочаване, но и нещо друго: Чрез астралното тяло, инстинктът и нагонът се издигат до нашето съзнание, проявявайки се вече като силни и горещи желания, като страсти.
към текста >>
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото под
съзнание
.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре.
Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание.
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа.
към текста >>
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено
съзнание
някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път.
Сега желанието може да приеме още по-конкретни форми. В този случай то се доближава до намерението. И тогава човекът стига до един вид представа за това, как би осъществил още по-добре определено действие, ако би трябвало да го повтори. Обаче аз отдавам значение не толкова на представата, колкото на чувствените и волеви елементи, които придружават всеки мотив, изискващ от човека, в следващия подобен случай да постъпи още по-добре. Тук стигаме до огромното влияние на така нареченото подсъзнание.
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път.
Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани.
към текста >>
Обаче тя няма никаква представа за своето желание, за щото то лежи дълбоко в под
съзнание
то.
Този случай Вие ще намерите описан в много ръководства по психоанализа, но за съжаление, интерпретиран погрешно. Какво всъщност лежи в основата на тази случка? В основата лежи не друго, а желанието на въпросната дама. Какво всъщност искаше тя? Тя искаше, веднага след заминаването на нейната приятелка, да се върне в същия дом, понеже беше влюбена в човека, който даваше приема тази вечер.
Обаче тя няма никаква представа за своето желание, за щото то лежи дълбоко в подсъзнанието.
Много често подсъзнанието на втория човек, който се намира вътре в нас, е значително по-рафинирано от обикновеното съзнание. И подсъзнанието в този случай е толкова рафинирано, че дамата нагласява цялата ситуация, чак до падането във водата, само за да бъде отведена обратно при човека, в когото е влюбена. Тя дори пророчески предвижда, че ще бъде спасена.
към текста >>
Много често под
съзнание
то на втория човек, който се намира вътре в нас, е значително по-рафинирано от обикновеното
съзнание
.
Какво всъщност лежи в основата на тази случка? В основата лежи не друго, а желанието на въпросната дама. Какво всъщност искаше тя? Тя искаше, веднага след заминаването на нейната приятелка, да се върне в същия дом, понеже беше влюбена в човека, който даваше приема тази вечер. Обаче тя няма никаква представа за своето желание, за щото то лежи дълбоко в подсъзнанието.
Много често подсъзнанието на втория човек, който се намира вътре в нас, е значително по-рафинирано от обикновеното съзнание.
И подсъзнанието в този случай е толкова рафинирано, че дамата нагласява цялата ситуация, чак до падането във водата, само за да бъде отведена обратно при човека, в когото е влюбена. Тя дори пророчески предвижда, че ще бъде спасена.
към текста >>
И под
съзнание
то в този случай е толкова рафинирано, че дамата нагласява цялата ситуация, чак до падането във водата, само за да бъде отведена обратно при човека, в когото е влюбена.
В основата лежи не друго, а желанието на въпросната дама. Какво всъщност искаше тя? Тя искаше, веднага след заминаването на нейната приятелка, да се върне в същия дом, понеже беше влюбена в човека, който даваше приема тази вечер. Обаче тя няма никаква представа за своето желание, за щото то лежи дълбоко в подсъзнанието. Много често подсъзнанието на втория човек, който се намира вътре в нас, е значително по-рафинирано от обикновеното съзнание.
И подсъзнанието в този случай е толкова рафинирано, че дамата нагласява цялата ситуация, чак до падането във водата, само за да бъде отведена обратно при човека, в когото е влюбена.
Тя дори пророчески предвижда, че ще бъде спасена.
към текста >>
Намирайки се в обикновеното
съзнание
, Вие съвсем не знаете какво представлява „желанието".
Всичко това има огромно значение за развитието на човека. Защото онова, което просветва така неуловимо, като нещо, принадлежащо сякаш към времето след смъртта, оживява за нас под формата на образи – именно между раждането и смъртта. Ето защо „желанието", „намерението" и „решението" имат подчертано изразен представен характер; впрочем ние ги изживяваме по нормален и човешки начин, само когато те се намират във взаимна хармония. В обикновения човешки живот между раждането и смъртта, изобщо не се проявява това, което всъщност са желанията, намеренията и решенията, погледнати от страна на по-дълбоката човешка природа.
Намирайки се в обикновеното съзнание, Вие съвсем не знаете какво представлява „желанието".
Вие имате само представа за желанието. Ето защо Хербарт е убеден, че още в представата за желанието е скрит подчертан волев елемент. Същото се отнася и за „намерението": Ние разполагаме само с представа за него.
към текста >>
Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на под
съзнание
то излиза сега на преден план.
Следователно, несъзнателно повтаряните постъпки култивират предимно чувствата; а съзнателно повтаряните постъпки укрепват волята, понеже те водят до засилване на решителността.
Да, поради факта, че Вие насърчавате съзнателно повтаряните постъпки, решителността която иначе остава в областта на подсъзнанието излиза сега на преден план.
С други думи, трябва да правим ясната разлика между волевата и интелектуалната природа на детето. Интелектуалната страна на възпитанието изисква от нас най-вече следното: да поднесем на детето даден факт и да гледаме то да го „схване" колкото може По-добре. Тук тежестта пада върху еднократното усилие; после нещата трябва само да се запомнят. Обаче еднократно поднесените факти изобщо не оказват влияние върху чувствата и волята; върху чувствата и волята оказват влияние многократно повтаряните постъпки и действия, особено когато детето е убедено в тяхната правота.
към текста >>
43.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Този акт става възможен, само при взаимно уравновесяване между симпатия и антипатия нещо, което остава незабелязано за нашето
съзнание
.
И все пак, Вие развивате. Вие упражнявате антипатия. Наблюдавайки даден предмет, Вие неизбежно упражнявате антипатия. И ако във Вашето око би съществувала само нервната дейност, всеки предмет, всеки обект би пробуждал у Вас само отвращение, само антипатия. Единствено поради факта, че в окото нахлува и волевата дейност, на която е присъща симпатията, и поради това, че силите на кръвта проникват във Вашето око, усещането за антипатия в хода на сетивното наблюдение бива смекчено и тъкмо чрез активното уравновесяване между симпатия и антипатия, настъпва обективния, безпристрастен акт на зрителното възприятие.
Този акт става възможен, само при взаимно уравновесяване между симпатия и антипатия нещо, което остава незабелязано за нашето съзнание.
към текста >>
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето
съзнание
.
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание.
Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение. Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение. Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание. Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н.
към текста >>
Антипатията стига до нашето
съзнание
едва когато нарасне до степен на отвращение.
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание.
Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение.
Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение. Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание. Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н. Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното.
към текста >>
Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното
съзнание
.
Фактически човекът развива много по-силна антипатия към околния свят, отколкото животното, но в обикновения живот тя не стига до нашето съзнание. Антипатията стига до нашето съзнание едва когато нарасне до степен на отвращение. Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение.
Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание.
Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н. Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното. Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
към текста >>
Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на
съзнание
то антипатия, поражда нашето лично само
съзнание
.
Максимално повишеното усещане от всяко сетивно възприятие се свежда до това, че Вие започвате да реагирате с отвращение. Когато минавате покрай място, от където се носи лоша миризма и изпитвате отвращение, последното е не друго, а максималната степен на онзи процес, който се разиграва при всяка сетивна дейност, макар че той остава незабележим за обикновеното съзнание. Ако обаче не развивахме по-силна антипатия към околния свят, отколко то животните, ние не бихме могли да се отделим и обособим от околния свят с достатъчна категоричност. Животното изпитва много по-голяма симпатия към околния свят и поради това е много по-зависимо от климата, годишните времена и т.н. Човекът е личност, тъкмо защото поражда у себе си много повече антипатия към околния свят, отколкото животното.
Обстоятелството, че можем да се обособим от околния свят чрез лежащата под прага на съзнанието антипатия, поражда нашето лично самосъзнание.
към текста >>
Но по този начин намирайки се под прага на
съзнание
то в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
Вече споменахме, как в познавателната и представка дейност се преплитат „мислене" и „нерви" от една страна, и „воля" и „кръв" от друга страна. Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията.
Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят. Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на
съзнание
то и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Но и при волевата дейност също имаме сливане на представката дейност със същинския волев елемент. Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията.
В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов. Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на
съзнание
то само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов.
Изпитвайки желание към нещо, ние сме изпълнени със симпатия към него. Но обектът на наше то желание винаги би останал в сферата на инстинктивната и сляпа воля, ако не бихме вмъкнали в симпатията също и жилото на антипатията, която единствено е в състояние да ни разграничи от обекта на желанието и да ни утвърди като личност. Сега все още преобладава симпатията, обаче ние я уравновесяваме като вмъкваме там и антипатията. Но по този начин намирайки се под прага на съзнанието в обекта на желанието преминава само част от симпатията. В не многобройните действия, които предприемаме не само под контрола на нашия разум, но и под напора на вдъхновението, отдавайки им се с любов и преданост, симпатията рязко и мощно се издига над прага на съзнанието и прониква във волята, докато обикновено волевият елемент ни свързва като нещо обективно с околния свят.
Точно както нашата антипатия към околния свят бива осъзната само в изключителни случаи, например в акта на познанието, така и нашата непрекъсната симпатия към околния свят става факт на съзнанието само в редките случаи на вдъхновение, в случаите на силна и преданна любов.
Ако това не беше така, щяхме да вършим всичко само по механичен и инстинктивен начин. Следователно, ние никога не бихме могли да се включим в това, което обективно се изисква от нас например в областта на социалния живот. Ето защо, за да се включим в социалните и космически процеси, ние трябва да обогатим нашата воля със силата на мисленето.
към текста >>
Може би ще разберете за какво става дума, ако се замислите за въздействието, което биха имали всички тези неща в случай че те стигаха до нашето обикновено
съзнание
.
Може би ще разберете за какво става дума, ако се замислите за въздействието, което биха имали всички тези неща в случай че те стигаха до нашето обикновено съзнание.
Да, ако тези неща стигаха до нашето обикновено съзнание, една значителна част от антипатията щеше да съпровожда всичките ни действия. А това би било ужасно!
към текста >>
Да, ако тези неща стигаха до нашето обикновено
съзнание
, една значителна част от антипатията щеше да съпровожда всичките ни действия.
Може би ще разберете за какво става дума, ако се замислите за въздействието, което биха имали всички тези неща в случай че те стигаха до нашето обикновено съзнание.
Да, ако тези неща стигаха до нашето обикновено съзнание, една значителна част от антипатията щеше да съпровожда всичките ни действия.
А това би било ужасно!
към текста >>
Ето защо мъдростта на природата е наредила така, че тази антипатия като нещо крайно необходимо за нашите действия да остава под прага на
съзнание
то.
Човекът щеше да се движи по света, непрекъснато потопен в атмосфера на антипатия.
Ето защо мъдростта на природата е наредила така, че тази антипатия като нещо крайно необходимо за нашите действия да остава под прага на съзнанието.
към текста >>
Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето
съзнание
.
Как изглеждат впрочем телесните проявления на чувствата? Вие ще ги срещнете навсякъде в човешкото тяло, където по един или друг начин в съприкосновение влизат нервните и кръвоносните пътища. И навсякъде, където се докосват нервните и кръвоносни пътища, практически възникват чувствата. Само че в областта на сетивата, както нервите, така и кръвта са толкова префинени, че ние просто не успяваме да доловим наличните там чувства.
Цялото ни зрение, целият ни слух са пронизани от прекалено фини чувства, обаче ние не ги долавяме; колкото сетивният орган е по-капсулиран и отделен от тялото, толкова по-слабо достигат тези чувства до нашето съзнание.
При зрението например, при дейността на окото, ние почти не усещаме чувствените вълни от симпатия и антипатия, защото окото, вместено в очната кухина, е до значителна степен откъснато от останалия организъм. Тук нервите, както и кръвоносните съдове, са устроени твърде фино. Ето защо чувствените усещания в окото са до голяма степен подтиснати.
към текста >>
44.
6. Шеста лекция, 27.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето
съзнание
е смутена поради едни или други причини.
Тази гледна точка също потвърждава голямата разлика между волята, чувствата и мислещото познание. Размислете върху следното: Когато опознавате нещата с помощта на мисленето, Вие трябва и да усещате ако мога така да се изразя, как образите под помагат Вашите понятия, за да живеете, малко или много, в светлина. С помощта на мисленето, Вие придобивате познания, обаче ясно чувствувате, как Вашият Аз е напълно ангажиран в тази познавателна дейност. В известен смисъл, всяка част, всяко звено от тази дейност, която Вие наричате „познание", е дълбоко свързана с всичко онова, което Вашият Аз върши; или с други думи: всичко, което Вашият Аз върши, е в пряка връзка с познавателната дейност. Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност.
И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини.
Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение. Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието. Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното.
към текста >>
Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на
съзнание
то.
Тук Вие сте, бих казал, в рамките на една напълно съзнателна дейност. И разбира се, би било твърде зле, ако в акта на познанието, яснотата на Вашето съзнание е смутена поради едни или други причини. Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение.
Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието.
Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното. Същественото в познавателния процес е, че от началото до края Вие участвувате в него с будно и ясно съзнание.
към текста >>
Същественото в познавателния процес е, че от началото до края Вие участвувате в него с будно и ясно
съзнание
.
Представете си, че докато формулирате една мисъл, част от Вашия Аз потъва някъде в областта на несъзнаваното, в резултат на което стигате до окончателното съждение! Представете си, че Вие казвате: „Този човек е добър! " Сега Вие формулирате едно съждение. Вие трябва да сте сигурни, че съставните части на този процес, който Ви позволява да формулирате горното съждение, са нещо конкретно, нещо което може да бъде обхванато от светлината на съзнанието. Ако би трябвало да приемете, че някакъв демон или природен механизъм свързват „този човек" с „е добър", тогава Вие няма да сте напълно будни и с част от Вашето съждение бихте останали в мрака на несъзнаваното.
Същественото в познавателния процес е, че от началото до края Вие участвувате в него с будно и ясно съзнание.
към текста >>
Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на
съзнание
то.
В такъв случай би следвало да знаете съвсем точно от какви хранителни вещества се нуждаят мускулите на тялото, как ще се усвоят от него и т.н. Обаче Вие никога не бихте могли да изчислите точното количество от хранителните вещества, необходимо за тази цел. Несъмнено, Вие знаете: Всичко това протича във Вашия организъм по един дълбоко несъзнателен начин. Доколкото осъществяваме един или друг волев акт, ние не прекъснато вмъкваме в нашата дейност нещо дълбоко несъзнателно. И това не се отнася само до волевите прояви в нашия биологичен организъм.
Напротив, дори външните прояви на нашата воля във видимия физически свят, също остават необхванати от светлината на съзнанието.
към текста >>
Характерно за чувствата е, че една част от тях е озарена от
съзнание
то, а друга част е обхваната от несъзнателните сили на душата.
Чувствата се намират по средата между волята и мисленето.
Характерно за чувствата е, че една част от тях е озарена от съзнанието, а друга част е обхваната от несъзнателните сили на душата.
По този начин, от една страна чувствата се намесват в познавателния процес, а от друга страна във волята. Какво означава този факт от духовна гледна точка?
към текста >>
В обикновения живот, ние говорим за будност, за състояния на ясно и будно
съзнание
.
В обикновения живот, ние говорим за будност, за състояния на ясно и будно съзнание.
Обаче ние постигаме тези състояния единствено в областта на мисленето. Следователно, ако трябва да сте съвсем точни, Вие ще потвърдите: Фактически човекът е буден само дотолкова, доколкото обхваща и опознава нещата със своето мислене.
към текста >>
Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето
съзнание
.
А как стои въпросът с волята? Всички Вие познавате безсъзнателното състояние, в което изпада човек при заспиване.
Всичко, което изживяваме от момента на заспиване до момента на пробуждане е извън областта на нашето съзнание.
Така изглеждат и нещата с волята: Там, където проявяваме воля, се намесват и силите на несъзнаваното. Или с други думи: Доколкото сме волеви същества, ние спим, макар и да сме будни. Вътре в себе си ние винаги носим един спящ човек: Волевият човек! , и го придружаваме с будния и мислещ човек; доколкото сме волеви човеци, ние се намираме в дълбок сън дори и в периода между пробуждане и заспиване. Вътре в нас, нещо непрекъснато спи: дълбоката и съкровена същност на волята.
към текста >>
И сега идва ред на въпроса: До каква степен
съзнание
то се намесва в живота на чувствата?
Както вече споменах, чувствата се намират по средата.
И сега идва ред на въпроса: До каква степен съзнанието се намесва в живота на чувствата?
Те са разположени, така да се каже, на границата между будността и съня. Вие познавате Вашите лични чувства толкова, колкото и сънищата, само че за сънищата „си спомняте", а чувствата изживявате непосредствено. Обаче душевната нагласа, с която се обръщате към Вашите чувства не се различава от душевната нагласа, която имате спрямо Вашите сънища. Денем Вие сте не само буден човек, доколкото мислите, не само спящ човек, доколкото проявявате воля, но и сънуващ човек, доколкото изпитвате едни или други чувства.
към текста >>
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на
съзнание
то в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Следователно, налага се да различаваме три различни състояния на съзнанието в периода между пробуждането и засипването: будност в истинския смисъл на думата (доколкото мислим), сънуване (доколкото изпитваме чувства) и дълбок сън (доколкото проявяваме воля).
Обикновеният дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, или с други думи, спането от духовна гледна точка не представлява нищо друго, освен безграничната и пълна душевна от даденост на човека към проявите на неговата собствена воля. Разликата се свежда до това, че в единия случай ние спим с цялата си душевна същност, а в другия случай ние спим само с нашата воля. При сънуването, както то протича в обикновения живот, ние сме потопени с цялата си душа в това, което наричаме „сън", докато в будното състояние, ние оставаме при нашите чувства.
към текста >>
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното
съзнание
.
От педагогическа гледна точка обаче, нещата изглеждат по друг начин и това не бива да Ви очудва, понеже децата съвсем не са еднакви по отношение будността на тяхното съзнание.
Защото Вие лесно ще установите, че деца, при които преобладават чувствата, се намират в едно мечтателно и съноподобно състояние; при тях мисленето още не е пробудено и те са извънредно склонни към мечтателство. Ето защо, на такива деца Вие можете да влияете с помощта на силни чувства. Много вероятно е, че тези силни чувства ще пробудят у тях ясно и точно мислене, защото всеки дълбок сън, с оглед на самия жизнен ритъм, носи в себе си тенденцията, след известно време да премине в будност. Ако се обърнем към едно такова дете, което е застинало в своите мечти и настроения, с помощта на силни чувства, след известно време те от само себе си ще се пробудят под формата на мисли.
към текста >>
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на
съзнание
: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
По този начин Вие свързвате волевия елемент с интелектуалните способности и постепенно стигате до там, че при тези деца волята израства до сферата на мисленето.
Изобщо, до едно истинско познание за естеството на нашите възпитателни задачи, ние се приближаваме едва чрез възгледа, според който при будния човек са налице различни степени на съзнание: Будност, сънуване и дълбок сън, лишен от сънища.
към текста >>
Но сега идва ред на един друг въпрос: Какво е отношението на човешкия „Аз" към тези различни степени на
съзнание
?
Но сега идва ред на един друг въпрос: Какво е отношението на човешкия „Аз" към тези различни степени на съзнание?
Най-лесно ще си отговорите на този въпрос, ако вземете в съображение неоспоримия факт, че всъщност това, което наричаме „свят" или „Космос" е сбор от различни дейности. За нас тези дейности са видими в многообразните проявления на елементарните Същества и сили. Например жизнената сила на етерното тяло е навсякъде около нас. А между елементарните сили и жизнената сила е разположено всичко, което поражда, примерно, топлината и огъня. Замислете се само, че ние действително сме поставени всред едно обкръжение, където огънят предизвиква всевъзможни явления.
към текста >>
в една понижена степен на
съзнание
то.
Ако обаче това проникване би се извършило напълно съзнателно, тогава щеше да настъпи разбира се, в душевен смисъл -буквално едно душевно изгаряне. Ако в областта на чувствата, с Вас би се случило същото, което става с Вас в хода на мисленето, т.е. когато с Азът прониквате в породените от тялото образи, тогава Вие буквално бихте изгорели душевно. Вие просто не бихте могли да издържите това! Вие сте в състояние да понесете това проникване на Азът в сферата на чувствата, само сънувайки, т.е.
в една понижена степен на съзнанието.
В това, което всъщност се извършва във Вашето тяло, докато се отдавате на чувствата, Вие можете да се справите единствено ако сънувате.
към текста >>
натури, за да се издигнат към областта на будното
съзнание
.
натури, за да се издигнат към областта на будното съзнание.
Всичко се поражда най-напред именно тук и това се отнася най-вече за „хрумванията" на будния човек, които впоследствие метаморфозират в едни или други образи.
към текста >>
И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно
съзнание
.
Това, което в „Как се постигат познания за висшите светове? " наричам Инспирации, са всъщност прояснените и на пълно осъзнати изживявания, които всеки човек има в областта на своите чувства.
И когато определени хора говорят за своите Инспирации, те фактически имат предвид това, което светът влага в техния чувствен живот и което по силата на известни техни способности се издига в областта на ясното и будно съзнание.
Тези Инспирации, както и самото мисловно съдържание, имат по същество космически произход. Обаче през периода между раждането и смъртта, в несъзнателните Инспирации се отразяват такива космически процеси, които ние можем да изживеем единствено в сънно състояние; в противен случай нашият Аз би бил изпепелен в тези процеси, би бил задушен, буквално задушен.
към текста >>
Да, обаче напирайки към Вашето Азово
съзнание
, тези процеси нямат облика на една нормална, а на една абнормна, мъчителна представа: кошмарът!
Впрочем това задушаване понякога настъпва и при определени абнормни състояния. Представете си, че сънувате някакъв кошмар, съпроводен със задух. В този случай част от болестните взаимодействия между Вас и външния свят, между Вас и атмосферния въздух, просто се стремят да прерастват в нещо друго.
Да, обаче напирайки към Вашето Азово съзнание, тези процеси нямат облика на една нормална, а на една абнормна, мъчителна представа: кошмарът!
И ако човекът изживяваше своето дишане по напълно съзнателен начин, той щеше да изживява всяко вдишване и издишване, сякаш се намира в непрекъснат задух, в непрекъснат кошмар. Да, човекът би „чувствувал" тези процеси като едно непрекъснато изтезание. Ето защо всичко това е в известен смисъл притъпено и се изживява не като физиологически процес, а под формата на „чувство".
към текста >>
И тук, в състояние на силно „понижено"
съзнание
, в спящо
съзнание
, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции.
А процесите, които се разиграват в областта на волята аз вече споменах това биха били съпровождани с ужасна болка! На трето място, ще допълним: В сферата на волевата активност, Азът спи.
И тук, в състояние на силно „понижено" съзнание, в спящо съзнание, човекът долавя не друго, а несъзнателните Интуиции.
Да, човекът непрекъснато има несъзнателни Интуиции; обаче те са спотаени там, в неговата воля. В своята воля човекът спи. Ето защо, обикновено той не достига до своите Интуиции; това става само в изключителни и щастливи мигове от живота.
към текста >>
Всички ние добре познаваме ясното и будно
съзнание
, на чиито фон протича мисловната дейност.
В обикновения живот на човека има нещо своеобразно.
Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито фон протича мисловната дейност.
Тук ние се намираме, ако мога така да се изразя, в най-светлата точка на съзнанието. Размишлявайки за света, хората често заявяват: „Ето, сега ние стигнахме до някаква интуиция! " Обаче в тези „интуиции" се намесват изключително неясни чувствени елементи, така че интуициите могат да са верни, но могат и да са крайно погрешни. И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
към текста >>
Тук ние се намираме, ако мога така да се изразя, в най-светлата точка на
съзнание
то.
В обикновения живот на човека има нещо своеобразно. Всички ние добре познаваме ясното и будно съзнание, на чиито фон протича мисловната дейност.
Тук ние се намираме, ако мога така да се изразя, в най-светлата точка на съзнанието.
Размишлявайки за света, хората често заявяват: „Ето, сега ние стигнахме до някаква интуиция! " Обаче в тези „интуиции" се намесват изключително неясни чувствени елементи, така че интуициите могат да са верни, но могат и да са крайно погрешни. И най-после, когато поетът говори за своите интуиции, той съвсем не ги извлича от мястото, което хората смятат за „огнище" на интуициите: инспирираните представи, бликащи от неговия чувствен свят; не, той ги извлича от бездната на своята спяща воля.
към текста >>
I, В будно
съзнание
образно познание
I, В будно съзнание образно познание
към текста >>
II. В сънищно
съзнание
инспиративни чувства
II. В сънищно съзнание инспиративни чувства
към текста >>
III. В спящо
съзнание
интуитивна воля
III. В спящо съзнание интуитивна воля
към текста >>
Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното
съзнание
, отколкото до сънищните инспиративни чувства.
Представете си още, че сте застанали някъде, напълно спокойни, отдадени на размишления за видимия физически свят. Сега Вие живеете в свят от образи. Всичко, което иначе Азът изживява в представи, сега потъва в тялото, първоначално в чувствата, а после във волята. Вие не долавяте нито това, което се разиграва в чувствата, нито това, което става във волята. Едва когато започнете да се движите, да ходите или да вършите нещо, Вие забелязвате най-напред волята, а не чувствата.
Да, слизайки в тялото и издигайки се по посока на стрелка 2, интуитивната воля е по-близко до образното съзнание, отколкото до сънищните инспиративни чувства.
Ето защо хората често казват, че имат някаква смътна, неопределена интуиция.
към текста >>
" с повърхностните интуиции на обикновеното
съзнание
.
Не бива да се смесва това, което наричам „Интуиция" в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
" с повърхностните интуиции на обикновеното съзнание.
към текста >>
45.
7. Седма лекция, 28.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на
съзнание
то.
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието.
Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
Вчера ние се за познахме с трите състояния на
съзнание
то с будното, сънищно и спящо
съзнание
, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
Ако разглеждаме човека от душевна гледна точка, несъмнено главната тежест ще падне върху двата основни принципа, антипатията и симпатията, лежащи в основата на космическите закономерности; ако обаче го разглеждаме от духовна гледна точка, несъмнено акцентът ще падне върху различните състояния на съзнанието.
Вчера ние се за познахме с трите състояния на съзнанието с будното, сънищно и спящо съзнание, като посочихме, че те са съответно свързани с мисленето, чувствата и волята.
към текста >>
Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на
съзнание
във физическия живот.
Това твърдение упорито се поддържа от хора с материалистичен светоглед, които често се позовават на допускането, че дори такъв голям дух като Кант също би станал слабоумен с напредването на възрастта. Тези факти и възражения, общо взето, са верни. Само че с тях материалистите съвсем не доказват това, което искат да докажат.
Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на съзнание във физическия живот.
Напротив, в старческа възраст, тялото стана неспособно да възприема това, което идваше от Духа. Тялото престана да бъде подходящ инструмент на Духа. Ето защо на физическия план, Кант не можеше да стига до съзнанието за това, което живееше в неговия дух.
към текста >>
Ето защо на физическия план, Кант не можеше да стига до
съзнание
то за това, което живееше в неговия дух.
Тези факти и възражения, общо взето, са верни. Само че с тях материалистите съвсем не доказват това, което искат да докажат. Защото и Кант, преди да застане пред Портата на смъртта, беше много по-мъдър, отколкото в своето детство; само че на младини тялото му беше в състояние да възприема всичко онова, което идваше от неговата мъдрост; ето защо той постигна тази висока степен на съзнание във физическия живот. Напротив, в старческа възраст, тялото стана неспособно да възприема това, което идваше от Духа. Тялото престана да бъде подходящ инструмент на Духа.
Ето защо на физическия план, Кант не можеше да стига до съзнанието за това, което живееше в неговия дух.
към текста >>
От духовна гледна точка ние можем да локализираме процесите на будното и спящо
съзнание
по следния начин.
От духовна гледна точка ние можем да локализираме процесите на будното и спящо съзнание по следния начин.
През периода между смъртта и новото раждане човекът е действително буден само в тази междинна зона, докато в своята периферия и във вътрешните си органи той наистина спи. Какво представляват органите, които са разположени в тази междинна зона? Те не са нищо друго, освен това, което наричаме нерви или нервен апарат. Нервният апарат, застъпен най-вече в човешката глава, изпраща своите разклонения както към външната телесна повърхност, така и към вътрешните органи; а по средата са разположени мозъка, гръбначния мозък и слънчевия сплит. Ето кое ни дава възможност да сме будни!
към текста >>
Ако обаче разглеждаме човека от духовна гледна точка, длъжни сме да вземем в съображение и фактора „време", особено когато става дума за трите състояния на
съзнание
то: будното, сънуващо и спящо
съзнание
.
Ако обаче разглеждаме човека от духовна гледна точка, длъжни сме да вземем в съображение и фактора „време", особено когато става дума за трите състояния на съзнанието: будното, сънуващо и спящо съзнание.
към текста >>
цялата будност на Вашето
съзнание
.
Когато проучвате даден предмет, Вие се стремите да го обхванете с.
цялата будност на Вашето съзнание.
Когато се занимавате с него, когато мислите върху него, Вие сте напълно будни. После Вие се отклонявате в една или друга посока. Вашите интереси и Вашето внимание веднага се привличат от други неща. И какво става с всичко онова, което беше ангажирало Вашето внимание до този момент? То постепенно заспива и когато след време отново си спомните за него, то се пробужда.
към текста >>
46.
8. Осма лекция, 29.08.1919
GA_293 Общото човекознание
От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото
съзнание
става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз.
Вие вероятно ще възразите: Да, обаче спането и бодърствуването са всъщност още по-загадъчни от спомнянето и забравянето, така че с тяхна помощ едва ли ще си обясним нещата. И все пак: Ако внимателно наблюдаваме последиците от смутения сън, лесно ще стигнем до онези разстройства в човешкия душевен живот, които възникват, когато забравянето не се намира в хармония със спомнянето.
От ежедневната практика добре знаем, че се нуждаем от достатъчно продължителен сън, защото в противен случай Азовото съзнание става все по-слабо и по-слабо, така че в определен момент то става достъпно за всички външни въздействия, които напират към човешкия Аз.
Дори най-незначителните смущения в съня, каквото е на пример безсънието, ще потвърдят следното.
към текста >>
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на без
съзнание
то и я отнася „горе" в областта на
съзнание
то.
Те възникват поради това, че волята в която ние дълбоко спим улавя определена представа от областта на безсъзнание то и я отнася „горе" в областта на съзнанието.
Точно както човешкият Аз и човешкото астрално тяло са извън, физическото и етерно тяло през периода между заспиването и пробуждането, за да натрупат сили в духовния свят, чрез които ще освежат етерно-физическия организъм, така и от силата на спящата воля идва това, което се поражда в процеса на спомнянето. Обаче волята е именно спяща и при детето Вие не сте в състояние да я ангажирате в един или друг вид дейност. Защото, ако апелирате към детската воля, е все едно да напомняте на един човек, че в съня си той трябва да е честен и почтен, за да внесе тези качества в живота, когато се пробуди на следващата сутрин. Следователно, ние не можем да разчитаме, че в определен момент спящата воля ще се пробуди, за да регулира живота на спомените. Какво може да се направи в този случай?
към текста >>
Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от под
съзнание
то особено подходящи и точни представи за животинското царство.
Да предположим, че имаме за цел да пробудим у детето, и то чрез подходящи средства, един жив интерес към животинското царство. Естествено, този интерес не може да възникне за един ден. Необходимо е цялото обучение да бъде замислено по такъв начин, че все повече и повече да засилва интересът към животинския свят.
Ако едно дете е обучавано по този начин, неговата воля ще му позволява да извлича от подсъзнанието особено подходящи и точни представи за животинското царство.
Вие слагате в ред тази воля, а заедно с нея и паметовите способности, само благодарение на това, че създавате строго определени навици. С други думи: Вие не трябва да забравяте, че всичко което пробужда силен интерес у детето, допринася и за укрепване на неговата памет. Защото паметовите способности израстват не от интелектуалните упражнения, а от чувствата и волята.
към текста >>
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото
съзнание
веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Обаче нещата не спират до тук. Докато у Вас израства симпатията, Вие просто заспивате по отношение на другия човек; а по време на антипатията, Вие се пробуждате за неговите основни качества и способности. Изобщо, заставайки пред другия човек, ние непрекъснато сменяме двете противоположни състояния на „будност" и „сън". А това е възможно благодарение на сетивния орган за Азът на другия човек.
Следователно, „Азовото сетиво" е организирано по такъв начин, че възприема другия Аз не в своята будна, а в своята спяща воля, като същевременно впечатленията, уловени от спящото съзнание веднага биват препращани към нервната система под формата на това, което наричаме „познание".
Накратко, основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху волята, обаче не върху будната, а върху спящата воля. Да, ние непрекъснато подсилваме „Азовото сетиво" с откъслечни мигове от спящата воля. А това, което лежи между тях, е вече „познание"; то веднага бива препращано в областта, където господствува нервната система. Ето защо аз наистина мога да определя възприемането на Азът у другия човек като един познавателен процес, но с уговорката, че този познавателен процес е само една метаморфоза на спящата воля. И така, сетивният процес, имащ за цел да обхване „Азът" на другия човек, е по същество волев процес, само че ние не го осъзнаваме като такъв.
към текста >>
Дори повърхностното
съзнание
лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга.
Следващите сетива обонятелното, вкусовото, зрителното и топлинното са предимно чувствени сетива.
Дори повърхностното съзнание лесно усеща родството между мириса и вкуса от една страна, и чувствата от друга.
Обстоятелството, че при зрителните и топлинни усещания това не е така, има своето точно обяснение. При топлинните усещания хората не виждат тяхното родство с чувствата, а ги свързват най-вече с осезанието. Това е погрешно, фактически осезанието има подчертано волев характер, докато топлинните усещания са по-близко до чувствата, фактът, че зрителните усещания имат чувствен характер остава незабелязан, понеже хората не стигат до изводите на Гьоте в неговото „Учение за цветовете". Там ясно е описано дълбокото родство между цветове и чувства, стигащо накрая до волеви импулси. Но защо човек не забелязва връзката между зрение и чувства?
към текста >>
Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето
съзнание
.
Общо взето, ние виждаме нещата, защото те застават пред нас в определени цветове, ограничени от линии и форми. Но обикновено ние не обръщаме достатъчно внимание в случаите, когато едновременно възприемаме и цвета, и формата. Виждайки един цветен кръг, човек казва: „Ето, това е цветът, а тук е кръглата форма! " Обаче това са две коренно различни неща! Най-напред, благодарение на специфичната зрителна активност, Вие забелязвате само съответния цвят.
Обаче до формата на кръга Вие достигате едва след като си послужите подсъзнателно с двигателното сетиво а това става в областта на етерното и астралното тяло при което там се поражда определена кръгова извивка, която след известно време стига до Вашето съзнание.
Едва тогава формата на кръга до която Вие стигате чрез двигателното сетиво и неговият цвят се обединяват в едно цялостно възприятие. Следователно, Вие извличате формата от цялото си тяло, апелирайки в същото време към двигателното сетиво, което също е разпростряно върху цялото Ви тяло. Наскоро аз казах: Всъщност човекът следва геометричните форми на Космоса и едва допълнително ги включва в своето познание.
към текста >>
Ето как в човешката Азова сера живеят волята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на будното и спящо
съзнание
.
Нека добавя, че Азовото, мисловното, слуховото и говорното сетиво имат предимно познавателен характер, понеже при тях волята просто спи; да, тук вибрациите на спящата воля неусетно проникват в областта на познанието.
Ето как в човешката Азова сера живеят волята, чувствата и познанието; те са там с посредничеството на будното и спящо съзнание.
към текста >>
Не забравяйте, че можем да опознаем човека, само ако вникнем в духовната му същност, изхождайки от трите състояния на
съзнание
то: Будност, сънуване и сън.
Не забравяйте, че можем да опознаем човека, само ако вникнем в духовната му същност, изхождайки от трите състояния на съзнанието: Будност, сънуване и сън.
Няма никаква нужда да повтаряме: Дух! Дух! Дух! Повечето хора непрекъснато говорят за Духа, без изобщо да разпознават неговите проявления.
към текста >>
Да, ние обхващаме душата най-вече чрез симпатията и антипатията, с други думи чрез определени жизнени процеси; точно така се проявява душевния свят в областта на под
съзнание
то.
Да, ние обхващаме душата най-вече чрез симпатията и антипатията, с други думи чрез определени жизнени процеси; точно така се проявява душевния свят в областта на подсъзнанието.
Душата живее в астралното тяло, животът в етерното тяло, а непрекъснатата връзка между двете свръхсетивни тела позволява на душевния свят да се проектира в жизнените състояния на етерното тяло.
към текста >>
Обаче ние ще допуснем сериозен пропуск, ако разглеждаме Духа, без да се съобразим с различните състояния на човешкото
съзнание
; ние ще си изградим погрешна представа за душата, ако я търсим извън полюсите на симпатията и антипатията; ние ще си изградим погрешна представа за тялото, ако не го обхванем в неговите истински форми.
Обаче ние ще допуснем сериозен пропуск, ако разглеждаме Духа, без да се съобразим с различните състояния на човешкото съзнание; ние ще си изградим погрешна представа за душата, ако я търсим извън полюсите на симпатията и антипатията; ние ще си изградим погрешна представа за тялото, ако не го обхванем в неговите истински форми.
към текста >>
47.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на
съзнание
то; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
За да стигнем до това познание, ние се опитахме да обхванем човешкото същество и от душевна, и от духовна гледна точка.
Нека да не забравяме: Искаме ли да вникнем в духовната същност на човека, трябва да изхождаме от различните състояния на съзнанието; целият ни живот минава в будност, сънуване и сън, така че всичките ни жизнени прояви протичат в едно от тези три състояния.
Сега отново ще се опитаме да извървим пътя от Духа, през душата, слизайки към тялото, за да имаме пред себе си целия човек, с крайната цел да извлечем от тези лекции някои важни принципи за възпитанието.
към текста >>
Умозаключението може да възникне само в живия Дух на човека, само там то е напълно здраво, с други думи, само когато протича в напълно будно
съзнание
.
Умозаключението може да възникне само в живия Дух на човека, само там то е напълно здраво, с други думи, само когато протича в напълно будно съзнание.
Както ще видим по-късно, този факт е изключително важен.
към текста >>
Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно
съзнание
.
Естествено, съждението също възниква в условията на будното дневно съзнание.
Обаче при определени случаи, съждението може да потъне в дълбините на човешката душа, в нейните сънища. Но умозаключението не трябва да потъва там! Много от съжденията, които си изграждаме за света, просто са устремени към дълбините на сънуващата човешка душа.
към текста >>
Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на под
съзнание
то.
С една дума, всред хората е настъпило едно уеднаквяване. Това обаче е доказателство, че по време на предишните епохи, в човешките души не са вложени достатъчно ясни и точни понятия. От подобни факти се вижда колко необходима е промяната във възпитателното дело, защото възпитанието играе огромна роля в целия културен живот.
Когато човек не обръща достатъчно внимание на отделните факти от живота, неговите понятия остават в областта на под съзнанието.
към текста >>
И така, понятията съществуват в областта на под
съзнание
то, съжденията в областта на полубудното
съзнание
, а умозаключенията единствено в областта на ясното дневно
съзнание
.
И така, понятията съществуват в областта на подсъзнанието, съжденията в областта на полубудното съзнание, а умозаключенията единствено в областта на ясното дневно съзнание.
А това означава, че всичко, отнасящо се до умозаключенията, следва да бъде обсъждано с децата, докато всичко, водещо към прибързани умозаключения, следва грижливо да се отбягва. Какво е необходимо за тази цел?
към текста >>
48.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Египтяните също имаха
съзнание
за нея, макар и по един абстрактен начин.
Тази връзка между човека и Макрокосмоса беше добре известна на древните гърци.
Египтяните също имаха съзнание за нея, макар и по един абстрактен начин.
Вглеждайки се в произведенията на египетското, а и изобщо в античното пластично изкуство, Вие ще доловите точно тази идея за Космоса. Произведенията от античните епохи остават неразбираеми, ако не знаем, че древните вършеха точно това, което съответствува на техните убеждения, а именно: Главата е малката сфера, едно небесно тяло в умален вид; крайниците са отломки от голямата небесна сфера, чиито лъчи нахлуват в човешкото тяло от всички страни. Гърците имаха една красива и хармонична представа за тези неща, която им позволяваше да бъдат добри пластици и скулптори, И днес никой не може да вникне в същността на пластичното изкуство, без да съзнава тази величествена връзка между човека и Космоса. В противен случай човек винаги ще имитира само готовите външни форми на природния свят.
към текста >>
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното
съзнание
за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата?
Обаче чувствала, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество.
към текста >>
49.
Бележки
GA_293 Общото човекознание
*3 Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешкото
съзнание
.
*3 Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета „Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешкото съзнание.
към текста >>
1. Старият Сатурн (трансово
съзнание
)
1. Старият Сатурн (трансово съзнание)
към текста >>
2. Старото Слънце (спящо
съзнание
)
2. Старото Слънце (спящо съзнание)
към текста >>
3. Старата Луна (сънищно или образно
съзнание
)
3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)
към текста >>
4. Земя (будно или предметно
съзнание
)
4. Земя (будно или предметно съзнание)
към текста >>
5. Бъдещ Юпитер ( имагинативно
съзнание
)
5. Бъдещ Юпитер ( имагинативно съзнание)
към текста >>
6. Бъдеща Венера (инспиративно
съзнание
)
6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)
към текста >>
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно
съзнание
)
7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)
към текста >>
50.
1.ПЪРВИ СЕМИНАР. Щутгарт, 21.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Ние преподаваме; и докато преподаваме се занимаваме с различни неща, говориме различно, показваме различно и до нашето
съзнание
на учители трябва да достигне това, че когато показваме нещо, което трябва да се види е по-различно, отколкото когато даваме оценка за него.
Това има една съвсем определена причина.
Ние преподаваме; и докато преподаваме се занимаваме с различни неща, говориме различно, показваме различно и до нашето съзнание на учители трябва да достигне това, че когато показваме нещо, което трябва да се види е по-различно, отколкото когато даваме оценка за него.
Когато правим оценка, ние се обръщаме към друга група, по-различна отколкото когато показваме нещо. Когато имаме да показваме нещо, което трябва особено силно да повлияе върху съзнанието, е необходимо да обърнем по-специално внимание на сангвиничната група. Когато правим някаква рефлексия върху това, което се наблюдава, тогава се обръщаме към меланхоличните деца. Детайлите се дават допълнително, но е необходимо да усвоим умението да насочваме нашите думи и напътствия винаги към други групи. По този начин това, което липсва на едната група се допълва от другата.
към текста >>
Когато имаме да показваме нещо, което трябва особено силно да повлияе върху
съзнание
то, е необходимо да обърнем по-специално внимание на сангвиничната група.
Това има една съвсем определена причина. Ние преподаваме; и докато преподаваме се занимаваме с различни неща, говориме различно, показваме различно и до нашето съзнание на учители трябва да достигне това, че когато показваме нещо, което трябва да се види е по-различно, отколкото когато даваме оценка за него. Когато правим оценка, ние се обръщаме към друга група, по-различна отколкото когато показваме нещо.
Когато имаме да показваме нещо, което трябва особено силно да повлияе върху съзнанието, е необходимо да обърнем по-специално внимание на сангвиничната група.
Когато правим някаква рефлексия върху това, което се наблюдава, тогава се обръщаме към меланхоличните деца. Детайлите се дават допълнително, но е необходимо да усвоим умението да насочваме нашите думи и напътствия винаги към други групи. По този начин това, което липсва на едната група се допълва от другата. На меланхоличните деца се показва нещо, върху което те могат да разсъждават; на сангвиниците нещо, което могат да възприемат зрително. По този начин те се допълват, учат се едни от други, насочват интереса си един към друг.
към текста >>
Накарайте го да повтори цялата сцена в своето
съзнание
.
Например ако то хвърли мастилница на земята, опитайте да устоите на това буйство външно флегматично, толкова спокойно, колкото е възможно. Като противодействие разговаряйте за случилото се възможно повече с участието на детето, но не непосредствено след това. Покажете се външно спокоен и кажете: Той счупи мастилницата. На другия ден, когато детето се е успокоило, обсъдете с негово участие нещата. Говорете за това, което е направило.
Накарайте го да повтори цялата сцена в своето съзнание.
Осъдете спокойно произшествието, как е хвърлило на пода мастилницата, как е я разбило. По този начин може да се постигне извънредно много с буйстващите деца. По друг начин преборване с гнева не може да се постигне.
към текста >>
Вие ще можете да различите, кога човек се изявява според своята душевна същност, дали реагира остро или слабо, дали има силни усещания към външните неща или пък към
вътрешното
си състояние.
Вие ще можете да различите, кога човек се изявява според своята душевна същност, дали реагира остро или слабо, дали има силни усещания към външните неща или пък към вътрешното си състояние.
към текста >>
При работата с децата най-голямо значение има
вътрешното
, душевното.
При работата с децата най-голямо значение има вътрешното, душевното.
Детето се обучава и възпитава от душа в душа. Вие ще въздействате върху детето чрез собственото си вътрешно душевно състояние. Възпитанието се осъществява чрез това, което сторите. Никога не го забравяйте.
към текста >>
51.
2. ВТОРИ СЕМИНАР. Щутгарт, 22.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
При рисуването трябва да се опитва да се пробужда
вътрешното
чувство за форма.
Р.Щ.: Тук започва индивидуализацията. Ние казахме, че можем да разпределяме според темперамента. По време на груповото обучение детето трябва да се занимава с рисуване, но отделните групи можем да подходим индивидуално. В този случай въпросът е от какви съображения искате да индивидуализирате обучението по рисуване. На подражанието по принцип трябва да се обръща по-малко внимание.
При рисуването трябва да се опитва да се пробужда вътрешното чувство за форма.
Само този процес би могъл да се индивидуализира. Трябва да може да се прави разлика дали се предпочитат повече правите или раздвижени форми; простите, прегледни форми или тези, които са с повече детайли. По-сложните форми, с повече детайли се използуват от дете със сангвиничен темперамент. Според темперамента се определя начина, по който да се преподава на едни или други.
към текста >>
52.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Тези изречения са насочени не към разбирането, не към
съзнание
то, а към гимнастика на говорните органи.
Р.Щ.: От голямо значение ще бъде, ако успоредно обърнем внимание и на немския език. Той има определено влияние, определено въздействие. При други обстоятелства бях формулирал изречения, които бяха по-малко насочени към това да дадат някакъв особено дълбок смисъл, отколкото към задвижването на говорните органи по един органичен начин. Аз искам без да се стеснявате да изговорите тези изречения; чрез по-честото им упражнение, ще направим еластични нашите говорни органи, това ще бъде гимнастика за тях. Г-жа Щайнер ще изговори правилно тези изречения и аз моля отделните участници след това да ги повторят.
Тези изречения са насочени не към разбирането, не към съзнанието, а към гимнастика на говорните органи.
към текста >>
53.
7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
И сте довели децата до
вътрешното
възприемане на образите.
Вие вече сте изяснили на децата преди всичко това, което се е случило по време на кръстоносните походи.
И сте довели децата до вътрешното възприемане на образите.
Сега би било добре, ако към мрачната картина на монголско-мохамедански ужас прибавете противоположната доброто, което се е развило.
към текста >>
54.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Виждате ли, ако постъпите така ще пробудите
съзнание
то на детето за духовното.
Виждате ли, ако постъпите така ще пробудите съзнанието на детето за духовното.
към текста >>
55.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Той трябва да извлече от душата, от
съзнание
то такива общи човешки растителни понятия,когато достигне до научната систематизация.
Но всеки човек, който изучава растенията на научна основа, трябва първо да ги изучава така, както ги описваме ние, чрез сравнение, с човешката душа. Никой не трябва да учи първо научната ботаника. По-късно той можа да стигне до научната система на растенията. Има разлика дали първо се опитваме да описваме растенията, а след това да се доближим научно към тях или обратното. Не е добре за човек, ако не е получил предварително такива понятия, каквито ние се опитахме да представим сега.
Той трябва да извлече от душата, от съзнанието такива общи човешки растителни понятия,когато достигне до научната систематизация.
към текста >>
56.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919
GA_296 Възпитанието
В римската империя хората носеха в себе си силното
съзнание
, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието.
Вие знаете, че това, което се образува в гръцката култура от кръвта, стана абстрактно в римската култура. Вече съм споменавал това тук. Докато гръцката социална структура който може да се нарече и държавна структура излезе напълно, обособи се напълно от кръвното родство, то произхождащото от кръвта не премина в римската култура. Върху римската култура се прехвърли порива, да се дели така, както се разчленяваше в Гърция, но причината за това делене вече не се чувстваше в кръвта. И докато на нито един грък от древността не би хрумнало да се съмнява в това, че съществуват хора от "по-долен" вид, хора от народа-завоевател, и хора от "по-висш" вид, арийци, при римляните това не беше така.
В римската империя хората носеха в себе си силното съзнание, че делението на социалната структура е изведено от властта, от насилието.
Нужно е само да си спомните, че римляните проследиха произхода си назад до онази сбирщина от разбойници в близост до Рим, които бяха свикани, за да основат Рим като разбойнически лагер, че основателят на Рим не суче от нежното майчино мляко, а както знае те, той е оставен в гората да бозае от едно животно, от вълчица.
към текста >>
Днес трябва да сме наясно с това, че
вътрешното
чувство за истина трябва да се прилага и там, където днес още не сме свикнали да го употребяваме.
Затова индустриализмът с цялото му опустошаване на хората и душите, ни е даден за да възкопнеем да се освободим от тази пустота и да поискаме да достигнем до духа. Най-добре можем да започнем да желаем да достигнем духа във възпитанието, ако възпитаваме така, както то може да бъде извлечено от духа и познаването му. В днешно време много неща трябва да бъдат осмислени по новому. Затова обаче е нужно едно старателно и интимно развито вътрешно чувство за истина.
Днес трябва да сме наясно с това, че вътрешното чувство за истина трябва да се прилага и там, където днес още не сме свикнали да го употребяваме.
Виждате ли, мисля, че някои днес биха останали изумени, ако му се каже: Ти си прав, ако особено почиташ Рафаел заради картините му. Но ако изискваш от хората да рисуват като Рафаел, не си прав. Защото право да се възхищава на Рафаел има само този, който знае, че днес човек, който рисува като Рафаел би бил лош художник: тъй като той няма да рисува по начина, по който изискват това импулсите на времето. Човек не би могъл да чувства времето, ако не усеща тези неща така, че да усеща непрестанно задачите на едно определено време. В нашето време е необходимо да се придобие едно съвсем интимно чувство за истина в тази посока.
към текста >>
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното
съзнание
, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
Но за това именно става дума, че например се чувства като истина това, че се знае: Рафаеловата живопис вече не се вмества в съвременността, тя трябва да бъде разглеждана като нещо минало и също да и се възхищаваме като на нещо минало. Особено необходимо в нашата епоха е да забелязваме подобни неща, в които импулсът да бъдем истинни не връхлита от най-дълбоките дълбини на душата. Често си мисля за едно прекрасно място в описанието на живота на Микеланджело от Херман Грим, където Херман Грим говори за "Второто пришествие" на Микеланджело. Когато той посочва колко много картини с тази тематика са били рисувани по онова време, когато говори за това, как по онова време хората са изживява ли напълно действително истинността на това, което се е рисувало на стените. Хората са живеели в тези изображения на "Второто пришествие" като в една действителност.
Една такава картина на Микеланджело не би трябвало изобщо да се наблюдава без ясното съзнание, че ние не можем да усещаме така, както са чувствали хората, за които Микеланджело е нарисувал това "Второ пришествие", че този усет е изгубен, че в най-добрия случай можем да кажем: това е едно изображение на нещо, в което ние обаче вече не можем да вярваме като в непосредствена действителност.
към текста >>
Само си представете, че човекът, който притежава днешното
съзнание
и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си.
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си.
Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща? Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело. И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>
Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице
съзнание
то, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело.
Само си представете, че човекът, който притежава днешното съзнание и не смята, че ангелите действително слизат или че дяволът управлява така, както в картината на Микеланджело, този човек е поставен пред тази картина по друг начин отколкото човека от времето, за което е рисувал Микеланджело, който е виждал тази картина като една реалност пред себе си. Тъкмо обаче когато сме наясно с това, че чувствата, които изпитва днешният човек пред "Второто пришествие" на Микеланджело са нещо сиво и абстрактно, тъкмо тогава ние ще бъдем призовани вътрешно да проследим чувствата на цялото живо изтъкаване в образите, които се намират в стенописа на "Второто пришествие". Тогава човек ще бъде призован да се запита: Как са достигнали хората от една епоха между другото Микеланджело твори след отминаването на четвъртата следатлантска епоха, но той твори с духа на тази четвърта следатлантска епоха, той се намира на границата между тези две епохи, веднъж обясних това в лекциите за изкуството -, как стигнаха хората дотам, да могат да виждат в тези имагинации, в тези картини такива велики неща?
Този въпрос се изправя с цялата си огромност пред нас, когато е налице съзнанието, колко е сиво, колко е неживо това, което днешният човек чувства пред една картина на Микеланджело.
И тогава трябва да потърсим причините: Откъде идва това, човешките души да са били в състояние тогава да виждат така края на земята? Откъде идва идеята на тези картини?
към текста >>
То изведе човешкия живот в човешко то
съзнание
само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот.
Към тях спада и наблюдението на повтарящия се земен живот. Ако изобразим графично този живот (рисува се), то цялостният човешки живот протича така: земен живот, живот в духовния свят; земен живот, живот в духовния свят и т. н. Знанието, че земният живот протича по този начин беше съдържание на атавистичния инстинктивен светоглед от древността. Християнството най-напред трябваше да подбуди в човека нещо различно от това, което се наблюдаваше в тази древна мъдрост. Кое средство приложи християнството най-напред?
То изведе човешкия живот в човешко то съзнание само до този момент (виж рисунката: кръста): до настоящия земен живот.
Предхождащия живот до последната смърт, но и човека преди раждането, преди зачатието: само една мисъл на божеството, не и човешка индивидуалност, само една божия мисъл. Преди човека духовния свят, от който той произлиза само като една мисъл на божеството, заживяващ като действителен човек едва с ражда нето си. след това към това се прибави и живота след смъртта. В началото на развитието на християнството в известен смисъл се "измести" гледането нагоре; живот между смърт и ново раждане, земен живот, след това отново живот между смърт и ново раждане, земен живот и т.н. Човешкото усещане беше ограничено да гледа само към произхода на човека и към живота след смъртта.
към текста >>
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното
съзнание
върху повтарящите се земни животи.
Затова избледняват образите, които третират само земния живот, а преди и след него духовния свят. Налице е интензивна потребност християнския светоглед, такъв, какъвто той беше в първите си периоди, да се разшири. Мистерията на Голгота не е въздействала само на тези, които са приели един земен живот, а тя важи и за тези, които знаят за повтарящия се земен живот. Това разширение е наложително в съвремието. И така ние трябва да сме наясно, че сме поставени вътре в този момент, когато трябва да употребим призрачността на обикновеното познание на понятията, безсмислието на изразената от индустриализма воля за въздигане към духовното познание и към проникнатата от духа воля, както ви описах това.
От друга страна обаче трябва да разширим и религиозното съзнание върху повтарящите се земни животи.
към текста >>
Цялата важност на това разширяване на човешкото
съзнание
в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек.
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек.
Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота. И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание. Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение.
към текста >>
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното
съзнание
.
Цялата важност на това разширяване на човешкото съзнание в съвремието, трябва се впише много дълбоко в душата на съвременния човек. Защото принципно от това зависи дали той действително ще разбере как да живее в съвремието и да се подготви правилно за живота в бъдещето. Принципно всеки може да приложи това на мястото, на което се намира в живота.
И в крайна сметка едно външно познание ще доведе хората дотам да изискват нещо, което силно се отразява в подсъзнателните дълбини на душевния живот, но което трудно може да прозвучи в пълното съзнание.
Виждате ли, най-натрапчивото в живота на съвремието е това, че днес наоколо се разхождат толкова много разкъсани човешки души, човешки души, които всъщност са проблематични, които не знаят как да подходят към живот, които непрекъснато питат: Какво да правя, какво иска живота от мен? които се захващат с едно или с друго и отново не постигат удовлетворение. Все повече и повече ще стават хората, които ще са такива проблем ни натури. Откъде идва това? То идва от там, че в нашето възпитание съществува една празнота.
към текста >>
57.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919
GA_296 Възпитанието
Нещата са така, че човек с Христово
съзнание
, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата.
Нещата са така, че човек с Христово съзнание, намиращ се в съединение с Христос, открива възможността да избегне злото, заблудата.
Египетско-халдейският човек не се нуждаеше от това новораждане в Христа, защото със своята природна интелигентност той все още усещаше родството си с Космоса. Общо казано гъркът виждаше пред себе си изправена сериозността на смъртта, когато се отдаваше на интелигентността си. днес човекът живее в една епоха, в която интелигентността ще стане нещо зло, ако човешкото душевно същество не се проникне от Христовата сила. Помислете, това е много сериозно. То показва, как трябва да се мисли за това, че в нашето време хората са получили едно предразположение към злото, именно защото се стремят към едно по-високо разгръщане на интелигентността си.
към текста >>
Това е и нещо, относно което трябва да се развие
съзнание
у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството.
Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия. Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>
Трябва да се преподава със
съзнание
то, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
Това е и нещо, относно което трябва да се развие съзнание у тези хора, които ще станат възпитатели и преподаватели в бъдещето на човечеството. Днес децата са различни от децата преди десетилетия. Това става ясно и след едно по-повърхностно наблюдение. Днес те трябва да се възпитават и да се обучават различно, отколкото преди десетилетия.
Трябва да се преподава със съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение, че в хода на живота си всяко дете трябва да се накара да открие в себе си Христовия импулс, да открие в себе си новораждането.
към текста >>
Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично
съзнание
: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
Тези неща не се изживяват там, където например като учител и преподавател, се знаят само на теория. Те могат да се изживеят единствено, когато се вплетат във възпитанието и в обучението, когато душата е силно обхваната от тези неща. Особено от страна на учителския състав трябва да се изисква, в душата си те да са силно обгърнати от тази загриженост за човечеството, което носи със себе си изкушение то на интелекта!
Гордостта, която днешното човечество развива по отношение на интелекта, тази гордост, може тежко да си отмъсти на човечеството, ако не бъде сломена с това, което току що описах, ако не бъде сломена от едно силно, енергично съзнание: най-доброто в мен като човек в това и в следващите въплъщения е това, което намирам в себе си като Христов импулс.
към текста >>
58.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919
GA_296 Възпитанието
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно
съзнание
.
Там всичко е прозрачно; след това, колкото повече се отдалечаваме от математико-геометричното нещата стават все по-непрогледни. Това се дължи на факта, че човешкият труп е действителния познавач за нас днес, и че мъртвото може да разбира единствено мъртвото. Това, което е етерно тяло, това, което е астралното тяло, което е Аз, това човекът не е в състояние да разбере, това остава погълнато от тъмнина. Ако етерното тяло можеше да разбира по същия начин, както физическото тяло разбира мъртвото, то етерното тяло най-напред би проумяло живота в растителния свят. Това именно е своеобразното, че в растително-живото тяло на египтяните тези египтяни разбираха растителния свят по съвсем различен начин от съвременния човек.
А причините на някои инстинктивни познания на растителния свят могат да се открият в египетското прозрение в това, което е въплътено в египетската култура от инстинктивното познавателно съзнание.
Дори и това, което днес се знае като ботаника за медицината, се основава в голяма степен на традициите на древната египетска мъдрост. Затова толкова често на любителската преценка се струва дилетанстко, че когато на хората днес не се търси да се съобщи нещо ценно, позоваването на нещо си египетско се прави с удоловствие. Знаете, как някои дори неупояващи се на истински фундаменти така наречени ложи се назовават "египетски ложи". Това обаче не се дължи на факта, че в тези кръгове все още са живи традициите на мъдростта, която беше постигната посредством египетското тяло. Виждате ли, би могло да се каже: с постепенното навлизане на човечеството в гръко-латинската епоха живото човешко растително тяло отмря, защото още в гръцката епоха живото растително тяло вече беше мъртво, или поне умираше постепенно.
към текста >>
Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма
съзнание
за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
За какво задават днес хората много въпроси? Питат ли много за общите съдби на човечеството? О, в известен смисъл е доста тъжно да се говори днес на едно човечество за общите човешки съдби. Дори не съществува и понятие затова, как за толкова кратък период нещата в това отношение така се измениха. Виждате ли, днес на хората може да се каже: Войната, който през последните четири пет години премина през земята, ще бъде последвана от най-мощната борба на духовете, която се приближава към земята, и който никога преди не е имала такава форма, и който идва от там, че Европейският свят нарича Мая или идеология това, което земята на Изгряващото слънце нарича действителност, и че Изтокът нарича действителност това, което Старият Континент нарича идеология.
Вниманието на човечеството днес може да бъде насочено към тази тежест, а то дори няма съзнание за това, че, ако нещо подобно се кажеше само преди сто години, то така щеше да обладае душите, че никога нямаше да могат да се отърсят от него!
към текста >>
Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно
съзнание
се измества в сферата на егоизма.
Там бушуват егоистичните интереси. Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора.
Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели. Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>
Религиозното
съзнание
ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Всеки има свой собствен егоистичен интерес. Външните схематични прилики между интересите, които често произтичат от професията, карат хората да се групират. И когато групите нарасната достатъчно, те се превръщат в мнозинства. И тогава през парламентите или през представителствата на хората не преминават човешките съдби, а само егоизма, мултиплициран по толкова и толкова хора. Тъй като това, което се отнася до егоизма, съществува единствено у хората, и самото религиозно съзнание се измества в сферата на егоизма.
Религиозното съзнание ще претърпи нужното опреснява не, когато интересите на хората се разширят, когато станат такива, че човекът отново да може да обърне погледа си от личната си съдба към съдбата на човечеството, когато той отново бъде обзет, силно обзет, когато му се каже: на запад разцъфтява една различна култура от културата на изтока, а в среда та имаме отново съвсем различна култура, от тази на двата полюса на запад и на изток; когато му се каже: на запад се търсят големите цели на човечеството когато те отново започнат да се търсят с това, че се обърнем към медиумни хора и когато те бъдат въведени в един вид транс, и така те бъдат в известен смисъл свързани съзнателно подземно с духовните светове, и по този начин ни кажат по медиумен път големите исторически цели.
Колкото и често да се повтаря това на хората в Европа те няма да повярват, че действително съществуват общества в американо-английските страни, в които се прави опита да се въведат в състояние на транс предразположени към медиума хора, и чрез хитро зададените им въпроси, се прави опит да се разберат какви са големите цели в съдбините на човечеството. Те няма да повярват и че хората на изток вече не по медиумен път, а по пътя на мистиката получават знания за тези неща.
към текста >>
Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за
съзнание
то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци.
във воденето на икономиката, и с това те са действителната същност на съвременната икономика; другото е нещо антично, което ние пренасяме в съвременността. Не твърдя, че с това трябва да се представи нещо особено желателно; но обратното също не е най-желателното от съвремието да се върнем назад в античните култури чрез женските души. Когато поглеждаме към това, което живее в нашия културен свят, ние нямаме само това, което действува в пространството, а в него се намесват и древните времена. И ако съществува усет за това, то не се намесват само древните времена, а и бъдещето. Да, наша работа е да се намесва и бъдещето.
Защото ако във всеки човек не съществуваше един вид, сравнително скрито за съзнание то, бунт срещу гръцка та култура в образованието и римската в правото, то бъдещето нямаше да може да проблясва, и ние щяхме да бъдем едни тъжни човеци, доста тъжни човеци.
към текста >>
Аз изнасях лекциите така както сега ви описвам нещата навсякъде във вестниците се появяваха обяви: колко много дължи германската култура на гимназиалното образование на младежта си за "Засилване на националното
съзнание
", "на националната сила" и т.н., няколко седмици преди Договора от Версай!
На същите места поне според времето -, на които говорих отново и отново по този въпрос като за един от най-съществените социални въпроси скоро след това, на това място не желая да конструирам каузални взаимовръзки, но важна е симтоматиката на факта във всички вестници в съответния регион масово се провеждаше пропаганда на съвременната гимназия.
Аз изнасях лекциите така както сега ви описвам нещата навсякъде във вестниците се появяваха обяви: колко много дължи германската култура на гимназиалното образование на младежта си за "Засилване на националното съзнание", "на националната сила" и т.н., няколко седмици преди Договора от Версай!
Тези обяви бяха подписани от всевъзможни локални величини от училищата, от педагозите. Винаги става така, че това, което днес действително се представя на базата на фактическите основи на развитието на човечеството, рикошира. Хората го оставят да рикошира то не докосва дълбините на душата.
към текста >>
Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме
вътрешното
присъствие на божественото в душата.
Това не е толкова удобно в онзи светоглед, в който трябва да бъде създадена религиозността насочена към бъдещето.
Тогава ще е нужно да проумеем, че трябва да си извоюваме вътрешното присъствие на божественото в душата.
Тогава няма да можем да се отдадем пасивно на църквите, които ни отговарят, да пренасят душата ни сега се освободи това, което преди даде начален тласък за пари, въпреки, че тайно това продължава да играе роля, дори и при благословията. Но този преход към вътрешната действеност, този живот в поглед към света, към който ще трябва да се причислим, е това, което е нужно на човека, и което то все още не обича много.
към текста >>
Затова вече е необходимо не само да разсъждаваме, както често съм казвал, върху преобразяването на отделните институции, а да благоволим наистина да осмислим по нов начин и да се преобучим по отношение на най-
вътрешното
устройство на мисленето и сетивата ни.
Когато нещо като "Същностна социалния въпрос" съдържа нещо повече от няколко абстрактни изречения, когато то съдържа резултатите от едно наблюдение на живота, хората казват, че не го разбират. То дори им се струва объркано. Но това е нещастието на съвремието, че хората не искат да се обърнат към това, към което именно трябва да се обърнат. Защото не е ли така, абстрактните изречения, които са напълно прозрачни, се отнасят до мъртвото; социалното обаче трябва да е живо. Тук в употреба трябва да влязат гъвкави възгледи, гъвкави изречения, гъвкави форми.
Затова вече е необходимо не само да разсъждаваме, както често съм казвал, върху преобразяването на отделните институции, а да благоволим наистина да осмислим по нов начин и да се преобучим по отношение на най-вътрешното устройство на мисленето и сетивата ни.
към текста >>
59.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Духовните основи на възпитанието (III). Оксфорд, 18. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Вътрешното
съдържание на душата, също така
вътрешното
устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това?
Човек не бива да си представя, че тези неща са много лесни, защото често пъти са необходими много години, за да може, изхождайки от своя вътрешен свят, да направи това, което иначе прави самият живот. Да разгледаме веднъж съвсем честно самите себе си. Ние ще си кажем: Такива каквито сме днес, такива не сме били преди десет години.
Вътрешното съдържание на душата, също така вътрешното устройство на душата са се променили изцяло, но кое точно е допринесло за това?
Животът. По един съвсем несъзнателен начин ние сме отдали себе си на живота. Ние сме се хвърлили в течението на живота. Можем ли това, което животът извършва с нас, да го направим сами, можем ли да погледнем към това, което трябва да бъде след десет години, да го изнесем пред себе си, да си го поставим за цел и след това с желязна воля да започнем да работим за неговото осъществяване. Ако успеем да обхванем целия живот, който работи над нас и който е толкова голям, ако успеем да съберем този живот в нищожните размери на собствения Аз, ако успеем така да съберем във волята на собствения Аз тази сила, която иначе се разпростира като едно жизнено море, ако успеем да направим крачка напред, ако успеем сами да направим нещо за себе си, тогава ние, изхождайки отвътре, успяваме да постигнем същото, което древният аскет е постигнал отвън. Той отслабва своето тяло, за да могат волята и познанието мощно да се издигнат над отслабеното тяло и отслабеното тяло да стане прозрачно за духовния свят.
към текста >>
60.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на
съзнание
то.
В това изложение аз ще говоря от гледната точка, че не е достатъчно човек да знае в общи линии какво означава добро възпитание; но, че е необходимо човек да познава и техническата страна, това което в частност принадлежи на възпитателното изкуство и че човек като възпитател и учител трябва да схваща всичко това така, както художникът възприема нещата в своето изкуство.
Човек трябва да има усет, че практическото провеждане на преподаването и възпитанието трябва да протича на нивото на съзнанието.
По тази причина в предходното изложение аз се опитах да изложа елементарните основни линии за усвояването на тази способност; и това разглеждане аз бих желал да продължа сега. Защото това, което за художника е наблюдение и боравене с форми и цвят, това за майстора в областта на възпитанието е познанието за духовната същност на човека.
към текста >>
Ако с такова
съзнание
влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Човек трябва да знае необходимото и да стори необходимото за духовната същност на детето, за да може по този начин правилно да се погрижи за физическата същност, защото само така духовната същност се превръща във ваятел на физическата същност. Ако проследим по-нататък мисълта, която набелязах в увода на тази лекция, ще стигнем до необходимостта да признаем следното: като учители и като възпитатели самите ние всъщност постъпваме в едно училище. Не бива да си представяме, че ние наистина сме едни от най-умните хора. Човек може да разглежда себе си най-много като относително умен. Това положително ще доведе учителя до едно наистина здраво отношение към нещата.
Ако с такова съзнание влизаме в час, ще трябва да си кажем следното: Между децата, които аз трябва да възпитавам, може би има някое, което е много умно, някое дете, което по-късно в живота ще стане много по-умно от мен.
Ако този, който има в себе си заложбата да стане един ден много по-умен, отколкото съм самият аз, ако него искаме да възпитаваме само до тази степен на умност, която притежавам самият аз, тогава аз бих го възпитавал, така че той ще изостане в сравнение с това, което би могъл да стане по-късно. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Правилното е, този който има заложби за подобен ум, да бъде възпитаван така, че по-късно в живота той да стане много поумен от самите нас. Ние трябва да възпитаваме така, че да бъдат формирани заложби, които ние съвсем не притежаваме. Но това означава: в човека съществува нещо, което ние като възпитатели или учители изобщо не сме в състояние да обхванем.
към текста >>
Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява
вътрешното
удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието.
Човекът би желал да каже: Тъкмо в това, постепенно да доведем детето до способността правилно да разгърне в себе си морални импулси, се състои най-големият, най-значителен възпитателен въпрос. Ала моралните импулси не могат да бъдат внесени в детето, ако ние му повеляваме, ако му казваме: Това трябва да стане така, това е добро – или чрез помощта на един апел да убеждаваме неговия интелект, че нещо трябва да стане и че е добро. Или ако му казваме: Това е лошо, онова е грозно, това не би трябвало да правиш, ако искаме да му докажем, че нещо е лошо. Това как човекът ще постави себе си интелектуално спрямо доброто и злото, спрямо цялото морално устройство на света, е нещо, което тепърва трябва да се пробуди. И то се пробужда с настъпването на половата зрялост – ритмичната система в значителна степен е извършила своя принос в цялостното човешко развитие, когато интелектуалното узрява за своето пълно разгръщане.
Само тогава изникват правилните морални импулси в човека с тяхната необходима сила, когато в съответното състояние на зрялост той изживява вътрешното удовлетворение, сам да бъде в състояние да си изгради морална преценка за битието.
Въпросът не се свежда до това да предлагаме морални преценки, но въпросът се състои в това да се погрижим за кълновете, от които в последствие ще се формират собствените морални сили. Не бива да насаждаме в детето моралната преценка. Детето трябва така да бъде подготвено, че когато с настъпването на половата зрялост се пробуди за непълноценна оценъчна способност, само трябва да е в състояние чрез наблюдаване на живота да формира морална преценка. Това най-трудно ще бъде постигнато, ако даваме на детето готови повели. Но ние можем да го постигнем, ако въздействуваме върху него чрез примера на подражание, или чрез издигането на образци пред неговия поглед.
към текста >>
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от
съзнание
то, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
Религиозна благодарност спрямо света, намиращ своето откровение в детето, проникната от съзнанието, че детето представлява божествена загадка, която трябва да разрешим ние с нашето възпитателно изкуство.
към текста >>
61.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Това изцяло парализира
вътрешното
лудуване.
Той го наглася към своя душевен елемент. И превръщайки сам себе си в холерик, заедно с холеричното дете, разбира, се постоянно владеейки себе си и с чувство за хумор, аз ще постигна това холеричното дете до мен да стане по-спокойно. Когато учителят започне да танцува – аз Ви моля да не разбирате това в лошия смисъл – тогава неспокойствието на детето постепенно престава. Само трябва да имаме способността да не се запъхтяваме и задъхваме пред холеричното дете, да не провесваме глава, а да достигаме до един вид съпреживяване на това вътрешно лудуване. И Вие ще видите – детето ще става все по-мирно и по-мирно.
Това изцяло парализира вътрешното лудуване.
към текста >>
Аз все още не съм чувал съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват
вътрешното
устройство на часовника. Защо?
Това наистина показва, че възпитателното изкуство е нещо, което трябва да бъде изучавано по един интимен път.
Аз все още не съм чувал съвременните хора да критикуват даден часовник, да критикуват вътрешното устройство на часовника. Защо?
Защото не знаят как работи часовникът вътрешно. Рядко в обикновения разговор ще чуете критика срещу вървежа на часовника. Ала критики срещу възпитанието – тях Вие ще чуете навсякъде. Но те често звучат така сякаш хората говорят за някакъв часовников механизъм, от който си нямат понятие. Но хората не вярват, че възпитанието също трябва да бъде интимно изучавано и че не е достатъчно абстрактното изявление: Трябва да защитаваме индивидуалността.
към текста >>
62.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото това, което е най-отдалечено от човешкото
съзнание
– волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15.
Бих желал да кажа – несъзнателно в неговата нервна система са се вмъкнали думите с тяхното изпълнено със значение съдържание и там те бушуват в неговите нерви. Момчето е приело нещо в себе си, което тъкмо в 14., 15. година от живота започва да му се струва чуждо. То изпада в състояние на удивление, на критика и на съмнение спрямо себе си; то изпада в състояние на несигурност спрямо себе си. И който разбира човешката природа, той знае, че това странно двукрако създание, ходещо по Земята и наречено антропос, никога за никой философ не е било такава голяма загадка, каквато е за едно 15-годишно момче, защото тогава то обхваща всички загадъчни сили на човешката душа.
Защото това, което е най-отдалечено от човешкото съзнание – волята – тя е, която буквално се втурва срещу нервната система на момчето през неговата 14., 15.
година от живота.
към текста >>
Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и
вътрешното
умонастроение на Валдорфският учител.
Защото само ако разглеждаме човешката природа по този начин – без да позволяваме на миналото да формира в нас едни или други предразсъдъци – само тогава можем действително да разберем човешката природа в нейното развитие. Защото там, вън в Космоса, там можем да намерим известно успокоение, че все пак нещата остават донякъде консервативни и непроменени. Но когато човешката природа премине от детските години към 14.-15.-16. година, тогава дами и господа, Слънцето понякога не изгрява, както е изгрявало преди това. Тогава настъпва такава промяна по отношение на този загадъчен микрокосмос, каквото е “човекът”, че в действителност ние трябва да застанем непредубедено в света по начин, позволяващ ни всеки ден да поемаме в себе си нова мъдрост, да се изправяме пред новото с изцяло изпразнена душевност; ето кое крепи човека здрав, бодър, силен.
Това непредубедено отношение спрямо обрата в живота, тази бодрост, произлиза от обрата в живота: ето какво трябва да изпълва вътрешната същност и вътрешното умонастроение на Валдорфският учител.
към текста >>
Това е, което всяко интелектуалистично мислене предизвиква като отпечатък: то принуждава човека да използува повторно всичко онова, което той вече е отделил и което лежи разпръснато; и човекът възприема с едно тихо чувство на отвращение всичко онова, което не се е издигнало до
съзнание
то и тъкмо това оказва още по-силно влияние върху цялостната вътрешна нагласа на човека.
Това е, което всяко интелектуалистично мислене предизвиква като отпечатък: то принуждава човека да използува повторно всичко онова, което той вече е отделил и което лежи разпръснато; и човекът възприема с едно тихо чувство на отвращение всичко онова, което не се е издигнало до съзнанието и тъкмо това оказва още по-силно влияние върху цялостната вътрешна нагласа на човека.
Виждате ли, преди човек да знае тези неща, той не може правилно да ги оцени, защото хората не предполагат, че мисленето представлява процес на отделяне и че едно мислене, което си служи с абстрактни идеи, кара човека принудително да използува още веднъж това, което вече е отделил, принуждава го още веднъж да се рови във всички свои фосфорни соли.
към текста >>
Изхождайки от
съзнание
то на нашето съвремие, аз самият чувствувам, че в наше време се говори невероятно много, говори се твърде много за възпитанието и за преподаването: при това човек започва да се чувствува принуден да говори твърде много за всичко това, как да се преподава, как да се възпитава?
Поглеждайки сега назад към деветте лекции, аз сигурно има в какво да ги критикувам, има несъвършени неща в тях, които аз мога да разкрия, но това, което най-много трябва да осъдя в тях, е изобщо формата, в която ги изнесох. Колкото и парадоксално да звучи, аз бих предпочел, ако изобщо нямаше нужда да изнасям такива лекции.
Изхождайки от съзнанието на нашето съвремие, аз самият чувствувам, че в наше време се говори невероятно много, говори се твърде много за възпитанието и за преподаването: при това човек започва да се чувствува принуден да говори твърде много за всичко това, как да се преподава, как да се възпитава?
И когато човек сам трябва да се намеси в тези въпроси, макар и от една различна гледна точка, тогава всичко това започва да му се струва прекомерно много.
към текста >>
63.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Преди всичко искаме ли да говорим върху социалния въпрос, следва да си изработим един вид вътрешно око, едно сетиво за онова, което социално пулсира в подосновите на човечеството, което е съществувало в миналото, което съществува в настоящето и се стреми към бъдещето и което в по-голямата си част е налице именно там, в под
съзнание
то на човека.
Преди всичко искаме ли да говорим върху социалния въпрос, следва да си изработим един вид вътрешно око, едно сетиво за онова, което социално пулсира в подосновите на човечеството, което е съществувало в миналото, което съществува в настоящето и се стреми към бъдещето и което в по-голямата си част е налице именно там, в подсъзнанието на човека.
към текста >>
Ето защо в тези лекции ще трябва да насочим вниманието си изключително върху човешкото под
съзнание
.
Ето защо в тези лекции ще трябва да насочим вниманието си изключително върху човешкото подсъзнание.
Обаче преди всичко необходимо е да си изградим точни понятия за това, как исторически ще се развият отношенията, свързани със социалния живот на хората.
към текста >>
64.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето под
съзнание
.
Изобщо не е вярно, че в социалния порядък семейството е възникнало най-напред. Семейството е един късен продукт на социалното развитие. Предшествениците на човека не се замисляха върху социалния ред.
Те го получаваха чрез инспирациите на жреците и го приемаха в своето подсъзнание.
Обаче тези несъзнателни социални идеи възникваха именно тогава, когато хората – чрез кръвта или чрез други връзки – вече се намираха в някакво разделение, в някакъв порядък, а не съществуваха като обща маса. До разбиране помежду си стигаха социалните групи, а не индивидите; социалните групи бяха тези, които поддържаха съвместния живот. И тъкмо от съвместния живот на групите възникваха правилните социални импулси. От груповия дух се разви и демокрацията, демократичното мислене. Всичко това постигна своята кулминация едва в хода на времето.
към текста >>
Така отново имаме социални групи, от които сега – при пълно
съзнание
– идва решението, което не е по силите на отделната личност.
Добре, сега ние виждаме какво е необходимо: отново да дадем облик на това, което се разиграва тъкмо в стопанската, в икономическата област, но по такъв начин, че сега при съзнателното човечество то да е подобно на процесите в първоначалните социални групи. В моята книга “Същност на социалния въпрос” аз го нарекох “асоциации”, където социалните изводи не се правят от отделната личност, а възникват от съвместния живот в асоциацията и по-точно в онези асоциации, които потребители, производители и търговци изграждат заедно.
Така отново имаме социални групи, от които сега – при пълно съзнание – идва решението, което не е по силите на отделната личност.
Защото колкото и дълго човек да размишлява върху разрешаването на даден социален проблем, той стига до една или друга безсмислица. Смисъл има само в това: Да се изграждат социални групи, от които може да се очаква частично решение относно социалните проблеми, тъй че хората, размишляващи заедно, да предлагат частично решение, валидно за определено място и определено време.
към текста >>
65.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото под
съзнание
.
В началото на 90-те години аз се опитах да представя в моята книга “Философия на свободата”, която е преведена на английски, такъв образ на човека, който е извлечен не от неговата глава, а от неговото подсъзнание.
По-рано човекът беше подчинен на определени условия и връзки, които определяха неговото мислене, неговото поведение. Погледнете един представител на Средновековието: той далеч не е човек в днешния смисъл на думата, а по-скоро принадлежи на определено съсловие, на определена каста. Той още не е човек, въпреки че примерно може да е християнин, благородник, поданик. Всичко, което той мисли, е белязано от благородниците, свещениците, владетелите. Едва в хода на последните векове той успя да се освободи от тези зависимости, В предишните епохи, когато ставаше дума за това индивидът социално да се включи в човешката общност, въпросът гласеше: Какво е “добро” от гледна точка на свещениците?
към текста >>
66.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с определено
съзнание
говорят за нещо, което се намира между същинския духовно-душевен елемент на човека и физическото му устройство, Щаал и неговите привърженици говорят така сякаш съзнателно-душевното само под различна форма, въздействува върху структоро-образуването на човешкото тяло.
И сега можем да кажем: все по-малко и по-малко бива разбирано това, което се има предвид тук. Това става особено ясно, когато стигнем до 17, 18 век и насреща ни се изправи медицината на Щаал. Медицината на Щаал, която вече нищо не разбира от това действие на Космическото в земното, извиква на помощ всички възможни понятия, плуващи свободно във въздуха, понятия като жизнена сила, понятия за духове на живота.
Докато Парацелзий и Ван Хелмонт с определено съзнание говорят за нещо, което се намира между същинския духовно-душевен елемент на човека и физическото му устройство, Щаал и неговите привърженици говорят така сякаш съзнателно-душевното само под различна форма, въздействува върху структоро-образуването на човешкото тяло.
Чрез това разбира се, те предизвикват силна реакция.
към текста >>
А именно от различията между човека и животното аз взех първите елементи, които да ни дадат възможността да достигнем до разрешаването на този въпрос, с ясното
съзнание
и въпреки че лесно може да бъде направено възражението по-късно ние ще отхвърлим това възражение, че животните също боледуват, че дори може би и растенията боледуват (в последно време се говори дори за заболявания на минералите), и че по тази причина, именно по отношение на боледуването, не би трябвало да се прави разлика между човека и животното.
Виждате, колко тясно свързано с правилното разбиране същността на човека с това, което в крайна сметка може да доведе до известна терапия.
А именно от различията между човека и животното аз взех първите елементи, които да ни дадат възможността да достигнем до разрешаването на този въпрос, с ясното съзнание и въпреки че лесно може да бъде направено възражението по-късно ние ще отхвърлим това възражение, че животните също боледуват, че дори може би и растенията боледуват (в последно време се говори дори за заболявания на минералите), и че по тази причина, именно по отношение на боледуването, не би трябвало да се прави разлика между човека и животното.
Тази разлика се забелязва и когато видим, колко малко трайна полза имаме от простото изследване същността на животното с целта, да се напредва в хормоналната медицина. Положително можем да постигнем известни неща по отношение лечението на човека, изхождайки от опитите върху животните и по-късно ще разберем, защо това е възможно но само тогава, когато сме напълно наясно, каква основна разлика, достигаща до най-малките подробности, все пак съществува между животинското и човешкото устройство. Ето защо въпросът се свежда до това, по съответен начин все повече да се изяснява значението на опитите върху животните за развитието на медицината.
към текста >>
67.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си под
съзнание
, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част на тялото ви.
Но човек си остава при механистичното разбиране, когато всичко, което е сърдечната дейност, го разбира като последица от тези взаимопроникващи се, бих желал сега да ги нарека течения, водните течения и въздухообразните течения. Защото какво, в крайна сметка, представлява сърцето? В крайна сметка сърцето е сетивен орган, и дори ако не осъзнаваме непосредствено това, което е сетивната дейност на сърцето, ако това, което става в сърцето, спада към подсъзнателните сетивни дейности, то сърцето именно затова съществува, за да възприема в известна степен горните дейности, и да може да чувствува долуразположените дейности на човека.
Тъй, както Вие, скъпи приятели, с очите си възприемате външните цветни процеси, по същия начин, само че чрез смътното си подсъзнание, чрез сърцето възприемате онова, което протича в долната част на тялото ви.
В крайна сметка сърцето е сетивен орган за вътрешни възприятия. И трябва да бъде разглеждано като такъв.
към текста >>
68.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тъй както без представа за тези неща не можем да разберем връзката между човека и растителните лечебни средства, така също, ако нямаме
съзнание
за това, какви сили отне ма човек от своята чревна фауна, които сили навън в животинския свят изпълняват формообразуваща роля, без това
съзнание
не можем да получим правилно понятие за приложението на лечебните серуми.
Не по-различен е и случая с фауната.
Тъй както без представа за тези неща не можем да разберем връзката между човека и растителните лечебни средства, така също, ако нямаме съзнание за това, какви сили отне ма човек от своята чревна фауна, които сили навън в животинския свят изпълняват формообразуваща роля, без това съзнание не можем да получим правилно понятие за приложението на лечебните серуми.
От това виждате, че рацио, систематика на тези неща е възможна едва когато по този начин обхванем с поглед връзката на човека със заобикалящата го среда. Сега обаче, бих желал да насоча вниманието Ви и към нещо друго, което е от изключително значение. Не зная дали между Вас има мнозина, които станаха свидетели на факта, колко изключително неприятно беше, когато преди известно време навсякъде бяха разпространени най-смешните забрани за плюенето. Както знаете, чрез тази забрана на плюенето се целеше да се води борба против туберкулозата.
към текста >>
69.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И тъй като е несъзнателна, съответният човек не е работлив в своето
съзнание
, но е муден като цяло.
Може да звучи парадоксално, но тази подвижност не се осъзнава. Тя е несъзнателна.
И тъй като е несъзнателна, съответният човек не е работлив в своето съзнание, но е муден като цяло.
Защото това, което аз тук определям като противоположност на мудността, това е органичната способност, човек, със своята по-висша същност да овладява своята по-нисша същност, т.е. изхождайки от своето астрално тяло и от своя Аз, действително да пренася тази дейност върху физическото и върху етерното тяло. При мудния човек тази способност е много слаба. Всъщност, от духовно-научна гледна точка, мудният човек представлява спящ човек.
към текста >>
Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от
вътрешното
развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
Когато откриете, че в долната част на тялото се проявява излишна духовно-душевна дейност, както именно е случая с определени заболявания, които ще характеризираме по-нататък, тогава вие ще трябва да посегнете към едно лечебно средство, което средство ще води началото си от черупките на стридите или други подобни и бих желал да кажа на субстанции, действуващи отвътре навън чрез тайнствените сили на карбонатния варовик. Или от това ще зависи нещо съществено за лечебния процес, така че трябва да сме наясно: в този процес на изтласкване по посока отвътре навън са заложени определени лечебни сили. Всичко това, което виждате, което е свързано с лечебните средства като калциевия карбонат или е свързано със сродни лечебни средства, всичко това може да бъде рационално изследвано, само ако го видим в подобна взаимовръзка. От друга страна полярно отношение спрямо всичко заложено в силите на калциевия карбонат има онова, кое то се съдържа в силите да кажем например на фосфора. Изразите, които употребявам, в тяхното действително значение, са наистина не по-малко научни от онова, което в наше време често фигурира под формата на наука.
Ако всичко солеобразно в известен смисъл показва такива взаимоотношения, при които то отдава себе си на околната среда, то причината за това се дължи на факта, че всичко солеобразно възниква на базата на оголването на съответните субстанции поради това, че тези субстанции са освободени от вътрешното развитие на невеществената същност на светлината и на други невеществени елементи.
Бих желал да кажа, че всичко онова, което е солеобразно, чрез процеса на своето възникване така е изтласкало от себе си невеществения елемент, че той вече не му е вътрешно присъщ.
към текста >>
70.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във
вътрешното
устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата.
И тъй като всичко, което става на Земята, в известен смисъл представлява въздействие на това, което е извънземно, то в земното трябва да открием именно въздействието на това, което се разиграва в Космоса. Това довежда до там, не по един толкова абстрактен и фантастичен начин, в земните субстанции да бъдат търсени причините за тяхната конфигурация или за агрегатното им състояние, така, както прави това днешната молекулна физика или молекулно-атомната химия.
В известен смисъл тази атомна химия прониква в това, в което не може да се проникне, във вътрешното устройство на телата, измисля всякакви красиви предположения за атома и молекулата и след това днес може би вече по-малко, но преди няколко десетилетия гордо се говореше за астрокосмическото познание на това, което протича във вътрешната структура на телата.
Преди известно време се говореше за това, днес тези неща биват фотографирани, тъй както споменах в по-предишната лекция; в спиритическите кръгове също се правят снимки на духове. И тъй като днес природоизпитателите не са склонни да вярват на фотографиите на духове, то са длъжни да позволят на другите, които вникват в тези неща, да не вярват на техните фотографии на атоми, защото тези фотографии имат същата съдба, както и фотографиите на духове.
към текста >>
71.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е
вътрешното
родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека.
Това изследване би могло да бъде започнато от съвсем характерни в това отношения неща. Днес аз ви говорих за това, че на една определена тенденция, която е преконцептивна (разположена преди зачатието бел. прев.) трябва да се противопостави осификацията, склерозата. Тази осификация и склероза имат обаче един съвършено обратен образ. Необходимо е само, за да се достигне до състояние на преливане, да предизвикате в човека оловно отравяне.
Разбира се, опитите не бива да достигат до там, че да се предизвикват действително оловно отравяне, за да изследваме артериосклерозата; ала най-важното е, в такъв смисъл да проследим явленията, които настъпват, където природата експериментира сама себе си, та чрез това да разберем, какво е вътрешното родство, съществуващо между това, което в човека изхожда от същите онези сили, които действуват и в оловото, и самото олово; изследвайки, можем съвсем добре да проследим протичащия в оловото процес и процеса на осификация и склероза у човека.
Също така можем да изследваме взаимоотношението между процесите, намиращи се в калая и всичко онова, което преди характеризирах като взаимодействие между хидроцефалията и нейната противоположност; и тогава човек би открил, че в целия този комплекс на детската възраст, свеждащ се до това, да съдействува за правилното съотношение на втвърдяване на главата и меките части, в този комплекс действуват същите сили, както и в калая. И така, видяхме, че в по-късна възраст този процес се премества към белия дроб и тук стигаме до следното и за тази цел съвсем не е необходимо да отиваме далеч, нужно е само някой неща, които от столетия са записани в медицинската литература, да бъдат обобщени по правилен начин да видим тясното родство между този процес, свързан с всичко, което се проявява в придружаващите явления на пневмонията и плеврата, в неговото отношение спрямо силите на желязото. Тази връзка, нея ще трябва да проследим чак до обикновения процес, протичащ благодарение на присъствието на желязото в кръвта, където този процес е в известен смисъл нормален. Същият процес, протичащ чрез взаимодействието между желязо и кръв, можете да проследите нагоре повече към белодробната система и към всичко, свързано с нея и тогава ще добиете представа за действието на желязото бих желал да кажа в присъствието на изместеното към белия дроб взаимодействие между хидроцефалията и нейния обратен образ. Така, виждате ли, тези неща си взаимодействуват помежду си.
към текста >>
72.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен смисъл се сливат външното и
вътрешното
.
И така, вземете това, което току що казахме: повече към повърхността е разположено обонянието (виж рис.16) и повече към вътрешността на човека е разположен вкуса (всичко това по отношение на флората, по отношение на растенията) и двете, бих казал, протичащи в сферата на етерното, доколкото етерното разтваря себе си във физическото, т.е. излизайки навън, по посока на всичко онова, което се осъществява във флората в лицето на разпрашването, на ароматизирането, или избягването на аромата чрез вкусването, т.е. насочвайки навътре всичко онова, което във външния свят води да втвърдяване.
Когато задържим вниманието си върху помирисването и вкусването, в известен смисъл се сливат външното и вътрешното.
към текста >>
Бих желал да кажа: вие поглеждате в целия реален процес, протичащ във взаимодействието му между
вътрешното
и външното; но вие виждате и някои съвсем специални неща.
Тук в известна степен, засега принципно, виждате характеризирана цялата наука за лечебните растения.
Бих желал да кажа: вие поглеждате в целия реален процес, протичащ във взаимодействието му между вътрешното и външното; но вие виждате и някои съвсем специални неща.
Вземе те например тези миризми, които бих желал да кажа дори като миризми се приближават повече към свойството на вкуса, така че в същност едва като дъвчем съответното растение, ние достигаме до действителната миризма и всъщност възприемаме синтеза между мирис и вкус, както е при маточината или при урбаличето, където откриваме, че там вътре съществува взаимодействие между солеобразуването и ароматизирането. Това сочи, че органите, с които трябва да е сродна маточината и т.н., ще са разположени повече навън и повече към гръдния кош, докато органите, които трябва да са сродни с онова, което е силно ароматно, като да кажем липата или розата, те трябва да са сродни с онова, което е погребано в долната част на тялото, или което направо лежи в долната част на тялото.
към текста >>
73.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате
вътрешното
му движение.
мехур с разредена субстанция, ограден от всички страни с вода, т.е. ограден от една по-плътна субстанция, то въздействието, изхождащо от този разреден мехур, е подобно на въздействието на целия пикочен мехур върху човешкия организъм. Това обуславя, че във връзка с всичко, което повлиява пикочния мехур, човекът понася увреждания, ако няма достатъчно възможност, правилно да извършва вътрешните движения; т.е. Когато не полага правилни грижи дори за самото хранене, когато гълта, вместо да дъвчи и по този начин нарушава целия храносмилателен процес, когато не спазва правилното съотношение между почивка и движение по време на самия храносмилателен процес и т.н. Всичко, което вътрешно смущава вътрешната подвижност, то смущава и това, което можем да наречем съществувание на пикочния мехур.
Нали човекът е така устроен, че във всички случаи можете да му препоръчате някакво одухотворено движение, когато предполагате при него смущения в сърцето; но човекът няма да приеме с удоволствие, ако поискате да регулирате вътрешното му движение.
Вие обаче веднага ще се справите с положението, ако опитате, човек, който не е склонен да даде на тялото си нужната почивка, който бързо гълта или нарушава храносмилането си по друг начин, ако се опитате такъв човек да го лекувате метеорологически. Това означава да го изпратите на въздух, който е по-богат на кислород, сред който той, несъзнателно ще трябва да положи повече усилия във връзка със своя дихателен процес. Тогава това регулиране на дихателния процес преминава върху регулирането на останалия органичен процес и Вие ще откриете, че когато изкуствено, или по-добре естествено, изложите такъв човек, страдащ от неправилна функция на пикочния мехур на друг въздух, по-богат на кислород, тогава ще постигнете известно хармонизиране дори само чрез тази промяна в начина на живот.
към текста >>
Вътрешното
наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб.
Особено важно е да обърнем внимание на третия орган, свързан в най-широк смисъл с външната метеорология черния дроб. Макар привидно черният дроб да е затворен в човешкия организъм, въпреки това той в силна степен принадлежи на външния свят. И тази принадлежност към външния свят Вие можете да установите чрез това, че в известна степен живота на черния дроб е поставен в зависимост от характеристиката на водата в дадена местност. Всъщност винаги би трябвало да бъде изследван състава на водата на дадена местност, за да можем правилно да преценим състоянието на черния дроб на хората, населяващи тази местност. Стимулиращо значение за развитието на черния дроб има вкуса* (*вкуса липсва в стенограмата и е допълнено по смисъл), което има еднакво значение, когато става в излишък, с изграждането на черния дроб, едно твърде силно, твърде изявено наслаждение на храната е равнозначно на изграждането на черния дроб в човека.
Вътрешното наслаждение бих желал да кажа продължението на това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което би трябвало да се ограничи само върху небцето и езика, това, което продължава приятното, симпатичното или антипатичното, или също така не приятното възприемане на храната по посока към вътрешността, това е, което води до израждане на черния дроб.
Ето защо е необходимо да бъдат видени тези неща, и да бъде направен опит, хора, имащи някакви увреждания в състоянието на черния дроб нещо, което често е много трудно да бъде установено у такива хора да се създаде навик, бих желал да кажа, да изследват вкуса, в самия вкус като такъв да се опитват да открият нещо. Изключително трудно е, по-основно да бъде изследвана вътрешната връзка между състоянието на черния дроб и водната характеристика, състава на водата в дадена местност, тъй като зависимостите са много фини и трябва например да обърнем внимание на следното, че в местността където да кажем водата е силно варовита, състоянието на черния дроб е различно в сравнение с местности, където водата е по-слабо варовита. Бихте сторили добре, ако обърнем внимание на това и ако винаги насочваме вниманието си към факта, че чернодробните функции биват стимулирани, когато все пак, по възможност, отстраняваме варовика от водата. Разбира се, за да бъде осъществено това, трябва да бъдат намерени средства и пътища.
към текста >>
Само че в никакъв случай не бива да разбирате погрешно това, което Ви казвам в това отношение: установявайки тази зависимост между белия дроб и околността, аз имам предвид
вътрешното
устройство на белия дроб; имам предвид не дишането, а имам предвид вътрешния строеж на белия дроб.
Те са зависими от това, дали имаме работа с местност, в която, например, както в тукашната област, има много варовици или имаме работа с местност, където има много кварц, там където има старо нагънати планини. В зависимост от това, и то в силна степен, е различно устроен живота на белия дроб, защото белият дроб съществено зависи от почвения състав на местността. Една от първите задачи на даден лекар, установяващ се в дадена област на работа, всъщност би се състояла в това, основно да изследва геологията на тази област. Изследването на геологията на тази местност е всъщност едно и също с изследването на белите дробове на хората от съответната област. И трябва да знаем, че е твърде неблагоприятно, когато белият дроб не успява да се приспособи към околността.
Само че в никакъв случай не бива да разбирате погрешно това, което Ви казвам в това отношение: установявайки тази зависимост между белия дроб и околността, аз имам предвид вътрешното устройство на белия дроб; имам предвид не дишането, а имам предвид вътрешния строеж на белия дроб.
към текста >>
74.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Само че при
вътрешното
приближаване успяхме по-пълно да затворим кръга, отколкото ще можем да сторим това днес, но затварянето ще се осъществи през следващите дни.
Ето така, днес приближавайки се някакси от другата страна към това, към което се приближихме и вчера, до стигаме до там, в лицето на бъбречната, на чернодробната, на белодробната дейност да виждаме нещо, което във вътрешността на човека протича като съответствие на външната въздушна дейност, съответно на дейността на водата, съответно на дейността на твърдата почва.
Само че при вътрешното приближаване успяхме по-пълно да затворим кръга, отколкото ще можем да сторим това днес, но затварянето ще се осъществи през следващите дни.
На дейността във въздуха съответствува всичко онова, което в широк смисъл се включва към бъбречната система, и което е преди всичко свързано с всички функции на урината. Сродното на системата, което имаме предвид, разглеждайки нейните най-дълбоко разположени части – бъбреците, то е, което при определени условия може да предизвика чувство на задух, нужда от дишане, което в силна степен, под формата на определени странични действия, можете да наблюдавате и при приемането на carbo vegetabilis. Така, че можем да кажем: всъщност по-дълбоките причини на нарушенията в дихателната система, за задуха, трябва да бъдат търсени в бъбречната система.
към текста >>
А тясно свързани с
вътрешното
устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле.
А всичко онова, свързано с водното, свързано с течното, по дълбоките причини за него трябва да бъдат търсени в чернодробната система. Тъй както задухът и регулацията на дишането, дихателните нужди са свързани с бъбречната система, така жаждата е свързана с чернодробната система. Всяка една жажда е свързана с чернодробната система. Би било интересна задача да бъдат изследвани взаимоотношенията между различните свойства на жаждата и чернодробните функции.
А тясно свързани с вътрешното устройство на белия дроб, в известна степен с вътрешната веществообмяна на белия дроб, са явленията на глада и на всичко, възникващо на това поле.
Та нали, от една страна, гладът, жаждата и нуждата от въздух са свързани с вещественото, с въздуха, с водата, и почвата. С техните отражения навън във Вселената са свързани много други неща. И ще бъде понятно, че когато имаме нужда от стимулация със светлина, когато е изтощено това, което създава младежката, оригинална светлина в нас, тогава естествено тази стимулация може да бъде най-добре получена от самата светлина; и тук идваме до обособяването на лечението чрез светлината. Но слънчевите бани всъщност не винаги са слънчеви бани. Важно е да вникнем в това.
към текста >>
75.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
На молекулярно-атомистичните сили на белтъка трябва да изследваме, но ако искаме да се запитаме защо белтъка е това, което е, тогава трябва да възприемем
вътрешното
устройство на белтъка като сборен резултат на всичко онова, което изхожда от тези 4-ри органни системи.
На молекулярно-атомистичните сили на белтъка трябва да изследваме, но ако искаме да се запитаме защо белтъка е това, което е, тогава трябва да възприемем вътрешното устройство на белтъка като сборен резултат на всичко онова, което изхожда от тези 4-ри органни системи.
В истинския смисъл белтъкът представлява резултатът от взаимодействието на тези 4-ри органни системи. С това се казва и нещо за процеса на превръщане на външните влияния във вътрешни за човека. Това, което днешната химия търси в структурата на самите вещества, него ние трябва да си го представим вложено в органните системи. Ето защо човешкият бел-тък с неговата структура е напълно немислим в нашата земна сфера. Той не може да запази своята структура, ако не е под влиянието на тези 4-ри органни системи.
към текста >>
Само трябва да си давате сметка за това, което изплува във Вашето
съзнание
, и тогава Вие ще осъзнаете нещо, за което сега все още трудно би могло да се говори в публични лекции пред лаици, защото в такъв случай би се появила една съвсем определена тенденция.
И наистина от значение е да се убедим в тези неща, идващи тук в съображение, така че да насочим своето внимание, или по-добре казано своето усещане, към това, как сами върху себе си бихме могли да наблюдаваме определени въздействия на извън човешкото върху човека. Надали бихме могли да не посочим ясно границата между природонаучното и духовнонаучното. Защото виждате ли, напредвайки във Вашия медико-медитативен живот, все по-добре успявайки да влезете в хармония с медитативния живот, така че да се почувствувате като медитиращ човек, Вие действително все повече ще се приближавате към едно конкретно реално себепознание. Това конкретно, реално себепознание наистина не бива да бъде пренебрегвано, когато става дума за такива позитивни задачи в живота, като например лекуването. Това, напредвайки в медитацията, Вие ще забележите, че започвате да осъзнавате неща в собствения си организъм, които преди това са били напълно неосъзнати за Вас.
Само трябва да си давате сметка за това, което изплува във Вашето съзнание, и тогава Вие ще осъзнаете нещо, за което сега все още трудно би могло да се говори в публични лекции пред лаици, защото в такъв случай би се появила една съвсем определена тенденция.
Ако бихте говорили върху подобни неща, като това елементарно нещо, на което искам да обърна внимание сега, то днес, при съвременното морално разбиране на човечеството, тези неща биха били споделени с един по-широк кръг от хора. И тогава веднага би възникнал въпросът: да, но защо това да не бъде използувано? Би възникнал въпросът: и така, трябва да медитирам, но това аз бих могъл да постигна по-лесно, ако просто въведа в себе си едно или друго вещество. По-удобно е, вместо да медитирам, да приема едно или друго вещество. Чрез това човекът по определен начин осъжда себе си морално на смърт.
към текста >>
Защото виждате ли: ако вие действително, за един определен период от време провеждате медитирането и имате склонността да си давате сметка за това, тогава вие ще забележите, че тъй както съзнателно знаете, че имате ръце, с които хващате, крака, с които ходите, така вие ще достигнете до
съзнание
то за лъчистото желязно въздействие.
Би възникнал въпросът: и така, трябва да медитирам, но това аз бих могъл да постигна по-лесно, ако просто въведа в себе си едно или друго вещество. По-удобно е, вместо да медитирам, да приема едно или друго вещество. Чрез това човекът по определен начин осъжда себе си морално на смърт. Но хората, със съвременното морално разбиране на човечеството, не биха се отказали, веднага ще разберете, какво всъщност искам да кажа те не биха се отказали, и вместо да медитират, те биха предпочели да вземат някакво външно средство, което да им помогне в първите стъпки, по пътя към подобен резултат, към който би ги отвело и медитирането. И действително, това може да се случи.
Защото виждате ли: ако вие действително, за един определен период от време провеждате медитирането и имате склонността да си давате сметка за това, тогава вие ще забележите, че тъй както съзнателно знаете, че имате ръце, с които хващате, крака, с които ходите, така вие ще достигнете до съзнанието за лъчистото желязно въздействие.
Действително съзнанието за желязното въздействие възниква като нещо, което осъзнаваме така, както иначе осъзнаваме, че имаме ръце и крака, или глава, която въртим и т.н. Съзнанието да се чувствуваме като един железен фантом, това е, което се появява. Това, което имам предвид, че естествено хората ще дойдат и биха казали: и така, значи можем външно, чрез нещо, което да приемам, да повишим своята желязочувствителност, да повишим усещане то за намиращото се в самите нас желязо; тогава ние ще получим същото въздействие. За определени стъпки това всъщност е напълно вярно. Но тук идва опасното, хората биха започнали да експериментират просто по този начин, за да могат по един лесен път да достигат до ясновидство както се казва.
към текста >>
Действително
съзнание
то за желязното въздействие възниква като нещо, което осъзнаваме така, както иначе осъзнаваме, че имаме ръце и крака, или глава, която въртим и т.н.
По-удобно е, вместо да медитирам, да приема едно или друго вещество. Чрез това човекът по определен начин осъжда себе си морално на смърт. Но хората, със съвременното морално разбиране на човечеството, не биха се отказали, веднага ще разберете, какво всъщност искам да кажа те не биха се отказали, и вместо да медитират, те биха предпочели да вземат някакво външно средство, което да им помогне в първите стъпки, по пътя към подобен резултат, към който би ги отвело и медитирането. И действително, това може да се случи. Защото виждате ли: ако вие действително, за един определен период от време провеждате медитирането и имате склонността да си давате сметка за това, тогава вие ще забележите, че тъй както съзнателно знаете, че имате ръце, с които хващате, крака, с които ходите, така вие ще достигнете до съзнанието за лъчистото желязно въздействие.
Действително съзнанието за желязното въздействие възниква като нещо, което осъзнаваме така, както иначе осъзнаваме, че имаме ръце и крака, или глава, която въртим и т.н.
Съзнанието да се чувствуваме като един железен фантом, това е, което се появява. Това, което имам предвид, че естествено хората ще дойдат и биха казали: и така, значи можем външно, чрез нещо, което да приемам, да повишим своята желязочувствителност, да повишим усещане то за намиращото се в самите нас желязо; тогава ние ще получим същото въздействие. За определени стъпки това всъщност е напълно вярно. Но тук идва опасното, хората биха започнали да експериментират просто по този начин, за да могат по един лесен път да достигат до ясновидство както се казва. Тези неща са били многократно извършвани.
към текста >>
Съзнание
то да се чувствуваме като един железен фантом, това е, което се появява.
Чрез това човекът по определен начин осъжда себе си морално на смърт. Но хората, със съвременното морално разбиране на човечеството, не биха се отказали, веднага ще разберете, какво всъщност искам да кажа те не биха се отказали, и вместо да медитират, те биха предпочели да вземат някакво външно средство, което да им помогне в първите стъпки, по пътя към подобен резултат, към който би ги отвело и медитирането. И действително, това може да се случи. Защото виждате ли: ако вие действително, за един определен период от време провеждате медитирането и имате склонността да си давате сметка за това, тогава вие ще забележите, че тъй както съзнателно знаете, че имате ръце, с които хващате, крака, с които ходите, така вие ще достигнете до съзнанието за лъчистото желязно въздействие. Действително съзнанието за желязното въздействие възниква като нещо, което осъзнаваме така, както иначе осъзнаваме, че имаме ръце и крака, или глава, която въртим и т.н.
Съзнанието да се чувствуваме като един железен фантом, това е, което се появява.
Това, което имам предвид, че естествено хората ще дойдат и биха казали: и така, значи можем външно, чрез нещо, което да приемам, да повишим своята желязочувствителност, да повишим усещане то за намиращото се в самите нас желязо; тогава ние ще получим същото въздействие. За определени стъпки това всъщност е напълно вярно. Но тук идва опасното, хората биха започнали да експериментират просто по този начин, за да могат по един лесен път да достигат до ясновидство както се казва. Тези неща са били многократно извършвани. Ако те се извършват бих желал да кажа като жертва в полза на човечеството, тогава това е нещо друго; но когато се извършват от любопитство, тогава те из основи разрушават моралната същност на човешката душа.
към текста >>
В известен смисъл тя е първото, което
вътрешното
виждане възприема.
Именно това са двете възприятия, излъчващото се и това, от което човек отново бива скован, в което се удрят лъченията на желязото, през което човек просто не може да премине и най-вече не е в състояние да напусне собствената си телесна повърхност. И човек постепенно забелязва, че това противоположно лъчение е именно силата на белтъка. По този начин чрез желязото в организма бива въведена една функционална взаимовръзка, на която се противопоставя всичко онова, изхождащо от 4-те органни системи, за които говорих преди. Те двете се сблъскват една с друга. В организма тази борба се осъществява непрекъснато.
В известен смисъл тя е първото, което вътрешното виждане възприема.
Нещата действително стоят така, че когато човек напредне в изучаването духовната история на човечеството, тогава той ясно забелязва, че хипократовата, а дори и галеновата медицина работят с остатъци от подобни вътрешни наблюдения. Сам Гален не е възприемал много от тези неща, но тогава са съществували всевъзможни традиции от едно по-старо време, които всъщност той е записал. Този, който може правилно да го чете, ще открие при Гален да проблясват много неща от старата атавистична медицина, започнала своя залез всъщност още при Хипократ, и по тази причина именно в галеновите ръкописи могат да бъдат открити толкова важни възгледи върху природо-лечебните процеси.
към текста >>
във
вътрешното
изграждане на човешкия организъм.
Сега вече Вие знаете приблизително, кои метали взимат участие в изграждането, т.е.
във вътрешното изграждане на човешкия организъм.
Не взимат участие онези метали, които именно в едно определено отношение аз Ви посочих като най-важни: олово, калай (с изключение на желязото), мед, живак, сребро и злато. С изключение на желязото, както вече казах, те не взимат директно участие в цялото функционира не на човешкия организъм, но поради това те не взимат по-малко участие в човека. Ако проследим онова вещество, което в известна степен взема най-дейно участие във формирането на онова в човешкия организъм, което е разположено най към периферията, тогава ние ще достигнем до силиция. Вече говорих за това. Но това, което протича в човека, е разположено някакси не само в рамките на кожата, но тук трябва да кажем, че човекът е вплетен в космически процеси.
към текста >>
При определени обстоятелства засмукващо действие на синаповата лапа, въздействието на някакъв метален мехлем разбира се съответно приготвен имат точно толкова голямо значение за организма, както и
вътрешното
лечение.
Тук отново имате един пример как чрез наблюдението на човека хвърляте мост между чисто външната химия на металите и физиологичното, защото тук Вие имате направляващи сили. Тук Ви е дадено и цялото родство на солевото със Земята, а ето тук имате цялото, съдържащо основния и киселинния характер, така че схематично, бихме могли да начертаем приблизително следното: ако ето тук е Земята, то солевото е насочено към Земята, а основното и киселинното имат тенденцията да кръжат около Земята. И с това от своя страна е свързан фактът, че просто поради обстоятелството, че по определен начин сме се запознали с наличните в организма посоки на функциониране, ние вече сме в състояние да се намесваме в тези посоки на функциониране. Като нещо много съществено тук се явява лечението чрез външни средства чрез втриване, чрез мехлеми, всичко онова, което действува външно. Ето тук трябва да изследваме, кое в една определена посока действува външно.
При определени обстоятелства засмукващо действие на синаповата лапа, въздействието на някакъв метален мехлем разбира се съответно приготвен имат точно толкова голямо значение за организма, както и вътрешното лечение.
Необходимо е само да внимаваме, как да налагаме, как да прилагаме и това следва тъкмо от онова, което сега казах: защото не е без значение, разбира се, когато е на лице това или онова, дали ще поставим лапата на една или на друга част от тялото. Твърде съществено е, чрез налагането на съответната част на тялото да бъдат предизвикани противодействията срещу дадена болестворна сила.
към текста >>
76.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Днес психиатрията е достигнала едно тъй тъжно положение, и то поради това, че в
съзнание
то на човека няма мост защото в природата мостове има навсякъде между нея и другата, обикновената патология и терапия, и може би в тези две области хората най-напред ще си направят труда да се приближат към едно духовно-научно разглеждане на нещата.
Това ще стане при разглеждането на всичко, свързано, по-точно което е свързано и с евентуалното лечение на туморните образования. Това ще стане ясно при едно наистина рационално разбиране за тъй нар. душевни заболявания и след това ще стане ясно и във връзка с терапевтичните познания, с които трябва да се сдобием, за да прилагаме външни средства, т.е. втривания, намазания и други подобни. Надали бихме могли да се надяваме, че с обикновените физикални изследвания без духовно-научните възгледи да дадат поне насоката, ориентацията, бихме могли да се приближим до такива неща, като например туморните образования, достигащи своя връх в лицето на раковото образование.
Днес психиатрията е достигнала едно тъй тъжно положение, и то поради това, че в съзнанието на човека няма мост защото в природата мостове има навсякъде между нея и другата, обикновената патология и терапия, и може би в тези две области хората най-напред ще си направят труда да се приближат към едно духовно-научно разглеждане на нещата.
И ще бъде необходимо да се обърне внимание на всичко онова, което духовната наука ще може да каже по този въпрос; а днес е необходимо да се вземе предвид дори само моята литература и човек ще може да открие, че и тя казва вече доста много неща в това направление. Ще тря-бва да се обърне внимание на цялостното нахлуване на етерното тяло в човешкия организъм.
към текста >>
77.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с
вътрешното
.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм.
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разбирате правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и
вътрешното
лечение на болестта.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите раз лични субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лес но да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
78.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но Вие ще можете да се убедите, как действието на слезката става все по-странно, когато тя бъде повдигната от сферата на подсъзнателното до сферата на
съзнание
то.
Днес бих желал да направя връзка с това, до което достигнахме вчера. Вчера можех да Ви обърна внимание на факта, с какво голямо значение са функциите на слезката в човешкия организъм. Тъкмо за тези функции може да се каже, че съществено регулират подсъзнателния душевен живот. Истинско непознаване на цялата човешка същност е да се счита, че слезката представлява един подчинен орган. Ала това заблуждение, това недоразумение може да възникне поради обстоятелството, че много лесно функциите на слезката могат да бъдат поети от обикновената етерна слезка, тъй като слезката представлява един силно одухотворен орган, а също така могат да бъдат привлечени и други органи, които да поемат функциите на слезката.
Но Вие ще можете да се убедите, как действието на слезката става все по-странно, когато тя бъде повдигната от сферата на подсъзнателното до сферата на съзнанието.
И именно при слезката по странен начин достигнахме до наблюдението на определен лечебен метод, станал интересен в по-ново време. Странното е само, че тук ние изхождаме от действието на слезката. Вие можете да се убедите, че леки масажи в областта на слезката действуват уравновесяващо върху инстинктивната дейност на човека. Когато извършваме леки масажи в областта на слезката по определен начин човекът добива по-добри инстинкти, т.е. по-лесно открива напр.
към текста >>
В известна степен натам бива проектирано
съзнание
то на този, когото масажираме.
Но с какво всъщност е свързано всичко това? Виждате ли, когато масажираме леко областта на слезката, то в тази област бива изтласкано нещо, което обикновено не е там.
В известна степен натам бива проектирано съзнанието на този, когото масажираме.
Много неща се съдържат в това преместване на съзнанието и в това отприщване на съзнанието. Понякога е трудно, с нашия суров, груб език да обозначим тези фини влияния в човешкия организъм. Колкото и странно да звучи, но съществува силно взаимодействие между онази подсъзнателна разумна и разсъдъчна дейност, опосредена в човешкия организъм от слезката, от функциите на слезката, и съзнателните функции в човешкия организъм. Добре, но какво всъщност представлява съзнателните функции в човешкия организъм? Всичко, което в организма протича по такъв начин, че физическите процеси биват съпроводени от висшите процеси на съзнанието и по-точно от процесите на представите, всичко това в организма представлява отровно влияние.
към текста >>
Много неща се съдържат в това преместване на
съзнание
то и в това отприщване на
съзнание
то.
Но с какво всъщност е свързано всичко това? Виждате ли, когато масажираме леко областта на слезката, то в тази област бива изтласкано нещо, което обикновено не е там. В известна степен натам бива проектирано съзнанието на този, когото масажираме.
Много неща се съдържат в това преместване на съзнанието и в това отприщване на съзнанието.
Понякога е трудно, с нашия суров, груб език да обозначим тези фини влияния в човешкия организъм. Колкото и странно да звучи, но съществува силно взаимодействие между онази подсъзнателна разумна и разсъдъчна дейност, опосредена в човешкия организъм от слезката, от функциите на слезката, и съзнателните функции в човешкия организъм. Добре, но какво всъщност представлява съзнателните функции в човешкия организъм? Всичко, което в организма протича по такъв начин, че физическите процеси биват съпроводени от висшите процеси на съзнанието и по-точно от процесите на представите, всичко това в организма представлява отровно влияние. Това е нещо, което не може да бъде подминато.
към текста >>
Всичко, което в организма протича по такъв начин, че физическите процеси биват съпроводени от висшите процеси на
съзнание
то и по-точно от процесите на представите, всичко това в организма представлява отровно влияние.
В известна степен натам бива проектирано съзнанието на този, когото масажираме. Много неща се съдържат в това преместване на съзнанието и в това отприщване на съзнанието. Понякога е трудно, с нашия суров, груб език да обозначим тези фини влияния в човешкия организъм. Колкото и странно да звучи, но съществува силно взаимодействие между онази подсъзнателна разумна и разсъдъчна дейност, опосредена в човешкия организъм от слезката, от функциите на слезката, и съзнателните функции в човешкия организъм. Добре, но какво всъщност представлява съзнателните функции в човешкия организъм?
Всичко, което в организма протича по такъв начин, че физическите процеси биват съпроводени от висшите процеси на съзнанието и по-точно от процесите на представите, всичко това в организма представлява отровно влияние.
Това е нещо, което не може да бъде подминато. Организмът непрекъснато отравя себе си именно чрез дейността на представите. Тези състояния на отравяне той всъщност непрекъснато уравновесява чрез несъзнателните проявления на волята. В слезката е заложен центъра на несъзнателните волеви състояния. И ако сега пропием слезката със съзнание, като и повлияваме масажирайки я, тогава ние по определен начин действуваме срещу силното отровно влияние, изхождащо от нашето по-висше съзнание.
към текста >>
И ако сега пропием слезката със
съзнание
, като и повлияваме масажирайки я, тогава ние по определен начин действуваме срещу силното отровно влияние, изхождащо от нашето по-висше
съзнание
.
Всичко, което в организма протича по такъв начин, че физическите процеси биват съпроводени от висшите процеси на съзнанието и по-точно от процесите на представите, всичко това в организма представлява отровно влияние. Това е нещо, което не може да бъде подминато. Организмът непрекъснато отравя себе си именно чрез дейността на представите. Тези състояния на отравяне той всъщност непрекъснато уравновесява чрез несъзнателните проявления на волята. В слезката е заложен центъра на несъзнателните волеви състояния.
И ако сега пропием слезката със съзнание, като и повлияваме масажирайки я, тогава ние по определен начин действуваме срещу силното отровно влияние, изхождащо от нашето по-висше съзнание.
Само че не е необходимо масажа на слезката да бъде винаги външен, този масаж може да бъде и вътрешен. Може би Вие ще оспорите, че това може да бъде наречено масаж, но нали въпросът се свежда до това, да се разбираме един друг. Този масаж на слезката може да бъде проведен и чрез това, на даден човек, при когото например виждаме, че притежава силна вътрешна органична дейност, дължаща се на състоянието на отравяне, на когото това ненормално състояние на съзнанието в слезката може да бъде повлияно, ако кажем на човека: "Яжте не само по време на основните три хранения, но по време на основните три хранения яжте по възможност по-малко, и яжте по-често, разпределете храната така, че да следват едно след друго с по-малко промеждутъци от време".
към текста >>
Този масаж на слезката може да бъде проведен и чрез това, на даден човек, при когото например виждаме, че притежава силна вътрешна органична дейност, дължаща се на състоянието на отравяне, на когото това ненормално състояние на
съзнание
то в слезката може да бъде повлияно, ако кажем на човека: "Яжте не само по време на основните три хранения, но по време на основните три хранения яжте по възможност по-малко, и яжте по-често, разпределете храната така, че да следват едно след друго с по-малко промеждутъци от време".
Тези състояния на отравяне той всъщност непрекъснато уравновесява чрез несъзнателните проявления на волята. В слезката е заложен центъра на несъзнателните волеви състояния. И ако сега пропием слезката със съзнание, като и повлияваме масажирайки я, тогава ние по определен начин действуваме срещу силното отровно влияние, изхождащо от нашето по-висше съзнание. Само че не е необходимо масажа на слезката да бъде винаги външен, този масаж може да бъде и вътрешен. Може би Вие ще оспорите, че това може да бъде наречено масаж, но нали въпросът се свежда до това, да се разбираме един друг.
Този масаж на слезката може да бъде проведен и чрез това, на даден човек, при когото например виждаме, че притежава силна вътрешна органична дейност, дължаща се на състоянието на отравяне, на когото това ненормално състояние на съзнанието в слезката може да бъде повлияно, ако кажем на човека: "Яжте не само по време на основните три хранения, но по време на основните три хранения яжте по възможност по-малко, и яжте по-често, разпределете храната така, че да следват едно след друго с по-малко промеждутъци от време".
към текста >>
Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на
вътрешното
усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния.
В действителност мигрената не е нищо друго, освен преместване на храносмилателните функции към главата, които функции всъщност би трябвало да се намират в други части на организма. И по тази причина всичко, което ангажира силно останалата част на организма, като например женската менструация, повлиява по съответен начин и мигрената. Във връзка с това можем да кажем, че чрез осъществяването на една храносмилателна дейност, на която мястото и всъщност не е в главата, върху нервите на главата бива стоварено бреме, от което те в нормалния живот са освободени; именно благодарение на това, че в главата се осъществява само една съвършено регулирана храносмилателна дейност, т.е. резорбционна дейност, благодарение на това нервите на главата са освободени от това бреме и са се превърнали в сетивни нерви. Тази тяхна характеристика им се отнема, когато в главата се осъществява подобна не регулирана дейност, като току що характеризираната.
Ето защо сетивните нерви стават вътрешно възприемчиви, вътрешно чувствителни, и на вътрешното усещане на всичко онова, което не би трябвало да бъде усещане за вътрешния организъм, на това се дължат и болките, възникващи при мигрена, изобщо на това се дължат всички тези състояния.
Съвършено понятно е, как би се чувствувал даден човек, който вместо да възприема околния външен свят, внезапно е принуден да възприема вътрешността на своята глава. Който обаче правилно е вникнал в това състояние, той при мигрена би посочил като най-доброто лечебно средство спокойното отспиване на тази мигрена. Защото всичко онова, което иначе бива прилагано, или което понякога сме принудени да приложим, всичко то всъщност притежава вредно въздействие. Ако при това приложите обикновените, често употребявани алопатични средства, то Вие ще успеете само да упоите този станал чувствителен, нервен апарат, т.е. Вие ще снижите неговата активност.
към текста >>
Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез
съзнание
то, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е.
Тази цветова и светлинна терапия представлява нещо, на което в бъдеще трябва да се обърне повече внимание, отколкото се е правело това в миналото. Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън.
Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е.
ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>
ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на
съзнание
то.
Необходимо е след това да се занимаем с разликата между същинското цветово въздействие, отнасящо се изцяло към горния човек, и светлинното въздействие, засягащо повече сферата на обективното и отнасящо се повече към целия човек. Ако въведем даден човек в някакво помещение или изложим част от тялото му единствено на обективното въздействие на даден цвят или светлина, т.е. ако оставим човекът да бъде огрян от обективния цвят или от обективната светлина, тогава бива предизвикано директно органно действие. Това е нещо, което действува върху човека изцяло отвън. Но ако експозицията бъде извършена по такъв начин, че бъде ангажирано нещо, което иначе бива ангажирано единствено чрез съзнанието, а именно цветовото въздействие, от факта, че цветът съществува, т.е.
ако вместо да облъчваме човека с цветна светлина, го въведем в стая, боядисана в определен цвят, тогава имаме такова въздействие, което пак преминава през всички онези органи, свързани с органите на съзнанието.
към текста >>
По този път човекът се отклонява от познанието за духовното в материалното, човекът се отклонява от възможността правилно да изследва формообразуващите влияния и преди всичко човекът губи възможността да прозре, как всъщност всеки орган в човека притежава двойна задача, едната по отношение ориентирането в посока към
съзнание
то и другата в противоположната страна – ориентиране към чистия органичен процес.
Именно, защото се препятствува възгледа, че навсякъде с материалното са свързани духовни влияния, така че тъкмо в материалното да бъдат търсени духовните влияния, по тези причини се препятствуват много неща, които не би трябвало да бъдат препятствувани за изграждането на един здрав възглед за човешкия живот. Ако аз съм материалист, то аз никога не мога да припиша на материята всички тези свойства, които ние обсъдихме в тези разглеждания. Да се приписват на материята именно тези или онези свойства, която тя притежава, това днес се разглежда като нелепост. Или хората се отклоняват именно от познанието на материалното. Хората не говорят вече за фосфорни явления, за солеобразни явления и т.н., защото всичко това се счита за глупост.
По този път човекът се отклонява от познанието за духовното в материалното, човекът се отклонява от възможността правилно да изследва формообразуващите влияния и преди всичко човекът губи възможността да прозре, как всъщност всеки орган в човека притежава двойна задача, едната по отношение ориентирането в посока към съзнанието и другата в противоположната страна – ориентиране към чистия органичен процес.
към текста >>
79.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като
вътрешното
устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес?
След това трябва да вземем в съображение изключително интересната връзка, именно между това, което протича в зъбите и склонността на човека към хемороидални страдания. Всичко това са взаимовръзки, доказващи как това, което в най-силна степен действува минерализиращо в човека защото образуването на зъбите е най-силно минерализиращия процес от друга страна е тясно свързано с цялостния устройствен процес в човека, и бих желал да кажа в своята зависимости в своето взаимоотношение разкрива себе си да другия край на човека. По отношение процеса, формиращ зъбите, човек бива силно повлиян от обстоятелството, че не можем да отречем, че в своя завършек, когато достигаме външната, намираща се извън венеца, зъбна обвивка, процесът, формиращ зъбите, представлява нещо, чрез което човешкото устройство наистина отдава себе си на външния свят под формата на нещо минерално. Там по един почти съвършен начин, намиращото се в зъбното покритие, в емайла представлява нещо завършено в хранителни процеси тук не се извършват, така че в известна смисъл тук имаме нещо налице, което е с напълно неорганична природа. Да, мисля, че още вчера обърнах внимание на обстоятелството, че нещата се свеждат много по-малко до този, в известен смисъл, възходящ процес, колкото до разградния процес, осъществяващ се непрекъснато в хода на формиране на зъбите през време на целия живот.
И ако от една страна трябва да признаем, че на този периферен край на човешкото устройство се развива най-външната част на зъба, тъй като вътрешното устройство малко може да стори за това изграждане, то все пак не бива да забравяме, че това вътрешно устройство е свързано с разграждането, свързано е с разрушителния процес, и че в действителност един въпрос е много по-важен от всички други: как можем да забравим тази предразположеност в човека към разграждането на този процес?
Защото би било пълно заблуждение, ако вярваме, че това разграждане произлиза изцяло и единствено от външни увреждания. Това е, което трябва да вземем под внимание. Освен това става дума за следното, че към това, което вчера казах за функциите на флуора по отношение на формирането на зъбите, в съответна степен се отнася до онзи период от детството, когато процесът, формиращ зъбите, протича отвътре навън и когато той всъщност едва се подготвя; защото той се подготвя дълбоко във вътрешността на организма, подготвя се в целия организъм, преди да се появят вторите (постоянните) зъби. Този флуорообразуващ процес след това кулминира в следното, че в известен смисъл в субстанцията на зъбната повърхност е налице нещо, в което флуорът е достигнал да един вид стабилно равновесно състояние, където той е свързан със субстанцията и в известен смисъл почива. Но той бива разтърсен в своя покой, когато зъбите започват едно обратно развитие, противопоставяйки се на разрушителния процес.
към текста >>
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре:
вътрешното
продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора.
Микроскопски погледнато, всичко, което съществува в нас под формата на взаимодействие на движенията на ръцете и на краката, всичко това са влияния на флуора; телесложението, което възниква по този начин, когато пръстите на ръцете, когато краката са сръчни това е влиянието на флуора не това, което фантазирайки си бихме поставили в нашето тяло, но това, под чиято форма човешкия организъм проявява себе си в своята повърхност, и което намира своето продължение по посока навътре: вътрешното продължение на това, което проявява себе си във външната дейност, това е действието на флуора.
Ако обаче не действуват самостоятелно външните флуорни въздействия, за които разказах, тогава въпросът се свежда до това, дали можем да открием следното, човешкия организъм е така сложно устроен, че естествено на мястото на обикновеното възпитание трябва да застане лечението, дали, след това не можем да се справим единствено чрез възпитание, трябва да започнем вече с лечение. Защото не само зъбите ние забелязваме, че възпитанието е било лошо, но това ние установяваме и чрез обстоятелството, че детето нищо не може да върши. В случая въпросът се свежда до това, в известен смисъл профилактично да се намесим в организма. Интересно е, че ако направим опит с воден извлек от сока на кората на конския кестен, т.е. с извлек на ескулина, и ако дадем вътрешно силно разреден ескулин, тогава можем да упражним регулиращо въздействие върху зъбната консервация, върху зъбното консервиране, ако разбира се не сме започнали твърде късно с това.
към текста >>
Но най-често въпросът се свежда до това, че тъкмо духовната наука трябва да посочва лечебната сила на това, което е заложено във въздействието на субстанциите, в атмосферните въздействия, във въздействието на движенията на човешкия организъм, накратко във въздействието на всичко онова, което именно не представлява непосредствено духовно повлияване, но което само активно, с инициатива, трябва да произлезе от самия човек, изхождайки от
съзнание
то или от под
съзнание
то.
Нали, от материалистична гледна точка изглежда, сякаш е все едно, дали добрата за мен диета е открита от мен самия инстинктивно, дали съм си я изработил сам, може би под ръководството на лекаря, при което съм проявил инициатива, или просто съм се оставил лекарят да ми предпише диета. Крайната последица на тези въздействия се проявява в това, че предписаната от лекаря диета първоначално ще бъде от полза, но съжаление тя има вредна особеност, че в старостта тя по-лесно ще ме доведе до оглупяване, отколкото би се случило това иначе, тя ще доведе до старческо слабоумие, докато активното участие при определянето на диетата би поддържало по-лесно духовната ми подвижност разбира се тук влизат в съображение и други фактори, от които се определя духовната подвижност. Тази игра на активност и неактивност бива особено силно нарушена при всякакви видове лечения чрез сугестия, където аз изцяло поставям себе си в зависимост, където не само се отказвам от своя та оценка и правя това, което другият ми нареди, но където предавам на оценката на другия дори ръководството на моята воля. По тази причина би трябвало да бъдат ограничавани лечения, почиващи на хипноза и сугестия. Ако бихте могли да кажем: ограничаването на волята, което е налице при всеки един човек, лекуван по този начин, не вреди на съответния човек по други причини, при което му правим по-голяма услуга, ако за известен период от време му помогнем по сугестивен път, в такъв случай можем да прилагаме подобни неща.
Но най-често въпросът се свежда до това, че тъкмо духовната наука трябва да посочва лечебната сила на това, което е заложено във въздействието на субстанциите, в атмосферните въздействия, във въздействието на движенията на човешкия организъм, накратко във въздействието на всичко онова, което именно не представлява непосредствено духовно повлияване, но което само активно, с инициатива, трябва да произлезе от самия човек, изхождайки от съзнанието или от подсъзнанието.
към текста >>
Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето
съзнание
той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване?
Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията.
При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието. При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>
При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на
съзнание
то.
Тези неща са много важни, тъй като тъкмо в материалистичната епоха най-много се прегрешава срещу тях, и тъй като, заразени от властвуващите днес възгледи, днес хората трябва да изживеят ужаса на навлизането на тенденциите на хипноза и сугестия дори в педагогиката. Внасянето на тези тенденции в педагогиката, това е нещо страшно, и хората ще погледнат ясно в тази насока едва след като си отговорят на въпроса: как въздействуват такива активности на човешкия организъм, които го довеждат до пробуждане вместо до заспиване? Тъй както човекът, когато е заспал, извършва движения в своите представи, които не биват последвани от активността на неговата воля, когато човекът в известна степен бива поставен в състояние на покой спрямо външния свят, докато в изживяванията на своето съзнание той е в състояние на движение, така точно обратното става обратното става по време на евритмията.
При Евритмията се въздействува точно на обратното на заспиването: предизвиква се състояние на по-силна пробуденост спрямо обикновените състояния на съзнанието.
При това биват отстранявани хипертрофиите на представите, така, както съществуват те в сънищата, и вместо това се стимулира здравото оформяне на волята в областта на крайниците. Волята със своето устройство бива вмъкната в крайниците. И ако тогава изследваме, как по различен начин въздействува върху долната и горната част на човека евритмизирането на съгласните върху горната и долна част на човека, тогава ще видим, че дори в евритмията можем да открием значителен терапевтичен елемент.
към текста >>
80.
18. ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с
вътрешното
.
Виждате ли, ако разгледате човешкото око, така, както е включено в човешкия организъм, то ще видите, че зрителният процес всъщност почива на обстоятелството, че Азът може да проникне това, което бива извадено от вътрешността на човешкия организъм.
Нали в окото има много по-малко животински процес, всичко е пренесено долу в органичното, и зрителният процес се дължи на обстоятелството, че самият човек, вътрешният, душевно-духовният човек прониква в това, което вече не е животинско, така че в известен смисъл да може да идентифицира себе си в това, което е навън, а не само с вътрешното.
Ако Вие се идентифицирате с мускула, то Вие отвътре се идентифицирате с процеси на сътворението на човека: ако се идентифицирате с окото, то вие всъщност се идентифицирате с външния свят. Ето тук, частица от външния свят просто подобно на залив бива вмъкната в организма и е фатално заблуждение, че такива неща изобщо не биват взети под внимание от нашата физиология на сетивата, защото тъкмо по тази причина възникват онези детски приказки за субективността и т.н. Изобщо не се обръща внимание на това, че обективността бива втикната вътре и че във втикнатата обективност взема участие и една част от процеса на външния свят. От няколко века, или поне от век и половина, хората изграждат всякакви физиологии на сетивата на основата на субективното, защото не мислят, че външният свят навлиза подобно на залив и че ние участвуваме в него сетивно. Ако ето това разберете правилно, то Вие ще разберете по правилен начин и случая, когато нещо въздействува отвън в споменатото фино разреждане.
към текста >>
Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и
вътрешното
лечение на болестта.
С налагането на подобен компрес с арника върху нещо изкълчено или друго подобно, което именно представлява външния инсулт, отслабващ Аза в неговата сила на въздействие, с това налагане Вие ще извикате астралното тяло от вътрешността: я ела тук, помогни на Аза. И тук Вие имате нещо пред себе си, което действува уравновесяващо на повърхността, в периферията на човека. Това обаче в действителност създава основа за сравняване на този външен свят в неговите различни субстанции, доколкото този свят може да помогне периферията със своите субстанции, склонни лесно да разширяват себе си; и тези субстанции, склонни към разширяване, трябва да бъдат прилагани под формата на бани, да окажат подкрепа на Аза, и доколкото други субстанции, към които принадлежи най-вече арниката (acnica montana бел. прев.), трябва да бъдат приложени, за да бъде извикано астралното тяло, което от своя страна коствено подпомага Аза. До въздействието на подобни субстанции не можем да достигнем по друг начин, освен ако не си послужим с Аза и с астралното тяло.
Виждате ли, това е нещо, което може да послужи за основа на една теория за външното и вътрешното лечение на болестта.
към текста >>
81.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
По тази причина при процеса на отравяне с антимон кафето представлява известно противосредство, защото възстановява ритъма между
вътрешното
органно действие и това, което е разположено отвън.
По тази причина при процеса на отравяне с антимон кафето представлява известно противосредство, защото възстановява ритъма между вътрешното органно действие и това, което е разположено отвън.
Това също се поддържа от един определен ритъм. Всъщност ние пием кафе с цел да осъществим едно непрекъснато ритмизиране между нашите вътрешни органи и това, което протича в съседство на органите чрез приетите хранителни вещества.
към текста >>
В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на
съзнание
то със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле.
Ето защо растението се превръща в лудо биле, превръща се в атропа беладона. Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано.
В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле.
И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време. Това е интересното, което виждаме: процесите, предизвикани и чрез явленията на отравяне, са така устроени, че ако бъдат предизвикани в човека в правилно време, тогава те всъщност принадлежат към цялостното човешко устройство.
към текста >>
И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от
съзнание
то, но в този случай преходните явления се задържат продължително време.
Тук се опитах да онагледя нещо и да Ви опиша образно процеса, осъществяващ се при формирането на лудото биле. Растението се превръща в лудо биле, и тогава, когато в неговите корени вече са залегнали тези сили, които накрая ще доведат до образува нето на неговите черни плодове, тогава растението е сродно с всичко онова, което в човешкия организъм действува по посока на формообразуването, тогава растението се устремява към нещо, което всъщност може да протече само в сферата на сетивата, или растението издига човека от сферата на неговото устройство към сферата на неговите сетива. Процесът, протичащ при приемането на малки потенцирани количества лудо биле, е изключително интересен, защото той е странно подобен на процеса на пробуждане, който процес е примесен със сънища. В този случай процесът започва да протича нормализирано. В акта на пробуждане, когато човек все още няма сетивни възприятия и когато сетивното възприемане е все още вътрешно настроено за пропиване на съзнанието със сънища, ето тогава в човека всъщност винаги е налице такъв вид въздействие, подобен на въздействието на лудото биле.
И отравянията с лудо биле почиват на обстоятелството, че същия този процес, осъществяващ се у човека по време на пробуждане, когато пробуждането е пропито със сънища, същият този процес бива предизвикан в човека чрез отровата на лудото биле, при което обаче този процес става продължителен, не бива поет от съзнанието, но в този случай преходните явления се задържат продължително време.
Това е интересното, което виждаме: процесите, предизвикани и чрез явленията на отравяне, са така устроени, че ако бъдат предизвикани в човека в правилно време, тогава те всъщност принадлежат към цялостното човешко устройство.
към текста >>
82.
Съдържание
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Умирането по време на целия живот и азовото
съзнание
.
Дейност на аза в главата (топлинно диференциране) и в двигателно-веществообменната система (статика). Четирите вида етер, техните взаимоотношения и отношението им към човешкия организъм. Същност на болестта. Лечебни и болестни процеси. Физическият процес в главата и неговото значение за организма.
Умирането по време на целия живот и азовото съзнание.
Азът и физическият процес. Същност на смъртта. Астралното тяло и неговото отношение към болестта, етерното тяло - към здравето, физическото тяло - към храненето, азът и смъртта. Висшите съставни същности на човека и болестите. Фосфор, сяра, арсен, антимон.
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ако този процес е нарушен, ако виталният процес в човека преобладава над чисто физическия процес, тогава азът бива потиснат по определен начин също и в своето
съзнание
.
В разболяващите процеси имаме само продължаване на това, което непременно трябва го да има в здравия човек. Ако не се разболявахме, нямаше да можем да мислим и чувстваме. Всичко, което се изживява в мисленето и чувстването, органично е силова система, която, ако надхвърли мярката си, разболява. И освен това същинският физически процес протича само в една част от човешката глава. Този протичащ в човешката глава процес е необходимо паралелно явление към човешкото азово изживяване.
Ако този процес е нарушен, ако виталният процес в човека преобладава над чисто физическия процес, тогава азът бива потиснат по определен начин също и в своето съзнание.
И всяко излизане на човека извън себе си, когато хората стават слабоумни или нещо подобно, почива и на това и трябва да бъде познато от предхождащото като чисто физически процеси в човека. Естествено тогава могат да съществуват и други органични причини.
към текста >>
Като физически ходещ по Земята, човекът би могъл да си пожелае да бъде безсмъртен като физически човек само ако се откаже да има азово
съзнание
.
Това, което започва от човешката глава и оттам се излъчва в целия организъм, е чисто физически процес, който в момента, когато настъпи смъртта, се излива в целия организъм. Този момент, който се намира в човешката глава или поне изхожда централно оттам, винаги съществува. Той бива само парализиран от виталния процес, произлизащ от останалия организъм. Човекът постоянно носи в себе си силите, които го довеждат до смъртта, и той не би бил никакъв аз, ако не би носил в себе си силите на умирането.
Като физически ходещ по Земята, човекът би могъл да си пожелае да бъде безсмъртен като физически човек само ако се откаже да има азово съзнание.
Обръщам вниманието ви на това, че е необходимо да се изработи известна задълбочена способност за наблюдение на външното потвърждение на тези неща и би било много плодоносно, ако се напишат повече дисертации върху влиянието на подмладяващите мерки, които въздействат върху духовно-душевната нагласа на човека срещу това; като естествено не се казва нищо срещу такива подмладяващи мерки, защото човекът носи копнежа в себе си да продължи живота си поне с няколко години, макар и за сметка на малко слабоумие. Тези неща, които действително съществуват, които също се пренебрегват, както например по-голямото издишано количество азот в сравнение с вдишаното, тези неща наистина трябва да има предвид този, който иска да се занимава по подходящия начин с болестните и лечебните процеси. Защото в същата степен, в която се разглеждат детайлите в човешката организация, човек се доближава до познанието на процесите, които се проявяват като болестни процеси, които не са нищо друго освен превръщане на фините процеси в по-груби. Това, което казах, е само превръщане на тези фини процеси в по-груби. Но трябва да кажем, че срещу действащия в човека физически процес, проникващия в него физически процес, се противодейства толкова дълго, колкото е възможно от страна на аза, който обаче е обвързан с тази противоположна работа, с тези реакции.
към текста >>
84.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в под
съзнание
то, че той не знае нищо за него.
Гладът и жаждата са нещата, които с голяма яснота се проявяват в човешкото астрално тяло. Защото така, както обикновеният човек познава глада и жаждата, той ги познава естествено като астрално явление. Това, което се изживява така съзнателно, като глада и жаждата, най-напред се изживява астрално. За това трябва да сме наясно. Защото ако нещо не се изживява астрално, за него обикновеният човек не знае съвсем нищо.
Това, което се изживява само етерно, лежи толкова дълбоко в подсъзнанието, че той не знае нищо за него.
За обикновения живот гладът и жаждата, ако можем така да кажем, са астрални изживявания. Но те престават да бъдат астрални изживявания, когато се отнасят за изживяванията по време на съня, тогава престават да са обикновени астрални изживявания, но те не са по-малко свързани с астралното тяло, което също действа в съня от долу нагоре. И това, което произлиза от тази страна, т.е. действащите в човека глад и жажда, ако са постоянни, те въздействат обратно върху ритмичната система, като я правят нередовна, разболяват я. Това не се отнася, разбира се, до глада и жаждата, които сме имали през някой ден и така сме отишли да спим.
към текста >>
85.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на
съзнание
то да остане изобщо потиснато.
Проблематичното събуждане винаги показва, че астралното тяло навлиза много слабо в органите. Това проблематично навлизане на астралното тяло в органите означава нещо друго при болестите в гърдите, отколкото при общите заболявания на човешкия организъм. Ако става въпрос за последните, трябва да опитаме да внесем цялото астрално тяло вътре. Тогава е валидно това, което казах преди няколко дни за действията на арсена. Те обаче са важни тогава, когато става въпрос да се лекува проникнатото вече с аза астрално тяло, докато ако лекуваме само астралното тяло, от особена важност е да се приложат нещата, за които говорих вчера.
Проблематичното събуждане винаги се придружава от замаяност, склонност на съзнанието да остане изобщо потиснато.
Следователно явленията, които наблюдаваме като вторични симптоми при проблематичното събуждане, са главно физически явления. И затова при хора, които показват смущения в гръдния си организъм и същевременно имат такива физически вторични явления, е от особено голяма важност да се лекуват с магнитно или електрическо поле, като искам да отбележа нещо като отговор на поставения ми вчера въпрос относно разликата между лечението с постоянен и променлив ток. Имаме ли работа със слабовати пациенти, при които е ясно, че смущенията идват повече от слабост в храносмилането и др.п. смущения, произлизащи от долната част на средния човек, тогава е по-добре да се използва променлив ток. Ясно ли е обаче, че смущенията идват от горния човек, тогава е по-добре да се използва постоянен ток.
към текста >>
Това е именно този много сложен процес, с който трябва да се занимаем и трябва действително да го изследваме, за да се опитаме да обхванем неговото повлияване във външния храносмилателен тракт там, където са веществата, които са все още много подобни на външното, където веществата още слабо са обхванати от
вътрешното
.
Чрез дишането той е насочен към главата; чрез циркулацията е организиран към двигателно-веществообменната система. Всичко, което е в самата веществообмяна или в това, което дълбоко е свързано с веществообмяната, в движенията на човека - което има голямо значение особено през първата възходяща част от живота, - всичко това навлиза като веществообменни сили в циркулационните сили. И това навлизане, изместване нагоре трябва да се включи отново, да се прояви така, че в процеса, който описах, имаме работа с включването на това, което азът извършва в обмяната на веществата, изобщо със възприемането на веществата, с обхващането на вътрешните сили на веществото. Имаме работа с издигане нагоре чак в главовата (нервно-сетивната) система чрез циркулацията и дишането, и това трябва правилно да се организира в споменатото време между смяната на зъбите и половата зрялост. Свързването на аза със силите на външните вещества трябва да се издигне чрез циркулацията и дишането до правилното включване в главовата система.
Това е именно този много сложен процес, с който трябва да се занимаем и трябва действително да го изследваме, за да се опитаме да обхванем неговото повлияване във външния храносмилателен тракт там, където са веществата, които са все още много подобни на външното, където веществата още слабо са обхванати от вътрешното.
Защото какво е първото обхващане на веществата? Какво прави там азът, когато първо обхваща външните вещества?
към текста >>
86.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Важно е обаче да може да се схване
вътрешното
действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света.
Не ми е известно да съществуват лечебни заведения, където поне по емпирично изпробващ начин да се потърси нещо специфично именно срещу дифтеричните явления.[5] То може да се потърси например при цинобъра,[6] потенциран до средните степени. Във въздействията на цинобъра могат да се потърсят противодействията за всички явления, които изложих сега. Още според външния си образ цинобърът показва своето противоположно въздействие. Но външният образ обяснява нещо само тогава, когато се придружи с вътрешно прозиране. Древното учение за сигнатурата[7] почива на съществувалото някога инстинктивно вътрешно прозрение, което е изчезнало поради простата причина, че хората днес нямат способността да наблюдават такива неща, тази способност е изчезнала.
Важно е обаче да може да се схване вътрешното действие, което всъщност се показва при всяко външно явление в света.
Тогава не този, който засяда в мистичното и прибавя всевъзможни мистични измислици към проблема, а този, който напълно запазва здравия си разсъдък при такива неща, ще трябва да си каже: Червеното на цинобъра е нещо, което по определен начин изразява противоположното действие на възникването на гъбите; това, което е повече безцветно, може да се обхване от гъбичките. Когато твърде силното астрализиране на земната повърхност играе роля при възникването на гъбите, то именно при цинобъра имаме обратно въздействие, противоположно въздействие срещу астрализирането, и оттам зачервяването. Навсякъде, където има зачервяване в природния процес, там е налице силно противоположно въздействие срещу астрализирането. Обобщено в морална форма бихме казали: докато розата се зачервява, тя се опитва да се защитава срещу астрализирането. Това са области на патологично-терапевтичното разглеждане, които изцяло стоят в известна взаимовръзка и могат да покажат своеобразното отношение на аза и астралното тяло към другите органи, към обхващането на другите органи, към изключването от другите органи, или проявяване на свръхсилни въздействия на астралността в потока от долу нагоре.
към текста >>
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото тяло в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на организма, също и с
вътрешното
движение, телца.
Това, за което става въпрос, са извънредно фини въздействия, действително много фини въздействия.
И тези фини въздействия се регулират чрез това, че в човешкото тяло в известна степен има един вид свободно витаещи и стоящи във връзка с движението на организма, също и с вътрешното движение, телца.
Това са кръвните телца. С тези кръвни телца трябва да се сблъска това, което прави азът, като въздейства в подвижността, също например в подвижността на вътрешната топлина. Тези кръвни телца в голямата си част са така устроени, че още в своята форма показват как са пресметнати да привеждат движения в равновесие. Бих казал, че това, което прави азът, като се намесва в подвижността на човешкия организъм, достига границата на кръвните телца и там трябва да бъде спряно, там трябва да се осъществи най-вътрешната обмяна между човешкия аз и целия човешки организъм. Там протича и това, което бих искал да нарека най-скритата борба между непрекъснатото фосфоризиране на човека, и това, което лежи в изграждащите кръвни процеси.
към текста >>
87.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за
съзнание
то.
А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб. Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист. Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
към текста >>
Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на
съзнание
то.
Тази склонност е там, защото органът е увреден. Ако органът не е увреден, а нормално образуван, той пак образува имагинация, но тя остава несъзнателна. Когато обаче органът е увреден, тогава не се стига до правилното изграждане на тази имагинация. От една страна, органът е увреден и поради това се поражда склонност за изграждане на имагинация, а от друга страна, имагинацията не се покрива чрез органа и се проявява като халюцинация и т.н.
Така че ако имаме работа с някой орган и с развиващите се вътре в него имагинации (виж рис.14, червено), които се излъчват в останалия човешки организъм (виж рис.14 светло) и станат доловими, осезаеми, тогава имаме работа с деформиран орган така, че образуването на имагинацията (червено) не може да се изгради правилно в своята пластичност и понеже е абнормена, тя се натрапва на съзнанието.
Пораждат се халюцинации и визии. От друга страна, органът е повреден и поради това се поражда копнеж за правилни имагинации. Само чрез това, че тези неща се прозрат по този начин отвътре, те се и обясняват.
към текста >>
88.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
лежи нещо, което се изгражда от страна на целия Космос и че този процес, който в частност се стреми към формообразуването на растението също и при
вътрешното
растително изграждане, не може да се замести с изкуствена синтеза, с химическа изкуствена синтеза.
Нека да изходим оттам, че особено при растението можем да изследваме какви са взаимодействията между обкръжението на човека и самия човек. Ако разберем процесите първо при разглеждането на растението, ще можем да стигнем и до правилното разбиране на минерализиращите процеси, продължаващи вътре в човека. Когато правим такова обсъждане - и то естествено произлиза от всичко, което разгледахме през последните дни, - трябва да сме наясно, че в целия изграждащ растителен процес, във формообразуването на корени, листа, цветове, семена и т.н.
лежи нещо, което се изгражда от страна на целия Космос и че този процес, който в частност се стреми към формообразуването на растението също и при вътрешното растително изграждане, не може да се замести с изкуствена синтеза, с химическа изкуствена синтеза.
Поне само в изключително малко случаи може да се замести по този начин. Трябва да сме наясно например относно следното: Ако имаме работа с корените на растението, тогава работим с това, което в растителнообразуващия процес е свързано повече или по-малко с вътрешните сили на повърхността на Земята. Духовно-душевно човекът е същество, което израства растителноподобно от горе надолу. Главата му съдържа много от онези сили, които взаимодействат със самите земни сили и има дълбоко сродство между силите на човешката глава и това, което се изгражда в корените на растението.
към текста >>
Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху
вътрешното
дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата.
Освен това корените на жълтата тинтява са богати на не-наситени мазнини.
Ненаситените мазнини са нещо, което, премине ли в храносмилането, силно въздейства върху вътрешното дишане, защото усилва вътрешната подвижност на стомаха и червата.
Виждате как можем да опишем какво става в човешкия организъм и веднага забелязваме, че се засилва астралната дейност, че дихателната подвижност на стомаха и червата се поощрява така, че можем да кажем, че червата развиват подвижна дейност и стомахът укрепва. Цялото въздейства така, че се появява това, което изобщо се получава при засилването на астралното тяло. Всичко действа така, че минерализиращите процеси стигат само до степента да укрепят органите и чрез това да ги засилят. Това е слабото въздействие на аза чрез съдържащата се там захар. Бихме могли да кажем, че когато се употребява отвара от корените на жълтата тинтява, се усилва активната дейност на астралното тяло и чрез захарното съдържание на корените се подтиква аза да помогне.
към текста >>
89.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Действително всички възможни симптоми, които предизвикват човека постепенно телесно да премине в нищото - естествено преди това човек умира, - чак до загубването на гласа и т.н., до без
съзнание
, замайване и др., показват, че там основно биват унищожавани вродените изграждащи сили на човека.
В земната сфера оловото е призовано да прояви своите противоположни сили, които там стават отравящи сили. Това изобщо е универсална тайна, на която не се обръща достатъчно внимание. Всичко, което пространствено стои във връзка с душевно-духовната същност на човека, за което изобщо може да се говори по отношение на пространството, е отрова в човешкия организъм, така че оттам трябва да се изведе значението на понятието отрова. Затова имаме работа със силен стимул, подтик, почти разпалване на азовите сили, отпечатващи се в човешката натура. И всичко, което се появява при оловните отравяния, има тенденцията изцяло да разруши образа на човека, доколкото той е един аз, да го лиши от човешкото.
Действително всички възможни симптоми, които предизвикват човека постепенно телесно да премине в нищото - естествено преди това човек умира, - чак до загубването на гласа и т.н., до безсъзнание, замайване и др., показват, че там основно биват унищожавани вродените изграждащи сили на човека.
Този горен човек обаче е полярно противоположен на долния човек - виждате, че човешкото изграждане се разрушава от страна на горния човек. Каквото в големи количества действа разрушаващо от страна на горния (нервно-сетивния) човек, в малки количества, в разреждания (потенциране) действа изграждащо отдолу, изхождайки от страната на долния човек (веществообмяната).
към текста >>
90.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ще видите, че това, което достигаме в имагинацията, наистина са същите сили, които без нашето
съзнание
се проявяват в растежа, в пластичните явления на растежа.
Оттук ще видите, че при спането, регенерацията, ново-изграждането в човешкия организъм действа в обратна посока това, в което човек навлиза, когато се издигне в познанието.
Ще видите, че това, което достигаме в имагинацията, наистина са същите сили, които без нашето съзнание се проявяват в растежа, в пластичните явления на растежа.
Ако се издигнем до инспирацията, достигаме силите, които отвън навътре инспирират човека при дишането, проникват и изграждат човека при дишането и действат в известна степен преработващо, формиращо там, в пластичните сили. А когато се издигнем до интуицията, сме се издигнали всъщност до представителя на същността, която от външния свят навлиза в нашите пластични форми като субстанциална същност.
към текста >>
Тогава е необходимо терапевтично да се помогне на процеса на консонантното евритмизиране, който действа така, че чрез тази имагинация импулсира именно
вътрешното
дишане, идващо отвън навътре, от другата страна на чревните стени към навътре лежащите органи: бели дробове, бъбреци, черен дроб и т.н.
Казвал съм, че може да бъде необходимо да се подкрепи нещо подобно, ако се прояви по особено силен начин, както при деформирането на ставите, което обсъдихме сега.
Тогава е необходимо терапевтично да се помогне на процеса на консонантното евритмизиране, който действа така, че чрез тази имагинация импулсира именно вътрешното дишане, идващо отвън навътре, от другата страна на чревните стени към навътре лежащите органи: бели дробове, бъбреци, черен дроб и т.н.
Когато се евритмизира консонантно, тогава особено задната част на главата, белите дробове, черният дроб и бъбреците започват да искрят, да разпръсват искри, което действително е нещо, показващо реакцията, духовно-душевната реакция на това, което е направено отвън като консонантно евритмизиране. В тези органи целият човек става светещо същество и срещу движенията, които се изпълняват, се появяват светлинни движения вътре в организма, които се пораждат особено при някои консонантни движения, искам да кажа светлинен образ на отделителните процеси на бъбреците. В процеса, който се поражда чрез консонантното евритмизиране, получаваме картина на целия отделителен процес на бъбреците. Той въздейства отвъд на несъзнателните имагинации и целият процес, където тази област започва да свети така, е същият процес, който описах като стоящ под влиянието на медта, Cuprum, това е същият процес. И тук може да се каже именно на лекаря, че съществуват хора, които имат такива болести.
към текста >>
И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до
съзнание
то си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Поради това се пораждат определени веществообменни циркулационни процеси, на които отговарят реакции, представящи се така, че могат да се фиксират в много хубави стихове. Феноменът, разглеждан в един висш смисъл, води извънредно дълбоко в тайните на съществуването. Но човек трябва да се издигне до такова схващане. Затова трябва поне да се почувства, поне да се усети нещичко от тези своеобразни процеси, които просветват като вътрешни процеси, когато външно се евритмизира. И когато вътрешно скритото в стиховете се евритмизира, както ви показах вчера, когато се прочете едно хубаво стихотворение и се евритмизира по съответния начин консонантно или вокално, тогава то се кръстосва с нещо друго - към изпълняваното външно в движенията при евритмизирането се прибавя едно вътрешно безгласно говорене.
И ако процесът не се реализира в страстни стихове, а протече просто така, че да придружава, да е евритмично придружаващ хубавите стихове процес, тогава това, което става в човека, не е такова записване на мистичното, а изцяло оздравяващ процес, така че може да се каже: Накара ли се пациента да евритмизира и внимателно да слуша, да доведе до съзнанието си чутия звук, чутия контекст на изреченията, върху които евритмизира, той ще се издигне тогава до външните изграждащи сили, до силите на обективната интуиция.
Искаме ли да въздействаме върху всичко, намиращо се като остатък в човека от това, което не се разиграва между раждането и смъртта и което материализмът нарича наследствено, от което обаче голяма част е донесено от духовно-душевния живот преди раждането, ако искаме да въздействаме върху това, което може да се нарече вродени дефекти и др.п., ще направим добре, като особено в младежката възраст отново и отново действаме чрез евритмията и винаги призоваваме евритмизиращия да осъзнае съвсем ясно това, което чува отвън. Така ще се изгонят и всички тенденции, които вътрешно искат да фиксират стремящото се да се прояви навън в неща, като мистично рисуване или мистична лирика. Именно то ще бъде свързано с външно хубави стихове. Това е обратният процес. Един истински мистик знае, че това, на което човекът рефлектира именно като абнормно хубаво, винаги има съмнителна страна.
към текста >>
91.
Относно записките на лекциите
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Който желае да проследи моето вътрешно усилие и работа за представянето на антропософията пред
съзнание
то на съвремието, той трябва да го направи въз основа на публикуваните ми съчинения.
Който желае да проследи моето вътрешно усилие и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвремието, той трябва да го направи въз основа на публикуваните ми съчинения.
В тях аз разисквам всичко, което съществува в съвремието като стремеж за познание. Там е показано това, което в духовното съзерцание все повече се изграждаше като сграда на антропософията, но в много отношения се осъществи в несъвършен вид.
към текста >>
92.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното
съзнание
за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка.
Но откъде идва всичко това? Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно познание, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения. Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение. Да познаваш природата, казваше той, означава да твориш природата. Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината.
И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка.
Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно! И онзи който иска да продължи нататък и да преодолее цялата неосъществимост на подобно свръхчовешко изискване
към текста >>
Тук преди всичко аз исках да Ви покажа онзи път, по който от едно нормално, обаче дълбоко и инстинктивно
съзнание
, се достига до определено отношение на човека към природата.
Така че ние трябва да положим усилия и да търсим онези нормални човешки възможности, които вниквайки в природата не са в състояние да творят природата, и които размишлявайки за Духа, не са в състоя ние да разрушат Духа.
Тук преди всичко аз исках да Ви покажа онзи път, по който от едно нормално, обаче дълбоко и инстинктивно съзнание, се достига до определено отношение на човека към природата.
По нататък Вие ще видите, че прехода от физиологията към патологията, се намира тъкмо в далечните извивки на този път.
към текста >>
93.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в
съзнание
то като сили на спомнянето.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили.
Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето.
Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното
съзнание
(като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето
съзнание
.
От друга страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" е също така един абсурд. Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм.
Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание.
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и
съзнание
то там никога не е напълно будно.
Обаче това изречение на свой ред също ни насочва към нещо, което трябва да проумеем, да разберем. Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание.
Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост. И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в
съзнание
то, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
Точно както изречението "Да познаваш природата, означава да твориш природата" ако го схванем правилно ни отправя към най-ранните детски години и в частност към епохата преди раждането, така и другото изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ни отправя към края на човешкия живот, към това, което действува умъртвяващо в човека. И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно.
Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи
съзнание
то, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото
съзнание
будно и ясно.
И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето
съзнание
, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта.
Но модерната физиология не се интересува от тези неща. Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране.
Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта.
Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното.
към текста >>
Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на
съзнание
то, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация.
Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
към текста >>
червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето
съзнание
сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4).
червено),то при втория случай ние не позволяваме на организиращите и помрачаващи нашето съзнание сили да проникват в устройството на човешкия организъм, а се стремим да изтласкаме тези духовно-душевни сили навън (рис. 4).
към текста >>
94.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото
съзнание
и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания.
Аз вече обърнах вниманието Ви, как от една страна духовно-душевните сили се намесват в процеса на човешката организация и, така да се каже, намират израз в соматичните болестни процеси, т.е. това става когато тези сили се обособяват по неправилен начин от физическия орган, което води до тяхното разрастване там, на физическото поле. В този случай ние имаме пред себе си онези заболявания, при които се касае например за новообразувания в организма. От другата страна ние заставаме пред онези заболявания, при които духовно-душевните сили проникват твърде слабо във физическия организъм. В резултат на това определени части и органи от физическия организъм, които не са обхванати в достатъчна степен от организиращите процеси, вместо да се уравновесяват и хармонизират от духовно-душевните сили започват да проявяват извънредно мощно своята физическа същност.
Тогава духовно-душевните сили не успяват да се свържат по правилен начин с Азовото съзнание и, така да се каже, се изливат навън, при което възникват онези форми на заболявания, наричани от нас само в преносен и фигуративен смисъл душевни заболявания.
Обаче в мига, когато преминаваме от една разумна и здрава физиология към една разумна и логична патология и терапия, тези възгледи трябва да се модифицират и да станат още по-точни. Те трябва да се обединят около един важен принцип за същността на човека. Този принцип е застъпван многократно от нас тук, в Дорнах, но сега той трябва да бъде схванат в съвършено друга светлина. Става дума за троичното устройство на човешкия организъм. От една страна в душевната сфера ние имаме троичния принцип под формата на представи, чувства и волеви импулси.
към текста >>
Това действие е много по-голямо, отколкото обикновеното
съзнание
допуска.
Сега вече идва момента, когато е наложително да си изградите представа за връзката между веществообмена и крайниците. Разбира се, това никак не е лесно. Засега се помъчете да вникнете в действието на подвижните крайници върху веществообмена.
Това действие е много по-голямо, отколкото обикновеното съзнание допуска.
Обаче тези две системи, нервно-сетивната система и системата веществообмен-крайници, са в известен смисъл коренно противоположни. И за целите на една разумна и логична патология, която естествено прелива и в терапия, тази коренна противоположност трябва да бъде разбрана основно; неизброимите детайли, които биха могли да се прибавят, трябва да се изучават основно и грижливо. Защото когато се навлезе в детайлите, се установява следното. Установява се например това, което изтъкнах още вчера: Че в нервно-сетивната система се разиграват предимно разградни процеси, че цялата ни възприятно-представна дейност в будно състояние е свързана не с растежните и градивни процеси, а с разградните процеси, с процесите на отделяне. Но този извод можем да стигнем и от това което предлага днешна емпирична физиология, стига да разсъждаваме здраво и логично.
към текста >>
95.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Духовнодушевните сили действуват по такъв начин, че те могат да бъдат напълно проникнати от Азовото
съзнание
.
Интересно е още да отбележим, че връзките между растителния свят и човека, с които Ви занимавах тази сутрин, могат да се разширят като обхват също и минералния свят. За тази цел обаче, е необходимо да при помним някои важни антропософски истини за човека. В човека действуват духовно-душевни сили, етерни сили и физически сили.
Духовнодушевните сили действуват по такъв начин, че те могат да бъдат напълно проникнати от Азовото съзнание.
В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална организация. Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира. И тогава, когато духовно-душевните сили се сдобият с една самостоятелност и тръгват по свои собствени пътища, без да са проникнати от Аза по един правилен начин, тогава възникват различните форми на т.н. душевни заболявания. Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот.
към текста >>
Но в друг случай Азовото
съзнание
може да отслабне, да отстъпи, да колабира.
Интересно е още да отбележим, че връзките между растителния свят и човека, с които Ви занимавах тази сутрин, могат да се разширят като обхват също и минералния свят. За тази цел обаче, е необходимо да при помним някои важни антропософски истини за човека. В човека действуват духовно-душевни сили, етерни сили и физически сили. Духовнодушевните сили действуват по такъв начин, че те могат да бъдат напълно проникнати от Азовото съзнание. В този случай човекът има, така да се каже, своята нормална организация.
Но в друг случай Азовото съзнание може да отслабне, да отстъпи, да колабира.
И тогава, когато духовно-душевните сили се сдобият с една самостоятелност и тръгват по свои собствени пътища, без да са проникнати от Аза по един правилен начин, тогава възникват различните форми на т.н. душевни заболявания. Обаче всичко, което действува в човека като духовно-душевни сили, както и всичко, което в Антропософията наричаме астралност е представено в душевния живот като нещо несъзнавано, като нещо съноподобно, докато това, което разбираме под Азовата дейност, а то именно е пълносъзнателния душевен живот има свой физически корелат, така да се каже "носител", с чиято помощ Аза действува във физическия живот. С други думи: Когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме поглед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, което е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта. Би ни отвело твърде далеч, ако се опитам да изнеса пред Вас, как именно чрез особените функции на кръвта и чрез взаимодействието на нейните обменни и ритмични процеси, се постига връзката между Аза и другите душевни свойства.
към текста >>
Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото под
съзнание
, т.е.
Но ако по определен начин ние променим силовата организация лежаща в основата на тази Азова дейност, тогава тази силова организация може да се обособи като нещо самостоятелно, да се обособи навън като самостоятелна физическа дейност, като един скелет от физически сили, изтеглен от духовно-душевната сфера, и въпреки това продължаващ да е едно отражение на духовно-душевната активност, което действува на физически план.
Така че тук всъщност се присъединява един вид двойник на Азовата дейност, който работи по сходен начин, само че навътре в дълбокото подсъзнание, т.е.
само в пространството, с други думи само физически; да, така стоят нещата с този изключително всеотдаен инструмент на азовата дейност. А сега: Забележителното всъщност е, че ние можем да предизвикаме този процес. Тук неизбежно си припомняме особено в елементарните случаи начина по който Гьоте разбулва природните тайни. Да, ние можем да предизвикаме този процес, ако дадем на човека повече фосфор. Ако успеем да изтеглим това, което е телесния носител на Азовата дейност, ако го изтеглим от Азовата дейност, тогава тази Азова дейност в тялото би се извършила като в едно подобие, като в едно копие.
към текста >>
Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното
съзнание
; за веществообмена нормалното състояние при човека е без
съзнание
то.
Тези крайници стават съзнателни само ако по някакъв начин пострадат от удар или нещо подобно.
Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съзнание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъзнанието.
Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание. И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло.
към текста >>
Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид
съзнание
.
Тези крайници стават съзнателни само ако по някакъв начин пострадат от удар или нещо подобно. Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съзнание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъзнанието.
Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание.
И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло. Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин.
към текста >>
Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до
съзнание
нещо, което иначе остава неосъзнато.
Тези крайници стават съзнателни само ако по някакъв начин пострадат от удар или нещо подобно. Така че можем да заявим: за главата, за нервно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съзнание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъзнанието. Обаче по отношение на системата веществообмен-крайници, ние можем да породим един вид съзнание. И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът?
Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато.
Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло. Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите.
към текста >>
И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото
съзнание
.
И тогава ние можем да направим с помощта на масажа. В какво се състои масажът? Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло. Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин.
И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание.
Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н. С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ. Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието.
към текста >>
И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично
съзнание
чрез масажа на ръцете и дланите.
Той се състои в това, че чрез външни средства ние довеждаме до съзнание нещо, което иначе остава неосъзнато. Нещата се свеждат до това, че с помощта на масажа ние можем да подобрим една отслабена връзка между духовнодушевните сили и физическото тяло. Нека да приемем, че поради болестната си организация, човекът би бил склонен да включва духовно-душевните сили в своя веществообмен по един крайно недостатъчен начин. И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили.
И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите.
По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н. С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ. Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието.
към текста >>
Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на
съзнание
то.
И сега чрез масажа се постига една подкрепа, една помощ за физическата съставна част на вещество обмена, при което значителна част от духовните сили се издигат и стават достояние на човешкото съзнание. Да, така се постига едно активиране на тази система и тя се прониква много по-дълбоко от духовно-душевните сили. И чак тогава ние можем да разберем как действува тази система веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пулсира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веществообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По този начин се стига до едно насърчаване на духовно-душевните сили във системата на вещество обмена, но в онзи веществообмен, който действува градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните процеси и т.н. С други думи: Тук ние откриваме, че човекът страда – вътрешно и органично от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък самото им преработване става неправилно, накратко при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания масажът на ръцете и дланите може да представлява една голяма помощ.
Тази помощ идва най-вече от укрепването на духовно-душевните сили чрез повишената от масажа степен на съзнанието.
към текста >>
96.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното
съзнание
.
Нека сега напълно да се абстрахираме от този душевен живот, който и без друго протича пред очите ни, и в който понякога са намесени крайно съмнителни възпитатели, да се абстрахираме от този душевен живот и тогава зад телесната част на човека ние ще открием една друга духовно-душевна част, един духовно-душевен елемент, който се спуска от духовните светове в периода между зачатието и раждането.
Този душевен живот не е идентичен с това, което се спуска от духовно-душевните светове, а представлява един друг душевен живот, който засега остава невидим за земното съзнание.
Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
към текста >>
За обикновеното
съзнание
то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното
съзнание
, където се гради под
съзнание
то.
Има и една друга тайна: Ето, Вие се движите по света. И сега Вие вярвате, примерно, че движейки се в една или друга посока, това е нещо незначително.
За обикновеното съзнание то може и да е незначително, обаче то съвсем не е незначително за онази сфера на обикновеното съзнание, където се гради подсъзнанието.
Защото ако Вие вървите през света дори и само един ден и сте го наблюдавали внимателно, това е вече една важна предпоставка за опознаване на вътрешния свят на човека. Външният свят в земния живот – това е духовният вътрешен свят в извънземния живот. Ние допълнително ще говорим за въздействията на нашата цивилизация и защо, като резултат от тях, се раждат толкова много непълноценни деца. Онези хора, които днес живеят изолирано от света, един ден ще слязат отново на Земята, пренасяйки своето незнание за човешкия организъм, и те ще си изберат такива предци, които иначе биха останали безплодни. Да, ще бъдат избирани тъкмо такива хора, които ще предоставят некачествени тела.
към текста >>
Той само искал да даде израз на това, което определя
съзнание
то.
Тук ние сме изправени пред един сложен случай. Бащата на въпросния млад човек бил философ и по един странен начин разделял душевните способности на представи, съждения от една страна и на сили на симпатия и антипатия от друга страна, без да държи сметка за волята. Волята не била включена в списъка на душевните сили. Когато изброявал душевните сили, той никога не споменавал волята. Обаче той искал да бъде честен.
Той само искал да даде израз на това, което определя съзнанието.
И той стигнал толкова далеч, че за него станало напълно естествено да няма никаква представа за волята. В сравнително късна възраст му се родил син. Той, бащата, чрез системното игнориране на волята заложил в черния дроб не друго, а неспособност за превръщане на субективните намерения в действие. При сина всичко това вече се проявява като заболяване. И тук Вие се досещате защо индивидуалността на сина е избрала тъкмо този баща: защото тя не е знаела нищо за вътрешната организация на черния дроб.
към текста >>
97.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето
съзнание
.
4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта.
Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание.
Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от
съзнание
то: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли.
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво
съзнание
за тези неща.
Азът на възпитателя трябва да е в състояние да действува върху астралното тяло на детето. И сега за Вас е направо стряскащо, защото идва ред на т.н. Дух-Себе, за когото предполагаме, че у възпитателя той не е развит достатъчно. А той трябва да е в състояние да действува върху детския Аз. Но законът е такъв.
И аз ще Ви покажа, че фактически върху детския Аз действува не само Духът-Себе на идеалния възпитател, но и Духът-Себе на възможно най-лошия възпитател, въпреки че той може и да няма никакво съзнание за тези неща.
Всъщност възпитанието е забулено от ред мистерии.
към текста >>
98.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето
съзнание
, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна.
Тази би била едната представа: пробуждайки се, с Аза ние обхващаме физическото тяло, тежкото физическо тяло, което е подвластно на Земната тежест, и сега с нашето физическо тяло ние сме подчинени на Земната тежест и поради това сме в непосредствено отношение спрямо физическата гравитация. Това е едната възможност. Все едно, че държейки книгата, с теглото на книгата аз влизам в непосредствено отношение с гравитацията. Това е едната представа; тя е неправилна, погрешна. Другата представа е следната: Азът се вмъква във физическото тяло, обхваща физическото тяло, обаче го обхваща до такава степен, че премахва неговата тежест, прави го леко; доколкото Азът се вмъква в него, физическото тяло губи своята гравитация.
Следователно, ако аз, като буден човек, стоя изправен, за моето съзнание, за самия Аз, за Азовата организация, която има своя физически израз също и в топлинния организъм, за тях гравитацията е преодоляна.
Не съществува никаква възможност да встъпим в непосредствено отношение с гравитацията. Само Азът влиза в непосредствено отношение, включва се като Аз вътре в гравитацията, следователно изключва физическото тяло. Ето за какво става дума. Когато ходите, с Азовата организация Вие непрекъснато се поставяте в действителната гравитация на Земята; Вие влизате в непосредствено отношение с телуричните, със Земните сили, и го постигате не по обиколния път чрез физическото тяло.
към текста >>
Той се пробужда, обаче не идва в
съзнание
.
Обаче в случая те не му предоставят тази възможност, те здраво задържат астралното тяло и Аза, и възпрепятствуват пробуждането на човека. Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда?
Той се пробужда, обаче не идва в съзнание.
За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят. Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание. Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
За да дойде в
съзнание
, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят.
Бедата е там, че всеки път той се пробужда при такива обстоятелства, понеже това, което се случва в белия дроб представлява една инфилтрация, предизвикана от особения химизъм на някаква фино раздробена субстанция. Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание.
За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят.
Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание. Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в
съзнание
.
Така белият дроб се запълва с тази субстанция, която има особен афинитет към него. Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание. За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят.
Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание.
Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото без
съзнание
преминава в болестно без
съзнание
, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до
съзнание
то.
Белият дроб започва да функционира неправилно, в резултат на което човекът се пробужда. Но как се пробужда? Той се пробужда, обаче не идва в съзнание. За да дойде в съзнание, необходимо е да излезе от тялото и да се отправи към външния свят. Ако е само пресиран в тялото, той се пробужда; ако е проникнат от астралното тяло и Аза, той идва в съзнание.
Ако се получи това пресиране, това натрупване, тогава сънят, здравото безсъзнание преминава в болестно безсъзнание, или с други думи, човекът се пробужда, обаче не идва до съзнанието.
към текста >>
Ако Вие приемете това, което обсъждаме тук, вероятно ще се запитате: Как трябва да постъпя аз, ако в детска възраст се проявят симптоми на епилепсия, припадъци със загуба на
съзнание
, гърчове или техни еквиваленти, за които тепърва ще говорим?
Ако Вие приемете това, което обсъждаме тук, вероятно ще се запитате: Как трябва да постъпя аз, ако в детска възраст се проявят симптоми на епилепсия, припадъци със загуба на съзнание, гърчове или техни еквиваленти, за които тепърва ще говорим?
Какво да се прави във всеки конкретен случай? – Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт. На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях.
към текста >>
На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на
съзнание
то не става дума за обикновено главозамайване.
Ако Вие приемете това, което обсъждаме тук, вероятно ще се запитате: Как трябва да постъпя аз, ако в детска възраст се проявят симптоми на епилепсия, припадъци със загуба на съзнание, гърчове или техни еквиваленти, за които тепърва ще говорим? Какво да се прави във всеки конкретен случай? – Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт.
На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване.
Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях. Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва. И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието. Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието.
към текста >>
Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на
съзнание
са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва.
Какво да се прави във всеки конкретен случай? – Във всеки конкретен случай ние трябва, бих казал, да се ръководим от нашия инстинкт. На първо място, трябва да проверим, дали при някои нарушения на съзнанието не става дума за обикновено главозамайване. Такива главозамайвания се наблюдават често. При децата се установява и известна предразположеност към тях.
Лесно може да се предположи, че ако пристъпите със загуба на съзнание са кратки, а главозамайванията продължителни, тук нещо липсва.
И тук може да липсва, примерно, следното: Азовата организация и астралното тяло не влизат в непосредствено отношение със силите на равновесието. Преди всичко, тук Вие трябва да проверите дали при съответното дете Азовата организация и астралното тяло създават правилни отношения със силите на равновесието. После го накарайте да се занимава с гимнастика или евритмия, да вдига гири (Рис. 10),
към текста >>
При помрачения в
съзнание
то, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент.
При помрачения в съзнанието, които не са съпроводени със силно гадене, не е лошо да се правят регулирани дихателни упражнения, за да се постигне свързването с въздушния елемент.
А за да постигнат правилната връзка с топлината, епилептичните деца трябва да бъдат обучавани така, че да чувствуват топлината. Това означава, че ако за нормалните деца е нежелателно да се разхождат полуголи, което често е причина за раздразване, а дори и за възпаление на апендикса в по-късна възраст – хората, естествено, не го знаят – то за епилептичните деца това е истинска отрова. Епилептичните деца трябва да са така облечени, че винаги да са склонни към изпотяване, – да имат готовност за изпотяване, да се обличат в по-топли дрехи, отколкото е необходимо. Това е същинска терапия. Всички ужасни разговори на тема закаляване водят до това, че още като деца хората стават ужасно закалени и последицата от това закаляване е, че когато хората остареят, те не могат да пресекат огрения от слънце площад, без да им се подкосят краката.
към текста >>
Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а
вътрешното
душевно съдържание на околните.
И колко удивително е, как наред с изучаването на говора, в проговарянето, в детето се вливат и моралните импулси. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането.
Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните.
Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи. И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля. И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят.
към текста >>
Ако сте изправени пред същинските епилептични прояви, Вие ще трябва да ги диагностицирате с оглед на описаните от мен симптоми, пристъпи на главозамайване, загуба на
съзнание
и така нататък.
Виждате ли, тук става дума за това, че всъщност човекът е изцяло поставен в моралната област. Ние трябва да вникнем в тези неща по правилния начин.
Ако сте изправени пред същинските епилептични прояви, Вие ще трябва да ги диагностицирате с оглед на описаните от мен симптоми, пристъпи на главозамайване, загуба на съзнание и така нататък.
Всички те са преходни състояния. Но ако искате да установите морални дефекти в моралната област, Вие трябва да имате не преходните, а трайните симптоми.
към текста >>
99.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако нещо не преминава в
съзнание
то, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в
съзнание
то, тогава възникват гърчовете.
Обаче ако се излезе извън определените съотношения, а те могат да са индивидуални за всеки отделен човек, ако се излезе извън границите, настъпва абнормното, болестното. Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация.
Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете.
И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието.
към текста >>
И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на
съзнание
то.
Следователно, може да се получи така, че астралното тяло и Азовата организация да заседнат в някой орган и да не са в състояние – нещо, което вчера приехме за необходимо – да излязат извън органа, извън физическото тяло. Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете.
И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката.
към текста >>
Нарушенията на
съзнание
то настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със
съзнание
то.
Ако астралното тяло и Азът се натрупат в даден орган, там се съсредоточава излишък от астрално тяло и излишък от Азова организация и в резултат на тези застойни, излишни количества, органът става такъв, че започва да усеща астралността. Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието.
Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>
Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със
съзнание
то – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със
съзнание
то не пряко, а косвено – тогава възниква не без
съзнание
, а болка.
Ако в органа се съдържа правилното количество астралност, той не възприема астралността. Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието.
Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка.
Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>
Болката представлява повишено, несмекчено
съзнание
.
Органът е принуден да усеща всяка непринадлежаща му деятелност от страна на астралното тяло и Азовата организация. Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка.
Болката представлява повишено, несмекчено съзнание.
Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието. Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>
Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат”
съзнание
то.
Ако нещо не преминава в съзнанието, а се натрупва, създавайки прекалено големи количества от астралност и Азова организация, които не преминават в съзнанието, тогава възникват гърчовете. И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание.
Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието.
Тогава настъпва повишеното съзнание, болката. Такава е същността на болката.
към текста >>
Тогава настъпва повишеното
съзнание
, болката.
И тогава Вие вече наблюдавате страничните явления, нарушенията в яснотата на съзнанието. Нарушенията на съзнанието настъпват винаги, когато става дума за орган, който по начало е свързан със съзнанието. Ако имаме работа с орган, който не е пряко свързан със съзнанието – защото има и такива органи, да ги наречем „възпиращи”, които са свързани със съзнанието не пряко, а косвено – тогава възниква не безсъзнание, а болка. Болката представлява повишено, несмекчено съзнание. Гърчовите състояния като такива не са болезнени, това е просто един факт; а болката идва тогава, когато споменатото натрупване засегне „възпиращите” органи, а не органите, които „пробуждат” съзнанието.
Тогава настъпва повишеното съзнание, болката.
Такава е същността на болката.
към текста >>
С имагинативното
съзнание
ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича.
Но сега Вие лесно ще възразите, че нещата могат да бъдат представени и по друг начин. Може да се получи така, че повърхността на един орган не задържа Азовата организация и астралното тяло, а е твърде пропусклива и органът, бих казал, не може да ги задържи за своя лична употреба, така че в случая астралността и свързаната с нея Азова организация не се натрупват в органа, а така да се каже, леко преливат извън неговите граници (Рис. 11). Бихме могли да кажем, че повърхността става твърде пропусклива за астралността и Азовата организация и по отношение на тях органът „изтича”.
С имагинативното съзнание ние виждаме точно това: органът се разлива извън своите очертания, той изтича.
Един такъв изтичащ орган винаги е свързан с физическия корелат на секрецията, която естествено в някои органи се проявява съвсем слабо, но може да се прояви и доста осезаемо. Ние ще говорим и за това. Виждате ли, ако нещата се отнасят за детската възраст, тук ние имаме работа с едно болестно явление, което може да бъде лекувано само чрез укрепването на астралното тяло и Азовата организация, така да се каже, чрез връщането им в органа.
към текста >>
Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено
съзнание
, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi.
Детето, което поначало изнася навън своето астрално тяло по един фин начин, сякаш е наранено. Напълно разбираемо е, че в резултат на това възниква една свръхчувствителност, едно свръхчувствително себеотдаване, отправено към целия околен свят. Едно такова човешко същество усеща своето обкръжение много по-силно, много по-интензивно, а също и го отразява в себе си много по-силно. После възникват и представи, причиняващи болка. В момента, в който човек разгърне волята си срещу нещо, той става свръхчувствителен към него.
Както волята се разгръща, в съзнателните части възникват забележителни явления; при разгръщане на волята възниква прекалено засилено съзнание, възниква болка; тук е зародишният стадий на болката, тук болката е в Status nascendi.
Но човек се стреми да я подтиска. Всичко това протича много интензивно. И когато човек се стреми да подтисне болката, Вие виждате, че стигаме до описания, които имат точно определен смисъл в живота. Например, детето иска да направи нещо и се получава следното: то усеща болка и вместо да излее душевния си живот в действие, детето се отдръпва от своя ужасяващо силен душевен живот. То с ужас те отдръпва от самото себе си.
към текста >>
Но те имат лечебно въздействие само, ако се контролират от едно ясно
съзнание
и не са подвластни на навиците.
И така, нека да избягваме всичко онова, което би могло да поражда макар и лек стрес у детето, дори и това да става несъзнателно, например поради темперамента на учителя. Защо? Защото учителят напълно трябва да контролира тези стресови въздействия. От друга страна, в много случаи те се явяват като най-доброто лечебно средство.
Но те имат лечебно въздействие само, ако се контролират от едно ясно съзнание и не са подвластни на навиците.
към текста >>
Тъкмо при тези деца по най-удивителен начин забелязваме какво всъщност върши под
съзнание
то, намесвайки се в живота на усещанията.
Тъкмо при тези деца по най-удивителен начин забелязваме какво всъщност върши подсъзнанието, намесвайки се в живота на усещанията.
На първо място, то е ужасно умно. То отпечатва във възможно най-ясни понятия онова, което протича във вътрешната конституция и в отношенията между човека и неговото обкръжение. Всичко това се разиграва в подсъзнанието, без да намира достъп до съзнанието. Следователно, можем да обобщим: Необходимо е да търсим и да откриваме този вътрешен несъзнателен комплекс от представи. – И ето, сега той се проявява.
към текста >>
Всичко това се разиграва в под
съзнание
то, без да намира достъп до
съзнание
то.
Тъкмо при тези деца по най-удивителен начин забелязваме какво всъщност върши подсъзнанието, намесвайки се в живота на усещанията. На първо място, то е ужасно умно. То отпечатва във възможно най-ясни понятия онова, което протича във вътрешната конституция и в отношенията между човека и неговото обкръжение.
Всичко това се разиграва в подсъзнанието, без да намира достъп до съзнанието.
Следователно, можем да обобщим: Необходимо е да търсим и да откриваме този вътрешен несъзнателен комплекс от представи. – И ето, сега той се проявява. Забелязваме го. Той е налице почти винаги, когато детето се опитва да предприеме нещо, било във външните действия, било в областта на мисленето. И ако в този момент Вие внимателно и нежно се присъедините към това, което детето иска да направи, така че, бих казал, лично да усетите всяко негово движение, всеки негов жест, тогава детето ще има чувството, че втората част ще бъде коригирана чрез това, което Вие правите.
към текста >>
100.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Тези пристъпи се съпровождат с пълна загуба на
съзнание
.
Развитието пред първите 3 години не показвало никакви отклонения. По-късно отново ще се върнем към този период. Но нещата едва ли са били точно такива, защото на 3-годишна възраст детето внезапно се разболяло с висока температура и гърч през нощта, който продължил кратко. Впоследствие гърчовете зачестили, по правило нощем, а после средно по един на всеки три месеца – това е доста характерно за гърчовете, които обсъждаме – като след 4-та година те изчезват. До тогава, организмът не е достатъчно напреднал, за да отблъсква навътре астралната организация, така че определени органи, като един вид стени, отблъскват навътре астралната организация.
Тези пристъпи се съпровождат с пълна загуба на съзнание.
После детето получава силни мускулни потрепвания в лявата половина на тялото, следвани от обръщане на очите вляво; накрая детето е много изтощено, честно повръща.
към текста >>
С гърчовете е свързана – по причини, които аз вече обясних – и загубата на
съзнание
.
Виж виждате: на 3-та година стените на органите не пропускат астралната организация, в резултат на което се появяват гърчовете.
С гърчовете е свързана – по причини, които аз вече обясних – и загубата на съзнание.
Но конкретният случай е такъв, че след известно време астралната организация въпреки всичко пробива до известна степен през стените, така че преди това детето изпитва едно подсъзнателно или полусъзнателно напрежение. Това напрежение продължава толкова дълго, колкото и гърчът. После детето се научава да го преодолява, но изпитва една вътрешна празнота в сравнение с предишното си състояние, и тази нерегулярност намира израз в мускулните спазми.
към текста >>
Известно време пристъпите настъпват веднъж седмично, но без разстройства на
съзнание
то.
След Януари 1923 характерът на пристъпите се променя съществено. Сега те продължават много по-кратко и се появяват 9 часа след заспиването. Детето внезапно извиква, пробужда се и става от леглото. Установяваме и друг характерен симптом – силен метеоризъм.
Известно време пристъпите настъпват веднъж седмично, но без разстройства на съзнанието.
Изолираните конвулсии вече не се наблюдават. После пристъпите изчезват напълно. През 1924 е направен (...), но без никакъв успех. Накрая е проведено лечение с Calcium lacticum. Детето заспива късно, често говори насън, особено ако е вечеряло късно.
към текста >>
101.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Странността се състои в това, че
съзнание
то, което – бих казал – трябва да осветява всички ситуации от живота, е изключено тъкмо по отношение на неговите клептомански постъпки.
Работата е там, че това дете е един невероятен клептоман. Неговата едностранчива клептомания е почти изцяло изключена от останалия му душевен живот.
Странността се състои в това, че съзнанието, което – бих казал – трябва да осветява всички ситуации от живота, е изключено тъкмо по отношение на неговите клептомански постъпки.
Човек има ясното усещане: Детето не знае за част от това, което върши, въпреки че – и Ви моля да го имате предвид – то постъпва по един възможно най-рафиниран начин. Необходими бяха много усилия, за да бъде преместено от Берн в друго училище. Детето постъпваше много хитро, без да е егоистично. То е в състояние да раздаде най-ловко всичко, което е присвоило, на свои приятели, или да го пропилее, просто за да им достави радост. Наред с това, естествено, се развива една особена форма на частично осъзната лъжа; защото то не знае съвсем точно – съзнанието не осветява отделните подробности – какво се е случило и разказва невероятни истории за това, как е намерило този или онзи предмет, докато всъщност то го е откраднало.
към текста >>
Наред с това, естествено, се развива една особена форма на частично осъзната лъжа; защото то не знае съвсем точно –
съзнание
то не осветява отделните подробности – какво се е случило и разказва невероятни истории за това, как е намерило този или онзи предмет, докато всъщност то го е откраднало.
Странността се състои в това, че съзнанието, което – бих казал – трябва да осветява всички ситуации от живота, е изключено тъкмо по отношение на неговите клептомански постъпки. Човек има ясното усещане: Детето не знае за част от това, което върши, въпреки че – и Ви моля да го имате предвид – то постъпва по един възможно най-рафиниран начин. Необходими бяха много усилия, за да бъде преместено от Берн в друго училище. Детето постъпваше много хитро, без да е егоистично. То е в състояние да раздаде най-ловко всичко, което е присвоило, на свои приятели, или да го пропилее, просто за да им достави радост.
Наред с това, естествено, се развива една особена форма на частично осъзната лъжа; защото то не знае съвсем точно – съзнанието не осветява отделните подробности – какво се е случило и разказва невероятни истории за това, как е намерило този или онзи предмет, докато всъщност то го е откраднало.
То много ловко показва как е намерило нещата, как тази или онази вещ се намирала на точно определено място и разказва дълги истории, за да обясни откъде има всички тези неща. Нещата изглеждат така, сякаш са дело на магьосници. Ако правилно съм разбрал това, което д-р Вегман ми разказа, известно време всички смятали, че от него би станал един порядъчен младеж, докато един ден забелязали – никой не допускал, че то може да си присвоява чужди вещи
към текста >>
102.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Необходими са усет и дарба за наблюдение, както и ясно
съзнание
, че душевната патология включва определени симптоми, показващи какво точно се случва с детето и в какви съотношения се намират етерното тяло, астралното тяло, Азовата организация и така нататък.
Ето как аз Ви посочих принципно как да се отнасяме към душевното здраве на такива деца.
Необходими са усет и дарба за наблюдение, както и ясно съзнание, че душевната патология включва определени симптоми, показващи какво точно се случва с детето и в какви съотношения се намират етерното тяло, астралното тяло, Азовата организация и така нататък.
Защо казвам: и така нататък? Защото, както знаете, в човешкото същество ние различаваме:
към текста >>
103.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и
вътрешното
преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия.
От всичко, което казах, Вие разбирате, че тук е необходимо едно по-прецизно наблюдение. Налага се да превърнем в обект на непрекъснато наблюдение такива привидно незначителни подробности, каквито са времето от час и половина, предвидено за смятане, нежеланието за смяната на фотографската лента и така нататък. Следователно, при работата си с непълноценни деца възпитателите разполагат с едно ефикасно средство и това е усетът за всичко, което се случва с детето. Вероятно Вие ще попитате: Но колко време отнема възпитанието на непълноценните деца?
Защото то изисква много внимание, човек не може да върши нищо друго, не може да медитира и така нататък – Но това изобщо не е така и вътрешното преодоляване на един такъв възглед принадлежи към езотериката на педагогическата мисия.
Не става дума за това, по цял ден да стоим на някакъв наблюдателен пост, а да си изработим усет за специфичните процеси, които се разиграват в живота на детето. При определени обстоятелства е възможно онзи, който се е научил да наблюдава група деца, за относително кратко време, за 5 или 10 минути напълно да обхване едно дете, ако насочи погледа си в правилната посока. Работата не се свежда до това, колко време отделяме на нещата, а до каква степен се свързваме с тях вътрешно. Тъкмо в духовните професии се спестява много време, ако човек действително се свързва със съответните явления.
към текста >>
” в трайно съдържание на своето
съзнание
.
Замислете се за скритите тук трудности и ги имайте предвид във Вашите езотерически стремежи. Не забравяйте за огромните трудности, с които ще се сблъскате. Онзи, който воден от своя интуитивен опит иска да предложи нещо на един друг човек – защото нещата не са толкова прости и изискват прозрение в наличните факти, а по правило мненията на лаиците за недоразвитите деца са крайно погрешни – той трябва енергично и смело, а не мимоходом, да превърне девиза „Аз мога това!
” в трайно съдържание на своето съзнание.
към текста >>
Следователно, ние трябва да търсим зародишните кълнове на развитието не в мъдруването и в мисловната акробатика, а в ясното и смело
съзнание
, че трябва да открием в душата си това, което – образно казано – е покрито с кал и блатна тиня.
И ако Вие отново и отново си повтаряте това – без никаква суета и жертвоготовно преодолявайки всякакви пречки – тогава не само ще усетите, а и ще видите колко много може да се постигне в тази посока.
Следователно, ние трябва да търсим зародишните кълнове на развитието не в мъдруването и в мисловната акробатика, а в ясното и смело съзнание, че трябва да открием в душата си това, което – образно казано – е покрито с кал и блатна тиня.
към текста >>
Всяка вечер Вие да пробуждате в
съзнание
то си усещането: В мен е Богът, в мен е Богът или Божият дух, и то не само теоретично, понеже според повечето хора медитирането е едно чисто теоретично занимание; а всяка сутрин да пробуждате в
съзнание
то си усещането, което ще Ви съпровожда през целия ден: Аз съм в Бога.
Общо взето, в областта на педагогиката хората не могат да постигнат нищо, докато не осъзнаят една истина. Тя се състои в следното.
Всяка вечер Вие да пробуждате в съзнанието си усещането: В мен е Богът, в мен е Богът или Божият дух, и то не само теоретично, понеже според повечето хора медитирането е едно чисто теоретично занимание; а всяка сутрин да пробуждате в съзнанието си усещането, което ще Ви съпровожда през целия ден: Аз съм в Бога.
към текста >>
Вътрешното
изживяване на истината трябва да предхожда всякакви други приказки за особената мисия на възпитателя.
Виждате ли, всъщност Ницше би представлявал нещо съвсем друго, ако не беше се разболял. Той накара своя Заратустра да стане един танцьор. Станете и Вие танцьори като Заратустра! Живейте с най-дълбока радост от истината! В това има по-дълбока езотерика, отколкото в сериозното умуване върху нещата.
Вътрешното изживяване на истината трябва да предхожда всякакви други приказки за особената мисия на възпитателя.
към текста >>
Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при
вътрешното
приемане.
Детето има извънредно брутален външен вид, понеже всичко, което лежи зад дъвкателните органи, е деформирано. И точно в този случай никотиновият сок, чието антидеформиращо действие се проучва толкова грижливо в тукашния Клинично-терапевтичен институт, може да с окаже от голяма полза. Нека да започнем бавно с приемане per os и внимателно да наблюдаваме, дали дъвкателните органи бавно няма да се подчинят на останалия организъм. Сега те са почти извън областта, която детето може да обхване с душата си. Детето може да приема никотинов сок per os в съответна десетична потенция, започвайки от шеста и достигайки до петнадесета.
Ако установим, че въздействието е недостатъчно, ще преминем към високи потенции направо в кръвообращението и ангажирайки директно астралното тяло, ще се убедим, че по този начин постигаме резултати, които са невъзможни при вътрешното приемане.
към текста >>
104.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Дори при една фрактура на крака онова, което става, е една реакция на „
вътрешното
” спрямо „външното” и за хирурзите би било добре, ако те се замислят върху този факт.
Напълно естествено е, ако приемем този възглед за правилен, да продължим по-нататък и да поставим други въпроси. Фактически, при всяка болест, изникваща отвътре, имаме работа с нещо духовно, обаче това се отнася също и за всяка болест, която се отключва от външни фактори, но се разразява във вътрешността на човешкия организъм.
Дори при една фрактура на крака онова, което става, е една реакция на „вътрешното” спрямо „външното” и за хирурзите би било добре, ако те се замислят върху този факт.
В резултат на такива размишления, ние стигаме и до въпроса: Как всъщност да лекуваме едно дете с оглед на сложните съотношения между физическото и духовно-душевното? Тъкмо при детето те са дълбоко и интимно свързани и не бива да смятаме – каквото е общоприетото мнение – че ако предпишем на детето някаква лечебна субстанция, тя ще окаже само физическо въздействие. При детето една субстанция има много по-силно духовно въздействие отколкото при възрастния. Въздействието на майчиното мляко се обяснява с факта, че в майчиното мляко живее това, което древните наричаха „добрата мумия”, за разлика от „лошата мумия”, която живее в другите продукти, свързани с отделянето. В майчиното мляко живее цялата майка.
към текста >>
Всички те не попадат в областта на земното
съзнание
, в областта на земното
съзнание
попада единствено Азът.
Там като препятствие за едно такова развитие е посочен човешкия организъм, в смисъл, че човек съсредоточава своите преценки изключително в сферата на своя Аз. Замислете се какво всъщност означава концентрацията върху собствения Аз. Ние имаме нашето физическо тяло, което произлиза от Стария Сатурн и което е художествено формирано в продължение на четири величествени епохи. Ние имаме етерното тяло, художествено формирано в продължение на три епохи и астралното тяло, което е формирано в продължение на две епохи.
Всички те не попадат в областта на земното съзнание, в областта на земното съзнание попада единствено Азът.
Обаче в действителност това е само един отблясък на Аза, защото истинският Аз може да бъде видян единствено чрез ретроспекцията, насочена към една от предишните инкарнации. Сегашният Аз ще стане реалност едва в следващата инкарнация. Азът е все още бебе. И който вниква в нещата, наблюдавайки един пропит с истински егоизъм човек, получава следната имагинация: една сладострастна детегледачка, чието сърце е сладострастно привързано към малкото дете; обаче в случая сладострастието е оправдано, понеже детето всъщност е друго. Ето какъв образ извиква егоизмът: човек, който нежно е прегърнал едно дете, едно бебе.
към текста >>
Ето защо, когато давате ход на тази инициатива в Лауенщайн, на която възлагате толкова големи надежди, необходимо е да работите в пълно съзвучие с цялото антропософско движение, така че от една страна Вие да сте проникнати от
съзнание
то, че антропософското движение е нещо, на което да отговорите с „Да”, нещо което трябва да опазвате и утвърждавате, но само по начин, който е в съответствие с Духа на Коледното събрание.
Всичко това е от огромна важност, когато става дума за постигане на разбирателство с антропософското движение.
Ето защо, когато давате ход на тази инициатива в Лауенщайн, на която възлагате толкова големи надежди, необходимо е да работите в пълно съзвучие с цялото антропософско движение, така че от една страна Вие да сте проникнати от съзнанието, че антропософското движение е нещо, на което да отговорите с „Да”, нещо което трябва да опазвате и утвърждавате, но само по начин, който е в съответствие с Духа на Коледното събрание.
Обаче от друга страна, нещата трябва да стоят така, че когато една малка група от нашето Антропософско общество се заема с едно дело, то да напредва по такъв начин, че да укрепва силата на цялото антропософско движение.
към текста >>
105.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Терапия от живота към
съзнание
то, тайнство, въздействуващо от
съзнание
то към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и лекар, всеки, изхождайки от своята специалност.
Ясно разграничаване на пасторската професия от лекарската. Исторически данни. Пасторски аспекти: грижата за душата на здравия и на болния човек; хигиенно значение на религиозно-култообразните обреди, пост, аскетизъм и др.; Въпроси на лечебното въздействие на тайнството. Поведението на лекаря и на пастора спрямо душевно болния човек. Троичния път на терапевтичните въздействия.
Терапия от живота към съзнанието, тайнство, въздействуващо от съзнанието към живота; произлизащо от това възможно взаимодействие между пастор и лекар, всеки, изхождайки от своята специалност.
към текста >>
Особености на
съзнание
то, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество.
Особености на съзнанието, на паметта, на говора и на волята и техните причини във взаимодействието на частите на човешкото същество.
Патологическото изграждане в три етапа. Патологична невъзможност за вместване чрез волята в света. Слабоумие, лишена от логика памет; малоумие, паранои. Следващ стадий на вродено слабоумие. Преждевременно приемане на Азовото устройство = преждевременно съзряване, придобито слабоумие, опасност от неправилен педагогически подход /Фрьобел/: възникване на стремежа, човек да следва само сам себе си.
към текста >>
106.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на
Съзнание
то.
Ако лечебното средство е физическа субстанция, тогава, като последица от въздействието на лечебното средство, протича процес, различен от този, при обикновеното приемане на храна. Така е и при другите лечебни въздействия. Ала чрез лечебния метод ние непрекъснато посягаме на човека по начин, различен от този, по който животът посяга на него. Защото как се посяга на човека в живота, или как посяга самият той? Скъпи мои приятели, по отношение на всичко, което осъществява процесите в живота на човека, или което може да ги осъществява, ние различаваме три неща: първо това, което по такъв начин действува в човека, тъй както действува в природата физикално-химическия елемент; второ това, което действува в човека не по физикално-химичен, но по витален начин.
Ние трябва да обръщаме внимание на това, което действува в живота, но като трето ние трябва да обърнем внимание на това, което нахлува непосредствено в областта на Съзнанието.
към текста >>
3.
СЪЗНАНИЕ
3. СЪЗНАНИЕ
към текста >>
В обикновения живот имаме три състояния на
съзнание
, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
Тук трябва да въведем едно важно понятие.
В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието. Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>
В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в
съзнание
то.
Тук трябва да въведем едно важно понятие. В обикновения живот имаме три състояния на съзнание, на бодърствуване, на сънуване, и на сън.
В мига, в който ние подхождаме с един действителен лечебен метод, ние нахлуваме в съзнанието.
Ние нахлуваме в по-слаба или в по-силна степен, в зависимост от самия лечебен метод. Но в тъй наречения нормален ход на живота тази намеса никога не се осъществява по един тъй непосредствен начин. Ако човек просто се храни, ако просто се подчинява на обикновеното приемане на храна, тогава, ако наистина става дума за едно обикновено приемане на храна, бодърствуването, сънуването и сънят протичат по един нормален начин, при което можем да се намесим в организма най-много с диета, но тук вече границата подлежи на изместване, за да предизвикаме един по-здрав сън, отколкото е бил налице. Но тук вече започва лечебният елемент.
към текста >>
Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото
съзнание
.
Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно.
Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание.
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред.
към текста >>
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на
съзнание
то.
Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание.
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието.
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
към текста >>
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на
съзнание
то.
Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието.
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието.
Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното.
към текста >>
Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на
съзнание
то.
Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието.
Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието.
И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент.
към текста >>
И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на
съзнание
то.
Нещо съвсем различно е, когато човекът е например в треска, поради някакви обстоятелства, и Вие се намесвате лечебно. Ако със същите средства, с които се намесвате лечебно в треската, ако се намесите с тях при здравия човек, то Вие бихте променили състоянието на неговото съзнание. Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието.
И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието.
Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред. И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека.
към текста >>
Защото промяна в състоянията на
съзнание
то, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
Или като лекар Вие трябва да работите с това, което в основата си е общо със състоянията на съзнанието. Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред.
Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното. Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното.
към текста >>
И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на
съзнание
то, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното.
Докато при обикновения взаимообмен на човека с околния свят имаме работа с живота, в медицината имаме работа с намеса в състоянията на съзнанието. Това Вие можете да откриете при всеки един лечебен метод, и това е специфичното на лечебните мерки, че те се намесват в онова, което по някакъв начин има нещо общо с променливостта в състоянията на съзнанието. И не съществува друго активно лечебно средство, което се намесва така дълбоко в човешката същност, че обхваща човешката същност до онези източници, от които произлизат състоянията на съзнанието. Ала по този начин, като лекар, като лечител, Вие подреждате себе си непосредствено в духовния световен ред. Защото промяна в състоянията на съзнанието, това означава Вие да подредите себе си в духовния световен ред.
И винаги, когато имате пред себе си едно реално действуващо лечение, чрез това нахлувате в състоянията на съзнанието, макар и в сферата на подсъзнателното, Вие винаги въвличате в лечебния процес душевното.
Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното. Привидно е, когато лечебните мерки ни се виждат единствено като обикновени физически или биологически мерки.
към текста >>
Ако те са действителни лечебни мерки, в противен случай те никога не биха били такива, тогава те винаги привличат душевния елемент, дори когато това остава неосъзнато от обикновеното
съзнание
.
Вие не оставате в сферата на физическия елемент. Обикновеното приемане на храна, обикновеното дишане, останалите процеси, те остават в сферата на физическия елемент, и опосредено, чрез физическото, те действуват върху по-висшите тела на човека. То също така действуват, действуват чрез физическото; обратно, когато вие действувате по лекарски път, когато действувате лечебно, те въвличат душевния елемент непосредствено. Така ние можем да кажем: когато лекарят правилно разбира своята професия, той се приближава непосредствено до духовното. Привидно е, когато лечебните мерки ни се виждат единствено като обикновени физически или биологически мерки.
Ако те са действителни лечебни мерки, в противен случай те никога не биха били такива, тогава те винаги привличат душевния елемент, дори когато това остава неосъзнато от обикновеното съзнание.
Но само веднъж, скъпи мои приятели, би трябвало да проследим какво става в действителност в човека, когато наистина чрез даден лечебен процес, да кажем, бива понижена непосредствено повишената телесна температура. Тогава ние въздействуваме до най-дълбоката вътрешност на неговото същество, тъй както обратно и болестният процес въздействува до най-дълбоката вътрешност на съществото, и което пренася процесите в човека над обикновения физически и биологически елемент. Това е от едната страна. Ние виждаме как съвсем съществено това, да бъдеш лекар, да лекуваш, изхождайки от физическото, чрез своята собствена същност ни отвежда в сферата на духовното.
към текста >>
И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред
съзнание
то, и не бива да се осъществява първично пред
съзнание
то, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред
съзнание
то.
Свещенодействието, какво представлява то? То се състои в това, че се извършват външните процеси. Тези външни процеси включват в себе си, носят в себе си нещо, което не се изчерпва в химическия или в биологичния елемент, това, което става; но то включва в себе си ориентации, направления, които биват въплътени в сферата на физическото, на биологическото, и които имат своето първично седалище в областта на духовното. Ние извършваме сетивни процеси, в които, в акта на себеосъществявлението, нахлува духовният елемент. В култа духовно-същественото се извършва по сетивен начин.
И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред съзнанието.
В противен случай това не култ, това не е тайнство, но е внушения /сугестия/. Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното. Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота.
към текста >>
Той се разиграва пред
съзнание
то, действува обаче навътре в живота.
Ние извършваме сетивни процеси, в които, в акта на себеосъществявлението, нахлува духовният елемент. В култа духовно-същественото се извършва по сетивен начин. И това, което се осъществява пред вярващите, се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява първично пред съзнанието, и не бива да се осъществява нищо друго, освен това, което се осъществява пред съзнанието. В противен случай това не култ, това не е тайнство, но е внушения /сугестия/. Свещенодействието, култът в правилния смисъл никога не бива да съдържа в себе си елемент на внушение; но в толкова по-силна степен той съдържа в себе си духовното.
Той се разиграва пред съзнанието, действува обаче навътре в живота.
към текста >>
Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на
съзнание
то.
Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство.
Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието.
Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота.
към текста >>
Култът със свещенодействието въвежда
съзнание
то в сферата на живота.
Чрез причастието човек не просто приема субстанцията, която му бива дадена; в такъв случай ние не бихме имали работа с тайнство. Така също не става дума за нещо, което се намесва в живота на човека, тъй като тайнството се извършва, отслужва се, изхождайки от ориентацията на духовния свят, така, че можем да кажем: лечението въвежда живота в сферата на съзнанието.
Култът със свещенодействието въвежда съзнанието в сферата на живота.
към текста >>
ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ
СЪЗНАНИЕ
ЛЕЧЕНИЕ: ЖИВОТ СЪЗНАНИЕ
към текста >>
КУЛТ /ТАЙНСТВО/:
СЪЗНАНИЕ
ЖИВОТ
КУЛТ /ТАЙНСТВО/: СЪЗНАНИЕ ЖИВОТ
към текста >>
В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху
съзнание
то и
съзнание
то се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното
съзнание
то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес.
По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно.
В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес.
В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание. И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие. Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
към текста >>
В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото
съзнание
.
По този начин Вие имате пред себе си двете полярни дейности: лечителското действие и култовото свещенодействие; в действителност и двете се отнасят помежду си полярно. В лечебния акт, изхождайки от живота, се въздействува върху съзнанието и съзнанието се превръща в помощник, ала в условията на обикновеното съзнание то се превръща в несъзнателен помощник на лечебния процес.
В акта на богослужението животът бива превърнат в помощник на това, което трябва да бъде извършено пред самото съзнание.
И двете, скъпи мои приятели, не просто така схематично, както Ви го представям аз сега, но обхванато дълбоко вътрешно-духовно, когато се превърната в професия, по правило предявяват претенции към човека. И единствено поради причината, че в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме излезли вън от духовното, а в областта на теологията сме излезли вън от конкретното, тъй като в рамките на нашата цивилизация в областта на лечението сме се заплели в материализма, а в теологията, в абстракцията, по тази причина днес правилното съотношение остава изцяло скрито. Но ние трябва отново да достигнем до сънищата на това съотношение и то трябва да влезе отново в действие. Трябва да стане отново ясно, че лекарят дори още за диагнозата има нужда от един школуван поглед, който да му позволи да види един биологически, дори един физически процес в човешкия организъм в светлината на духовните процеси, защото всички процеси в човешкия организъм са духовни, така че лекарят има нужда от този школуван поглед още при диагнозата и още повече при лечението, за да просветне духовното във физическото.
към текста >>
107.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
По-късно той ще открие едно усилено
съзнание
за греховност, което лекарят разбира се не обича да отбелязва, тъй като сега нещата започват да се отразяват силно в областта на душевното.
Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество. Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в смисъла, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено. По правило тук нищо не може да бъде закрепено. Понякога пътят е предначертан по един изключително мощен начин; нищо не може да бъде закрепено. Може би, когато лекарят по-късно се изправи пред този пациент, той ще открие, че първото лабилно състояние се е преобразило в другото състояние, което аз описах чрез замъгляването на сетивните усещания и чрез силно обагрените мисли.
По-късно той ще открие едно усилено съзнание за греховност, което лекарят разбира се не обича да отбелязва, тъй като сега нещата започват да се отразяват силно в областта на душевното.
Сега вече по правило животът на такава личност се отклонява към пастора, и по-точно когато се стигне до четвъртия стадий.
към текста >>
108.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното
съзнание
, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии. Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание. Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло.
И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло.
И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания. Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява. Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното тяло, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук.
към текста >>
В нормалното
съзнание
това никога не става, защото в нормалното
съзнание
всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания.
Виждате ли, това са по правило последователните стадии. Тези последователни стадии ние можем добре да проследим с помощта на това, което представлява антропософското познание. Защото виждате ли, нали първият стадий се състои в това, че след като е преминал предварителния стадий, който описах вчера, Азовото устройство започва втория стадий с вчерашната последователност на описанията, че Азовото устройство привлича към себе си астралното тяло и изживявания заедно с него, без при това тази връзка между Азовото устройство и астралното тяло да навлиза нормално дълбоко във физическото тяло и етерното тяло. И така, това, което никога не може да се появи в нормалното съзнание, при такива личности представлява едно изживяване в едно полубудно или четвъртбудно или тричетвърти-будно състояние, което съществува само за себе си и което протича в Азовото устройство и в астралното тяло, докато успоредно и настрана от тях, с известна самостоятелност, протича изживяването на етерното тяло и на физическото тяло. И така, протичат паралелни изживявания: едно духовно изживяване, протичащо в азовото устройство и в астралното тяло, което само бива придружено от изживяването на етерното тяло и на физическото тяло.
В нормалното съзнание това никога не става, защото в нормалното съзнание всичките четири части на човешкото същество са свързани по един интензивен начин, така че при това не съществуват подобни паралелни осъществяващи се изживявания.
Тук всичко е свързано помежду си. При това изживяване в най-висша степен съществува такова усещане, че човекът чувствува себе си едно цяло заедно с това, което изживява. Като най-главното изживяване той изживява усещането за единност, защото астралното тяло, когато е привлечено от Азовото устройство и когато изживява духовните същности, то ги изживява като присъствие, то тук. Изживяването е приблизително същото, както когато човек изживява собственото си тяло. Човек не прави разграничение в хода на възприятието, човек не го изживява като нещо, стоящо отвън, но човек изживява себе си единно, това е първото.
към текста >>
След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на
съзнание
то.
Той става интересен по причина, че първоначално съответната личност има всякакви усещания за допир, които обикновената патология лесно може да сбърка с това, което познаваме и в психиатрията, но което все пак не е същото. След това те се усилват до истински виждания. Това е този стадий, в който Азовото устройство и астралното тяло вземат със себе си и етерното тяло и така паралелното изживяване протича по начина, при който Азовото устройство, астралното тяло и етерното тяло са леко издигнати над физическото тяло и изживяват всичко заедно, а паралелно с това физическото тяло провежда своите процеси. По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре.
След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието.
Така е например и при окото. Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство. В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/. Това и точният процес.
към текста >>
В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на
съзнание
то/.
По този начин настъпва нещо особено. Когато в обикновения живот гледаме с очите, процесът е такъв, че ние получаваме дразнения отвън, от светлината, и поемаме това дразнение навътре. След това дразнение то достига до етерното тяло, и изхождайки от етерното тялото създава изживяването в областта на съзнанието. Така е например и при окото. Когато гледате, се осъществява първото дразнение, външното дразнение, което първоначално възниква в Аза, след това нахлува в астралното тяло, нахлува до етерното тяло, и етерното тяло е това, което съобщава цялото съзнателно изживяване на човека, при което в известен смисъл във всички посоки се сблъсква с физическото устройство.
В това сблъскване е заложено съзнателното изживяване /изживяване в областта на съзнанието/.
Това и точният процес.
към текста >>
Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното
съзнание
се проявява като зрително изживяване.
Представено схематично, процесът при окото би бил следният /Виж рис. №8/: упражнява се дразнение, действуващо първоначално в Аза, преминава в астралното тяло, в етерното тяло; това, което действува в етерното тяло, във всички посоки се сблъсква с физическото, физическото го отблъсква, и отблъскването от физическото, това е същинското зрително изживяване. Налице е една постоянна игра между етерното тяло и хориоидеята, ретината.
Това, което етерното тяло извършва хориоидеята и в ретината, то е, което в обикновеното съзнание се проявява като зрително изживяване.
Подобно е при всяко едно сетивно възприятие. За този, който успява да прозре нещата, всяко едно описание на днешните физиологии или дори на теориите на познание, му се струва една страшна детинщина.
към текста >>
Вместо да бъде възбудено изживяването на
съзнание
то чрез сетивата, чрез това, че се излъчва отвътре по посока на сетивата то, изживяването на
съзнание
то бива обагрено, усилено добива образност.
Виждате ли, при такива личности, каквито Ви описах, етерното тяло бива обхванато непосредствено от изживяването. Изживяването е в Аза, в астралното тяло, в етерното тяло, и сега се сблъсква не със сетивата, но отвътре се сблъсква с това, което е нервносетивна система, всъщност първо се сблъсква с жлезистата система /с жлезите с вътрешна секреция/, след това с нервната система и една оттук се излъчва към сетивата, така че сетивата биват обхванати по начин, полярно противоположен в сравнение с обикновения живот.
Вместо да бъде възбудено изживяването на съзнанието чрез сетивата, чрез това, че се излъчва отвътре по посока на сетивата то, изживяването на съзнанието бива обагрено, усилено добива образност.
Чрез това излъчване в сетивните нерви възникват представи за допир. Това нараства до степента на видение. Сега Вие виждате целия вътрешен процес.
към текста >>
И така, Вие виждате, когато подходим към подобно явление, как
вътрешното
, духовно-кармично разглеждане се слива с
вътрешното
патологично-терапевтично разглеждане.
И така, Вие виждате, когато подходим към подобно явление, как вътрешното, духовно-кармично разглеждане се слива с вътрешното патологично-терапевтично разглеждане.
Но тук Вие виждате, как пасторското отношение към човека, което отношение трябва да съобразява своите възгледи с кармическите взаимовръзки, с духовното, как това отношение може да се докосне до нещо, което е обозримо само от медицинска гледна точка. Защото за вникването в тези неща е нужно не само теоретично познание, но е необходимо вживяване в нещата. Да се вживее от страната, разкриваща се от патологично-физиологичния аспект, това трябва да стори лекарят. Да се вживее в нещата от страната, произхождаща от теологично-кармична гледна точка, това трябва да стори пасторът. И хармонията ще се породи от взаимодействието, на това винаги трябва да се обръща внимание, а не от дилетантското взаимно намесване.
към текста >>
109.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо, както казвам в педагогиката, когато детето има до себе си един разгневен баща, то не поглежда със
съзнание
на гневния жест, но то вижда моралното вътре в жеста, то е, което преминава в неговото тяло.
Така че трябва да си представим дейността на духовния свят продължена в света, който изживяваме между раждането и смъртта. Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина. Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите. Сетивното усещане, на това се обръща малко внимание, представлява за детето нещо съвсем различно, отколкото за възрастния човек. За детето сетивното усещане представлява нещо изцяло духовно.
Ето защо, както казвам в педагогиката, когато детето има до себе си един разгневен баща, то не поглежда със съзнание на гневния жест, но то вижда моралното вътре в жеста, то е, което преминава в неговото тяло.
Така че във времето, в което детето работи със силите, с които по модела си изгражда физическото тяло, което сега е негово собствено, в основата си през този период от време детето е изцяло ориентирано към духовните основи, то работи, изхождайки изцяло от духовността. Но какво означава това? Какво действува в действителност, когато действува духовността? Видимо в останалите усещания действуват цветове, форми, студ, грапавост и гладкост. Но какво действува в действителност?
към текста >>
Наистина, който вижда връзката на човека със света, той сега поглежда на света със
съзнание
то: О, свят, та ти ме подкрепяш всъщност само до края на 20-те години!
Това Аристотел все още го е преподавал на Александър /Велики/, като е казвал: тогава като хора ние се сблъскваме с кристалното небе, и то е твърдо и сурово. С това кристално небе, намиращо се отвъд сферата на неподвижните звезди, добива своето значение и своята реалност за човешкия мироглед. С това човек започва да разбира, че когато достигне до края на 20-те години, той вече не може да открие сили във Вселената, чрез които да обновява себе си. Но защо не умираме на 28 години? Този свят, който ни окръжава, той би ни оставил да умрем на 28 години.
Наистина, който вижда връзката на човека със света, той сега поглежда на света със съзнанието: О, свят, та ти ме подкрепяш всъщност само до края на 20-те години!
Но виждайки именно това, ние започваме да разбираме истински човека в неговата същност.
към текста >>
110.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Терезия, но обратно, в будно състояние настъпва едно подтискане, едно помрачаване на
съзнание
то.
Сега да потърсим противоположното състояние, полярно противоположното състояние. Това полярно противоположно състояние настъпва тогава, когато астралното тяло притегля твърде силно навътре Азовото устройство, което в случая е слабо. Тогава в будно състояние не настъпва просветление, както при ясновидците от типа на Св.
Терезия, но обратно, в будно състояние настъпва едно подтискане, едно помрачаване на съзнанието.
Настъпва подтискане на съзнанието до състоянието на сън.
към текста >>
Настъпва подтискане на
съзнание
то до състоянието на сън.
Сега да потърсим противоположното състояние, полярно противоположното състояние. Това полярно противоположно състояние настъпва тогава, когато астралното тяло притегля твърде силно навътре Азовото устройство, което в случая е слабо. Тогава в будно състояние не настъпва просветление, както при ясновидците от типа на Св. Терезия, но обратно, в будно състояние настъпва едно подтискане, едно помрачаване на съзнанието.
Настъпва подтискане на съзнанието до състоянието на сън.
към текста >>
От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното
съзнание
.
Но може да настъпи и следното, етерното тяло от своя страна да привлече твърде силно към себе си съединението между астралното тяло и Аза и в будно състояние астралното тяло и Азът да се вмъкнат страшно силно във физическото тяло и в етерното тяло. Тогава възникват състояния, които, вътрешно погледнати, ни се представят така, че астралното тяло е нахлуло твърде дълбоко в органите и не може да се свърже с тях. Това е състояние, което е също патологичен обратен образ на едно ясновидско състояние, подобно на това при Св. Терезия, както първото състояние, което описах, е един патологичен обратен образ на състоянието в което е налице чувството за присъствие на духовни същества.
От едната страна ние имаме внасянето на будния сън в ясното съзнание.
При такива личности, каквито описах, ние виждаме противоположното: пренасянето на сънищата в будния живот, с тези странични явления, за които говорих. И тъй като всъщност това е едно будно състояние, възникват не сънища, но възниква един активен съноподобен живот, изразяващ се в това говорене, за което разказахме, и в онова интимно, свръхмерно обръщане на волевите импулси по посока навътре. Това е патологичният обратен образ на съня; тук вътре е налице активност, вместо пасивност, която живее в съня.
към текста >>
Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида
съзнание
.
Вместо външно да обхване духовното, противоположно на сетивното, то се излива навътре, захваща органа, и се изразява в гърчови състояния, във всички онези форми, възникващи при същинската или при маскираната епилепсия, изразява се в това, че Азовото Устройство и астралното устройство хлътват твърде силно във физическото устройство, което след това придърпва етерното тяло за да се свърже и с него. Тук ние напълно виждаме възможността, първото състояние, което описах, да се развива до това второ, и често в живота настъпва точно това, което би трябвало да бъде предотвратено чрез разпространението на една истинска пасторска медицина. Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена.
Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание.
Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно. В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието. В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието. В тази област нещата слизат долу.
към текста >>
В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на
съзнание
то.
Човек не забелязва първото състояние, намира го интересно. И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание. Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно.
В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието.
В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието. В тази област нещата слизат долу.
към текста >>
В едното състояние на
съзнание
той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на
съзнание
то, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на
съзнание
то; но такъв човек никога не знае в едното състояние на
съзнание
то, какво е съдържанието на другото състояние на
съзнание
то.
И човек забелязва едва второто състояние, когато то настъпи, когато се появяват гърчове, епилептични явления, и когато се проявява не хипертрофията на спомена в неговите детайли, също не и хипертрофията на волевите импулси, но поради това, че астралното тяло и Азовото устройство биват тласкани навътре, поради несъответствието между астралното устройство и определени органни форми, сега настъпва погасяване на спомена. Вместо както в предходното състояние споменът да е прилепен към детайлите и детайлите само да не са овладени от логиката, но да е налице едно непрекъснато, протичащо в своеволни асоциации течение от спомени, едно лишено от логика течение от спомени, сега ние виждаме един прекъснат спомен; появяват се бели петна в спомена. Това може да стигне дотам, такъв пациент да покаже нещо подобно на два вида съзнание. Така например споменът прилепва към горните органи, защото в спомена, в паметта взима участие целият човек, сега споменът прилепва към горните органи, отсъствува от долните органи и обратно. В другата част на ритмичното редуване, защото такива неща могат да протичат ритмично, наблюдаваме обратното, горните органи остават бездейни в спомена, участвуват долните органи; и така, при такъв един човек протичат едно след друго две течения на съзнанието.
В едното състояние на съзнание той си спомня всичко онова, което се е случило в същото това състояние на съзнанието, в другото състояние си припомня нещата от второто състояние на съзнанието; но такъв човек никога не знае в едното състояние на съзнанието, какво е съдържанието на другото състояние на съзнанието.
В тази област нещата слизат долу.
към текста >>
Другият, патологичният човек е такъв, защото в Кармата му е заложена една слаба индивидуалност, така че тя бива притеглена от телесното, и вместо духовно наситени видения, такъв човек изпада в гърчови състояния, получава прекъсване на
съзнание
то, инкохерентност на продължаващия живот и т.н.
Виждате ли, тук имаме обратния образ, патологичния обратен образ на онова, което при светеца, използуваме този израз, за да имаме термин, днешната медицина няма термин за това състояние, което при светеца настъпва във втория стадий. Около него се появява един свят, който е видим ясновидски, но който има духовно съдържание и той заживява в духовния свят, получава вътрешни впечатления от духовния свят.
Другият, патологичният човек е такъв, защото в Кармата му е заложена една слаба индивидуалност, така че тя бива притеглена от телесното, и вместо духовно наситени видения, такъв човек изпада в гърчови състояния, получава прекъсване на съзнанието, инкохерентност на продължаващия живот и т.н.
към текста >>
111.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Ето защо по време на земния си живот той не достига до
съзнание
то, че това е нещо лошо.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание.
Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо.
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание. Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата. Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система.
към текста >>
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това
съзнание
.
Виждате ли, в това измъчване на животните, което тогава в онова прераждане е една вътрешна необходимост за него, в него той усеща един вид удоволствие, това той обича, той измъчва животните от вътрешно желание. Ето защо по време на земния си живот той не достига до съзнанието, че това е нещо лошо.
Но след като преминава през Портата на смъртта, тогава той достига до това съзнание.
Това, което човек изживява след като е преминал през Портата на смъртта, и продължавайки от смъртта към едно ново раждане, това в един по-широк смисъл намира най-вече израз в устройството на главата. Това е, което донасяме със себе си като дарба. Това той донася със себе си в изобилие. Но тук изживява себе си и нещо, което се проявява в ритмичната система, и по-точно в горната ритмична система, в дихателната система. Защото човекът е устроен така, ако си представите човека схематично /Виж рис.
към текста >>
112.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Или имаме вътрешно издишване и освен това едно вътрешно вдишване, и след това свързването на
вътрешното
вдишване с това, което извършва физическото тяло, същинския веществообменно-храносмилателен процес.
Тук пред себе си имаме процеса, който горе успяхме да характеризираме, и за който можем да кажем, че неговото издишване всъщност навлиза в човека. Ако сега вземем този, външно разпознаван като вдишване, процес, тогава във вдишването трябва да видим същевременно едно свързване на вдишването с това, което слиза отгоре. Тук трябва да кажем полярно противоположното. Тук издишването оставя след себе си силите на веществообмяната. Издишването не приема нищо, но нещо бива отдадено.
Или имаме вътрешно издишване и освен това едно вътрешно вдишване, и след това свързването на вътрешното вдишване с това, което извършва физическото тяло, същинския веществообменно-храносмилателен процес.
към текста >>
Да вземем всичко онова, което е тук горе:
вътрешното
се проявява като мислене.
Сега можем да проследим целия процес в неговото физическо съдържание.
Да вземем всичко онова, което е тук горе: вътрешното се проявява като мислене.
Но това е много фино взето. Зад него стои всичко онова, което Ви описах сега. Всичко това се осъществява по нервния път. Нервните пътища са външните физически проводници за всичко това.
към текста >>
Това, което лимфата не пропуска нагоре, което не преминава в кръвта, то се натрупва дълбоко в под
съзнание
то, там, дълбоко в под
съзнание
то то формира едно ядро, и когато изхвърли от себе си материалния процес, човекът пренася това ядро през Портата на смъртта.
Това, което лимфата не пропуска нагоре, което не преминава в кръвта, то се натрупва дълбоко в подсъзнанието, там, дълбоко в подсъзнанието то формира едно ядро, и когато изхвърли от себе си материалния процес, човекът пренася това ядро през Портата на смъртта.
Това е създаващата се Карма.
към текста >>
113.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Там, където преди, с обикновеното си
съзнание
, човек е виждал Слънцето, което сега е помръкнало, замъглено, но което е присъствувало в рамките на общото духовно движение, там сега изплуват сборно съществата от втората йерархия.
Ако човек продължи, той обхваща съзнателно вече и физическото си тяло, така че човек започва да живее в органите; ако човек съзнателно обхване това физическо тяло, тогава започват да изплуват угасналите, изчезналите същества, с изключение на земните, но като духовни същности.
Там, където преди, с обикновеното си съзнание, човек е виждал Слънцето, което сега е помръкнало, замъглено, но което е присъствувало в рамките на общото духовно движение, там сега изплуват сборно съществата от втората йерархия.
Сега човек започва да индивидуализира нещата в духовния свят. Отново изникват Луната, звездите, но сега те се появяват в своите духовни аспекти и сега те представляват духовни колонии или нещо подобно, така можем да ги наречем. Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност. Но сега човек знае също така, че с всеки един слънчев лъч денят сияйно нахлува в нас, и че с всеки слънчев лъч в нас нахлува и Духът. Чрез всяко сетивно възприятие в нас нахлува Дух, така че това фино по посока нагоре дишане ние трябва да разглеждаме като непрестанно пронизано от Духа, и ние възприемаме, че във всяко сетивно усещане, което нахлува в нас, живее Слънцето.
към текста >>
Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното
съзнание
например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност.
Ако човек продължи, той обхваща съзнателно вече и физическото си тяло, така че човек започва да живее в органите; ако човек съзнателно обхване това физическо тяло, тогава започват да изплуват угасналите, изчезналите същества, с изключение на земните, но като духовни същности. Там, където преди, с обикновеното си съзнание, човек е виждал Слънцето, което сега е помръкнало, замъглено, но което е присъствувало в рамките на общото духовно движение, там сега изплуват сборно съществата от втората йерархия. Сега човек започва да индивидуализира нещата в духовния свят. Отново изникват Луната, звездите, но сега те се появяват в своите духовни аспекти и сега те представляват духовни колонии или нещо подобно, така можем да ги наречем.
Сега човек знае как е виждал навън, първоначално в обикновеното съзнание например, при други неща това отново е така, как е виждал Слънцето във физическия образ, и как вижда сега Слънцето като духовно същество, а така също и целия свят, след като съзнателно е обхванал физическото тяло, така също и в присъщата му духовност.
Но сега човек знае също така, че с всеки един слънчев лъч денят сияйно нахлува в нас, и че с всеки слънчев лъч в нас нахлува и Духът. Чрез всяко сетивно възприятие в нас нахлува Дух, така че това фино по посока нагоре дишане ние трябва да разглеждаме като непрестанно пронизано от Духа, и ние възприемаме, че във всяко сетивно усещане, което нахлува в нас, живее Слънцето. Това именно е Духът на Слънцето или Духовете на Слънцето. Във всяко сетивно усещане живее Слънцето, така че в човека, в това фино дишане нахлува непосредствения живот на Слънцето, нахлуват непосредствено слънчеви сили.
към текста >>
Ако вътре нещо не е в ред, то нещо не е в ред във
вътрешното
взаимодействие между Слънцето, Луната и звездите.
Погледнете дясното, погледнете лявото изображение /Виж рис. №5/. Ако погледнем навън към това, което се разпростира в растителния свят, разпростират се Слънцето, Луната и звездите. Ако погледнем към вътрешността, там вътре са Луната, Слънцето и звездите, които вътрешно съвсем точно си съответствуват.
Ако вътре нещо не е в ред, то нещо не е в ред във вътрешното взаимодействие между Слънцето, Луната и звездите.
Ако искаме да го приведем в ред, то трябва да потърсим терапевтичния път така, че за едно неправилно лунно въздействие навън, трябва да открием съответното Сатурново въздействие и т.н. Вие виждате, че това може да бъде началото на едно доверие към медицината, ако бъде видяно, че човекът обхваща света вътрешно. Това е, което отново бихме желали да въведем в медицината, защото някога това наистина е била в нея. Само когато отново бъде проникнато в тези неща, в света ще може да бъде възстановено това активно вътрешно доверие към медицината.
към текста >>
Към това, което в човека е непрекъснато налице, ние можем да прибавим слънчевите явления,
съзнание
то, че в него нахлуват духовни слънчеви влияния, че по пътя на светлинните физично-етерни слънчеви лъчи, по пътя на химичните лъчи, на жизнените лъчи струи духовното, че духовната същност нахлува в човека по същите пътища, по които физическо-етерното слънчево влияние нахлува чрез сетивата.
Към това, което в човека е непрекъснато налице, ние можем да прибавим слънчевите явления, съзнанието, че в него нахлуват духовни слънчеви влияния, че по пътя на светлинните физично-етерни слънчеви лъчи, по пътя на химичните лъчи, на жизнените лъчи струи духовното, че духовната същност нахлува в човека по същите пътища, по които физическо-етерното слънчево влияние нахлува чрез сетивата.
Ние оставаме човека да възприема, тъй както в обикновения физически живот той възприема физическо-етерното слънчево влияние, така сега ние го оставяме да възприема духовно-душевното слънчево влияние, т.е. ние му даваме светото причастие.
към текста >>
Когато тези неща са свързани от едно пълно
съзнание
, тогава този, който възприема тайнствата, живее с тях в пълно
съзнание
, тогава чрез тайнствата човекът непрекъснато лекуван от общата болест, в която той затъва, или в която непрекъснато, в status uasceudi той заплашва да затъне, чрез това, че се е потопил във физическия материален свят.
Когато тези неща са свързани от едно пълно съзнание, тогава този, който възприема тайнствата, живее с тях в пълно съзнание, тогава чрез тайнствата човекът непрекъснато лекуван от общата болест, в която той затъва, или в която непрекъснато, в status uasceudi той заплашва да затъне, чрез това, че се е потопил във физическия материален свят.
Това е пасторското.
към текста >>
114.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Едно
съзнание
, което засега е празно, прикрепено към едно
съзнание
, което също е празно, прикрепено към едно трето
съзнание
, което също е празно, това не дава нищо!
Помислете си само как днес, често с най-добри намерения някой се изправя да говори например за някакво младежко събрание, макар че неговите стремежи аз напълно признавам, изключително трудно е, когато някому, който трябва да изпълни душата си с нещо конкретно, му хрумне да каже: първото, най-важното е да се обединим! , през последните години обединяването се превърна в нещо безконечно. Хората се обединиха, но все още никой не е усетил, че когато всичко се обедини така: 0 0 0 0 0 0 и т.н. ще излезе нещо.
Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо!
Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо. Това няма нужда да е човек, но това трябва да е изпълването с нещо, тогава това е нещо. Ала куриозното е, че това предполага, то самото вече да е нещо, дори това, което именно не е човек, но което е знанието, то именно да бъде същественото. Би трябвало да се мисли върху тези неща в наше време, когато хората често са твърде лениви за да потърсят конкретното, и поради това се обединяват в абстрактното. Обединението е нещо добро, но то идва от само себе си, когато е налице конкретното.
към текста >>
115.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне
съзнание
то, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане. Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
Но навсякъде хората са имали
съзнание
то, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
Ето така, по един доста строг начин, древните мистерии са си представяли навлизането на човека от духовните светове във физически-сетивното.
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството.
За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ.
към текста >>
Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на
съзнание
, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ.
Но навсякъде хората са имали съзнанието, че човекът не се свързва така със своето физическо тяло, предварително още той не се свързва така със своето физическо тяло, както всъщност, съвсем първоначално, ако мога да си послужа с този израз, е било предвидено от духовните сили, управляващи тази част от света, на която принадлежи човечеството. За тази част от силите на човека, които навлизат чрез наследствеността, за тях винаги е било предвиждано, че поради една аномалия в общото развитие, те в известен смисъл ще добият надмощие над онези сили, които човекът донася със себе си чрез своята индивидуалност от минали земни съществувания. Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина.
Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ.
Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
ала с това за цялото древно
съзнание
възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано
съзнание
то, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
Хората не са виждали в това една истинска хармония, но хората са казвали: ако е налице едно пълно съзвучие между духовно-душевното и физически-телесното в земния човек, тогава първо смъртта не би имала този образ, който има, и второ и болестта не би настъпила в този смисъл, в който става това. Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н.
ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление. С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца.
към текста >>
В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно
съзнание
, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление.
Болестта и смъртта са били разглеждани като симптоми, че човекът се е свързвал повече с физическия земен свят, отколкото първоначално е било предвидено за него. Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята.
В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление.
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е. предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост.
към текста >>
С това
съзнание
за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
Макар че днес тя вече не може да бъде напълно разбрана, това все пак е една изключително дълбока идея, в която е скрита много, много истина. Защото действително е така, в момента, в който човекът съвсем малко се приближи към една по-висша степен на съзнание, той веднага забелязва: смъртта например добива съвсем друг образ. Тя му се представя много повече като една метаморфоза, отколкото като край на една жизнена фаза и т.н. ала с това за цялото древно съзнание възпитанието на човека се приближава до неговото лекуване, и в много древните времена от човешкото развитие целият възпитателен процес предварително е бил замислен в известен смисъл медицински, като една метаморфоза и с това е било свързано съзнанието, установяващо в древните мистерии връзка с лечителската и с жреческата професия, които и двете е трябвало да бъдат отдадени на лекуването на човека тук на Земята. В древни времена лекарят и жрецът са били най-често обединени в една личност, един процес, чието съществуване е било възможно именно само при старото инстинктивно съзнание, което днес не може да съществува, най-малкото не като едно правомерно явление.
С това съзнание за значението за лекуването, което е трябвало да бъде налице и в нормалния живот, с него за всеки човек е свърза но обстоятелството, че след онази метаморфоза, която хората претърпяват чрез смъртта, т.е.
предимно в живота между смъртта и едно ново раждане. Човекът бива насочен по пътя на Слънцето, от онези души, които тук на Земята са били лекари и жреци. Първото упътване за да бъде намерен пътя към Слънцето след смъртта, който път всеки човек трябва да открие, защото там /на Слънцето/ трябва да бъде приключена една част, онази част, която трябва да бъде приключена между смъртта и едно ново раждане, първите крачки, така са си представяли това хората в древни времена, в тези първи крачки човекът, преминал през Портата на смъртта, е трябвало да бъде насочен от лекаря или от жреца. Ала всичко това е било потопено в най-дълбока мистерийна мъдрост. Мистерийната мъдрост, на която ние днес трябва да погледнем по друг начин, защото древните методи вече не са пригодни за нас, но които методи в днешно време напълно могат да бъдат обновени, обновени така, както се опитваме да сторим това тук.
към текста >>
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в
съзнание
то на хората, да го внесем в нашето по-ново време.
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време.
Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове? Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата. Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
към текста >>
Защото нека да се запитаме в рамките на модерното
съзнание
: какво в нашето модерно
съзнание
може да бъде отъждествено с областта на долните Богове?
Разбрали това, ние същевременно добиваме възможността, това, което в древни времена е съществувало в съзнанието на хората, да го внесем в нашето по-ново време.
Защото нека да се запитаме в рамките на модерното съзнание: какво в нашето модерно съзнание може да бъде отъждествено с областта на долните Богове?
Виждате ли, това, което ние, представяйки си Божествената Троица, наричаме Отец, това е, което в най-висш смисъл принадлежи на Подприродата. Отецът, Той принадлежи на Подприродата и как, в смисъла на едно действително духовно възприемане на познанието, трябва да поставим себе си спрямо този Бог-Отец?
към текста >>
Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово
Съзнание
, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа.
Какво става, когато настъпи оздравителният процес? От изживяването на Подприродата човекът бива отведен към изживяване на Природата, от Отца, към Христа, защото Христос е духовният живот в Природната. От Отца, към Христа, и в съществената част това бива извършено от лекаря. В съществената част, това е задача на лекаря, да разбере как нападнатият от Подприродата човек може да бъде върнат обратно към Христа, след като Отецът, изразявайки се образно, е предал властта на Христос, на Сина. Това е, което мистерийната мъдрост би изразила на едни по-модерен език.
Тя би казала: след като тук на Земята е придобил едно правилно Христово Съзнание, посветеният от една страна бива отведен към Отца, от друга страна бива отведен към Духа.
И започвайки от Отца, след като е осъзнал, какъв е пътят, по който човекът трябва да бъде отведен от Отца към Христа, на този път са разположени всички оздравителни процеси.
към текста >>
116.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Според него това са понятия за материята и за
съзнание
то.
Пред духовния поглед на Дю Боа Реймонд стояха две понятия. За тези понятия той казва, че те дават границата, до която може да стигне изследването на природата, но отвъд която то не може да премине.
Според него това са понятия за материята и за съзнанието.
По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива. Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен.
към текста >>
Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и
съзнание
.
По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива. Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен.
Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание.
Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание. Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем. Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане.
към текста >>
Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на
съзнание
то, наблюдаваме явленията на
съзнание
то, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това
съзнание
.
Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята. Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен. Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание.
Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание.
Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем. Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане.
към текста >>
Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е
съзнание
, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем.
Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен. Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание. Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание.
Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем.
Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане.
към текста >>
Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието,
съзнание
то, даже вече и най-простото усещане.
Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен. Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание. Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание. Обаче как от тези движения на материята, как от тези безжизнени, мъртви движения се получава това, което е съзнание, що е най-простото усещане, това никога не ще можем да проникнем.
Този е другият полюс на всички несигурности, на всички граници на познанието, съзнанието, даже вече и най-простото усещане.
към текста >>
Как от материалния процес се ражда
съзнание
то?
По отношение на двата въпроса: Що е материя?
Как от материалния процес се ражда съзнанието?
Ние като природоизследователи трябва да изповядваме едно игнорабимус, т.е. никога не ще знаем, така считаше Дю Боа Реймонд.
към текста >>
Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и
съзнание
, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
Този е модерният еквивалент на средновековната схоластика.
Средновековната схоластика стоеше пред границата в свръхсетивния свят, модерната естествена наука стои пред границата, която по същество е обозначена чрез двете понятия: материя, която се предполага навсякъде в сетивния свят, но не може да бъде намерена в този сетивен свят, и съзнание, за което учените искат да приемат, че то произлиза от сетивното, но за което никога не могат да разберат, както произлиза от сетивното.
към текста >>
В човека е фактът на
съзнание
то.
Когато обгърнем с поглед този ход на развитието на по-новото естественонаучно мислене, ние не трябва да си кажем: изследването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът. Защото там, където в пространството се намира материята, там е в крайна сметка външния свят. Щом не можем да проникнем там, тогава ние нямаме никакви представи, които могат да владеят по някакъв начин живота.
В човека е фактът на съзнанието.
Можем ли да се приближим до този факт на съзнанието с обясненията, които си образуваме на външната природа? С всички обяснения ние спираме именно пред човешкия живот, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека според предположенията, които образуваме върху съществуването?
към текста >>
Можем ли да се приближим до този факт на
съзнание
то с обясненията, които си образуваме на външната природа?
Когато обгърнем с поглед този ход на развитието на по-новото естественонаучно мислене, ние не трябва да си кажем: изследването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът. Защото там, където в пространството се намира материята, там е в крайна сметка външния свят. Щом не можем да проникнем там, тогава ние нямаме никакви представи, които могат да владеят по някакъв начин живота. В човека е фактът на съзнанието.
Можем ли да се приближим до този факт на съзнанието с обясненията, които си образуваме на външната природа?
С всички обяснения ние спираме именно пред човешкия живот, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека според предположенията, които образуваме върху съществуването?
към текста >>
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето
съзнание
се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
към текста >>
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме
съзнание
то при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството.
В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
към текста >>
В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо
съзнание
то, то е станало такова, каквото е сега.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството.
В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега.
Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение.
към текста >>
Ние виждаме как фактът на
съзнание
то се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега.
Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа.
От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа.
към текста >>
От тъмния, културен живот на прадревните времена
съзнание
то се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа.
От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа.
Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е.
към текста >>
Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на
съзнание
то, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа.
Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата.
към текста >>
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно
съзнание
, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното
съзнание
на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на
съзнание
то, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството. В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега. Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други.
Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата. Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото
съзнание
не би се пробудило.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата. Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия.
Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило.
Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата. Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е. да не искаме да се пробудим.
към текста >>
Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин
съзнание
то.
Установява се, оказва се, че стигайки до такива ясни понятия, които развиваме в общение с природата, ние обединяваме вътрешно по отношение на понятията. Нашите понятия стават ясни, обаче техният обхват става беден. И когато след това размислим, какво сме постигнали чрез тези ясни понятия, оказва се, че това е външна математическо – механическа яснота. Но в това, което е станало по този начин ясно, ние не намираме нищо, което да направи животът да ни се яви разбираем. Ние сме достигнали някакси в светлината, но сме изгубили почвата под нозете си.
Ние не намираме никакви понятия, които да могат да ни изобразят по някакъв начин съзнанието.
С яснотата, която трябва да постигнем заради нашата човечност, ние изгубваме пълносъдържателността но онова, към което всъщност сме се стремили. И тогава ние се оглеждаме наоколо в природата с нашите понятия. Образуваме ясни понятия, механично-математическия природен ред. Образуваме такива светове от представи, от понятия, каквито са теорията за произхода и други подобни. Стремим се към яснота.
към текста >>
Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на
съзнание
то, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
С нашите понятия ние сме стигнали до нашата повърхност до съобщението с природата. Стигаме до яснота, обаче по пътя сме изгубили човека. Вървим през природата, прилагаме математическо-механическото обяснение на природата, прилагаме теорията на произхода на съществата в обяснението на природата, образуваме всевъзможни биологически понятия, обясняваме природата, създаваме един образ на природата – но човекът не може да се вмести в този образ. Ние сме изгубили пълносъдържателността, която сме имали по-рано и така стоим пред онова понятие, което можем да образуваме – бих могъл да кажа – с напълно изсушени понятия, с най-ясните, но най-изсушени, най-безжизнени понятия – така стоим ние пред понятието за материята. И всъщност това игнорабимус по отношение на понятието за материята и просто едно признание!
Аз извоювах яснота, проникнах борейки се до пълното пробуждане на съзнанието, но при това в моето познание, в моето обяснение, в моето схващане изгубих съществото на човека.
към текста >>
Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в
съзнание
то.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност.
Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието.
Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
Съзнание
то отново отхвърля тази яснота.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата.
Съзнанието отново отхвърля тази яснота.
Тази математическа яснота не може да бъде използувана. Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
Ние на истина намираме човека, обаче нашето
съзнание
не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
След това ние се обръщаме към нашата вътрешност. Отвръщаме се от материята и гледаме сега вътре в съзнанието. Гледаме, как в тази вътрешност най-важното нещо за новото обяснение на природата, яснотата. Съзнанието отново отхвърля тази яснота. Тази математическа яснота не може да бъде използувана.
Ние на истина намираме човека, обаче нашето съзнание не е достатъчно силно, то не е още достатъчно интензивно, за да обхване този човек.
към текста >>
117.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на
съзнание
то.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел. Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер.
Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието.
И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят. Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света.
към текста >>
И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него
съзнание
то, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на
съзнание
то, не може да намери материалния свят.
А сега нека погледнем на една друга страна, към нещо, което наистина не е подчертавало така много, че произхожда от Хегел, но което не по-малко може да бъде исторически приписано на Хегел. Тук ние намираме философа на Аза, намиращ се още в първата половина на 19-то столетие, обаче преминаващ и във втората половина, намираме Макс Щирнер. Докато Карл Маркс прави за основа на своето разглеждане на нещата единия полюс на човешкия възглед, на който обърнахме вниманието вчера, а именно материята, Щирнер, философът на Аза Макс Щирнер изхожда от другия полюс, от полюса на съзнанието.
И именно поради това, че новият светоглед, когато той е насочен към материалния полюс, не може да намери от него съзнанието, както видяхме това вчера с примера на Дю Боа Реймонд, то от другата страна последствието ще бъде, че една личност, която сега застава изцяло на почвата на съзнанието, не може да намери материалния свят.
Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света. Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично.
към текста >>
Защо аз, който поставям работа само на чело на
съзнание
то за Аза – мисли Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва!
Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света. Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично.
Защо аз, който поставям работа само на чело на съзнанието за Аза – мисли Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва!
Аз не искам да се откажа от моя личен егоизъм заради големия егоизъм. Искам да върша нещата, които ми харесват. Какво ме интересува един Бог, когато имам само себе си.
към текста >>
Това е заплитането, забъркването в
съзнание
то, което после не може да излезе вън от себе си.
Това е заплитането, забъркването в съзнанието, което после не може да излезе вън от себе си.
Вчера аз обърнах вниманието на това, как от една страна можем да стигнем до ясни идеи, когато се пробуждаме при външното физическо-сетивно съществуване, как обаче, когато отново слизаме в нашето съзнание, стигаме до съноподобни идеи, които застават в света един вид инстинктивно, като не можем отново да излезем от тези идеи.
към текста >>
Вчера аз обърнах вниманието на това, как от една страна можем да стигнем до ясни идеи, когато се пробуждаме при външното физическо-сетивно съществуване, как обаче, когато отново слизаме в нашето
съзнание
, стигаме до съноподобни идеи, които застават в света един вид инстинктивно, като не можем отново да излезем от тези идеи.
Това е заплитането, забъркването в съзнанието, което после не може да излезе вън от себе си.
Вчера аз обърнах вниманието на това, как от една страна можем да стигнем до ясни идеи, когато се пробуждаме при външното физическо-сетивно съществуване, как обаче, когато отново слизаме в нашето съзнание, стигаме до съноподобни идеи, които застават в света един вид инстинктивно, като не можем отново да излезем от тези идеи.
към текста >>
И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото
съзнание
.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер. Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание.
И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>
Неговото
съзнание
се пробужда за ясни понятия, обаче това
съзнание
изгубва себе си, изгубва самото себе си така, че човек може да си образува само празни от съдържания понятия, каквото е понятието за материята, понятия пред които той стои тогава така, че те стават за него загадки.
Вчера ние стигнахме до там, да покажем, да насочим вниманието от една страна към това, което човекът върши, когато се поставя във взаимоотношение с природно-сетивния външен свят.
Неговото съзнание се пробужда за ясни понятия, обаче това съзнание изгубва себе си, изгубва самото себе си така, че човек може да си образува само празни от съдържания понятия, каквото е понятието за материята, понятия пред които той стои тогава така, че те стават за него загадки.
Обаче ние не стигаме до такива ясни понятия по друг начин, освен като изгубваме самите себе си. Ние се нуждаем от тези понятия за развитието на нашата пълна човечност. Ние трябва именно да изгубим себе си по онзи определен начин, трябва да минем първо през този процес, за да можем отново да се намерим чрез самите нас. Но днес е дошло времето, когато трябва да научим нещо от това явление. А какво можем да научим от това явление?
към текста >>
118.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено
съзнание
да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на
съзнание
то, той стига така да се каже до две пределни граница.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница.
Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането.
към текста >>
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно
съзнание
чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание.
Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа.
Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа. И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание. В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно
съзнание
.
Видяхме, че когато човек се опита да проникне от себе си по-дълбоко в явленията на природата, или когато се опита от гледището на своето обикновено съзнание да проникне по-дълбоко надолу в своето собствено същество, за да намери именно по този начин истинската същност на съзнанието, той стига така да се каже до две пределни граница. Още вчера обърнахме вниманието върху това, което става на едната граница на нашето познание. Видяхме, че човекът се пробужда до своето пълно съзнание чрез взаимоотношението си с външната физическо-сетивна природа. Човекът би бил едно повече или по-малко заспало същество, едно същество със сънлива душа, ако не би могъл да се пробуди при външната природа.
И всъщност в течение на развитието на човечеството не става нищо друго, освен това, че в добиването на знание върху външната природа става онова, което става всяка сутрин, когато от съня или от състоянието на сънуване се запалваме в контакт с външния свят за пълното, будно съзнание.
В този последния случай имаме работа така да се каже с един момент на събуждането. В течение на развитието на човечеството ние сме имали работа с едно постепенно събуждане, така да се каже с едно разтегляне на момента на събуждането.
към текста >>
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за
вътрешното
схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
Каква разлика има между събирането на едно знание на опита, например в смисъла на Бейкън, и между начина за вътрешното схващане на нещата, какъвто е случаят в математиката и в аналитичната механика?
За тази последната можем да теглим една рязка граница по отношение на това, което не схващаме по такъв вътрешен начин, когато си образуваме ясно понятието за паралелограма на движението и след това си образуваме ясно понятието за паралелограма на силите. Фактът, че от две отклоняващи се под определен ъгъл едно от друго движения се получава едно резултатно движение, това е една теорема на аналитичната механика. Фактът, че когато тук действува една сила от определен размер и тук действува една друга сила също от определен размер се получава една резултатно сила, която може да бъде определена също съобразно този паралелограм, това са две напълно различни едно от друго съдържания на представите. Паралелограмът на движението принадлежи в строгия смисъл към аналитичната механика, защото той може да бъде доказан вътрешно, както една теорема на математиката, както например Питагоровата теорема или някоя друга такава. Фактът, че съществува един паралелограм на силите, това може да бъде резултат само на опита, на експеримента.
към текста >>
Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото
съзнание
се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък.
Тук ние преминаваме от едно явление към друго и взема ме сериозно развитието. Така също трябва да постъпим, когато искаме да внесем едно понятие в Духовната наука. И така първо ние трябва да се запитаме: нима това, което е математизиране, съществува винаги в човека, е налице винаги в човека, доколкото той прекарва своя живот между раждането и смъртта? Не, то не е винаги налице. Математизирането първо се пробужда.
Оставяйки също все още вътре в емпиризма по отношение на външния свят – ние можем много точно да наблюдаваме, как от тъмната подоснова на човешкото съзнание се пробуждат постепенно онези психически способности, които се проявяват в математизирането, за които ще говорим по-нататък.
Този момент, когато можем да го обхванем само точно и правилно с поглед, когато го третираме само така, както например естествената наука третира точката на топене или точката на кипенето, този момент се намира приблизително в онзи период, в който детето сменя своите зъби, в който на мястото на млечните зъби то получава вторите зъби. Необходимо е само да обгърнем с поглед един такъв период на живота със същото разбиране, както на пример във физиката сме се научили да третираме точката на топене или точката на кипенето. Трябва да добием способността да внесем тази строго вътрешна дисциплина в сложността на човешкия живот, такава дисциплина, която можем да добием от простите физикални явления, като се отнасяме с нея в смисъла на новата наука. И когато направим това, тогава ние виждаме в човешкото развитие започвайки от раждане то, или по-добре казано зачатието, че в човешкото развитие от зачатието до този момент на смяната на зъбите постепенно се развиват от организацията душевните способности, които след това математизират, Об че които до тогава още не са налице. И както казваме, че топлината се намира в латентно състояние в едно тяло и се проявява в определено състояние, че по-рано тази топлина е работила в тялото, във вътрешната структура на тялото, така трябва да бъдем наясно и върху това, че онова, което се проявило като матеманизиране в момента, в периода на смяната на зъбите, проявява се особено силно, макар и постепенно, то е работило по-рано в организацията на човека.
към текста >>
Също и когато вървим, ние имаме
съзнание
за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Второто нещо, на което трябва да обърнем внимание, когато гледаме така във вътрешността на човека, е онова, което бих могъл да нарека сетиво на движението. Трябва да си съставим една ясна представа за това сетиво на движението. Когато движим нашите крайници, ние знаем за това не само чрез факта, че гледаме себе си външно, а имаме едно вътрешно възприятие за движението на крайниците.
Също и когато вървим, ние имаме съзнание за нашето ходене не само чрез това, че минаваме покрай предметите и за нас се изменя гледката на външния свят, а имаме едно вътрешно възприятие за нашето движение, за движението на нашите крайници, за измененията ставащи в нас, когато се движим.
Само че обикновено не обръщаме внимание на това, защото поради силните впечатления от външния свят не забелязваме онова, което става вътрешно като успоредно изживяване, като вътрешно възприятие, както една по-силна светли на прави да угасне за нас една по-слаба светлина /примерът със звездите денем – бележка преводача/.
към текста >>
Когато сме се запознали с това, как във
вътрешното
човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година. Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие.
Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
към текста >>
И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме
съзнание
то, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
Така Гьоте изисква с истински математически дух едно вътрешно пренасяне на математиката в явленията.
И той изразява това, като казва: ние търсим първичните явления, като имаме съзнанието, че трябва да ги търсим така, щото да можем да дадем за това сметка на математиката в най-строгия смисъл и според неговото разбиране.
Следователно това, което Гьоте търси, то е едно изменено, едно метаморфозирано математизиране, едно внасяне на математизирането в явленията. Това изисква той като една естественонаучна дейност.
към текста >>
Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на
съзнание
то.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята.
Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието.
Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние. След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото
съзнание
, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
С това Гьоте донесе известна светлина в единия полюс, който иначе изглежда така тъмен, когато постановяваме чистото понятие за материята. Ние ще видим, как Гьоте е дошъл до този единия полюс, как обаче ние модерните хора трябва да се стремим да стигнем до другия полюс, до полюса на съзнанието. Ние трябва сега също така да търсим на другата страна, как душевните способности се оказват дейни в човешкото същество, как те израстват от природата на човека и проявяват своята дейност. Това трябва да търсим ние.
След това ще видим, че на това, което е Гьотева феноменология като схващане на външния свят, трябва да срещупоставим едно също такова схващане на света на човешкото съзнание, едно схващане, което да може да даде в най-строгия смисъл сметка пред математиката, както Гьоте е разбирал това, едно схващане, много уважаеми присъствуващи, каквото се опитах скромно да проявя в моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на
съзнание
то резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”.
Така на полюса на материята стоят онези резултати, които произхождат от Гьотеанизма, а на полюса на съзнанието резултатите, които могат да бъдат намерени по методически път, по който аз скромно се опитах да изградя моята “Философия на свободата”.
към текста >>
119.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето
съзнание
при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н.
Нашите вчерашни съзерцания завършиха с това, че трябва да се получи определено разбиране към едната граница на природопознанието, а именно, че трябва да останем вътре в явленията и да проникнем, да четем един вид тези явления с онова, което се запалва в нашето съзнание при тези явления, да проникнем явленията с нашите понятия, с нашите идеи и т.н.
Като най-чиста, най-прозрачна в себе си област за нас се оказа математическата и тази на аналитичната механика и накрая трябваше да направим нашите съзерцания да завършат с това, как едно действително размисляне върху самите нас ни показва, че всичко онова, което се явява в нас като математическо съдържание, като съдържание на аналитичната механика, почива по същество върху инспирацията. И ние можахме след това да покажем, как разпространението на този импулс на инспирацията може да се забележи в древната философия Веданта, как от същия дух, от който при нас произхождат всъщност математиката и аналитичната механика, е бил добит толкова остроумният възглед философията Веданта. След това можахме да обърнем вниманието върху това, как при обосноваването на своя подход на феноменализма Гьоте се е стремил да намери сред явленията първичните явления и че неговият ход от сложните явления към първичните явления е психически същият ход, какъвто и този в математиката от сложните възгледи към аксиомите. Така щото Гьоте, който казваше за себе си, че не притежава външно едно математическо образование, една математическа култура, въпреки това е чувствувал така ясно същността на математиката, че е изисквал природоизследователят да се придържа към феноменологията, т.е. да постъпва по отношение установяването на първичните явления така, щото да може да даде сметка на най-строгия математик.
към текста >>
Както показах вече вчера, на другата страна стои проблемът на
съзнание
то.
Както показах вече вчера, на другата страна стои проблемът на съзнанието.
Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
към текста >>
Когато искаме да изследваме това
съзнание
в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това
съзнание
, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
Както показах вече вчера, на другата страна стои проблемът на съзнанието.
Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
към текста >>
И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото под
съзнание
живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях! Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц.
И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено
съзнание
, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи.
Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи.
И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание. Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото под
съзнание
.
Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна.
В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание.
Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото под
съзнание
.
И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път. Той вижда, как това, което беше отдавна забравил за своето обикновено съзнание, което той въобще никога не беше възприел така силно, че да може да бъде определящо за целия му живот, вижда как всичко това възниква като комплекс от представи. И в момента, когато гледаше една сериозна книга, той също не беше осъзнал, че съвсем надалече звучеше една латерна. В този момент самите звуци на латерната оставаха още в неговото подсъзнание.
Едва когато затваря очите си, те проникват в неговото подсъзнание.
към текста >>
По същия начин в нашето
съзнание
възникват някои неща, които съществуват само като възпоминания.
По същия начин в нашето съзнание възникват някои неща, които съществуват само като възпоминания.
И тогава идват понякога плуващите в мъглите мистици и ни разказват, как в своята вътрешност те познават една дълбока връзка с божествената Първопричина на нещата, как от тяхната вътрешност прозвучава нагоре едно по-висше изживяване, едно новораждане на човешката душа. И тогава се изтъкват мистични тъкани, а всичко това не е нищо друго, освен забравената мелодия на латерната. Можете да сложите голям процент от мистичната литература на тази сметка на забравената мелодия идваща от латерната.
към текста >>
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от под
съзнание
то, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание. Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>
Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на
съзнание
то, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това
съзнание
.
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота.
Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание.
Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>
Трябва вече да слезем в глъбините на това
съзнание
, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
Тук имаме именно това, от което се нуждаем в една действителна духовна наука, а това е да притежаваме достатъчно разсъдливост и прецизност, за да не разтръбяваме като мистика всичко възможно, което възниква като възпоменание от подсъзнанието, да не го разтръбяваме като нещо, което има някаква обективна стойност Именно последователят на Духовната наука, когато иска да стигне в това направление до действително плодотворни резултати, се нуждае до най-висока степен от вътрешна яснота. Той се нуждае от такава вътрешна яснота именно тогава, когато става въпрос да слезе в глъбините на съзнанието, за да извлече от там възгледи върху това, което е всъщност това съзнание.
Трябва вече да слезем в глъбините на това съзнание, като същевременно не сме никакви дилетанти в тази област, а имаме напълно обективно позна ние за всичко онова, което са произвели до днес психо-патологията, психологията и физиологията, за да можем да различаваме онова, което неоправдано претендира за духовно-научна констатация, от онова, което произтича от същата дисциплина, каквато е например математиката или аналитичната механика
към текста >>
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на
съзнание
то по отношение на полюса на материята.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята.
Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето.
към текста >>
Полюсът на
съзнание
то не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата.
Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго.
към текста >>
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на
съзнание
то, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
към текста >>
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред
съзнание
то, след като бе станало свободно от сетивност, както пред
съзнание
то стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
към текста >>
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във
вътрешното
изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично.
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие.
На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
към текста >>
Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето
съзнание
нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност.
И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство.
Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност.
Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене. Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене. Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота. Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее.
към текста >>
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-
вътрешното
същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно.
Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
към текста >>
Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е
вътрешното
възпитание, което получаваме чрез това.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно. Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано.
Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо. Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността.
към текста >>
Аз употребих с пълно
съзнание
този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин. Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/.
Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
От друга страна аз сторих това, за да обърна вниманието върху факта, че първо онова, което прави света за нас морално-религиозно пълноценен, а именно моралните заповеди, може да бъде доловено само в тази област, която се държи свободна от външните впечатления, която почива върху вътрешната работа на самия човек. Но същевременно аз посочих още в моята “Философия на свободата”, и посочих това ясно, че, когато оставаме вътре в човешката същност, на нас наистина ни се разкрива моралното съдържание като съдържание на моралната фантазия, но че тогава, когато се занимаем по-отблизо с това съдържание, което ни се разкрива като нещо, което пренасяме до нас от един духовен свят, ние се включваме, приспособяваме се към външния сетивен свят.
към текста >>
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на
съзнание
то, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато проучите действително философията, вие ще забележите точно вратата, през която тази философия предлага пътя в духовността. Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго.
Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности.
към текста >>
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на
съзнание
то.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене.
към текста >>
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на
съзнание
то.
Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на
съзнание
то, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да.
Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да.
. . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
Тогава не ще тъчем мисли в
съзнание
то, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато
съзнание
то.
И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят.
Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието.
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното
съзнание
на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации.
Но колкото и силна да бъде вярата в една такава теоретико-познавателна тъкан, колкото и логически правилна да е тя, действителността не ми се разкрива, действителността не живее в това, което ние изграждаме логически. Действителността живее именно в образи. И когато не се решаваме да уловим образи или имагинации, ние не улавяме именно действителността на човека. Съвсем не става дума за това, да кажем външно изхождайки от някакво предпочитание, как трябва да изглежда познанието, за да бъде то истинско, а се касае за това, да питаме действителността, чрез какво иска тя да ни се разкрие. Тук ние стигаме именно до имагинацията.
Тогава онова, което живее в моралната фантазия, се оказва като една проекция вътре в обикновеното съзнание на един по-висш духовен свят, който обаче ние можем да обхванем в имагинации.
към текста >>
След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от
съзнание
то.
И така, много уважаеми присъствуващи, аз Ви доведох или поне се опитах да Ви доведа до два полюса – този на инспирацията и този на имагинацията, с които през следващите дни искаме да се запознаем по-точно и по-отблизо също от гледна точка на Духовната наука. Аз трябваше така да се каже да Ви доведа първо до вратата, за да видите, че тази врата е добре основана в обикновения научен смисъл. Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел.
След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието.
И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално. Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това. Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви.
към текста >>
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване
съзнание
то само с понятието, но не може да стори това.
Защото едва когато имаме основанието на тази врата, ние можем да стигнем също и до основанието на сградата, в която влизаме през тази врата, сградата на Духовната наука. Няма съмнение, че когато изминем целия този път, който днес трябваше да Ви опиша като един – бих могъл да кажа – много труден теоретико-познавателен път, по отношение на който някой може да каже, че той е много трудно разбираем, когато изминем този път, ние трябва да имаме смелостта да можем да се занимаем – бих могъл да кажа с анти-Хегела, не само с Хегел. След като Хегелианизмът е описан така, както аз се опитах да го опиша в моята книга “Загадки на философията”, ние трябва да разбираме да се справим също и с Щирнер, да го опишем, както аз се опитах да го опиша, да го обрисувам в моите “Загадки на философията”, защото в лицето на Щирнер ние имаме онова, което се разкрива като Аз от съзнанието. И когато вземем този Щирнеров Аз, който изниква от инстинктивните изживявания, когато го вземе така просто както той е когато не го проникваме с това, което стига до моралната фантазия и до имагинацията, тогава той означава нещо антисоциално. Обаче това, което “Философията на свободата” поставя на мястото на Щирнерианизма, то означава, както видяхме, нещо социално.
Трябва да имаме също онази смелост, да минем през инстинктивния Аз в Щирнеровия смисъл, за да стигнем до Имагинацията, и трябва да имаме и другата смелост, да гледаме в лицето философията на асоциацията, която произхожда от Мил, от Спенсер и други подобни духове, която би искала да обхване съзнанието само с понятието, но не може да стори това.
Трябва да имаме смелостта да разберем, че днес трябва да се върви по противоположния път. Когато е внесъл математизирането във философията на Веданта древният източен философ е вървял по един път по който днес не може да се върви. Западният човек няма вече този път. Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало.
към текста >>
120.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на
съзнание
то.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието.
И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи.
към текста >>
От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем
съзнание
то, не трябва да искаме да проникнем в това
съзнание
с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията.
От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
Трябва да ни бъде ясно, че това
съзнание
е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в
съзнание
то.
Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин. Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката. Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията.
Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието.
Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието. Следователно, когато искаме да познаем самите себе си, ние трябва да изпълним понятията и идеите със съдържание, така че те да се превърнат в образи. И докато начинът, по който се разглежда човекът, обхващащ сега цялата цивилизация и произхождащ именно от западния свят, не премине в едно имагинативно познание, ние не ще можем да напреднем и да стигнем до обикновеното човешко познание.
към текста >>
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно
съзнание
онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново
съзнание
, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес.
Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
Тогава човек израства в едно
съзнание
, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка. Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това.
Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката.
Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло. Той започва да знае, че и иначе през време на съня се намира с това свое душевно-духовно естество вън от своето тяло. Обаче през изживяването на съня не трепти онова, което трепти при такова съзнателно излизане от тялото през собствената си самостоятелност. Той изживява първо нещо като едно вътрешно безпокойство, това вътрешно безпокойство, което носи на себе си един музикален характер, когато се потопява напълно в него, което, бих могъл да кажа, постепенно се прояснява, когато музикалността, която човек изживява, се превръща в един вид безсловесна изява на словото идващо от духовната вселена.
към текста >>
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой,
вътрешното
възпитание на Аза.
Важното е, при едно действително духовно изследване на тази област ние да внесем пълната способност да различаваме нещата, пълната разсъдливост и пълната сила, човешкия Аз. Тогава ние живеем вътре в нея не в един свръхскептицизъм, тогава ние живеем в нея също така разсъдливо, също така сигурно, както живеем сигурно във физически-сетивния свят. И всъщност всички онези упражнения, които са дадени от мене в книгата “Как се добиват познание за висшите светове”, имат до голяма степен за цел човек да може да навлезе в тази област по един пълносъзнателен начин, при пълното запазване на своя Аз в една строга дисциплина.
При упътванията за духовното изследване се касае в голяма част за това, духовният изследовател да не изгуби по този път вътрешния устой, вътрешното възпитание на Аза.
към текста >>
Нищо чудно, че това проникване в духовния свят, този стремеж да се стигне от музикалното до
вътрешното
слово, до вътрешната същност, завършвайки в немузикалното на възвръщането на същото, завършвайки в безсъдържателния, само лирично чувствувания свръхчовек, нищо чудно, казвам, че всичко това трябваше да завърши с изпадането на Ницше в онова състояние, което на пример лекуващият го лекар нарече веднъж “един типичен случай на парализа”.
Само вътрешната самородна природа на Ницше беше тази, която не го вкара в онова, което патологът нарича патологическо съмнение. Именно това, което беше в Ницше, едно голямо здраве развиващо се върху основата на неговата болест, то беше онова, което той долавяше, което се налагаше, което не го остави да изпадне в пълен скептицизъм, а го направи да измисли онова, което след това стана съдържание именно на неговите най-вдъхновени съчинения.
Нищо чудно, че това проникване в духовния свят, този стремеж да се стигне от музикалното до вътрешното слово, до вътрешната същност, завършвайки в немузикалното на възвръщането на същото, завършвайки в безсъдържателния, само лирично чувствувания свръхчовек, нищо чудно, казвам, че всичко това трябваше да завърши с изпадането на Ницше в онова състояние, което на пример лекуващият го лекар нарече веднъж “един типичен случай на парализа”.
към текста >>
Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на
съзнание
то.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене.
Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието.
Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
Също и към тази страна на
съзнание
то ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене. Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието.
Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н.
насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
И тук към другата страна, към границата на
съзнание
то ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене. Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието. Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия.
И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение.
И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
121.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава
съзнание
, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията.
Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло.
И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател. Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията. Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса.
към текста >>
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно
съзнание
, своето азово
съзнание
в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Вчера ние завършихме с това, като изтъкнахме, какво се получава на едната граница на човешкото природопознание за едно действително, истинско познание: охарактеризирахме инспирацията. Аз обърнах Вашето внимание на това, как чрез Инспирацията човек се враства в един духовен свят, в който той има тогава съзнание, че се намира, в който същевременно знае, че се намира вън от своето тяло. И аз Ви показах, как това врастване от един така да се каже беззвучен музикален елемент нагоре до едно врастване в един индивидуализиран жив елемент се извършва за духовния изследовател.
Също така от направените вчера за бележки върху хиперкритицизма и хиперскептицизма на Вас ще Ви е станало ясно, че у човека могат да се родят патологични състояния, когато това излъчване на човека от неговото тяло става така да се каже без той да взема със себе си своя Аз, кога то човек не втъкава своето пълно съзнание, своето азово съзнание в онова състояние, което той изпитва през време на Инспирацията.
Когато човек внася този свой Аз в Инспирацията, тогава това е един здрав, един необходим напредък в човешкото познание. Когато обаче в една културна епоха като нашата, в която човешкото същество просто се стреми към това освобождаване от организма, когато в една такава епоха човек остава нещата да дойдат върху него инстинктивно, несъзнателно, болестно, тогава се получават именно онези болестни състояния, за които говорихме вчера. Ние имаме така да се каже в нашата човешка природа двата полюса. Ние можем или да гледаме от едната страна към онова, което ни предлага един свободен духовен поглед в най-висшата действителност, или пък, когато пренебрегваме това, когато не проявяваме при това смелостта да проникнем напълно съзнателно в тази област, а се оставяме тласкани от несъзнателни сили на човешката природа, можем да изпаднем в едно заболяване на човешкия организъм. И би било лошо, ако вярваме, че можем да бъдем предпазени от това заболяване, когато пренебрегваме стремежа за проникване в действителния духовен свят.
към текста >>
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно
съзнание
?
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание?
Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта. И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера.
към текста >>
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово
съзнание
ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Обаче, така както в природата всичко се променя, както растението развивайки се превръща зелените листа в червените листа на цвета, както всичко в природата почива на метаморфозата, така е и в това, което човешкият живот преминава; когато под влиянието на пълното азово съзнание ние действително внасяме силата на паметта в света на инспирацията, тази памет се променя, метаморфозира се!
Ето защо от една страна ние имаме опитността, че в онзи момент на нашия живот, когато като духовен изследовател се намираме в състояние на Инспирация, в този момент на нашия живот ние не разполагаме с нашата обикновена памет. Ние имаме на разположение тази обикновена памет само при здравия живот в тялото; в живота вън от тялото нямаме на разположение тази памет.
към текста >>
Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето
съзнание
.
От това следва един особен факт, който може би ще Ви изглежда парадоксално, когато Ви го опиша за първи път, който обаче почива абсолютно върху една действителност.
Онзи, който действително е станал духовен изследовател, който вследствие на това прониква конкретно чрез Инспирацията в истинския духовен свят, в истинската духовна действителност, той трябва всеки път наново да изживява тази действителност, когато иска да я има в своето съзнание.
Ето защо, когато някой говори от своята Инспирация върху духовния свят, когато говори не от бележки или от проста памет, а когато изказва непосредствено онова, което му се разкрива в духовния свят, тогава той всеки път трябва отново да извършва работата на духовното възприятие. Тук силата на паметта се е преобразила. Човек е запазил само силата, постоянно да произвежда отново същото. Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията.
към текста >>
Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на
съзнание
то.
Ето защо за духовния изследовател не е така лесно, както за човека надарен с обикновената памет. Той не може просто да съобщи отново някакво духовно наблюдение от паметта си, а трябва всеки път да произвежда отново това, което му се предлага в Инспирацията. Всъщност тук нещата не се различават от тези, които стават при обикно-веното физическо-сетивно възприятие. Когато искате действително да възприемате във физическия-сетивен свят, Вие не можете да се отстраните от възприеманите неща и да имате на някое друго място същото възприятие. Трябва отново да се връщате към нещата.
Така и духовният изследовател трябва отново да се връща в духовното към същото духовно съдържание на съзнанието.
И както при физическото възприятие трябва да се научим да се движим в пространството, за да можем на смени да възприемаме едното или другото, така и духовният изследовател, който стига до Инспирацията, трябва да стигне до там, да се движи свободно в елемента на времето. Той трябва да може така да се каже да плува в елемента на времето, ако ми е позволено да си послужа с този парадоксален израз. Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие.
към текста >>
А към другата страна, към страната на
съзнание
то се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта.
Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания.
към текста >>
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното
съзнание
може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост.
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване.
към текста >>
Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното
съзнание
, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа.
Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата.
То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране. Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа.
към текста >>
Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно
съзнание
, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа.
Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране.
Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа.
По-точно върху този въпрос ще потърся да говоря пред Вас някой друг случай, но Вие вече знаете нещо върху него от моята книга “Как се до биват познания за висшите светове”.
към текста >>
Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на
съзнание
то.
Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието.
Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене. И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене. Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това.
към текста >>
Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в
съзнание
то, имагинативното мислене, животът на имагинациите.
Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот.
Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите.
И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък. Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>
Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат
съзнание
то, че са свободни да излязат през всяко време на простор.
Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления? От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик, събуждат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено.
Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор.
Тази клаустрофобия е нещо, което виждаме да обзема хората, макар и често да се явява в такава радикална форма; тя е нещо, което виждаме да се явява, когато можем да наблюдаваме по-точно душевните състояния на хората.
към текста >>
Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със
съзнание
във физическия организъм.
И така, от къде идват подобни състояния?
Те идват от там, че ние не само трябва да се научим да чувствуваме нашия душевен живот свободен от тялото, а трябва отново да пренесем този чувствуван свободен от тялото душевен живот във физическия организъм, трябва да направим той да се потопи със съзнание във физическия организъм.
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване.
към текста >>
Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на
съзнание
то, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е.
Също както между раждането и смяната на зъбите от тялото се отделя онова, което аз вече Ви охарактеризирах в течение на тези сказки, така и онова, което изживяваме външно, което можем да наречем астрално изживяване, се потопява отново в човешкия физически организъм между смяната на зъбите и половата зрялост. И онова, което става в половото узряване, не е нищо друго освен това потопява не между 7-та и 14-та година приблизително. Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване.
Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е.
трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай. Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на
вътрешното
естество.
Онова, което човекът притежава независимо като душевно-духовно естество, трябва отново да се потопи в организма. И това, което се явява тогава като физическа любов, като полов инстинкт, то не е нищо друго освен резултат на това потопяване, което Ви описах. Ние трябва да се научим да познаваме точно това потопяване. Онзи, който иска да постигне едно истинско познание към страната на съзнанието, трябва да може да произвежда това пълносъзнателно здраво състояние, т.е. трябва да се научи да се потопява в тялото, следвайки упътванията, за които ще Ви говоря по друг случай.
Тогава той ще изживее онова, което му се предлага там като имагинативна представа на вътрешното естество.
към текста >>
Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до
съзнание
то, изживява го в имагинации, в образи.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си. Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем.
Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи.
Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние. Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си.
към текста >>
Но това трябва да стане при пълно
съзнание
и в едно обхваща не в любов на Космоса.
Обаче тези две сили, тези две способности, тази на Инспирацията и тази на Имагинацията, могат да се съединят. Едната може да се вживее в другата.
Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса.
Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология. А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното. Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология.
към текста >>
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху
вътрешното
.
Едната може да се вживее в другата. Но това трябва да стане при пълно съзнание и в едно обхваща не в любов на Космоса. Тогава се ражда нещо трето, едно сливане на Имагинацията и на Инспирацията в истинската, в духовната Интуиция. Тогава ние можем да се издигнем до онова, което всъщност ни позволява да познаем външния материален свят като нещо духовно, като един духовен свят, вътрешния духовно-душевен свят с неговите материални основи, което ни позволява да познаем разширението на човешкия живот над и извън земния живот, както това Ви беше изложено също и тук в други сказки. По този начин ние се научаваме да познаваме от една страна растителното царство, животинското царство, минералното царство според техните вътрешни същности, според техните духовни съдържания чрез Инспирацията и благодарение на това, че чрез Имагинацията се научаваме да познаваме човешките органи, ще основем една действителна органология.
А когато после в интуицията свързваме онова, което сме познали върху растението, животното и минерала, с онова, което се получава чрез Имагинацията върху човешките органи, едва чрез това ние получаваме една истинска терапия, едно учение за лечебните средства, което може да приложи в действителния смисъл външното върху вътрешното.
Действителният лекар трябва да познава космологически лечебните средства, трябва да познава антропологически или всъщност антропософски вътрешната човешка органология. Той трябва да се извлече до познание за външния свят чрез инспирацията, да разбере вътрешния свят чрез имагинация и трябва да се издигне до терапията чрез една действителна Интуиция.
към текста >>
122.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното
съзнание
във всекидневния живот или в обикновената наука.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука.
Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие.
към текста >>
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно
съзнание
за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното
съзнание
, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше
съзнание
.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества.
Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание. За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията.
към текста >>
И на това по-висше
съзнание
се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на
съзнание
то, при което тук под
съзнание
разбираме обикновеното
съзнание
.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание.
И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание.
За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците. Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията.
към текста >>
За такова едно повишено
съзнание
, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една
съзнание
, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците.
От моите изложения върху Границите на природопознанието би трябвало да се разбере поне като намек, каква разлика съществува между това, което в Духовната наука се нарича познание на висшите светове и онова познание, за което говорим от обикновеното съзнание във всекидневния живот или в обикновената наука. Във всекидневния живот и в обикновената наука ние спираме по отношение на нашите познавателни сили при онова, което сме постигнали чрез възпитанието, чрез обикновеното възпитание, което ни е довело до определена точка на живота и при това, което можем да направим чрез това възпитание от наследените качества, от общите човешки качества. Онова, което в антропософски ориентираната Духовна наука се нарича познание на висшите светове, почива на факта, че поемаме в ръцете си така да се каже по-нататъшното възпитание, едно по-нататъшно развитие, че добиваме едно съзнание за това, че също както като дете можем да напреднем до добиването на обикновеното съзнание, така и по-нататък в течение на живота можем да се издигнем чрез себевъзпитание до едно по-висше съзнание. И на това по-висше съзнание се разкриват тогава първо онези неща, които иначе напразно търсим на двете граници на природопознанието, на материалната граница и на границата на съзнанието, при което тук под съзнание разбираме обикновеното съзнание.
За такова едно повишено съзнание, чрез което за човека става достъпна една по-висока степен на действителността в сравнение с обикновената всекидневна действителност, за такова една съзнание, за което ние говорихме, са говорили в древни време на мъдреците.
Те са се стремили към едно такова по-висше развитие чрез онези средства за вътрешно себевъзпитание, които са отговаряли на техните расови особености, на тяхната степен на развитие. Едва когато познаем, какво се разкрива на човека чрез едно такова по-висше развитие, ние забелязваме, съзираме напълно смисъла на онова, което лъчезари към нас от древните източни документи на мъдростта. Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци.
към текста >>
С обикновеното
съзнание
ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в душата като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме.
Когато после трябва да охарактеризираме онова, което показва, какъв път на развитие са поели тези мъдреци, ние трябва да кажем: това беше един път на инспирацията. Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци. Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие. И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството.
С обикновеното съзнание ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в душата като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме.
Също и външните възприятия, възприятията на физическия сетивен свят са тези, при които всъщност нашето съзнание се пробужда.
към текста >>
Също и външните възприятия, възприятията на физическия сетивен свят са тези, при които всъщност нашето
съзнание
се пробужда.
Тогавашното човечество е имало така да се каже именно заложби за Инспирацията. И ще бъде добре, за да разберем тези пътища на развитието във висшите области на познанието, ако първо си изясним като подготовка, какъв е бил всъщност пътят на развитие на тези древни източни мъдреци. Само че предварително трябва да забележа, че този път съвсем не може вече да бъде път на нашата западна цивилизация, защото човечеството се намира в процес на развитие, то напредва в своето развитие. И както мнозина са направили това – онзи, който иска отново да се върне към древните указания на източната мъдрост, за да тръгне в пътя на висшето развитие, той иска всъщност да завинти обратно развитието на човечеството или също показва, че няма никакво разбиране за напредъка на човечеството. С обикновеното съзнание ние живеем в нашия мисловен свят, в света на нашите чувства, на нашата воля и основаваме онова, което се вълнува нагоре и надолу в душата като мисъл, като чувство и като воля, като познаваме.
Също и външните възприятия, възприятията на физическия сетивен свят са тези, при които всъщност нашето съзнание се пробужда.
към текста >>
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното
съзнание
не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно.
Ние можем да стигнем до едно разбиране на онова, което е съществувало тогава като път на развитието във висшите светове, само тогава, когато обърнем внимание на следното: в определена възраст на живота ние развиваме до една по-висока свобода, до една по-висока независимост онова, което наричаме духовно-душевно естество. Ние можахме да обясним, как със смяната на зъбите онова духовно-душевно естество, което през първите детски години действува организиращо в тялото, се освобождава така да се каже, как след това човекът живее със своя Аз свободно в това духовно-душевно естество, как това духовно-душевно естество му се подчинява, докато по-рано – ако мога да се изразя така – то беше заето с това, да организира тялото.
Но когато се врастваме все повече и повече в живота, се явява онова, което за обикновеното съзнание не позволява отначало развитието в духовния свят на това духовно-душевно естество, което е станало свободно.
В нашия живот между раждането и смъртта като хора ние трябва да изминем пътя, който ни поставя като годни същества във външния земен свят. Трябва да развием онези способности, които ни позволяват да се ориентираме във външния физически-сетивен свят. Трябва да усвоим също и онези способности, които правят от нас един полезен, годен член в съвместния социален живот с други хора.
към текста >>
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в без
съзнание
, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето
съзнание
и на нашата душа.
Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи. Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа.
Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
123.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото
съзнание
беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза. И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото. Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация.
Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин.
И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме. После в по-късни времена така наречените мистерии вземаха мерки против настъпването на такива увреждания, както аз се опитах да Ви ги охарактеризирам. Казах, че онези, които сред западната цивилизация искат да се издигнат до духовния свят, трябва да сторят това по друг начин. Междувременно човечеството е напреднало в своето развитие. В душата са се развили други сили и ние не можем просто да възобновим отново стария източен духовен път.
към текста >>
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното
съзнание
до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах.
Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски. Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество. Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане.
към текста >>
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното
съзнание
“Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих.
Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
към текста >>
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме
съзнание
то си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до
съзнание
то това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
Когато имаме сетивни впечатления, съзнателно е наистина само онова, което първо – бих могъл да кажа – е външният звук, външният цвят. Обаче чрез това отдаване /на външния свят/ действува не онова, за което модерната физика или физиология сънува, движение на етера, движение на атомите и тем подобни, а действува Дух, действуват сили, които едва тук във физическия живота между раждането и смъртта правят от нас това, което ние сме като хора. И когато вървим по такива пътища на познанието, каквито аз охарактеризирах, ние съзираме, как сме организирани от външния свят. Ние проследяваме съзнателно това, което живее в нас, като преди всичко получаваме едно чувство за това, че във външния свят съществува дух. Именно чрез феноменологията ние стигаме до там да видим, как във външния свят има дух.
Не когато се занимаваме с една абстрактна метафизика, а именно чрез феноменологията ние стигаме до познанието на духа, когато възприемаме външния свят, когато повдигаме до съзнанието това, което иначе правим несъзнателно; ние възприемаме, как чрез света на сетивата в нас прониква духът и ни организира.
към текста >>
Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез
вътрешното
чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме.
Нека сега си припомним, че човекът носи вътре в себе си определен вид организация на сетивата. Аз обясних, че човекът има вътре в себе си три сетива, чрез които възприема своята вътрешност точно така, както иначе възприемаме външния свят. Ние имаме едно сетиво на равновесието, чрез което се чувствуваме по един подходящ за нас като хора начин в пространството, в пространственото положение и чрез това може да работим в нашата воля в това пространство.
Ние имаме едно сетиво на движението, чрез което знаем, също когато се движим на тъмно, чрез вътрешното чувство, че се движим, не така, че да възприемаме нашите собствени движения сравнявайки нашето положение с това на другите предмети, покрай които минаваме.
Ние имаме именно едно сетиво на движението. И ние имаме едно сетиво на живота, чрез което възприемаме нашето общо състояние, възприемаме така да се каже нашето вътрешно жизнено положение постоянно в променящо се състояние. Тези три вътрешни сетива работят заедно с волята именно в първите 7 години от живота на човека. Той се изправя според сетивото на равновесието, от едно същество, което не може да ходи, което по-късно може само да пълзи, става едно същество, което може да стои изправено и да върви. Това е едно изправено ходене произведено чрез сетивото на равновесието, едно поставяне в света чрез сетивото на равновесието.
към текста >>
Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себе
съзнание
в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе.
Обаче едновременно с еманципирането от равновесието, движението, живота се развива още нещо друго. Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата.
Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе.
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас. Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното
съзнание
онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание.
И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация. И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот. И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното.
към текста >>
От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето
съзнание
, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация.
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация.
Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация. И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот. И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията.
към текста >>
Можем да свържем външното с
вътрешното
.
И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация. И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот. И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания.
Можем да свържем външното с вътрешното.
Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна. Първо обаче трябва да обърна вниманието Ви върху това, как из точният човек се е издигал по-нататък, след като се е развил мантрически, след като е живял в говора, в словото и после преминавал в това, да изживява не само в ритъма на говора, преминавал да изживява по опре делен начин съзнателно процеса на дишането, да изживява по определен начин изкуствено процеса на дишането, като го разнообразявал по най-различен начин. Това е за него една следваща по-висша степен – която отново не е приложима непосредствено на запад.
към текста >>
124.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа само
съзнание
то.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите. Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период.
Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието.
Самосъзнанието избухва при събуждането. Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период. Необходимост от неевклидовото пространство.
към текста >>
Само
съзнание
то избухва при събуждането.
Образуване на понятия, които съответстват и не съответстват на действителността. Идеята за свръхзвуковата скорост. Разликата между живота на сетивата и представите. Нарастване на живота на сетивата от времето на ледниковия период. Животът на представите качествено е подобен на съня; животът на сетивата от външния свят, съдържа самосъзнанието.
Самосъзнанието избухва при събуждането.
Сравнение на зрителния процес с процеса на оплождане. За разбиране на действителността са нужни и други представи, освен математическите и форономическите. (Форономия – учение за движението, част от механиката, наука за движението на твърдите и течни тела и взаимното им преместване –бел.на прев.) Анализ на човешката организация от времето на последния ледников период. Необходимост от неевклидовото пространство. Тенденциите за формиране при животното и човека във връзка със Слънцето.
към текста >>
В душевния живот той се проявява като противоположност между
вътрешното
чувство и разширението на
съзнание
то при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Примерът с магнитната стрелка и приложението му към човешката организация. Гьоте, Окен, Гегенбар и опитът за метаморфоза на прешлените в черепни кости. Преобразуването на тръбната кост в черепната кост като истински принцип на метаморфоза. Важен контраст между радиус и сфера.
В душевния живот той се проявява като противоположност между вътрешното чувство и разширението на съзнанието при възприемането на външния свят, на еднообразния свят на волята и обширния свят на представите; в организма – като противоположност на системата на обмяна на веществата и главовата система, която в ритмичната система е обединена в една резултираща.
Същата противоположност в ембрионалния живот. Човешката познавателна възможност днес е приспособена само към минералния свят. Въздействието на тази познавателна способност днес – това е първоначалната организация на самата Земя от космическото. Привидната ненадеждност на духовнонаучния метод. Изменчивост от първи и втори порядък, например, при кривата на Касини.
към текста >>
125.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в
съзнание
то си различни вътрешни сили.
Ние не можем да дадем такъв отговор, но трябва да застанем на гледната точка от развитието на човечеството, което в хода на битието си е внесло в съзнанието си различни вътрешни сили.
Трябва да си кажем: за начина на разглеждане на небесните явления, който са ползвали древните вавилонци, египтяни и може би даже индийци, определящо е било специфичното развитие на човешките душевни сили – тези душевни сили на човечеството е трябвало да се развият по това време със същата вътрешна необходимост, с която детето на възраст между десет и петнадесет години трябва да развие определени душевни сили, докато в друго време то развива други душевни сили. Съответно, човечество в други времена стига до други изследвания[4]. Тогава се появила мировата система на Птолемей. Тя на свой ред е изхождала от други душевни сили. След това е нашата мирова система на Коперник.
към текста >>
Това дотолкова се е внедрило в
съзнание
то на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин.
Това дотолкова се е внедрило в съзнанието на човечеството, че то е стигнало дотам, да разглежда като ненаучно всичко повече или по-малко различно, което не се излага по този начин.
Оттук произлиза и нещо такова, като изречението на Кант[5], който е казал: „Във всички отделни научни области се съдържа точно толкова истинска наука, колкото математика се съдържа в тях“. – И така, нужно е, собствено, във всички науки да се вкара изчисление или геометрия. Но това търпи критика, защото, от друга страна, например хората, които изучават медицина, не са запознати и с най-елементарните математически идеи. Изхождайки от нашето научно разделяне, с тях вече въобще не може да се говори за елементарните математически идеи. Стана така, че, от една страна, като идеал е установено това, което се нарича астрономическо познание.
към текста >>
Нека тук
вътрешното
, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4).
Напълно естествено е да си представим, че такова нещо може да бъде подложено на математическа обработка. Обаче днес хората съвсем не са склонни да прилагат към действителността това, което може да се получи по такъв начин. Защото в момента, когато се учим да отнасяме това към действителността, стигаме дотам, че в тръбните кости, тоест в костите на рамото, в костите на бедрото и пищяла да се вижда образувание, което при обръщане наопаки става черепна кост!
Нека тук вътрешното, чак до костния мозък, да го характеризираме като червено, а това, което е обърнато навън, да го характеризираме като бяло (рис. 4).
Навътре са обърнати структурата и силовите отношения, които можем да изследваме; навън е обърнато това, което виждаме, когато свалим мускула от тръбната кост. Представете си тази тръбна кост, обърната наопаки на същия принцип, който ви представих, и встъпващ в други отношения на напрегнатост, и тогава ще получите това (рис. 5). Сега бялото ще бъде вътре, а
към текста >>
126.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Математиката е нещо, което се издига в нас от
вътрешното
ни същество[8].
От този исторически факт можете да видите, че днес в науката, изглеждаща най-надеждна, доколкото самата тя е математизирана, в астрономията, съществуват парещи въпроси, просто следващи от историята парещи въпроси. И тогава оттук възниква въпросът: защо живеем в такава неопределеност по отношение на това, което, собствено, е астрономическата наука? И ако питаме по-нататък, въпросите трябва да ги ориентираме в малко по-друга насока: може ли изобщо чисто математическото разглеждане да доведе до някаква реална гаранция? Помислете само за това, че математическото разглеждане ни изкарва от всякаква външна реалност.
Математиката е нещо, което се издига в нас от вътрешното ни същество[8].
Тя се отличава от всяка външна реалност. Затова веднага може да се разбере, че пристъпвайки към външната реалност със способ на разглеждане, който се отличава от всяка реалност, при определени обстоятелства действително може да се стигне само до нещо относително.
към текста >>
И така, в полярните области слънчевата светлина потиска
вътрешното
му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята.
Какъв живот преобладава в тропическата зона? Там преобладава земният живот. Той се устремява във вегетацията. Той прави вегетацията обилна и богата. Това също лишава човека от съразмерност на способностите му, но на север това идва от по-различна страна, отколкото на юг.
И така, в полярните области слънчевата светлина потиска вътрешното му развитие; в тропическите области вътрешните му способности биват потиснати от това, което излиза от Земята.
Виждаме определена противоположност, която в района на полюсите се проявява в преобладаването на слънчевия живот, а в тропическите области, близо до екватора – в преобладаването на земния живот.
към текста >>
Така че можем да кажем:
вътрешното
в човека, също и във физическо-анатомичен аспект, може да се обясни като взаимодействие на преки извънземни влияния с такива извънземни влияния, които са преминали през земните влияния и отново са се слели в човека (рис. 4).
Сега имаме връзка между астрономията и веществата на Земята, връзка между Земята и това, което е човешката обмяна на веществата, и отново прякото влияние на слънчевите, на небесните процеси върху самия човек. И така, в човека сякаш се срещат това, което идва от небето, както пряко, така и по околен път чрез веществата на Земята. Веществата на Земята въздействат върху човешката обмяна на веществата. Небесните влияния от друга страна пряко въздействат върху човека като такъв. И така, в човека се срещат преките влияния, за които сме задължени на слънчевия живот, с влиянията, които косвено преминават през Земята, тоест се видоизменят посредством Земята.
Така че можем да кажем: вътрешното в човека, също и във физическо-анатомичен аспект, може да се обясни като взаимодействие на преки извънземни влияния с такива извънземни влияния, които са преминали през земните влияния и отново са се слели в човека (рис. 4).
към текста >>
127.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето
съзнание
, си представя в качеството на свой образ света.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления.
Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света.
Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива. И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в
съзнание
то.
Естествено, на този път може да се стъпи само ако се намираме на позициите на духовнонаучното разглеждане. И ще видите, че ако искаме някак да свържем астрономията с различните области на живота, ще открием, как чрез самата астрономия все повече и повече ще се въвличаме в духовнонаучното разглеждане. Помислете, че преди всичко това от небесните явления, което е видимо и се възприема от нашите сетива, а също от сетивата ни, въоръжени с инструменти, ни се представя като нещо, проявяващо се извън човека като откровение на тези небесни явления. Човек по определен начин задържа със своите сетива това, което идва към него, и посредством своето съзнание, си представя в качеството на свой образ света. Но импулсите, които се стичат към нас от всички страни, разбира се, не се спират пред нашите сетива.
И макар човек и да не задържа със сетивата си това, което става, макар и да не осъзнава, какво живее в стичащото се към нас по определен начин от всички страни от небесните влияния, то, въпреки това, трябва да бъде намерено в нашия организъм, който, разбира се, трябва да предава всичко това по известен начин в несъзнателните и подсъзнателните процеси, които вече по по-сложен начин се издигат в съзнанието.
към текста >>
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в
съзнание
то, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
Ние запазваме спомена за това преживяване. Този спомен и запазването му водят до това, че по-късно отново може да изплува образ на преживяното. И този, който гледа на нещата, изхождайки не от фантастични теории, а от здравото, разбира се имащо необходимата интензивност наблюдение, трябва да си каже, че във всичко, което изплува в нас като спомен, участва нашата телесно-физическа организация. Разбира се, самият процес на спомняне е душевен, но, за да се осъществява, ние използваме вътрешната противоположност на телесно-физическото. При това, което се разиграва в спомените, непременно става взаимодействие с телесните процеси, които, обаче, днес още недостатъчно са изследвани от външната наука.
Ако сега сравним това, което става в женския организъм, – разбира се и в мъжкия организъм, макар и да е по-малко видно и по-скоро да може да се наблюдава в етерния организъм, което обаче не се прави, – ако сравним ставащото заедно с месечните цикли в женския организъм, с това, което става в обикновения живот при кой да е спомен, то макар и да открием известна разлика, но възпроизвеждайки със здрав душевен поглед процеса в съзнанието, няма да можем да кажем нищо друго, освен това, че разиграващото се в спомена събитие, проявяващо се по душевен начин във физическия организъм, е подобно на ставащото с месечните функции на женския организъм, но само по-миниатюрно и повече въвлечено в душевното, а по-малко закрепено в тялото.
И, изхождайки от това, ще намерите възможност да си кажете: човек, когато се индивидуализира, развива изхождайки от космоса, способност да си спомня себе си. Докато човек се намира все още вътре в космоса и развива своите подсъзнателни функции, се образува нещо подобно на преживяване заедно с космоса, тоест с нещо, което е свързано с лунните процеси, което остава примерно като преживяване, което получаваме и което по-късно се проявява във вътрешните формиращи процеси като някакъв повече отпечатан в тялото, станал органичен спомен.
към текста >>
Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във
вътрешното
духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни организира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се организира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното.
Нужно е само да си спомните, че 28 години е времето на нашето пълно вътрешно израстване. След това ние, собствено, спираме да растем.
Както Слънцето в годишното си въздействие отвън действа върху нас в продължение на годината, за да осъществи един външен процес, съответстващо на денонощното въздействие във вътрешното духовно-душевно същество, така и в космоса нещо работи в течение на един 28-годишен период, за да ни организира напълно отвън, подобно на това, както женската природа на човека вътрешно се организира духовно-душевно в течение на 28 денонощия – при жените това е повече забележимо, отколкото при мъжете, при които съответният ежедневен ритъм е отклонен повече в етерното.
Така че можете да кажете: както по отношение на човека ежедневният слънчев живот се отнася към годишния слънчев живот, така 28-дневният лунен живот по отношение на целия човек се отнася към 28-годишния лунен живот – изобщо това по-скоро има отношение към човешката глава.
към текста >>
Но преди Кеплер още се е намирало нещо от
съзнание
то за универсалния живот.
Искаме да работим изобщо изхождайки само от новите представи. Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент.
Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот.
В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
към текста >>
В него още е живеело
съзнание
то, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
Но тази личност е получила много още от древните представи, съхранили в себе си качественото. Имам предвид Кеплер. Астрономията в ново време става все по-количествена и бихме изпаднали в заблуда, ако появата на астрофизиката започнем да я разглеждаме примерно като навлизане в астрономията на качественото. Този възглед също разглежда количествения елемент. Но преди Кеплер още се е намирало нещо от съзнанието за универсалния живот.
В него още е живеело съзнанието, че в това, което се проявява в обикновеното астрономическо наблюдение, стои нещо подобно на жест на някакъв изразяващ себе си живот.
към текста >>
Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало
съзнание
за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове.
Когато пред нас се намира човек и виждаме движението на ръката му, движението на китката, ние не отчитаме просто неговия механизъм, а ще възприемем движението като външно откровение на вътрешен духовно-душевен процес, нали така? Това, което иначе можем да разглеждаме само пространствено-математически, ще го възприемем като проява на мимика или жест.
Ретроспективно колкото по-назад се запознаваме с астрономическите възгледи на хората, толкова повече намираме, че е съществувало съзнание за това, че в образите, които са показвали движението на Слънцето или движението на звездите, се е проявявала не просто пасивна образност, а че това са били жестове.
Например, в древните епохи е напълно възможно да се проследи усещането, че движенията на мировите тела представляват жестове. Вижте, прекарвайки във въздуха ръката си, не просто ще пресметна нейната траектория, но в тази траектория ще видя душевен израз. Така и древният наблюдател е виждал в траекторията на движение на Луната душевен израз на нещо. Във всички движения на небесните тела той е виждал израз на нещо. Той си е представял това примерно така: ако имах тук параван, така че да се вижда само ръката ми, тя би правила необяснимо движение, защото аз съм зад паравана и не се виждам, а се вижда само ръката ми, нали така?
към текста >>
Кеплер още е имал в своето
съзнание
нещо от тази универсален живот в пространството и вероятно само това го е направило способен, да установи своите три знаменити закона.
Кеплер още е имал в своето съзнание нещо от тази универсален живот в пространството и вероятно само това го е направило способен, да установи своите три знаменити закона.
Тези три знаменити закона на Кеплер представляват за днешната астрономия нещо чисто количествено, нещо, което се разглежда по образеца на чисто пространствено-времевия възглед. Но за човек, който като Кеплер е работил все още изхождайки от живота на такива представи, това не е било така. Да си припомним тези три закона на Кеплер. Те звучат така:
към текста >>
Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява
вътрешното
течение на душата.
Защото това, което има работа с времето, е вътрешно живо. И времето вече не ви се представя в простото течение. Вие имате времето на квадрат! Пак ще се върнем към това[6], какъв смисъл има да се каже – времето на квадрат. Но сега можете да си представите: щом говорите за времето на квадрат, значи говорите за нещо вътрешно.
Защото и в човека времето е това, което, по същество, представлява вътрешното течение на душата.
Тук цялата работа е, да се види през мъртвото понятие на нютоновата сила на притегляне това, което внезапно се устремява към центъра и внася времето, а с него и вътрешния живот.
към текста >>
128.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на
вътрешното
навън.
Тези неща изискват днес да проведем до известна степен общо разглеждане. Вече обърнах внимание, че естественонаучното разглеждане днес, по същество, се стреми към такъв идеал: разглеждане на външната природа, по възможност, независимо от човека; по някакъв начин да се фиксират в обективността отделните явления, изключвайки при това човека. Ще видим, че такъв начин на разглеждане, изключващ човека, прави невъзможно, както можахме да забележим, да се прекрачи през съществуващите от двете страни бариери. Това е свързано с факта, че принципът на метаморфозата, който широко, но отначало елементарно, е представил Гьоте, всъщност все още доста малко е проучен. Разбира се, до определена степен той може да бъде проследен по отношение на морфологията, обаче и тук вече стана ясно, че съвременната морфология не може да постигне никаква цел по причината, че, например, строежът на формата на тръбната кост не може да се разгледа по правилен начин в сравнение с черепната кост.
За това, обаче, е необходимо да се придвижим до разглеждане, което ни води до там, първо да разглеждаме вътре, например вътрешната повърхност на тръбната кост, а след това тази вътрешна повърхност да се съпостави именно с външната повърхност на черепната кост: така че тук имаме работа с преобръщане, подобно на обръщането наопаки на ръкавицата, и в същото време с изменение на формата, тоест с изменение на повърхностното напрежение при преобръщането, при обръщането на вътрешното навън.
Само ако се проследи метаморфозата по такъв, сложен за мнозина начин, подобно разглеждане може да постегне целта.
към текста >>
Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от
вътрешното
си същество внасяме в него друг ред.
Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи. Следователно, ориентирането идва отвътре.
Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред.
Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание. И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят. Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда. Тук от нашето вътрешно същество става известно преобразуване на външния свят.
към текста >>
Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във
вътрешното
на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека.
И така, трябва да кажем: извън нас стои подреденият космос. Той се явява, собствено, само на нашето сетивно възприятие. В началото той, разбира се, не се открива на нашето разсъдъчно познание. От една страна го имаме, този подреден космос, но не можем да влезем с него в човека.
Ние си казваме, че сетивното възприятие ни изпраща във вътрешното на човека, но с този космос ние не можем да влезем в човека.
Значи, астрономията представлява нещо, което не ни влиза в главата. Това изобщо не е казано в някакъв сравнителен смисъл, а е открито изцяло теоретико-познавателно. Астрономия е нещо, което не ни влиза в главата. Тя не ѝ подхожда.
към текста >>
Процесът на оплождане изтръгва яйцеклетката от чисто вътрешния процес и я извежда в областта на тези процеси, които съвместно принадлежат на
вътрешното
в човека и на космическото, където няма граници между ставащото в човешкото вътрешно и космическото.
Ако сега проследите функциите на яйцеклетката чак до оплождането, ще намерите, че тези функции до оплождането непременно са включени във вътрешния 28-дневен процес. Те до известна степен принадлежат на този процес. Но когато настъпва оплождането, тогава ставащото в яйцеклетката тутакси отпада в човека от тази вътрешна връзка. Тук веднага се установява взаимоотношение с външния свят, така че наблюдавайки процеса на оплождане, стигаме до осъзнаването, че той вече няма отношение към вътрешните процеси в човешкия организъм.
Процесът на оплождане изтръгва яйцеклетката от чисто вътрешния процес и я извежда в областта на тези процеси, които съвместно принадлежат на вътрешното в човека и на космическото, където няма граници между ставащото в човешкото вътрешно и космическото.
И затова всичко, което става след оплождането, което става при формирането на ембриона, трябва да го разглеждаме във връзка с външните космически процеси, а не във връзка с някаква гола механика на развитието, която се разглежда в самата яйцеклетка и в последователните стадии на развитието ѝ.
към текста >>
Като нервно-сетивен човек, той притежава такова
съзнание
, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до
съзнание
то.
Доколкото за образите съществуват външните сетива, дотолкова за реалността съществува нещо съвсем друго. Затова в човека са се обърнали към това, което не се съдържа нито в образното възприятие, нито в простото преживяване на реалността – обърнали са се към недиференцирания дихателен процес. Чрез него човека отново е бил включен в целия космос. Разглеждали са не света отделно от човека, както това прави нашето естественонаучно изследване, а са разглеждали свят, за който човекът като ритмичен човек, се превръща изцяло в орган за възприятие. В известна степен се е казвало: човекът не може да се разбира нито като нервно-сетивен човек, нито като човек на обмяната на веществата.
Като нервно-сетивен човек, той притежава такова съзнание, при което това, което е дадено в нервно-сетивния живот, той го изтънява до образ; в обмяната на веществата реалността съществува, без да се издига до съзнанието.
Това взаимодействие на несъзнателно преживявана реалност и изтъненото до образ нервно-сетивно преживяване, древноиндийският мъдрец го е търсил в контролирания дихателен процес. Наистина ще разбереш повече древното, отколкото системата на Птолемей, само тогава, когато получиш представа за вселената, създавайки по този начин някакъв, макар и неопределен синтез, между това, което днес наричаме процес на познание, и това, което представлява реалността на размножителния процес.
към текста >>
129.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това се проявява само в пълнотата на
съзнание
то чрез развиваните тогава дедукции.
При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина.
Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции.
Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>
Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-
съзнание
то.
И така, тази фаза от развитието, проявила се при нас в средата на Средновековието, е, както знаете, решаваща в европейската цивилизация. Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност.
Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието.
Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза. Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9]. Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>
Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-
съзнание
в човека, докато гръцкото
съзнание
, а също
съзнание
то на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза.
Често съм говорил за това в антропософските лекции[6]. Това е преломен момент. Тук нещо се е изменило в предначертанието на човешкото развитие, което, собствено, е започнало още в VIII век пр. Р.Х., и което може да се нарече най-интензивното развитие на човешката разумност. Това, което оттогава формираме в културата на човечеството, е особеното развитие на аз-съзнанието.
Всички заблуди и цялата мъдрост, които, започвайки от този момент на средновековието, сме овладявали като човечество в цялост, са основани, собствено, на това развитие на аза, на все по-усилващото се изработване на аз-съзнание в човека, докато гръцкото съзнание, а също съзнанието на латинците – това се проявява както при латинците от латинската епоха, така и при потомците им в днешните романски народи, – още не е придавало особено значения на развитието на аза.
Те често са използвали даже в езика, в структурата на изреченията, неотчетлива проява на аза, а са го залагали именно в глагола. Азът все още не така решително се е обърнал навън. Вземете Аристотел[7], Платон[8] и особено великия философ на древността Хераклит[9]. Навсякъде намирате, че тук няма подчертаване на аза, а повече или по-малко има самоотричане, – моля ви да не се фиксирате към този израз, употребявам го в относителното му значение, – обхващане на мировите явления с използване на понятийния принцип, без отделяне на самия себе си от мировите явления така рязко, какъвто е стремежът в новото време, в епохата на съзнателната душа, в която сега живеем.
към текста >>
Човек още се е усещал като член на цялата външна природа, както ръката ми би се чувствала член на моя организъм, ако имаше
съзнание
.
Виждаме, че едновременно с развитието на усета за тъмните цветове, се появяват и разсъдъчно-понятийните възможности. Тази епоха се простира примерно до трето хилядолетие, тоест от 747 г.пр.Хр. още около 2160 години назад, до началото на четвърто хилядолетие. Придвижвайки се по-нататък назад, стигаме до епоха, в която начинът на разглеждане на човека вече толкова се различава от днешния, че без помощта на духовнонаучни методи ще ни е извънредно трудно изобщо да разберем начина, по които в IV или V хилядолетие човечеството в действителност е разглеждало обкръжаващия свят. Това е било не само усещане, а и съпреживяване на външните събития, дълбоко потапяне във външните събития.
Човек още се е усещал като член на цялата външна природа, както ръката ми би се чувствала член на моя организъм, ако имаше съзнание.
към текста >>
130.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на
съзнание
то ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Сравнявайки сферата на сетивните възприятия, доколкото пребиваваме в нея, със сънищния живот, ние, разбираемо е, можем да забележим съществена качествена разлика. Тази разликата също трябва да се забелязва. По друг начин стои работата, ако вземете самия живот на представите, ако без да вниквате в съдържанието, гледате само качеството на живота на представите. Съдържанието на живота на представите скрива това, докато то е пронизано с реминисценциите на сетивния живот. Но ако не обръщате внимание на съдържателното в живота на представите, ако гледате само как живота на представите в човека присъства качествено, тогава няма да различите качествено живота на представите като такъв, от сънищния живот.
Всъщност дневният ни живот е такъв, че когато нашите сетива са открити навън и поради това са вътрешно дейни относно представите, в това, което съществува в полето на съзнанието ни, в образуването на представи съществува същата вътрешна дейност, както и при сънищата, и всичко това, което се присъединява към преживяването на сънищата, съдържателно е обусловено от сетивното възприятие.
Затова е разбираемо, че животът на представите на човека стои по-вътрешно, отколкото сетивния живот. Сетивните ни органи са така вградени в човешкия организъм, че процесите, в които живеем чрез тях, относително силно са отделени от останалия органичен живот (рис. 1). Сетивният живот е такъв, който, ако го изобразим в съответствие с чистата реалност, по-скоро представлява подобно на залив включване на външния свят в нашия организъм, като нещо, което се обхваща от нашия организъм. Напълно в съответствие с наблюдаваните факти е по-правилно да се каже: чрез очите ние преживяваме включването в нас на външния свят подобно на залив; благодарение на това обособяване на сетивните органи, ние преживяваме сферата на външния свят. Това, което в най-изразена степен в нас е сетивният орган, най-
към текста >>
Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-
съзнание
то, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
Но характера на съвсем другия съвместен живот с външния свят притежават също и нашите представи. Те, съдейки по техните свойства, произхождат от смътността на живота в сънищата, да, те са абсолютно такива, че в тях също повече преживяваме сливането си с обкръжаващия свят, което изпитваме в сънищата. В живота на представите ние, собствено, не различаваме себе си от обкръжаващия свят. В живота на представите сме отдадени на обкръжаващия свят. Ние се отделяме от обкръжаващия свят само чрез възприятията на сетивата.
Тоест извършвало се е постоянно просветляване на аз-съзнанието, което се е формирало от това, което е ставало с познавателните възможности на човека от времето на последния ледников период.
към текста >>
Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме само
съзнание
, аз-
съзнание
, в действителност стигаме само в момента на пробуждането.
Сега трябва да направим още една тънка разлика.
Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането.
В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря. Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието. Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури.
към текста >>
В момента на пробуждането само
съзнание
то ни удря.
Сега трябва да направим още една тънка разлика. Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането.
В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря.
Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието. Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят.
към текста >>
Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават само
съзнание
то.
Сега трябва да направим още една тънка разлика. Правилно ще бъде да се каже: към това, което в обикновения живот наричаме самосъзнание, аз-съзнание, в действителност стигаме само в момента на пробуждането. В момента на пробуждането самосъзнанието ни удря.
Отношенията, в които се намираме към света, използвайки своите сетива, са такива, че те ни дават самосъзнанието.
Но ако в съответствие с фактите анализираме това, което по такъв начин удря в нас, ще стигнем, обаче, до там, че да си кажем: ако представният живот остава само в качеството на съноподобен живот и обгръща живота на сетивата, в него нещо не би достигало. Бихме стигнали само до понятия, които примерно приличат на фантазии, – не еднакви, но подобни на тях, – но не бихме стигнали до тези ясно установени понятия, които използваме за външния живот. По такъв начин, заедно със сетивния живот в нас едновременно се влива това, което придава на обикновените ни познавателни образи точни очертания, ясни контури. Това е нещо, което също ни дава външният свят. Ако външният свят не ни даваше това, вследствие на взаимодействието на сетивните впечатления с впечатленията от представите, бихме осъществявали само фантазен живот и не бихме осъществявали ясно очертания дневен живот.
към текста >>
131.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на
съзнание
то, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
Но днес особено ни интересува, че човек в определена степени е потопил навътре в душата си това, което някога е изпитал във взаимоотношенията си с външния свят, и че след това то се е проявило в него като вътрешен ритъм, който макар и да запазва все още времева последователност, по отношение на времевите граници, вече не съвпада с външния ритъм. Така че трябва да кажем, че човек до ледниковия период закономерно е съвпадал с външните процеси: той ту се е намирал в светло, вътрешно съпреживяване на Вселената, ту вътре в себе си, в приглушено, уединено битие.
Последействие от станалото в тогавашния съвместен живот с Вселената, е възникването на просветляването, възникването на съзнанието, изпълнено с образи, и оттеглянето, размишляването над образите, което има своя отзвук в нашето, повече или по-малко меланхолично, вътрешно размишление, тоест това, което човек тогава е изпитвал, днес е изтикано във вътрешната организация, но затова пък отвън, в периферията се е проявило новото развитие на сетивното възприемане, което е съществувало и в предишните земни периоди, но, естествено, не толкова развито, както днес.
към текста >>
И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на
вътрешното
устройство на планетната система.
Но има нещо, с което, бих казал, по необходимост се сблъскваме при разглеждане на явленията, свързани с кометите. Докато в планетната система обикновено винаги се говори за силата на гравитацията – в зависимост от модата тези неща са се наричали по един или друг начин, – при своеобразното положение на опашката на кометата по отношение на Слънцето е трябвало да се говори и за сили на отблъскване от Слънцето, за сили на реакция. Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията.
И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система.
Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци. Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони. Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора. Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък.
към текста >>
132.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но от това следва, че
вътрешното
пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят.
Ако превърна външната повърхност на ръкавицата във вътрешна, а вътрешната повърхност – във външна, при ръкавицата ще получа, разбира се, подобна форма. Но ако, освен това, в този момент се прояви и разлика в силите на напрежение, ако до определена степен в момента когато вътрешно направя тръбната кост външна, отношенията на напрегнатост така се изменят, че вследствие от това обърнатата навън вътрешна форма се разпредели по повърхността по друг начин, тогава чрез преобръщането на принципа на ръкавицата ще получа външната страна на черепната кост, изведена от вътрешната страна на тръбната кост.
Но от това следва, че вътрешното пространство на тръбната кост, това компресирано вътрешно пространство на тръбната кост, спрямо черепа на човека съответства на целия външен свят.
Значи, трябва да разглеждате като въздействащи върху човека външния свят при формирането на външния вид на неговата глава, и това, което действа вътре, в известна степен имайки тенденция към вътрешната повърхност на тръбните кости. Това трябва да го разглеждате като едно цяло. Светът вътре в тръбната кост до известна степен трябва да го разглеждате като своего рода обратен на този, който ни заобикаля отвън.
към текста >>
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето
съзнание
по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
По този начин в резултат ще получите същата противоположност, която в действителност, ако обръщате внимание на самочувствието на своя организъм и в същото време на външния опит, ще усетите като съдържаща се във вас самите.
Ще получите в резултат тази противоположност, ако вземете собственото си чувство, което всъщност е основано на това, че спокойно можете да се доверите на своята телесност в нормалния живот и че не ви се вие свят, а е установена връзка със силата на привличане, и след това сравните това в определен смисъл ваше собствено чувство с всичко това, което присъства във вашето съзнание по отношение на възприеманото около вас посредством сетивата чак до звездите.
към текста >>
По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето
съзнание
чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка.
Ако вземете всичко това, ще можете да кажете: между това вътрешно чувство и чувството на осъзнаване при възприемането на външния свят, съществува същото отношение, както между строежа на нашето тяло и строежа на черепа ни.
По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка.
За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера. Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание. И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея. По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса.
към текста >>
За нашето нормално дневно
съзнание
съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в
съзнание
то ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното
съзнание
, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера.
Ако вземете всичко това, ще можете да кажете: между това вътрешно чувство и чувството на осъзнаване при възприемането на външния свят, съществува същото отношение, както между строежа на нашето тяло и строежа на черепа ни. По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка.
За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера.
Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание. И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея. По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса. Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера.
към текста >>
Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето
съзнание
от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно
съзнание
, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето
съзнание
.
Ако вземете всичко това, ще можете да кажете: между това вътрешно чувство и чувството на осъзнаване при възприемането на външния свят, съществува същото отношение, както между строежа на нашето тяло и строежа на черепа ни. По този начин ние посочихме връзката на това, което може да се нарече, на първо място, земно въздействие върху човека, с характер, действащ в смисъл на радиуса на Земята, с това, което може да се нарече проявяване в обема на нашето съзнание чрез действието, което трябва да търсим в сферата, в същото това, което е вътрешната преграда, вътрешната повърхност на сферичната обвивка. За нашето нормално дневно съзнание съществува тази противоположност, която, ако пропуснем това, което се съдържа в съзнанието ни като резултат от наблюдението на земното ни обкръжение, можем, грубо разгледано, да разберем като противоположност на земното съзнание, на усещането на себе си като земни, на земния импулс, живеещ в нас, с това, което е звездната сфера.
Ако съпоставим този земен импулс, този радиален земен импулс с нашето съзнание от сферата, тази противоположност, когато я погледнем в себе си, в обикновеното ни дневно съзнание, по същество е нещо такова, което става в нас именно в нашето съзнание.
И ние живеем в тази противоположност в по-голяма степен, отколкото обикновено предполагаме. Собствено, тази противоположност винаги присъства и ние живеем в нея. По същество можем да изучаваме отношението на представите към волята не по друг начин, а като разгледаме тази противоположност между сферата и радиуса. Също и в психологията може да се стигне до реален резултат по повод на отношението на нашия във всеки случай извънредно обширен свят на представите, към еднообразния свят на волята, ако се приведе този разнообразен, обширен свят на представите в подобно отношение със света на волята, както нагледно може да се направи това чрез отношението на площта на сферата към съответния радиус на тази сфера.
към текста >>
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно
съзнание
, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното
съзнание
.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание.
Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието. И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
Ако ретроспективно съпоставим действията на
съзнание
то на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на
съзнание
то.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот.
Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието.
И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие. С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
И както отчетливо виждаме в
съзнание
то си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие.
Да разгледаме сега това, което действа в нашето дневно съзнание, изпълвайки по определен начин душевния ни живот, за случая, когато се намираме в друго положение, различно от това, в което формираме дневното съзнание. Ако разгледаме това, което действа по този начин върху нас, когато преминаваме ембрионалния си живот, ще можем добре да си представим – и даже трябва да направим това, – че тук действа същата тази противоположност, но представена по друг начин. Тук не носим срещу света същата активност, която след това отслабва цялата тази противоположност до противоположност на образа, а тук тази противоположност действа върху пластичната ни организация по-реално, отколкото действа в качеството си на образна противоположност, когато я носим в душевния си живот. Ако ретроспективно съпоставим действията на съзнанието на действията на ембрионалния живот, в ембрионалния живот, може да се каже, имаме в пъти по-интензивно, по-реално действие от това, което обикновено имаме във въздействията на съзнанието.
И както отчетливо виждаме в съзнанието си отношението на сферата към радиуса, ако изобщо искаме да стигнем към някакъв резултат, така трябва да търсим противоположността между небесната сфера и земното действие в това, което става в ембрионалното въздействие.
С други думи, трябва да търсим генезиса на човешкия ембрионален живот с помощта на това, че образуваме резултираща между ставащото навън в звездите в качеството му на сферично действие и ставащото в човека вследствие на радиалното земно въздействие.
към текста >>
Благодарение на това стигаме в най-
вътрешното
на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън.
Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис. 6, външните точки a, b, c). И ако трябва да си представяме самата сфера като имаща център в центъра на Земята, противоположният полюс, разбира се, ще го създадем така, че ще кажем: противоположният полюс за тази звезда се намира тук, а за тази звезда противоположният полюс е тук, и така нататък.
Благодарение на това стигаме в най-вътрешното на Земята до пълната противоположност на това, което съществува отвън.
към текста >>
133.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
3), а клоните на лемнискатата до определена степен изчезват за нас, по определен начин се скриват във
вътрешното
образувание и стават неопределени.
Разглеждайки сега формата на човека от тази среда нагоре и надолу, ще намерим, че нагоре гръбнакът се разширява и по такъв начин преминава към някакво голямо разширение (рис.
3), а клоните на лемнискатата до определена степен изчезват за нас, по определен начин се скриват във вътрешното образувание и стават неопределени.
Ако се придвижим тук надолу от средата (рис. 2) и разглеждаме, например, мястото на присъединяването на долните крайници към таза, намираме, че на това, което тук се разширява надолу, съответства израждане на другата част на лемнискатата. И така, трябва да очакваме подвижна в себе си лемниската, господстваща в средната част на човека, където в този случай можем да си представяме формиращите сили само така, че при разширение, именно до определена степен чрез разреждане на материалните сили, едната половина на лемнискатата се разширява, а другата се свива в себе си. И така, трябва да си представяме, че от средната част нагоре, частта от лемнискатата, която в началото е била свита в гръбнака, се разширява, а другата, отворената отдолу част от лемнискатата,
към текста >>
134.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И въпреки това все пак е налице важният факт, че тогава, собствено, от общото
съзнание
на тези хора, които са размишлявали за такива неща, този мироглед – наричаме го хелиоцентричен – е изчезнал, и на неговото място е навлязъл мирогледът на Птолемей, докато с настъпването на това, което сме свикнали да наричаме просто пети следатлантски културен период, отново не изплувал този хелиоцентричен мироглед, който намираме при такива хора, като Аристарх Самоски, тоест в трети век пр.Р.Х.
Ако разбирате тези думи, характеризиращи пространствения мироглед на Аристарх Самоски, ще си кажете: между пространствения образ на света на Аристарх Самоски и нашия пространствен образ за света, какъвто се е формирал от времето на Коперник, няма абсолютно никаква разлика. Аристарх Самоски е живял в трети век преди християнското летоброене, така че за тези хора, които, като Аристарх Самоски, в определена област са били водещи личности в духовния живот, може да се приеме, че те изцяло са били привърженици на пространствен мироглед, към какъвто се придържа днешната астрономия.
И въпреки това все пак е налице важният факт, че тогава, собствено, от общото съзнание на тези хора, които са размишлявали за такива неща, този мироглед – наричаме го хелиоцентричен – е изчезнал, и на неговото място е навлязъл мирогледът на Птолемей, докато с настъпването на това, което сме свикнали да наричаме просто пети следатлантски културен период, отново не изплувал този хелиоцентричен мироглед, който намираме при такива хора, като Аристарх Самоски, тоест в трети век пр.Р.Х.
Можете лесно да повярвате, че това, което е имало значение за Аристарх Самоски, се е ценило от много хора[3]. Който изучава развитието на духовния възглед на човечеството, ще намери в определена област на човешкото развитие – макар днес това да е трудно да се потвърди посредством външните документи, – че хелиоцентричният мироглед се признава от тези, които във връзка с това признаване вземат предвид толкова повече, колкото по-назад от Аристарх Самоски се връщат в ранните епохи. И ако се върнем във времето, което сме свикнали да наричаме трети следатлантски период, ще трябва да кажем, че при компетентните хора, при тези хора, които са се смятали за авторитети в тези неща, в третия следатлантски период повсеместно е съществувал хелиоцентричният мироглед, който Архимед описва като съществуващ при Аристарх Самоски, описва го така, че не можем да го различим от съвременния.
към текста >>
Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско
съзнание
, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли.
Но какво все пак стои в основата на тази сложна система на Птолемей, какво я прави толкова сложна?
Тя е дотолкова сложна, че когато са я представили на известния крал на Испания Алфонс[6] – вероятно знаете тази история, – той, изхождайки от своето кралско съзнание, казал, че ако Бог при сътворението на света се беше посъветвал с него, целият свят би се създал по по-прост начин от този, в който трябва да има толкова много ориентирани кръгове и епицикли.
Но не се ли съдържа в това разположение на ориентирани кръгове и епицикли нещо, което все пак има някаква връзка със съдържанието на действителността? Бих искал да ви поставя този въпрос: действително ли това е само плод на фантазията, или в него се съдържа нещо, което насочва към това, че тук измисленото има отношение към действителността? Ще можем да решим това, ако разгледаме този предмет малко по-детайлно.
към текста >>
135.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност:
вътрешното
преживяване,
вътрешното
чувство на организма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ.
Този образ е това, което е станало с човека оттогава, когато птолемеевата мирова система са я възприемали като реалност: вътрешното преживяване, вътрешното чувство на организма, че се намираш вътре в Луната, – но после това съвсем е пропаднало и са започнали да се ограничават до светлинния образ.
Човекът на петия следатлантски период не може да каже: аз се намирам вътре в Луната, Луната ме пронизва, – доколкото той не знае вече това, доколкото Луната за него е само малък светлинен диск или светлинно кълбо, или изобщо кълбо. От такова вътрешно възприятие е била конструирана системата на Птолемей. Към тези възприятия се връщаме и днес, ако разглеждаме нещата в правилната светлина, ако се отвоюва способността отново да се преживява цялата Луна. Напълно може да се разбере, обаче, че този, който изхожда от приетата днес представа за „Луна“, казва: не мога напълно да разбера, какво, собствено, отношение трябва да има между Луната и нещо в мен. В края на краищата, наистина е по-добре, когато хората отричат нещо изхождащо от Луната и влияещо на човека, отколкото когато създават по-този повод всякакви фантастични представи.
към текста >>
136.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че
вътрешното
попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1).
Искаме да си създадем, макар в началото може би само образно, представа за това, как се отнасят един към друг тези три члена на човешката организация. При повърхностно разглеждане това, естествено, ще бъде трудно. Трудно е ясно да се разбере това, което се намира в органите на човешката глава като метаморфоза на органите, които стоят в основата на системата на обмяна на веществата. Но ако навлезеш в морфологията на човека толкова далеч, както ви показах, тогава по някакъв начин ще се справиш, ако наистина детайлно се осмисли представата за това, че във взаимоотношенията между тръбните кости и костите на черепа имаме работа с пълно преобръщане на вътрешната повърхност на костите навън на принципа на обръщането на ръкавицата, и при това преобръщане едновременно имаме работа с изменение на силовите отношения. Ако подобно на ръкавица обърна навън вътрешността на тръбната кост, естествено отново ще получа тръбна кост.
Но ако предположа, че тръбната кост има такава конфигурация само защото вътре, както изобразих това, тя е разположена в радиално направление, така че тя е принудена да разполага своята материя в съответствие с радиалното, и тогава я преобърна така, че вътрешното попадне навън и по своето разположение тя следва вече не радиалното, а сфероидалното, по такъв начин вътрешността ѝ, която сега е обърната към сфероидалното, ще получи именно такава форма (рис. 1).
Предишното външно сега е вътрешно и обратно. Ако внимателно погледнете този краен случай на превръщането на тръбните кости в черепни кости, ще кажете: външните краища на човешкото деление, системата на крайниците и черепната система, до определена степен представляват двата полюса на организацията, но така, че не трябва просто да си ги представяме като линейно противоположни, а трябва, ако искаме да преминем от единия
към текста >>
Но ако съм принуден
вътрешното
да превръщам във външно, вече няма възможност да се придвижа напред в изчисленията с представите, които имам в обикновеното пространство.
Затова е толкова трудно математически да се разбира този въпрос. Но без да се приближим математически, изобщо няма да се справим. И като си помислиш – вземете това само като образа, – че при осъзнаване на човешката форма се получава нещо, сочещо към движенията на небесните тела, трябва да кажем, че ако искаш да събереш заедно всичко срещащо се в движенията на небесните тела, то трябва да бъде разбирано по подобен начин; и че това не се разиграва, както ако фактите ставаха по начин, към който се подхожда с геометрията, която обикновено взема предвид обикновеното пространство, и която, щом постъпва така, просто не може да взема предвид никакво обръщане наопаки. Още щом се заговори за такова обръщане наопаки, което направих, повече не може да се слага в сметките обикновеното пространство. Обикновеното пространство има място там, където образувам обем в обикновения смисъл.
Но ако съм принуден вътрешното да превръщам във външно, вече няма възможност да се придвижа напред в изчисленията с представите, които имам в обикновеното пространство.
към текста >>
137.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно
съзнание
, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили?
Но сега работата е да се отговори на въпроса: нима вече не може в обикновения живот, който водим след раждането си, когато вече сме в пълно съзнание, да намерим поне някакъв намек, че съществува някаква връзка с космическите сили?
Разглеждайки в човека състоянието на редуване между будност и сън, наистина още намираме, че в днешния културен човек трябва да става такова редуване между будност и сън, но вие добре знаете, че това редуване днес се измества от естествения си ход, макар за поддържането на човешкото здраве то непременно трябва да съвпада с естествената смяна на деня и нощта. В градовете това вече не съвпада, но в селските местности, при селяните, все още присъства. Именно затова те притежават такава своя особена душевна конституция, че през нощта спят, а през деня будуват. Когато дните стават по-дълги, а нощите по-кратки, те спят по-малко; когато нощите стават по-дълги, те спят по-дълго. Но това, в края на краищата, са неща, които стават само за нетрайно сравнение, върху което не може да се изгради ясен възглед за нещата.
към текста >>
Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с
вътрешното
преживяване на проективната геометрия.
Виждате, че работата е първо да се вникне в наблюдаваните феномени, да се разберат, за да се обяснят след това един чрез друг. Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия смисъл на думата, можем да се придвижим по-нататък. За това ще продължим да говорим утре. Днес бих искал само да напомня, че именно за математиците още има възможност, изхождайки от математическото, да намерят преход към качествено разглеждане, към качествена математика.
Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия.
Вярно, това е само начало, но много добро начало. Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено. Разбира се, то се смята еднакво не качествено. Феномените на анода и катода не са с еднаква насоченост, а зад тях стои нещо друго. Пътят за разбирането, какво стои зад тази разлика, се състои в това, изобщо да не си позволяваме да си представяме реална линия с два края, а да си изясним, че реалната линия в нейната пълнота не трябва да си я представяме с два края, а с един край.
към текста >>
138.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до
съзнание
то, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област.
И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса. Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления.
Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област.
Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват.
към текста >>
139.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато мислим за
вътрешното
слънчево пространство като за отрицателна материя.
по отношение на Слънцето, правомерно е да си го представяме така, че придвижвайки се от окръжността навътре, все повече се отдалечаваме от тежащата материя, все повече и повече навлизаме в безтегловното, така че при приближаване към центъра, имаме точно противоположната характеристика. Следователно, трябва да си представяме Слънцето по някакъв начин като кухо пространство, кухо кълбо, покрито с материя, в противоположност на Земята, която представлява плътна материя, обвита с по-фина материя. И така, за Земята трябва да си представяме: отвън въздух, вътре плътна материя; за Слънцето това е обърнато наопаки – от относително плътна материя стигаме до по-фина материя и, накрая, до отрицанието на материята. Който наистина без предубеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме пред себе си не просто разредено по отношение на земната материя мирово тяло, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в определено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна.
Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато мислим за вътрешното слънчево пространство като за отрицателна материя.
към текста >>
Всяка орбита, която рисувам, трябва да я рисувам със
съзнание
то, че трябва постоянно да я променям, доколкото с всяко движение на времето, от мен се изисква, орбитата отново малко да се променя.
Това значи, че ако започнех да следвам орбитите на небесните тела, трябваше, собствено, да включа себе си във Вселената и непрекъснато да следвам орбитата, т.е. постоянно да варирам. Съвсем не трябва да рисувам постоянна орбита.
Всяка орбита, която рисувам, трябва да я рисувам със съзнанието, че трябва постоянно да я променям, доколкото с всяко движение на времето, от мен се изисква, орбитата отново малко да се променя.
И така, ако искам адекватно да обхвана небесните тела с техните орбити, нямам възможност да рисувам готови линии. Ако нарисувам окончателни линии, те няма да съвпадат и ще съм принуден да внасям корекции. Това значи, че от всяка окончателна линия без следа се изплъзва това, което реално съществува на небето. За каквото и да мисля в посока на окончателна, завършена математическа линия, реалността ми се изплъзва, тя не се схваща. Но със самото действие изразявам важната реалност: в планетната система има нещо, от една страна имащо тенденция към вцепеняване, а от друга страна, тенденция към подвижно образуване на лемнискати.
към текста >>
140.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред
съзнание
то на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
Този, който желае да проследи личната ми вътрешна борба и работа за представянето на антропософията пред съзнанието на съвременната епоха, трябва да го направи въз основа на моите съчинения, адресирани до широкия читател.
В тях се опитвам да изложа всичко, което съществува като познавателен стремеж в нашата епоха. В тези книги е намерило отражение всичко, което се е формирало в мен благодарение на „духовното съзерцание“ и стана сградата на антропософията – наистина несъвършена в много отношения.
към текста >>
141.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Вътрешното
възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията.
Последните проблясъци на древната наука на посвещението през средновековието. Йоханес Скотус Еригена.
Вътрешното възприятие на физическото и етерното тела е било овъншнено от физиката и химията; познанието на астралното тяло и на Аза е било овътрешнено от психологията.
Закъснели свидетели: Парацелзий и Яков Бьоме. Ятрохимическата школа. Виталистичната идея. Механистичната теория.
към текста >>
142.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си
съзнание
то, че отвъд това нищо се намира Бог.
Той чувствува, че за да стигне до божественото, трябва да излезе от областта на идеите, на понятията; че тези идеи, ако те ни позволят да разберем земята, да обгърнем с нашето познание различните природни царства, които ни заобикалят, са безплодни за този, който иска да насочи своя поглед към божественото. Под един друг аспект, пропастта, която у схоластиците беше се разтворила между познанието и откровението, се разтваря също и в неговата душа, в неговото сърце.
Много пъти беше изминал той вътрешно пътя, по който върви мисълта, когато, простирайки се първо над всички природни царства, тя се стреми след това да се издигне над тях и, изтънчвайки се все повече и повече, се изгубва накрая в нищото, отнасяйки със себе си съзнанието, че отвъд това нищо се намира Бог.
Само една сила идваща от сърцето, а не от мисълта, може да надмине тази последната с един скок и да достигне тази област, където мисълта няма вече достъп, а само любовта.
към текста >>
Но Николай Кузански за пазва пълно
съзнание
за този символичен характер.
А ние видяхме, че той беше много сигурен математик, че притежаваше тази строгост на разсъждението, която се получава от работеното с математиката. Въпреки това той се колебае да приложи тази сигурност на математиката в духовната област, която му беше разкрило ученото невежество. Той се опита да се приближи до нея чрез всякакви видове формули съдържащи един свенлив символизъм.
Но Николай Кузански за пазва пълно съзнание за този символичен характер.
Математическите познания, които съм добил, си казва той, са за мене като един остатък от старото знание. Аз не мога да поставя под съмнение тяхната сигурност, както се съмнявам в богословието; защото тази сигурност е в мене, щом усвоявам математиката.
към текста >>
143.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това е
вътрешното
становище, което Николай Кузански така величествено ни представя.
Говорейки Ви вчера за Николай Кузански, аз исках да Ви покажа, как са се проявили в неговата душа симптомите на научното развитие на 15 век. От една страна всички познания, които тази душа можа да събере изучавайки богословието; от друга страна сградата на математически понятия, които, колкото и сигурни да са в себе си, не могат да доведат до духовния свят, достъпа до който може да отвори само ученото невежество.
Това е вътрешното становище, което Николай Кузански така величествено ни представя.
към текста >>
Обаче най-големите духове на епохата бяха стигнали до там да си кажат: което и да бъде познанието, което аз имам за това божествено, то не е достатъчно за мене, не ми дава сигурност в това, което се отнася за моето собствено същество; трябва, изхождайки от него, да стигна до нищото, за да се роди спонтанно
съзнание
то за моето Аз.
Обаче най-големите духове на епохата бяха стигнали до там да си кажат: което и да бъде познанието, което аз имам за това божествено, то не е достатъчно за мене, не ми дава сигурност в това, което се отнася за моето собствено същество; трябва, изхождайки от него, да стигна до нищото, за да се роди спонтанно съзнанието за моето Аз.
към текста >>
Душата, бихме могли да кажем, изгуби нещо, защото тя няма вече прякото
съзнание
за духа.
Но същевременно природата става чужда на човека.
Душата, бихме могли да кажем, изгуби нещо, защото тя няма вече прякото съзнание за духа.
Казано в общи черти, душата е станала анемична, като същевременно тялото е добило здравина, сила. Образ на духа, в миналото, подобие на този дух, този свят от сега нататък е изцяло пропит от сили. Един комплекс от сили има неща повече материално отколкото отражението на духа, през което още може да се отгатне духът.
към текста >>
Това е явлението, което се налагаше на
съзнание
то на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно:
съзнание
то, че неговата душа беше носителка на Логоса.
Ще кажем с една реч, че светът на телата е станал по-твърд, докато душата се изтънчваше.
Това е явлението, което се налагаше на съзнанието на хората, в първите редици на които се намираше този мъдрец, за който Ви говорих, който, наклонен над вселената, която беше станала няма, беше намерил само едно: съзнанието, че неговата душа беше носителка на Логоса.
към текста >>
Тогава човекът прави усилие да схване връзката, която съществува между тялото и душата, между душата, лишена от
съзнание
то за духа, и тялото, станало твърде сгъстено, превърнало се в прост комплекс от сили.
Тогава човекът прави усилие да схване връзката, която съществува между тялото и душата, между душата, лишена от съзнанието за духа, и тялото, станало твърде сгъстено, превърнало се в прост комплекс от сили.
Хората упорито се стремят да намерят една връзка между човека и природата. Но природата не е вече освен само сила.
към текста >>
Но това има смисъл само за едно
съзнание
, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми. Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми.
Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
Защото ако Демокрит си беше представил празнотата по наш начин, явно е, че той не би сравнил с битието; ако прави това, то е именно затова, че той търсеше там душата, душата носителка на Логоса. Съществуването на душата е за него една необходимост, но това е една психическа необходимост, вътрешна, която няма нищо общо с тази, която произтича от нашите природни закони. Ето какво трябва да разберем, когато искаме да схванем отсенките на мисълта и на чувството от тези минали епохи.
към текста >>
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред
съзнание
то за живия Логос в човешката душа.
След това идва времето на Майстер Екхардт и на Николай Кузански, когато човек изгубва на свой ред съзнанието за живия Логос в човешката душа.
Мъдрецът от миналите времена слушаше вселената и се оплакваше, че не чува нищо; Майстер Екхардт и Николай Кузански намират в нея нищото и в това нищо те търсят Аза.
към текста >>
Съзнание
то, което човек има за себе си също приема една трета форма.
В замяна на това, земният свят добива все по-голяма плътност.
Съзнанието, което човек има за себе си също приема една трета форма.
Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството. Човекът вижда в себе си нещо, което абсолютно отрича духа. Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека. Старата пряка, жива противоположност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
към текста >>
Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на
вътрешното
същество на човека.
В замяна на това, земният свят добива все по-голяма плътност. Съзнанието, което човек има за себе си също приема една трета форма. Човекът не може още да се откаже напълно от своята душа; но за него тя не е вече освен един резервоар на идеи и неговото собствено тяло не е вече само един комплекс от сили, то е съставено сега от вещество, от материя, която заема една част от пространството. Човекът вижда в себе си нещо, което абсолютно отрича духа.
Това е тялото, така как то го схващат един Бейкън, един Лок, материалното тяло, съвършено чуждо на вътрешното същество на човека.
Старата пряка, жива противоположност между душа и тяло, човек и природа, отстъпва място на една друга противоположност, която отива все повече и повече към отвлечеността.
към текста >>
144.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Това пространство съставлява, бихме могли да кажем, едно цяло, което е достатъчно за себе си, което се представя на
съзнание
то, без това последното да се запита, от къде идва то, т.е.
Един Декарт, един Коперник са имали спрямо математиката приблизително отношение на днешните хора Нека си представим един съвременен математик. Той търси в областта на геометрическите представи своите аналитични формули, за да обясни това или онова физическо явление. Той изхожда от схващането, че пространството има три измерения, съгласно Евклидовата геометрия, или, по общо, от схващането на едно пространство надарено с измерения, ако държи сметка за не-Евклидовата геометрия; в това пространство той различава три перпендикулярни посоки, тъждествени помежду си.
Това пространство съставлява, бихме могли да кажем, едно цяло, което е достатъчно за себе си, което се представя на съзнанието, без това последното да се запита, от къде идва то, т.е.
от къде идват въобще геометрическите представи.
към текста >>
Той действително е имал чувството,
вътрешното
чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето.
Присъщо е на съвременното научно схващане тези три основни посоки да се разглеждат по един чисто външен начин, без те да бъдат изживени вътрешно; отвън се наблюдават функциите на организма и движенията на тялото. Ако на една психология достойна да носи това име би било възможно да проучи душите на хората от миналото, би се знаело, че тогава човекът е имал едно вътрешно чувство на тези три посоки, чувство изцяло психологическо.
Той действително е имал чувството, вътрешното чувство на движението отпред назад; знаел е, например, да прави разлика между вкуса, изразен в неговата сила, на храните, според това, дали те са били поставени в предната или в задната част на небцето.
Това особено качество на вкуса на едно вещество, по-подчертан към върха на езика и постепенно намаляващ до пълно изчезване към дъното на небцето, беше нещо абсолютно действително, конкретно; по този начин човекът имаше вътрешна опитност за посоката отпред-назад, нещо, което днес е станало невъзможно за него. Той няма вече нито живото чувство на това, което дължи на факта, че погледът на неговите очи се кръстосва, кръстосване, което им позволява лъчите им да се срещат в определена точка. Нито пък има вече конкретното чувство на това, което върши, когато придвижва своята дясна ръка наляво и своята лява ръка надясно. Но още повече той е изгубил посоката на светкавицата на една мисъл, която го прониква отгоре надолу до сърцето. Тези три перпендикулярни посоки на пространството, отдясно наляво, отпред назад, отгоре надолу, за които по-рано е имал една вътрешна опитност, са основата, върху която ние изграждаме пространството с трите измерения.
към текста >>
Съвременната математическа мисъл, която е станала основа на експерименталните науки, се е родила следователно от някогашното, разбира се съвършено различно схващане, основано на едно вътрешно, малко смътно чувство, сравнима с това на сънуването, и което днес не съществува освен в под
съзнание
то.
А тази отвлечена схема човек я извлича преди всичко от себе си.
Съвременната математическа мисъл, която е станала основа на експерименталните науки, се е родила следователно от някогашното, разбира се съвършено различно схващане, основано на едно вътрешно, малко смътно чувство, сравнима с това на сънуването, и което днес не съществува освен в подсъзнанието.
Всъщност човекът черпи от са мия него схващането за трите измерения на пространството; но той върши това при пълно безсъзнание. Неговото обикновено съзнание не участвува ни най-малко в това. То познава сама установената схема, фиксирана веднъж за винаги, отрязана от нейните корени.
към текста >>
Всъщност човекът черпи от са мия него схващането за трите измерения на пространството; но той върши това при пълно без
съзнание
.
А тази отвлечена схема човек я извлича преди всичко от себе си. Съвременната математическа мисъл, която е станала основа на експерименталните науки, се е родила следователно от някогашното, разбира се съвършено различно схващане, основано на едно вътрешно, малко смътно чувство, сравнима с това на сънуването, и което днес не съществува освен в подсъзнанието.
Всъщност човекът черпи от са мия него схващането за трите измерения на пространството; но той върши това при пълно безсъзнание.
Неговото обикновено съзнание не участвува ни най-малко в това. То познава сама установената схема, фиксирана веднъж за винаги, отрязана от нейните корени.
към текста >>
Неговото обикновено
съзнание
не участвува ни най-малко в това.
А тази отвлечена схема човек я извлича преди всичко от себе си. Съвременната математическа мисъл, която е станала основа на експерименталните науки, се е родила следователно от някогашното, разбира се съвършено различно схващане, основано на едно вътрешно, малко смътно чувство, сравнима с това на сънуването, и което днес не съществува освен в подсъзнанието. Всъщност човекът черпи от са мия него схващането за трите измерения на пространството; но той върши това при пълно безсъзнание.
Неговото обикновено съзнание не участвува ни най-малко в това.
То познава сама установената схема, фиксирана веднъж за винаги, отрязана от нейните корени.
към текста >>
Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на под
съзнание
то, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло.
Да се анализира някое физическо явление и за бъде то отнесено към картезианската система на кординатите, това значи да се движим абсолютно в отвлеченото, в илюзията. Постъпвайки по този начин, ние свеждаме мисълта до една чисто сетивно-нервна дейност. За да установим наистина една връзка между човека и физическото явление, трябва да апелираме към целия организъм, особено към двигателната система, трябва да държим сметка за трите посоки, които човек носи в себе си. Когато вървя, аз зная, че чувството за вертикалното положение ме подържа прав върху моите крака, и че, освен това, ако мога да се придвижвам, това е защото имам чувството за посоката отпред назад; аз зная, например, че ако, плувайки, протягам ръцете, аз се ориентирам в посоката отдясно наляво. Нищо от всичко това не се намира в картезианската схема.
Това, което дава на човека впечатлението на действителността, когато той заема своето място в пространството, аз нямам действително това впечатление, освен ако си дам сметка, че моята сетивно-нервна система ми доставя само един илюзорен образ на това, което става в глъбините на подсъзнанието, там където вселената влиза в допир с крайниците, с човешкото тяло.
Там се намират изворите, от които сме почерпили цялата математика и по-специално геометрията.
към текста >>
Упражнявайки геометрия, ние действително издигаме това, което става в нашето под
съзнание
, в сферата на илюзия та, на отвлечеността.
Геометрията не би съществувала, ако човек не притежаваше в себе си чувството на пространство.
Упражнявайки геометрия, ние действително издигаме това, което става в нашето подсъзнание, в сферата на илюзия та, на отвлечеността.
Ето защо геометрията ни изглежда нещо толкова отвлечено, толкова отдалечено от нас; под тази форма тя е една придобивка от скоро време на развитието; през времето, когато хората още чувствуваха родството между мистиката и математиката, тази последната интересуваше още цялото човешко същество.
към текста >>
Но през епохата, когато математиците не бяха още чужди на мистиката, през епохата, когато
вътрешното
чувство на движението, въпреки че смътно, беше свързано с това на кръвта, човекът наистина чувствуваше живо кръвта в себе си.
Без съмнение, днес за нас кръвта не е вече нищо друго освен тази червена течност, която се явява, когато се одраскаме!
Но през епохата, когато математиците не бяха още чужди на мистиката, през епохата, когато вътрешното чувство на движението, въпреки че смътно, беше свързано с това на кръвта, човекът наистина чувствуваше живо кръвта в себе си.
Той се преобразяваше според пътят изминат от потока на кръвта било в белите дробове, било в главата. Той чувствуваше прииждането на кръвта, когато повдигаше коляното или крака, движение, чиито отсенки се менят според това, дали аз повдигам крака си или го слагам на земята, дали лениво спя или прекарвам мислите през главата си.
към текста >>
Представете си, че започвате да вървите първо бавно, стъпка по стъпка, след това все по-бързо и по-бързо, че за почвате да бягате, да танцувате по всички посоки; представете си, че за всички тези движения нямате никакво отвлечено интелектуално
съзнание
, а ги живеете съзнателно.
Човекът може да пресъздаде вътрешно, и във всички негови отсенки, своето собствено тяло, когато чувствува живота на кръвта.
Представете си, че започвате да вървите първо бавно, стъпка по стъпка, след това все по-бързо и по-бързо, че за почвате да бягате, да танцувате по всички посоки; представете си, че за всички тези движения нямате никакво отвлечено интелектуално съзнание, а ги живеете съзнателно.
Вие ще почувствувате вътре в себе си движението на ходенето, на бягането, на танцуването и че същевременно бихте почувствували живота на Вашата кръв. И ако щете представете си чрез една схема това, което става по този начин във Вас, не би ли било това нещо от този род?
към текста >>
Той изгуби
вътрешното
чувство на Живота на кръвта; стана чужд на самия себе си.
Изгуби интимната опитност на движението; но в замяна на това, той преведе в математически криви външните отношения, които съществуват между различните движения.
Той изгуби вътрешното чувство на Живота на кръвта; стана чужд на самия себе си.
към текста >>
Нямайки вече
вътрешното
чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения.
Съвременният човек налага на вселената една система от координати. Но той изключва себе си от тази система. Той няма вече, както миналото, живото чувство на движението на неговата кръв, отговарящо на всяка една от геометрическите фигури; той изгуби всякакво разбиране за начина, по който чувствуването на живота на кръвта му даваше усещането за пространството. Можем ли да си представим, че в 7 или 8 столетие, през епохата, когато усещането на движението беше още тъждествено с математическото чувство, когато вътрешната опитност за кръвта беше още жива, някой би могъл да измисли една астрономическа наука по начина на Коперник, с една изолирана система от оси и координати, чужда на човека? Не, това стана възможно само тогава, когато душата на човека се преобразува.
Нямайки вече вътрешното чувство на живота на кръвта, човекът беше узрял да измисли една физиология основана върху анатомически наблюдения.
Именно в този момент човешкото развитие тръгва по един нов път. От една страна Коперник построява своята астрономическа система; от друга страна Харвей, съвременник на Бейкън и на Хобс, открива кръвообращението на кръвта. Човек гледа света с мъртвите очи на математиките и това не може вече да се помири с древната космогония на Птоломей; наистина тази космогония беше още тясно свързана с човешкото същество и с неговата вътрешна опитност за математическите форми. От сега нататък човек не познава вече освен частното, системата от координати изхождаща от някаква нула. Той няма вече вътрешната опитност за кръвта, но открива чисто физическото течение на кръвта, което има за център сърцето.
към текста >>
145.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Този начин на виждане нещата се измени, когато човекът нямаше
съзнание
, че в миналото всяко количество, всяко число бяха за него неделими от неговата вътрешна опитност за света.
Този начин на виждане нещата се измени, когато човекът нямаше съзнание, че в миналото всяко количество, всяко число бяха за него неделими от неговата вътрешна опитност за света.
Следователно в неговите очи количеството и числото се разединиха през това време и ние можем да поставим това разделяне точно в онзи момент, когато пространството, схващано като едно цяло, от което човекът беше част, бе заменено с това понятие на една схема, при която всяка точка може да бъде взета произволно за начало на една система от три перпендикулярни координати. Математиките се родиха под тяхната модерна форма на закони предназначени да владеят природните явления.
към текста >>
Съзнание
то, което имаше за самия себе си, не започваше от главата за да спре до ходилата на краката.
Този усет на ориентацията той притежаваше благодарение на Земята и по отношение на нея; например той чувствуваше това, което наричаме горе и долу, по отношение на посоката на тежестта, на отвесната. Той имаше чувството за дясно и ляво, за предно и задно по отношение на различни те точки на вселената, според които самата Земя е ориентирана. Всички тези посоки той ги чувствуваше в един вид общение със Земята и благодарение на факта, че стоеше прав върху нея.
Съзнанието, което имаше за самия себе си, не започваше от главата за да спре до ходилата на краката.
Той се чувствуваше пронизан от силата на тежестта, продължен чрез нея, съставлявайки едно цяло със Земята. Именно тази конкретна, действителна опитност беше тази, която доставяше на човека една опорна точка в начина да разглежда Космоса и която, в неговите очи, оправдаваше построяването на Птоломеевата система.
към текста >>
За да бъде поставен центърът на системата вън от Земята, трябваше предварително човекът да изгуби
вътрешното
чувство на ориентация.
Когато човекът изхвърли вън от своя вътрешен живот математическите схващания, той същевременно се отдели от Земята и стана възможно за него да измисли една астрономическа система, която има за център Слънцето.
За да бъде поставен центърът на системата вън от Земята, трябваше предварително човекът да изгуби вътрешното чувство на ориентация.
Следователно схващането на Коперник е интимно свързано с това дълбоко преобразуване, което стана в лоното на човешката душа. Раждането на модерната научна мисъл не би могло да бъде разбрано освен ако го проучим в зависимост от развитието на човешкия дух.
към текста >>
Що се отнася за неговото цялостно същество, той принадлежеше на една по-стара епоха; и много естествено, че той още притежаваше
вътрешното
чувство на това, което беше обект на теориите, които трябваше да приеме.
В системата на Коперник Джордано Бруно беше оценил особено това, което прави от нея една съвкупност от схващания приспособена към духа на неговите съвременници, без обаче сам да проучи тази съвкупност.
Що се отнася за неговото цялостно същество, той принадлежеше на една по-стара епоха; и много естествено, че той още притежаваше вътрешното чувство на това, което беше обект на теориите, които трябваше да приеме.
Но той не можеше да даде за тази вътрешна опитност една научно обяснение.
към текста >>
Обаче хората не винаги имат пълно
съзнание
за това, което казват.
Обаче хората не винаги имат пълно съзнание за това, което казват.
Това е нещо твърде рядко, даже при великите духове. Всъщност Нютон не знае, защо той взема като изходна точка тези понятия за място, време, пространство, движение, без да ги обяснява, докато във всичко, което следва, той държи да обяснява всичко, да уточнява всичко.
към текста >>
146.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Представата за движението се раждаше от
вътрешното
усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети.
В миналото, когато човекът, съединен със света, влизащ в пряк допир с това, което познаваше, такова схваща не би било невъзможно; чрез инстинктивното чувствуване на трите посоки на движението човекът имаше едновременно непосредственото познание на математиките. Обаче това познание беше неделимо от вселената. Субект и обект бяха слети. Същото беше за цвета, за звука и пр.
Представата за движението се раждаше от вътрешното усещане на това, което беше подвижно; представата за цвета отговаряше на една вътрешна опитност, свързана с живота на кръвта, опитност тъждествена с впечатленията дадени от външните предмети.
Без съмнение, и в миналото хората са правели разлика между положение, място, движение, течение на времето и цвят, звук и усещане на топлина, но всички тези опитности, различни помежду им, отговаряха в човека на различни състояния на живот на предметите. Напротив, научната епоха е стигнала до там, да вижда в място, движение, положение, форма, не вече впечатления, а отвлечености, нещо въображаемо, което се счита за тъждествено с предмета. Както не е никак възможно, когато си представяме формата на едно оръдие или на един снаряд пронизващ пространството, да кажем, че формата на оръдието е в нас, или че снарядът пронизва нашия мозък, формата, движението, които схващаме, са били отнесени към един предмет намиращ се вън от нас.
към текста >>
147.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Тройният скелет на пространството има от сега нататък едно независимо съществуване, но същевременно то е нещо въображаемо, отвлечено, без живо отношение с външния свят, нито с
вътрешното
същество на човека.
Ние видяхме вече в миналите сказки, пространството и неговите посоки са станали в тази епоха нещо от влечено. Човекът е забравил, че в миналото е имал едно действително впечатление, едно конкретно впечатление за тези три посоки. От сега нататък той не държи вече никаква сметка за това, Той не поставя централната точка, от която те изхождат, там, където тя може действително да бъде почувствувана, т.е. в самия себе си; той я поставя независимо къде в пространството.
Тройният скелет на пространството има от сега нататък едно независимо съществуване, но същевременно то е нещо въображаемо, отвлечено, без живо отношение с външния свят, нито с вътрешното същество на човека.
към текста >>
Той не знае, че за да намери отново конкретното, действително, живо и вярно чувство за тях, трябва да насочи погледа си вътре в самия себе си Поради това Джон Лок е стигнал до там, да постави във външния свят първичните качества, нямайки вече
съзнание
за връзката, която съществува между тях и душата на човека.
Казах Ви, че в миналото човекът имаше живата опитност за трите посоки на пространството и, благодарение на тази опитност, той се чувствуваше съединен с природата, с физическия свят. След това трите посоки се намериха като отделени от човека, откъснати от него; с това те приеха техния отвлечен характер и изгубиха всякаква връзка с живота. От тогава човекът не знае, че някога е живял в общение с външната следа, че е имал живото чувство за това, което са трите измерения и заедно с тях, за всички елементи на геометрията, на числата, на понятията за тегло и пр.
Той не знае, че за да намери отново конкретното, действително, живо и вярно чувство за тях, трябва да насочи погледа си вътре в самия себе си Поради това Джон Лок е стигнал до там, да постави във външния свят първичните качества, нямайки вече съзнание за връзката, която съществува между тях и душата на човека.
към текста >>
Понеже в днешната научна епоха човекът е изгубил
съзнание
то за това двойно отношение, той търси във външния свят математическите формули, числата и при.., там, където те са само образ, отвлеченост, т.е.
Друго е положението с вторичните качества. Човекът не може да възприеме тяхната действителност освен вън от своето физическо и етерно тела; а техните образи той прожектира вътре в самия себе си. /Виж рис. №5 /.
Понеже в днешната научна епоха човекът е изгубил съзнанието за това двойно отношение, той търси във външния свят математическите формули, числата и при.., там, където те са само образ, отвлеченост, т.е.
там, където те също не са друго освен привидност, където му избягва тяхната действителна същност.
към текста >>
Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно
съзнание
, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят.
Някои хора обаче, у които е останал още един остатък от старите предания на познанието, направиха усилия да стигнат до по-действителни схващания отколкото са тези, които бяха официално приети в тяхната епоха.
Парацелзий, ван Хелмонт имаха ясно съзнание, че духовното същество на човека е активно, когато той възприема един звук, един цвят.
Но понеже в будното състояние това духовно същество е свързано с физическото тяло, то си съставя само един образ на истински звук и за истински цвят. И когато ги търси само в това тяло, човекът по необходимост стига до там, да си състави една погрешна идея, едно схващане сведено само до чисто механически и математически форми на движение. За да ги познае действително, човек не трябва да прави физикални опити върху това, което става в човешкия организъм, когато този последния възприема един звук, а да си представи, по какъв начин човек може да има опитност за тях вън от физическото и етерното тела. Тази идея не би хрумнала на учените от модерната научна епоха; защото през тази епоха хората нямат желанието да се научат да познават цялата човешка природа, истинската ядка на човешкото същество. Ето защо те не намериха първичните качества на нещата в човека, защото за тях този последният оставаше нещо непознато, нито пък намираха вторичните качества във външния свят, защото бяха забравили, че човекът е също част от този външен свят.
към текста >>
Не знаейки вече да намерят чрез
вътрешното
чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост.
Не знаейки вече да намерят чрез вътрешното чувство, как човекът се различава от животното, хората виждаха разликата между тях само в такива външни, такива маловажни неща, каквото е тази междучелюстна кост.
Без да има възможност да схване, да изрази ясно своите идеи по въпроса за първичните и вторичните качества на телата, Гьоте имаше едно правилно, вярно чувство за всички тези грешки. Той чувствуваше преди всичко по инстинкт, че тази разлика между човека и животното трябва да се търси не в подробностите, а в целостта на съществото. Ето защо той не прие идеята за липсата на междучелюстната кост у човека. Още млад той написа едно малко съчинение, забележително по своето естество, което напълно доказваше наличието на тази кост, изтъквайки, че тя съществува у човешкия зародиш, но че, още при малкото дете, се слива с останалата челюст, докато у животното тя остава отделена. Един сигурен инстинкт му беше показал, му беше нашепнал, че това, което различава човека от животното не трябва да се търси в подробности от този род, а по-скоро в цялостната форма, в неговата душа, в неговия дух.
към текста >>
148.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Науката е изгубила
вътрешното
чувство на това, което е обект на антропософските изследвания и което хората познаваха в миналото, благодарение на едно инстинктивно ясновидство.
По-нататък ние ще видим едно друго последствие на това състояние на нещата. Но нека първо видим, коя е била причината, истинската, дълбока причина на това развитие.
Науката е изгубила вътрешното чувство на това, което е обект на антропософските изследвания и което хората познаваха в миналото, благодарение на едно инстинктивно ясновидство.
Научната мисъл не може вече да проникне в човека, не може вече да го превъзстанови в неговата цялост.
към текста >>
Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето
съзнание
по съвършено друг начин.
Някои факти, които имат основно значение за разбирането на света, съвсем не се познават от науката. Представете си за момент, че носите един човек, който е също толкова тежък, колкото вас, един човек, който отбелязва на кантара същата цифра както и Вие. Вие го носите изминавайки известно разстояние; имате определено впечатление за неговото тегло. Но когато Вие, който имате същото тегло, изминавате същото разстояние, когато носите самия себе си, Вие нямате това също впечатление. Фактически Вие носите Вашето собствено тегло през пространството, без да го чувствувате.
Чувството, понятието за тегло, за тежест, влиза в полето на Вашето съзнание по съвършено друг начин.
Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност.
към текста >>
Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето
съзнание
с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
Когато човек остарява, той чувствува, че неговите крака натежават. Това впечатление се приближава до известна степен до действителното тегло на тялото; защото старостта означава за организма един вид разпадане отчасти, което прави, щото някои от неговите части, откъсвайки се от вътрешния живот, се атомизират така да се каже и стават все повече и повече жертва на тежестта. Разбира се, в никой момент на живота нашето тяло не изпада на пълно под този закон. Можем даже да кажем, че изразът "чувствувам тежестта на моето тяло" почти никога не се употребява освен в преносен смисъл. Едно по-дълбоко познание на нещата показва без съмнение, че това не е само един образ, че тук имаме една действителност.
Но във всеки случай опитността за нашата телесна, материална тежест е свързана в нашето съзнание с едно намаление на онази вътрешна дейност, която ни носи през пространството.
към текста >>
Във всеки случай, дали се касае за ясно възприемани явления, каквито са тези на движение и посока, или за такива по-лесно чувствувани, каквито са тези на тежестта, тук имаме серия от усещания,
съзнание
то за които ни е доставено от нашето физическо тяло.
Следователно определени сили действуващи в човешкото същество са по необходимост неутрализирани от диаметрално противоположни дейности, както вече изложих в сказките, в които описах аналогията съществуваща между човешкото същества и животът на сезоните.
Във всеки случай, дали се касае за ясно възприемани явления, каквито са тези на движение и посока, или за такива по-лесно чувствувани, каквито са тези на тежестта, тук имаме серия от усещания, съзнанието за които ни е доставено от нашето физическо тяло.
към текста >>
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно
съзнание
.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание.
Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест. Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше.
към текста >>
Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме
съзнание
за нея, какъвто беше случаят в миналото.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание.
Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото.
Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест. Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта.
към текста >>
Без съмнение, и човекът от миналото не е имал
съзнание
то, че носи своята тежест през пространството.
Тези усещания, както много ясно видяхме това за чувството на пространството, бяха изолирани от човека, отнети на неговото вътрешно съзнание. Работата е по-малко ясна що се отнася за тежестта, например, защото днес ние нямаме съзнание за нея, какъвто беше случаят в миналото. Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото.
Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството.
Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест. Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта. Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество. Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа.
към текста >>
Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал
съзнание
то за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество.
Днес под влиянието на официалните научни идеи, хората вече не си представят никак, че вътрешните опитности на човешкото същество са могли да бъдат съвършено други в миналото. Без съмнение, и човекът от миналото не е имал съзнанието, че носи своята тежест през пространството. Но той е имал впечатлението, че тази тежест съществува и че тя беше компенсирана чрез някаква противоположна тежест. Когато получаваше учението на Мистериите, той наистина научаваше, че постоянно носи в себе си и със себе си своята собствена тежест, но че в светлината живее една сила, която постоянно я неутрализираше. Така той чувствуваше, че в него се надига едно чувство на признателност към Божеството на светлината, която идваше да се противопостави на силата действуваща в тежестта.
Накратко, бихме могли да покажем, че в миналото човекът съвсем не е имал съзнанието за нещо, което да съществува вън от него, без жива връзка с човешкото същество.
Впечатлението, което имаше за природните явления, се сливаха с живота на самата природа. Когато виждаше, например, да пада един камък, събитие, което действително ставаше вън от него, той чувствуваше в самия себе си движението на този камък в сравнение с това, което едно аналогично движение би било за самия него. Виждайки камъка да пада, той имаше следното чувство: ако аз бих искал да се движи по същия начин както този камък, би трябвало да си предам определена скорост, различна от тази, която чувствувам, когато виждам пред мене да пълзи някакво животно. Човекът чувствуваше скоростта на камъка, защото се чувствуваше сам обхванат от същото движение в момента, когато го виждаше да пада.
към текста >>
От сега нататък вече
вътрешното
съзнание
на физическия организъм, човешката физика е изгубена.
До началото на 15-то столетие, погледът, който човекът насочваше върху физическите явления, свързан с неговото вътрешно чувство, го правеше да ги вижда по-близки, по-сродни с него. Той живееше в общение с природата. Но с настъпването на 15-то столетие този поглед се забулва; природата се отдалечава от човека и ние видяхме, как математиките, станали съвършено чужди за него, започват да сътрудничат с естествените науки.
От сега нататък вече вътрешното съзнание на физическия организъм, човешката физика е изгубена.
Тя се превръща в една вътрешна наука, както това беше станало за математиките. Физическите явления на вътрешният човешки свят преминаха на обективното поле.
към текста >>
Той би мислил много повече за
вътрешното
движение, което изпълнява, отколкото за факта, че е увлечен.
Естествено, ако наблюдателят би си представил, че самият той е на мястото на падащия предмет, той би по чувствувал зад физическата необходимост едно лично чувство на скоростта, един жив тласък, не една фатална сила повличаща го в посоката на падането.
Той би мислил много повече за вътрешното движение, което изпълнява, отколкото за факта, че е увлечен.
Ето защо по времето на Аристотел силата привличаща тела та, гравитацията, беше нещо, което имаше за човешкото схващане едно действително значение.
към текста >>
Той е започнал с това, като е изгубил
вътрешното
чувство за своя собствен организъм.
От 15-то столетие насам идеите са взели една посока, която можем да резюмираме както следва: човекът забравя своята вътрешна опитност за нещата.
Той е започнал с това, като е изгубил вътрешното чувство за своя собствен организъм.
И това, което Галилей направи за закона на падане на телата и за закона на инерцията, бе разпростряно и в други области.
към текста >>
По същия начин в миналото хората са имали
вътрешното
усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети. Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го.
По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда.
Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей. Той казва: едно централно тяло, Слънцето, например, привлича една планета с една привличаща сила, чиято мощност се мени според квадрата на разстоянието, намалявайки с отдалечаването, но увеличавайки се с масата на присъствуващите тела. Колкото тялото, което е привлича, е по-голямо, толкова неговата привличаща сила е по-голяма. Колкото то е по-отдалечено, толкова повече тази сила намалява, ставайки четири пъти по-малка, ако разстоянието се удвоява, девет пъти, ако то се утроява и т.н.
към текста >>
Но когато се касае да се прожектира във външния свят
съзнание
то за четирите елемента, хората изолират, забравят
вътрешното
същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките.
Не беше лесно да се стигне изведнъж до пълна забрана на тази толкова интимна опитност и да намери човек в себе си новата сила, която би му позволила да се обърне отново към сетивния свят. Да се измери пада нето на телата, пространството изминато от едно падащо тяло в първата секунда, да се измисли законът на инерцията предполагайки съществуването на подвижни точки, чието движение е неизменно, това е нещо по-лесно.
Но когато се касае да се прожектира във външния свят съзнанието за четирите елемента, хората изолират, забравят вътрешното същество, без да донесат в противовес това, което е положително в математиките.
Следователно хората не са успели да направят обективна цялата етерна опитност, както това може да бъде осъществено по-късно за физическото чувство. И всъщност ние се намираме на това място и днес. Ако бихме успели да направим преминаване на обективното поле сборът на личните опитности идващи от етерното тяло, тогава би се родила една химическа наука, която чрез своята сигурност и точност би отговаряла напълно на нашата съвременно физика. Но химията е още твърде непрецизна и неясна в нейни те формули, които тя използува, за да изкаже своите собствени закони. Целта на химията е да осъществи с етерното тяло това, което физиката направи за физическото тяло.
към текста >>
Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до
вътрешното
чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича.
Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става дума за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление. Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време. За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение. Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува.
Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича.
Когато наблюдаваме движението на едно тяло, ние трябва добре да го възприемаме по някакъв начин. Ако тялото се движи по продължение на една стена, можем да видим, в каква посока то се движи. Ние преценяваме това движение по отношение на стената, която предполагаме за неподвижна. Но затова необходимо е аз самият да играя една роля в изучаването на явлението, да насочвам неговите фази, да участвувам още, колкото и малко, чрез една вътрешна опитност.
към текста >>
Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и
вътрешното
чувство за движението.
Докато Нютон още притежаваше сигурността за абсолютното движение, днес много хора си блъскат главите, за да констатират в крайна сметка, че познанието на движението е било изгубено същевременно с вътрешната опитност и вътрешното чувство за движението.
Тази е основата на теорията на относителността, пред назначена да обърне теориите на Нютон. Тази теория на относителността идва в предвидения час от съдбата. Тя трябваше да се яви в нашата епоха. защото за да се излезе от безизходицата, в която тя ни води, за да разберем наистина, що е движението или почивката, човек трябва да участвува сам в тях. Когато човек не ги живее вече вътрешно, движение и почивка не са вече по отношение едно на друго освен относителни понятия.
към текста >>
149.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред
съзнание
то си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път. Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието.
към текста >>
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно
съзнание
за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата. Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например. Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна.
Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения.
Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно
съзнание
различно от днешното.
В онези времена, когато чувствуваше природата да живее в неговото физическо тяло, в неговото етерно тяло, човекът имаше за своето астрално тяло и за своя Аз едно съзнание различно от днешното.
Без съмнение ние имаме днес една психология, но, трябва да си признаем въпреки че хората се пазят от това тя не е фактически друго освен една тъкан от отвлечености. Наистина в тази психология се говори за мисълта, за чувството, за волята, за паметта, за въображението и пр..., но под една напълно отвлечена форма. Хората отделиха физиката и химията от човека; без съмнение, те са му оставили мисълта, чувството и волята, но те са били окастрени, смалени до степен да не бъде вече освен отвлечености без живот. Психологията е станала един инвентар от отвлечености.
към текста >>
Хората на древността нямаха
съзнание
за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление.
Още по-лошо е положението за Аза, чувството за който намалява все повече и повече, свежда се до една точка, бихме могли да кажем. Така за философите става лесно да отричат неговото съществуване.
Хората на древността нямаха съзнание за своя Аз; но те имаха едно вътрешно впечатление.
Това присъствие на Аза образуваше основата на една наука по-висша от самата психология, която можем да наречем пневматология. Човекът погребва в себе си и тази пневматология, отделяйки я от вселената, и свежда чувството за своя Аз до нещо безкрайно слабо и тънко.
към текста >>
Извиквайки пред
съзнание
то си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Извиквайки пред съзнанието си за момент, по какъв начин индийският мъдрец се стараеше, чрез упражнения, да осъзнае това сродство между дишането и мисълта.
Той регулираше своето дихание, за да постигне напредък в своята мисъл. Той знаеше, че мисъл, чувство, воля, не са призраци без състоятелност, както хората днес вярват, а са тясно свързани с външната природа както и с човешката природа, особено чрез дишане то. Ако физиката и химията бяха изхвърлени вън от човешкия организъм, психологията бе погребана в него, но лишена от сетивен елемент, който и съответствуваше, въздуха. По същия начин пневматологията бе отделена от топлината. Така чувствуването на Аза стана неясно и слабо, каквото то е днес.
към текста >>
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на
съзнание
то.
Развитието на съвременната наука се дължи на една метаморфоза на съзнанието.
Когато сме разбирали това и изучаваме историята от тази гледна точка, забелязваме първо, както видяхме по-рано, че всяка епоха донася нови схващания, които се отдалечават все повече от древните предания. И идеите на един Парацелзий, на един Ван Хелмонт, на един Яков Бьоме ни изглеждат като странни остатъци от тези предания.
към текста >>
Хората са изгубили
вътрешното
чувство, но още не притежават външната наука.
В 17-ия век например, се яви едно схващане, което разгледано в себе си, остава тъмно, но което става напълно разбираемо, когато го проучим по отношение на историята на човешкия дух. Според това схващане всички явления на храненето се свеждат до един вид ферментация. Погълнатите храни се овлажнени от слюнката, после напоени с различни сокове, пепсин и пр... и се казваше, че тогава те са подложени на различни процеси на ферментация. По отношение на съвременните схващания които също са кратковременни тази теория събужда днес само подигравки, виждаме скоро, как такива странни идеи са могли да се родят в духа на хората. През тази епоха традиционните познания, които още намираме у Гален и неговите предшественици и които почиваха на личната опитност, са почти угаснали; що се отнася за външната химия, за модерната официална химия, тя се намира още в своите първи зачатъци.
Хората са изгубили вътрешното чувство, но още не притежават външната наука.
От тук и такива несъстоятелни схващания, за да се обяснят явленията на храненето, измислянето на някаква ферментация, за която хората имаха само една неясна идея.
към текста >>
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на
вътрешното
познание.
Тази школа още пази в своите схващания някои трошички от старата теория на органическите течности, основана на вътрешното познание.
Но почти в същата епоха се намират други школи, които започват да си съставят за човека една идея близка до това, което намираме в съвременните ръководства по анатомия. Днес вече не си представят човека като нещо съставено от кости, мускули и органи, каквито са черния дроб, стомахът, сърцето, и пр... Неволно, четейки съчинения с този стил, че човешкото същество не е действително нища друго, освен тази съвкупност от материални органи, с точни разграничения. Без съмнение, тези органи действително съществуват. Обаче твърдото вещество, твърдата материя съставляват най-много една десета от човешкото тяло; всичко останало е течно. Човекът е една течна колона.
към текста >>
Ятрохимическата школа подозираше още смътно съществуването на етерното тяло, за което Гален имаше пълно
съзнание
.
Ятрохимическата школа подозираше още смътно съществуването на етерното тяло, за което Гален имаше пълно съзнание.
Ван Хелмонт или Парацелзий имат за него вече само едно слабо чувство, което отслабва още повече у привържениците на ятрохимическата школа и изчезва напълно у ятромеханиците. Всяко понятие за етерното тяло се изпарява; остава само понятието за физическото тяло, съставено от твърди части, което се третира само чрез физическите методи. След като от човека бе извлечено всяко духовно съдържание и бе построена произволно една външна физика, към човека се прилага тази нова наука. Човекът не е вече едно живо същество, той е един празен чувал напълнен с теории.
към текста >>
Явно е, че Щал още беше вдъхновен от известно инстинктивно чувство, което му позволяваше да намери отново, да измисли отново това, за което беше изгубил
вътрешното
съзнание
жизнената сила.
Тогава, при преминаването от 17-ия към 18-ия век Щал има идеята: физическите и химически явления, които наблюдаваме в човешкото тяло не могат да бъдат подчинени на законите, които управляват външния свят. Само че той не намери нищо, с което да ги замени вътре в човешкия организъм. Тогава той измисли това, което нарече жизнена сила. Така създаде динамистичната или анимистична школа.
Явно е, че Щал още беше вдъхновен от известно инстинктивно чувство, което му позволяваше да намери отново, да измисли отново това, за което беше изгубил вътрешното съзнание жизнената сила.
към текста >>
Но хората нямаха
съзнание
за тази нужда.
Все пак хората трябваше да имат едно схващане за човека. И така се стигна после до там, той да бъде схващан като най-развитото животно. В действителност, хората не познаваха вече и животното; защото, за да го разберат, трябваше да имат старите понятия, ако не тези на пневматологията, по не тези на физиката, химията, физиологията, каквито те бяха схващани в миналото.
Но хората нямаха съзнание за тази нужда.
Следователно те потърсиха едно ново схващане за човешкото същество.
към текста >>
Именно защото човекът се освободи от всичко, което в миналото тежеше върху него, той можа да стигне до
съзнание
то за свободата.
Именно защото човекът се освободи от всичко, което в миналото тежеше върху него, той можа да стигне до съзнанието за свободата.
Научният багаж, който той е натрупал, подхожда само на природата, особено на физическата природа. С психологията нещата не вървят вече така добре, и хората са като загубени сред отвлеченостите. Още веднъж, нещата трябваше да стигнат до тук, за да могат от друга страна хората да се пробудят към чувството за свобода, към едно морално схваща не за света, основано върху личността. Ние не бихме могли да разберем развитието на съвременните науки, ако не го разглеждаме като коренативна чувството за свобода и за всички морални и религиозни схващания, които са свързани с него.
към текста >>
И когато говори за едно
съзнание
за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
Това ни обяснява в теориите измислени от един Хобс или един Бейкън невъзможността да се свърже човешкото същество с духа, който одушевява вселената. От една страна, Хобс замисля вече, поне в зародиш, новите научни идеи, и от друга страна, той премахва от социалния живот всеки духовен елемент, предвижва войната на всички против всички, непризнавайки нищо духовно, което би могло да обедини хората помежду им.
И когато говори за едно съзнание за свобода, той начертава една карикатура на това чувство.
към текста >>
150.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Човекът има за този организъм едно
съзнание
, което се е менило през епохите; това беше именно обект на изучаване в нашите сказки.
Организмът е съставен още отчасти от газове, като например кислородът: в тези газове действува астралната природа. Най-после, във всичко, което е топлина, се изразява Азът. Естествено ние не трябва да систематизираме, да вземаме нещата отвлечено. Всички органически течности са проникнати от етерния тласък, но те увличат в тяхното движение и твърдите части; целият организъм е слят във взаимна игра на силите, които го одушевяват.
Човекът има за този организъм едно съзнание, което се е менило през епохите; това беше именно обект на изучаване в нашите сказки.
към текста >>
Това, което днес образува външната физика или механика, беше в миналото обект на едно вътрешно познание, родено от
съзнание
то за физическото тяло.
Това, което днес образува външната физика или механика, беше в миналото обект на едно вътрешно познание, родено от съзнанието за физическото тяло.
Както видяхме вече няколкократно, нашата модерна физика се е получила от прожектирането вън от човешкото същество на това вътрешно чувство, от сега нататък прилага произволно към външната природа.
към текста >>
Същото беше още положението в епохата на алхимиците от Средновековието /макар и под една упадъчна форма/ за
съзнание
то за етерното тяло.
Същото беше още положението в епохата на алхимиците от Средновековието /макар и под една упадъчна форма/ за съзнанието за етерното тяло.
Там, където това етерно тяло действува, стават обмени, комбинации на течности, за които хората в миналото са имали съзнание, имали са чувството, което още можем да намерим неясно във фантастичните данни на старите ръководства по алхимия. Всичко това е също на път да бъде изхвърлено вън от човека; защото нашата химия не е още напълно завършено. Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света.
към текста >>
Там, където това етерно тяло действува, стават обмени, комбинации на течности, за които хората в миналото са имали
съзнание
, имали са чувството, което още можем да намерим неясно във фантастичните данни на старите ръководства по алхимия.
Същото беше още положението в епохата на алхимиците от Средновековието /макар и под една упадъчна форма/ за съзнанието за етерното тяло.
Там, където това етерно тяло действува, стават обмени, комбинации на течности, за които хората в миналото са имали съзнание, имали са чувството, което още можем да намерим неясно във фантастичните данни на старите ръководства по алхимия.
Всичко това е също на път да бъде изхвърлено вън от човека; защото нашата химия не е още напълно завършено. Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света. Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него.
към текста >>
Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно
съзнание
, ограничено в самия него.
Там, където това етерно тяло действува, стават обмени, комбинации на течности, за които хората в миналото са имали съзнание, имали са чувството, което още можем да намерим неясно във фантастичните данни на старите ръководства по алхимия. Всичко това е също на път да бъде изхвърлено вън от човека; защото нашата химия не е още напълно завършено. Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света.
Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него.
Обаче той чувствуваше своята душа да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят. В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
към текста >>
В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството,
съзнание
то за неговата душа.
Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена. Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света. Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него. Обаче той чувствуваше своята душа да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят.
В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
към текста >>
За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към
вътрешното
познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него.
Ние виждаме движението Общо взето ние правим да изчезне скоростта по едни елегантен начин, изразявайки я с една диференциала. Ние я изразяваме чрез изминатото пространство в една секунда; но в действителност това, което наистина сме наблюдавали, е движението. Обаче чрез този метод ние нямаме вече вътрешно нищо общо с наблюдавания факт. Когато изучаваме движението на едно тяло, т.е. промените на положението в пространството, в него няма нищо от самите нас.
За да се съединим отново с него, трябва да намерим средството да се върнем отново към вътрешното познание на физическия, пространствен предмет, поемайки отново пътя, който ни е отдалечил от него.
Трябва да гледаме скоростта не вече като една проста промяна на положение то, а като едно собствено качество на предмета; трябва да стигнем до там, да намерим отново в самите нас това качество, участвувайки вътрешно в скоростта на тялото.
към текста >>
За да стигнем до този резултат, трябва първо да имаме пълно
съзнание
за това, което правим, за това, което е станало, когато физиката и механиката произхождащи от
вътрешното
чувство са се превърнали във външни науки.
Ще се запитаме, как да стигнем до този резултат? На този въпрос може да се отговори поне за това, което се отнася за физиката. Химията е още твърде малко напреднала за това.
За да стигнем до този резултат, трябва първо да имаме пълно съзнание за това, което правим, за това, което е станало, когато физиката и механиката произхождащи от вътрешното чувство са се превърнали във външни науки.
Трябва да си кажем: да предположим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично. До какво ще стигна по този на чин? Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта.
към текста >>
Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно
съзнание
.
Трябва да си кажем: да предположим, че аз абсолютно не се грижа за истинската природа на това, което наблюдавам; вземам под внимание само това, което може да се измери и изрази чрез механически формули; интересуваме само това, което е механично. До какво ще стигна по този на чин? Да измина чрез познанието пътя, който човек изминава, когато умира. Когато умира, животът го напуска; това, което остава, е мъртвият труп. Когато започвам да мисля според законите на механиката, животът напуска моята мисъл, аз притежавам вече само науката на неживото, на смъртта.
Ето за кое трябва да имаме едно абсолютно ясно съзнание.
Когато разглеждаме в природата само това, което е физическо, механическо, ние подготвяме една наука на неживото, на смъртта. Това именно съставлява и величието на съвременната наука. Без да съзнава това, тя е скъсала с методите на алхимиците, смело е изоставила настрана това, което можеше да остане като живот в схващанията за природата, и решително се е привързала към изучаването на това, което е мъртво в минералите, в растенията, в животните. Така тя е създала схващания, които подхождат само за неживото. Ето защо природата на нашата наука е смъртта.
към текста >>
Ако не разберем тази мисия, ние ще минем като сенки през нашата епоха, а не като същества имащи
съзнание
за необходимостите на бъдещето.
Тази велика мисия, която произтича от нашето изучаване на историческото развитие на науката.
Ако не разберем тази мисия, ние ще минем като сенки през нашата епоха, а не като същества имащи съзнание за необходимостите на бъдещето.
Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки. Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията.
към текста >>
Много от съвременните научни открития са били направени в без
съзнание
; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки.
Тази велика мисия, която произтича от нашето изучаване на историческото развитие на науката. Ако не разберем тази мисия, ние ще минем като сенки през нашата епоха, а не като същества имащи съзнание за необходимостите на бъдещето.
Много от съвременните научни открития са били направени в безсъзнание; в това отношение литературата ни дава достатъчно опорни точки.
Но хората не знаят още да направят необходимите различия. Ето защо на някои хора така много им се нрави да подържат хаоса. На тях би им било неприятно да видят как се издига една научна система строго опираща се върху физиката и химията от една страна, върху психологията и пневматологията от друга страна; защото това би ги задължило да държат сметка отново за външния свят и за вътрешния свят. Те предпочитат по-добре да продължат объркаността, да продължат да цапат между химията и психологията. Така се яви една незаконородена наука, превърнала се скоро в разглезеното дете на учените и даже на философите: физиологията.
към текста >>
Аз не исках да Ви дам тук едно документално проучване на развитието на науката; опитах се главно да ви покажа, как едно човешко същество, което разбира смисъла на това развитие, може да вземе
вътрешното
отношение, което е днес подходящо, в критичната точка, до която сме стигнали в човешкото развитие.
Аз не исках да Ви дам тук едно документално проучване на развитието на науката; опитах се главно да ви покажа, как едно човешко същество, което разбира смисъла на това развитие, може да вземе вътрешното отношение, което е днес подходящо, в критичната точка, до която сме стигнали в човешкото развитие.
към текста >>
151.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на
съзнание
то, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот.
Явно е, всичко това се отнася за обикновените условия на човека върху Земята, както те съществуват обикновено в нашата епоха. Това е външната гледна точка.
Но чрез Антропософията знаете, че съществуват други състояния на съзнанието, различни от тези, които са приспособени към човека на Земята и към неговия всекидневен живот.
към текста >>
Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното
съзнание
.
Средата, която възприемаме, съществува само за обикновеното съзнание.
Към тази среда могат да ни свързват и други връзки; те са обикновено по-несъзнателни, изтласкани в глъбините на душата; но тяхното значение за нас хората не е по-малко, а даже и по-голямо, отколкото това, което ни свързва с обикновения свят.
към текста >>
Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме
съзнание
обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия.
Това, което става под земната повърхност, има също така голямо значение за нашето устройство, както и това, което става в атмосферата, на повърхността.
Атмосферата, която заобиколя Земята, е тази, която възприе ма и за която можем да имаме съзнание обикновено чрез способността да си образуваме представи, която иде срещу сетивните възприятия.
към текста >>
Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното
съзнание
.
Ако проучим вътрешността на Земята, ще констатираме първо, че тя не е достъпна за обикновеното съзнание.
Явно е, че може да се слезе в тази вътрешност до известна точка и да се наблюдават определени пластове както наблюдаваме повърхността. Но това е почти равносилно на факта да изучаваме човека по него вия мъртъв труп. Това, което можем да видим в един мъртъв труп, е, че всъщност той е престанал напълно да бъде човек. Това са само неговите смътни останки. И, ако размислим добре, можем даже да кажем, че това е отрицателният аспект на един човек.
към текста >>
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива
съзнание
чрез своите сетивни възприятия.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия.
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме. Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре. В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
към текста >>
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното
съзнание
чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия.
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре. В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
към текста >>
В своето обикновено, нормално
съзнание
човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия. От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме. Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре.
В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
към текста >>
Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до
съзнание
то.
Ако той беше способен да стори това, би трябвало да има един вид зрителен, осезателен орган, за да се потопи в Земята, без да има нужда да копае дупка, за да хване Земята, както ръката минава през въздуха, за да хване нещо, както погледът пронизва въздуха, за да се сложи върху един предмет. Когато слагате по този начин погледа, Вие не изкопавате дупка във въздуха; ако трябваше първо да сторите това, за да можете през тази дупка да гледате предмета, вие бихте видели вашата среда по същия начин, както виждате вътрешността на земята в една мина. Но ако не направите дупка, за да гледате това, което става вътре в Земята, ще имате нужда от един сетивен орган, който да може да вижда, без да се нуждае от дупки, един орган, за който Земята да бъде прозрачна. А от определена гледна точка именно така е за човека.
Обаче възприятията, които той има от вътрешността на Земята в обикновения живот не стигат до съзнанието.
И това, което човекът може да възприема по този начин, то е металът съдържащ се в Земята с неговите обособявания.
към текста >>
Ако имахте
съзнание
за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето
съзнание
като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел.
Помислете за цялата тази металическа маса, която Земята съдържа. В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите.
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел.
на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации. Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации.
към текста >>
Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното
съзнание
не е способно да съзерцава тези имагинации.
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел. на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации.
Човекът няма съзнателно възприятие за тези образи; те избледняват, изтласкани са някакси, защото земното съзнание не е способно да съзерцава тези имагинации.
Те потъват в чувството.
към текста >>
Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род
съзнание
, което също не съвпада с обикновеното
съзнание
, а се свързва с това, което наричаме инспиративно
съзнание
; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Ако тези радиации на металите, ако тези впечатления идващи от металите упражняват по този начин едно влияние, което идва отдолу, ние сме подложени и на едно друго влияние, което идва отгоре, от космическото пространство излъчващо се от движението и формата на небесните тела.
Това влияние, излъчващо се от движението на планетите и от съчетанието на неподвижните звезди, от небесните съзвездия, прониква в нас, предизвиква там определен род съзнание, което също не съвпада с обикновеното съзнание, а се свързва с това, което наричаме инспиративно съзнание; този път на тези впечатления отговарят "инспирации".
Докато представата отговаря на сетивните впечатления, срещу това, което излъчват небесните тела ние препращаме една сила противоположна на сетивните впечатления идващи от звездите; това е силата на волята. Дълбоката природа на нашата воля бихме могли да я възприемем под форма та на инспирации.
към текста >>
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на
съзнание
то.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието.
Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите. Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
към текста >>
Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в
съзнание
то.
Всичко, което се отнася за живота на сетивата и на представите, се намира на най-ясната степен, на най-будната степен на съзнанието. Всъщност, така както сме сега на Земята, ние сме истински съзнателни само в тази област. Напротив, нашият чувствен живот се къпе в сънищата. Нашите чувства не са нито по-интензивни, нито по-ясни от сънищата, с тази разлика, че сънищата са образи, докато в контакт с живота нашите чувства приемат особената форма, която ги характеризира. Те са повлияни от действието, което възлиза от металите.
Както често сме отбелязвали, нашата воля е още по-тъмна и погребана в съзнанието.
към текста >>
Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното
съзнание
, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
Всъщност човекът не знае, какво представлява в действителност силата на неговата воля. Например, той иска да протегне ръката си и да хване нещо с нея. Идеята може да бъде ясна в неговата мисъл. И на другия край на явлението той вижда изпълненото действие.
Но това, което става точно междувременно, тласъкът на волята, който завладява мускулите, това е една тайна за обикновеното съзнание, както и това, което човек може да изпита през време на съня без сънища.
към текста >>
Но именно тази воля, заспала по отношение на
съзнание
то, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата.
В нашето чувствуване, ние сънуваме, в нашата воля, ние спим.
Но именно тази воля, заспала по отношение на съзнанието, ние протягаме към впечатленията излъчвани от звездите, както на сетивните впечатления срещупоставяме представата, на металическите влияния чувствата.
към текста >>
Така, в общи линии, в дневното
съзнание
физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите.
Когато сме будни, ние възприемаме това, което ни заобикаля, и използуваме нашето физическо тяло и нашето етерно тяло за да си образуваме за него една представа. Без тях би ни било невъзможно да развием сили те необходими за това възприятие, което става в хоризонталната посока.
Така, в общи линии, в дневното съзнание физическото тяло и етерното тяло се изпълват със сетивните впечатления и с представите.
Когато спим, астралното тяло и Азът се отделят от тях. На свой ред сега те възприемат впечатленията, които стигат до тях отдолу и отгоре. Азът и астралното тяло, ако мога да кажа така, са тези, които спят по отношение на излъчванията на металите и еманациите, които идват от звездите.
към текста >>
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното
съзнание
към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това
съзнание
, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен.
По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо. Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце.
към текста >>
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно
съзнание
, от това възприятие не може да остане нищо.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема.
Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо.
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание. И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
към текста >>
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното
съзнание
.
Ако бихте направили опит да преминете от обикновеното съзнание към истинската имагинация, в настоящия стадий на развитието, би трябвало всички човешки органи да бъдат обхванати от това съзнание, не само сърцето, а всички органи в еднаква степен. По-горе аз казах, че сърцето възприема златото, което се намира в Земята Но не е само то, което то възприема. Защото нещата стават така: докато Азът и астралното тяло са съединени с физическото и етерно тела, както това става нормално при будното дневно съзнание, от това възприятие не може да остане нищо.
Трябва Азът и астралното тяло да добият до определена степен известна независимост по отношение на физическото и етерните тела, какъвто е случаят при имагинативното съзнание.
И това, което се отделя от тях в областта съседна на сърцето, получава тогава впечатлението на излъчването на металите. Всъщност сетивният орган, който е чувствителен за излъчването на златото, се намира в астралното тяло в съседство с физическото сърце. Ако сърцето възприема, това е защото астралната част, която му съответствува, самата тя възприема; физическият орган има само отражение на впечатлението изпитано от астралния орган.
към текста >>
Когато човек е добил имагинативното
съзнание
, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи.
Когато човек е добил имагинативното съзнание, астралното тяло и Азът, взети заедно, трябва да се намират при такива условия, че техните възприемателни органи да съответствуват на всички човешки органи.
С други думи казано, човекът възприема цялата съвкупност от метали на Земята, но в техните диференцирания. Той може да възприема различията между тях само ако се упражнява за целта и направи от това едно специално окултно изучаване. Това познание е нещо, което в нашата епоха не трябва да бъде общо. Днес човек не трябва да поставя това познание в служба на утилитарни цели. Защото ако той би поробил колкото и малко да е това познание за земните метали за практически цели, имагинативното познание би било веднага направено невъзможно.
към текста >>
Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно
съзнание
.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество.
Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание.
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето. Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
Този, който притежава имагинативно
съзнание
, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето.
Вие ще успеете да разберете теоретическата страна на всички тези неща, които Ви са представени под една форма често несръчна, както ще успеете да разберете също, как трябва да си служат хората с тях, т.е. без да ги отделят от едно цялостно познание на човешкото същество. Това знание може наистина да бъде използувано имайки пълно съзнание.
Този, който притежава имагинативно съзнание, няма право да си служи с астралната имагинативна сила, разположена в съседство на сърцето, за да търси злато; но той може да стори това, за да стигне да познава вътрешната структура, истинското предназначение на сърцето.
Той може да използува тази способност за познаване на човешкото същество. Това отговаря на едно правилно използуване във физическия живот на обонянието или на зрението, например. По този начин, съединявайки познанията, които ни идват отдолу, и тези, които ни идват отгоре, ние можем да постигнем да познаваме всеки орган на човека.
към текста >>
За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го предаде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас;
вътрешното
възприятие на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията.
За да разберем например сърцето, трябва от една страна да имаме възприятието отвътре на земното злато, така както сърцето може да ни го предаде, и от друга страна трябва да възприемаме силата на волята, която отговаря на потока, който намиращото се на зенита слънце разлива върху нас; вътрешното възприятие на земното злато поражда в нас имагинацията, а възприятието на слънцето поражда испирацията.
Тогава ние постигаме да познаем сърцето на човека. Същото важи и за другите органи. Ако иска да се научи да познава себе си, човек трябва да се обърне към Космоса.
към текста >>
152.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Тезата на Таер, че селското стопанство е занаят за печелене на пари, навлезе през 20 век в
съзнание
то на селските стопани и оттогава определя техните действия.
Още от Албрехт Таер, следователно от началото на 19 век, стопанската дейност се превърна в научна дисциплина, която сега се постави върху природонаучни принципи: точно изучаване на детайлите по Хелер и Пфенниг, но единствено с оглед на максималното увеличаване на печалбите. Всичко се оценява предимно от гледна точка на парите. Тук се заличава разликата между селско стопанство и индустрия.
Тезата на Таер, че селското стопанство е занаят за печелене на пари, навлезе през 20 век в съзнанието на селските стопани и оттогава определя техните действия.
Тя дотолкова се наложи, че много от тях смятат всякакви други мотиви за безнадеждно остарели или неискрени. Ако и да започна промяна в това отношение през последно време, то много селски стопани споделят това становище с повечето специ-алисти, заети със стопанска дейност и в други отрасли.
към текста >>
Активно придвижване и с това едно типично за вида себе-държане, както и изживяване на околната среда, което ще рече будно
съзнание
от възприетия чрез сетивата свят, започва при животните.
Освен това той описва още две по-висши равнища на порядък и дейност. Едното действа навсякъде, където организмите образуват ограничено вътрешно пространство, както е при всички животни. Мозък, бели дробове и сърце, стомах и черва, черен дроб, бъбреци и др., не се намират във външния свят. Те не се намират и при растенията, а само при животните и при хората. Зародиши, растеж, изменение на външния вид, регенерационна способност и възпроизвеждане има при животните, хората и растенията.
Активно придвижване и с това едно типично за вида себе-държане, както и изживяване на околната среда, което ще рече будно съзнание от възприетия чрез сетивата свят, започва при животните.
Тяхното тяло, което се възприема сетивно, се различава от това на растенията. Свръхсетивната реалност, която прави всичко това възможно, Рудолф Щайнер нарича астралност или астрално тяло. Върху растенията тя действа само отвън.
към текста >>
153.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Лекция от поредицата „Христовият импулс и развитието на Азовото
съзнание
", Събр. Съч.
[1] Време на прехода от епохата на Кали Юга към Светлата епоха: Кали Юга (мрачната епоха), която започва от 3101 преди Христос, достига своята кулминация, когато Христос се въплътява. Тя приключва с 1899 година. За сравнение изложенията в 3 и 4.
Лекция от поредицата „Христовият импулс и развитието на Азовото съзнание", Събр. Съч.
116 и „Събитието на появата на Христос в етерния свят", Събр. Съч. 118.
към текста >>
154.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
От най-
вътрешното
наше движение се породиха сили, които напълно естествено ни привлякоха към Кобервитц в мига, в който графът ни покани.
Всичко това ме кара да изкажа на дома Кайзерлинг най-дълбока благодарност, към което се присъединява разбира се и г-жа Щайнер, за това, че тъкмо тук ще можем да изживеем тези празнични, а смятам, че ще бъдат и работни дни. Аз мисля, че точно защото сме в Кобервитц през тези празнични дни, тук ще царува свързаният с Антропософското движение селскостопански дух. Нали точно граф Кайзерлинг стоеше с думи и дела, и с пълна пожертвователна работа в началото на старанията ни, които проявихме по отношение на развитието на селското стопанство в Щутгарт, тръгвайки от „Идващият ден“[1]. Той влагаше своя основно сраснал се със селското стопанство дух в това, което можахме да направим относно селското стопанство.
От най-вътрешното наше движение се породиха сили, които напълно естествено ни привлякоха към Кобервитц в мига, в който графът ни покани.
Затова аз мисля, че всеки охотно и с удоволствие е дошъл в Кобервитц за провеждането на този курс. Това дава основание ние, които сме тук, да изкажем нашата дълбока благодарност, че в тези дни домът Кайзерлинг ни приема с всички наши стремежи.
към текста >>
155.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Идете някога в музей и разгледайте скелета на бозайник, идете със
съзнание
то, че в образуването на главата, в оформянето и, действа предимно слънчевото облъчване, като навлиза през муцуната директното лъчево слънчево действие.
Защото това усъвършенстване на познанията, опирайки се на формата, според наблюдение на формата, е от огромно значение.
Идете някога в музей и разгледайте скелета на бозайник, идете със съзнанието, че в образуването на главата, в оформянето и, действа предимно слънчевото облъчване, като навлиза през муцуната директното лъчево слънчево действие.
Според това как животното се излага на Слънцето, по един или по друг начин лъвът се излага различно от начина, по който се излага конят или според други дълбоки причини, за които тук също ще разговаряме, според това се формират и принадлежащите към нея части. Така че предната част на животното имаме работа с прякото действие на Слънцето, от което зависи образуването на главата.
към текста >>
156.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Той знае как изглеждат външно, когато ги разглежда в лаборатория, но всъщност никак не познава
вътрешното
значение на тези вещества в общата мирова дейност.
Той знае как изглеждат външно, когато ги разглежда в лаборатория, но всъщност никак не познава вътрешното значение на тези вещества в общата мирова дейност.
И знанието за тези вещества, което човек получава от химията, не надвишава знанието за даден човек, когото сме видели да минава по улицата, заснели сме го с фотоапарат и за когото си спомняме благодарение на снимката. Това, което науката прави с тези вещества, чиято дълбока същност трябва да се познава, е не повече от едно снимане с фотоапарат. И това, което се пише в книгите и се изнася в докладите за тези вещества, всъщност не съдържа много повече.
към текста >>
Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в без
съзнание
от живия кислород.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас.
Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород.
Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното.
към текста >>
Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме
съзнание
и още по-лошо.
Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне по-висш жизнен елемент.
Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо.
И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява.
към текста >>
Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно
съзнание
.
Човекът на Изтока е правел медитация по свой начин. Ние в Средноевропейския Запад правим това по свой начин. Ние извършваме медитация, която само косвено се обляга на дихателния процес, ние всъщност действаме и живеем в концентрация и медитация. Обаче всичко това, което правим, когато се отдаваме на душевни упражнения, то има все пак една тиха, субтилна, срещуположна телесна страна. Чрез медитирането се променя, макар и съвсем неуловимо, равномерният начин на дишането, което е така тясно свързано с човешкия живот.
Когато медитираме, винаги задържаме в себе си малко повече въглена киселина, отколкото при обикновеното будно съзнание.
В нас винаги остава малко повече въглена киселина през време на медитацията. Ние не отблъскваме цялата мощ на въглената киселина, както правим в обикновения живот, а задържаме част от нея. Не изхвърляме постоянно цялото количество въглена киселина веднага там, където от всички страни сме заобиколени с азот. Част от нея задържаме в себе си.
към текста >>
157.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско
съзнание
за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още.
Впрочем бих желал сега, понеже сме в края на лекциите, като изключим часа за разисквания, който ще последва, да изразя своето задоволство, че пожелахте да дойдете и да участвате в това, което можа да се каже тук, както и в това, което трябва да последва и да се развива по-нататък. От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност. Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс.
Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още.
Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник. Само след пет минути ще имате доказателство за това. И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>
158.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява
съзнание
то, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието.
Неправилно е да се преразказват описаните в книгата невидими процеси, както и приготвянето на препаратите за торене и за премахване на вредителите, защото такъв преразказ може да даде само сухо интелектуално знание, докато живата реч на Рудолф Щайнер засяга цялото ни душевно устройство и ума, и чувството, и волята.
Тогава пред духовния поглед се редят картини и образи, които Рудолф Щайнер непосредствено вижда и описва; всичко това разширява и извисява съзнанието, преобразява човека, той става друг, друго е вече неговото отношение към земеделието.
Човек разбира, че земеделието е най-проникновената, най-човешката, най-благородната, най-духовната професия, че тук той по най-естествен начин може да напредва в своето духовно развитие. И тогава работата в земеделското стопанство се върши с любов и възхищение пред тези истински чудеса, които стават там. Ето защо, който възнамерява да прави биодинамично земеделие, трябва да започне от тези лекции, а излязлата след това литература може да се използва като допълнително помагало за споделяне на практически и организационен опит. Ако се разчита само на външно показване и подражаване, без да се изживеят откровенията в тези лекции, не е възможно истинско биодинамично земеделие; така то може да бъде само компрометирано.
към текста >>
159.
18. Бележки
GA_327 Биодинамично земеделие
Лекция от поредицата „Христовият импулс и развитието на Азовото
съзнание
“, Събр. Съч.
*1. Време на прехода от епохата на Кали Юга към Светлата епоха: Кали Юга (мрачната епоха), която започва от 3101 преди Христос, достига своята кулминация, когато Христос се въплътява. Тя приключва с 1899 година. За сравнение изложенията в 3 и 4.
Лекция от поредицата „Христовият импулс и развитието на Азовото съзнание“, Събр. Съч.
116 и „Събитието на появата на Христос в етерния свят“, Събр. Съч. 118.
към текста >>
160.
Предговор
GA_327 Биодинамично земеделие
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание душа недействащи още в обикновеното
съзнание
и в обикновената наука сили, които правят възможно такова проникване.»
«Под антропософия аз разбирам научно изследване на духовния свят, което съзнава едностранчивостите на едно просто природознание, както и на обикновената мистика, и което, преди да направи опит да проникне в свръхсетивния свят, първо развива в стремящата се към познание душа недействащи още в обикновеното съзнание и в обикновената наука сили, които правят възможно такова проникване.»
към текста >>
161.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Също и природната наука в този смисъл се намира в историята на променящото се
съзнание
и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света“.
Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек. Това важи за всички области на културата, следователно и за земеделието.
Също и природната наука в този смисъл се намира в историята на променящото се съзнание и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света“.
към текста >>
Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в
съзнание
то и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности.
Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки). Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи. Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа.
към текста >>
Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново
съзнание
и нови практически предложения.
Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите.
Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения.
Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти. Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание. В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли.
към текста >>
Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското
съзнание
, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Инициаторите и участниците в Курса естествено знаеха, че Рудолф Щайнер не е земеделец. Доверието и надеждата се основаваха на житейското дело на Щайнер - aнтропософията и на това, че от 1919 той изнасяше курсове пред групи от други професии, както пред учителите на новооснованото Валдорфско училище и пред лекарите. Тези курсове доведоха до принципно съвсем ново съзнание и нови практически предложения.
Между тях се намират също и поредица лекции за учителите по природните науки, които се отнасят за начина на разглеждане на природата4, за историята на природната наука като съставна част от развитието на европейското съзнание, в основата на които се намират съвсем нови аспекти.
Това беше възможно поради обстоятелството, че Рудолф Щайнер разполагаше с познавателни възможности, които се издигат далече над обикновеното сетивно и рационално познание. В продължение на десетки години той основно беше излагал всичко това в лекции и книги, винаги с нови аспекти5 по отношение на света изобщо, и в подробни детайли.
към текста >>
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото
съзнание
, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
Следователно отнася се до разширяване на разглеждането на действителността откъм духовната страна и до произтичащите от него последици за практиката. Щайнер често е казвал кое е важно за него и това се вижда от цялото негово творческо дело. Отнася се до конкретни свръхсетивни опитности. Който поне малко се е занимавал с житейския път на Щайнер и някои негови изявления, той разбира това съвсем ясно, дори без оглед на въпроса дали самият той може да прецени споделените подробности.
След като Щайнер в продължение на две десетилетия интензивно се занимава с въпроса за човешките познавателни способности и възможността за свободата и пише за това, вече 40-годишен започва публично да изнася в лекции и книги неща, които прекрачват сетивното възприемане и самонаблюдението на собственото съзнание, без при това да произхождат от философски спекулации, а само от лични опитности.
Тогава много скоро идва и изложението за индивидуалните духовно-душевни пътища, по които човек може да достигне такива свръхсетивни съдържания.10 Ръководен от всепроникващата амбиция да разбере всяка нова информация, свързана с все по-ново съдържание чрез сетивно наблюдение и облягащия се на него ум, човек по този начин достига само едната страна на действителността, която обаче притежава много повече страни, които по принцип са достъпни за възприемане чрез лични опитности. Ако човечеството иска да се справи със своите безбройни проблеми без големи катастрофи, това е възможно, само ако извлече познание от това, което свръхсетивно действа в сетивния свят, и ако хората положат сериозни усилия да го вложат в своите съждения, преценки и постъпки.
към текста >>
Найсетне той е духовно /азово/ същество със себе
съзнание
, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото.
Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности.
към текста >>
Те отвеждат
съзнание
то в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди.
От него винаги по един съвсем нов начин се прибавя допълнително съдържание от свръхсетивни опитности, като всичко става по-сложно, по-точно и в известна степен духовно-конкретно. Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти.
Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди.
Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти. Нашето ежедневие и философията все повече се определят от този начин на мислене и изследване. Редукционизмът намаляването на съставните части на комплексния процес и свеждането му до по-малко фактори от най-ниската плоскост на действителността, първоначално е почти неизбежен за специализираните изследователи. Това се превръща в мироглед, понеже стремежът да се подреди специалното в общата действителност е все още твърде слаб. Тук лежи главният проблем за взаимното разбирателство.
към текста >>
Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото
съзнание
така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи.
За новия читател е от голямо значение да знае, че при описанията на Щайнер не се касае за философска мисловна постройка, каквито и както са били изграждани от човечеството в продължение на повече от 2500 години. Относно учението за слоевете вече беше посочено по-горе.
Философиите почиват главно на мисловното проникване в сетивния свят с включване на човешкото съзнание така, както то е било за даденото време и при тогавашните философи.
При Рудолф Щайнер се изживява нова опитност, която е от свръхсетивно естество и тя се описва. Това също е изложено в посочените и в други основни трудове на Рудолф Щайнер, включително и методът, по който може да се достигне тази опитност. Тогава става ясна съществената разлика от философите.
към текста >>
Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено
съзнание
, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието.
Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
При тях става дума за философски книги. Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.
към текста >>
162.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно
съзнание
или в
съзнание
то на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование. Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
към текста >>
Това, което възприемаме и опознаваме в сетивния свят, зависи не само от фактически наличните неща, доколкото те постъпват в
съзнание
то, но то се определя също от качественото насочване на вниманието, от нашето очакване.
Това, което възприемаме и опознаваме в сетивния свят, зависи не само от фактически наличните неща, доколкото те постъпват в съзнанието, но то се определя също от качественото насочване на вниманието, от нашето очакване.
Това, което искаме да възприемем, ние несъзнателно го филтрираме от наличното многообразие. Усилваме впечатленията, които подхождат на нашите очаквания, а другите ги изтласкваме. Това зависи от мислите, които действат в нас. Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света. Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме.
към текста >>
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето
съзнание
.
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание.
За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други мисли. Когато една мисъл се включи в една мисловна връзка, когато тя е в съгласие с всички останали, тогава имаме чувството на удовлетворение и задоволство, че я разбираме. Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно. Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене. Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти.
към текста >>
Тогава поставяме в ход нашите усилия за познание, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето
съзнание
.
Ако един въпрос е достатъчно важен за нас, той не ни оставя спокойни.
Тогава поставяме в ход нашите усилия за познание, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето съзнание.
Това е началото на всяка наука.
към текста >>
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до
съзнание
и до способност за придвижване.
Слънцето не е само източник на светлина и топлина, но също така и на етерното, тоест на живота и на астралността, тоест на това, което прави организмите самостоятелни същества.
Астралността, доколкото се превръща в астрално тяло на отделното живо същество, е причината за споменатата степенувана еманципация, която от наличието на живот води до изживяване, значи до съзнание и до способност за придвижване.
Етерност и астралност бликат от Слънцето. Двете имат самостоятелност и трайност, което във философски смисъл означава субстанциален характер, но те не са материални, също не са фино вещество. Те се узнават само свръхсетивно, тоест в този общ смисъл от духовен вид. Те се нюансират от планетните сфери, съответно качествено се разчленяват и модифицират на седем вида. Тук Рудолф Щайнер ги описва обобщено в смисъла на едно полярно планетарно разграничение на слънчевите сили.
към текста >>
Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез
съзнание
то, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване.
В един жив организъм обаче става обмяна на веществата. Организмът остава, но неговите вещества непрекъснато се сменят. При животното и човека това става по-интензивно, отколкото при растенията, но все пак важи и за тях. Промяната е единствено трайното, постоянното. Всичко тече.
Регулираното протичане, в смисъла на живеещото във времето цяло, е същинската реалност на живота.[17] Когато поискаме да я достигнем чрез съзнанието, тогава трябва да навлезем конкретно в тази обмяна, да преминем от знание към съпреживяване.
Това не е лесно и прекрачва границите на онова, което обикновено правим при познанието.
към текста >>
То ни заставя да съчетаваме
вътрешното
изживяване с изживяването на света.
Знаем също какво е милиграм или тон, макар че за величини от този порядък не можем да имаме опит без инструменти. Ние обаче разбираме, че чрез везната се намираме в същата среда и само количествено прекрачваме границите на нашата сетивна способност. Разбираме също научната дефиниция за механичните сили, защото от най-ранна възраст несъзнателно или полусъзнателно притежаваме опитност за нашата телесна дейност. Ние сме изпълнени с количествената страна на дефиницията за отделните мерки, за „колко“, без да се питаме откъде знаем от какво се получава повече или по-малко или какво ние измерваме. Оказва се, че още при обикновените механични сили действителното изживяване не е проста работа.
То ни заставя да съчетаваме вътрешното изживяване с изживяването на света.
Ако обаче сме доволни от това, че външният начин на действие функционира добре, без действително да проникваме в него, тогава не възниква никакъв въпрос. За човека, който се стреми към познание, винаги е наложително да се включи към познанието на света. Трябва само да забележим това.
към текста >>
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното
съзнание
, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия живот. Това става само чрез нашата воля. Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит.
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
Природната наука не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост. Сили, които не се измерват, но могат да се изживяват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света.
към текста >>
С „разбиране„ той характеризираше
вътрешното
взаимно проникване в не просто сумарната жива общност.
[8] „Разбирането„ Вилхелм Дилтей (1833 1911) го противопоставя на „обясняването„. Той беше психолог и имаше предвид това за психологията. Това диференциране обаче е плодоносно за всички области, поне за тези на биологията, която работи с естественонаучни методи. Под „обясняване„ той разбираше естественонаучния начин за поставяне една до друга на частите и обяснението изхождайки от тяхното външно взаимодействие.
С „разбиране„ той характеризираше вътрешното взаимно проникване в не просто сумарната жива общност.
Той насочи към зависимостта на изживяването на света от състоянието на наблюдателя.
към текста >>
Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с будно
съзнание
така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.
Й. Хиршбергер 1976 и 1991: „История на философията„.
Не само да се приеме това състояние и може би повече или помалко да се осъзнае, но волево и с будно съзнание така да се приеме, както изисква обектът и да се промени съответно на същността на предмета на познанието, това е централна задача на антропософията.
към текста >>
163.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Колко фино е това разпределение на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в
съзнание
то си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците.
Запазването на идентичността, въпреки всяка промяна, се обяснява днес с оставането на гените във всяка клетка.
Колко фино е това разпределение на еднаквите регулатори във всяка клетка често човек не си създава ясна представа, защото в съзнанието си има гигантски увеличените картини, взети от учебниците.
При средна големина на растителната клетка с диаметър 30 микрометра (микрометър, 0,03 мм) в един кубически милиметър се побират 36,000 клетки.[3] В такива големи съотношения силите на масата и на тежестта на веществото играят само подчинена роля спрямо силите на повърхността на клетките, на мембраната и на ензимната дейност. Тези въздействия произлизат от съответен подтик отвън, както се предполага, чрез гените. Както ще видим веднага, по-добре е да се каже, че спектърът на възможностите на въздействията на един организъм се определя от неговите гени.
към текста >>
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в
съзнание
то.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм.
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието.
Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
към текста >>
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на
съзнание
то са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Важна крачка напред, с която се излиза навън през това мисловно обяснение на това, което не е достатъчно за разбирането на живото същество, се прави, ако човек вземе под внимание собствения си човешки организъм. Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества.
Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
към текста >>
То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето
съзнание
.
Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери.
То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание.
Тялото се явява като служител на човешкия Дух. Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
към текста >>
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото
съзнание
, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото
съзнание
на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси.
към текста >>
Понеже в жизнените процеси на земеделското стопанство става въпрос предимно за растения, за израстване, за изграждане на тяло, а не за
съзнание
.
Сега можем също да разберем защо Щайнер при сравнението с човека казва: при човека, именно в детството,[11] тоест във възрастта, в която физическото тяло още се изгражда, а способността за мислене едва започва да се развива.
Понеже в жизнените процеси на земеделското стопанство става въпрос предимно за растения, за израстване, за изграждане на тяло, а не за съзнание.
към текста >>
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в
съзнание
то и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
Трябва да се вземе под внимание, че по онова време в съзнанието и на селяните, и на обществеността упорито се внушаваше ново учение в обичайното земеделие - че земеделието преуспява само чрез прибавяне на лесно въздействащите върху растението изкуствени торове.
На всички степени на образованието беше проникнало учението, че едно земеделско стопанство може да съществува и да се поощрява само с въвеждане на минерални вещества. Така изложението на Щайнер се появи като категорична антитеза на това учение. Това обаче не беше неговата цел. Без съмнение, той искаше да допълни разглеждането също и откъм духовната страна, да разшири и задълбочи разбирането, а не просто да противоречи. (виж неговия писмен отчет).
към текста >>
164.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно
съзнание
се обхваща от понятието организъм.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека.
Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм.
В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
При изучаване на химията е важно това, че изучаващият ясно наблюдава фактическите явления и може да си ги спомня, и че те не се покриват бързо с представите за химическите формули, които от никого не могат да се възприемат като външни сетивни възприятия, но въпреки това живеят в
съзнание
то, като че ли са възприятия.
При изучаване на химията е важно това, че изучаващият ясно наблюдава фактическите явления и може да си ги спомня, и че те не се покриват бързо с представите за химическите формули, които от никого не могат да се възприемат като външни сетивни възприятия, но въпреки това живеят в съзнанието, като че ли са възприятия.
При експериментирането трябва да се проследи за всеки химически елемент какво явление се получава, когато се свързва с други елементи. При една химическа реакция всички явления се променят, едните изчезват, на тяхно място се явяват други. Остава само общото тегло. Какви промени произвежда например азотът, когато се свързва с други елементи? При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклонности.
към текста >>
При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в
съзнание
то като едно същество с определени наклонности.
При изучаване на химията е важно това, че изучаващият ясно наблюдава фактическите явления и може да си ги спомня, и че те не се покриват бързо с представите за химическите формули, които от никого не могат да се възприемат като външни сетивни възприятия, но въпреки това живеят в съзнанието, като че ли са възприятия. При експериментирането трябва да се проследи за всеки химически елемент какво явление се получава, когато се свързва с други елементи. При една химическа реакция всички явления се променят, едните изчезват, на тяхно място се явяват други. Остава само общото тегло. Какви промени произвежда например азотът, когато се свързва с други елементи?
При такива предпоставки навсякъде съществува възможността, отделният химически елемент да стои в съзнанието като едно същество с определени наклонности.
От химията човек може да узнае всичко, което един елемент прави с другите елементи. Отделният елемент трябва да се схваща като определен тип.[1] Така Щайнер образно характеризира елементите на белтъка като „Kerle“ - „момци, мъжаги, юначаги“, които застават със своите специфични качества във висша служба на живите организми. Това е възможно, само защото самите те не са живи, а са минерали.
към текста >>
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето
съзнание
.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо.
Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание.
Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек. В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли. При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до
съзнание
то на учените.[3]
Тя произхожда изцяло от атомизма в смисъла, който Щайнер му дава, а именно търсене носителя на наследствеността в най-малките частици на веществото. Такива действително са намерени в гените. Рудолф Щайнер е описал резултатите от своето духовно изследване, както ги цитирахме в началото. Той иска да допълни наличните практически и научни опитности, а не да ги подмени. Същевременно той беше много добре информиран за резултатите на науката тогава и за нейните методи и е заел позиция по много въпроси.
Много са ясни и съществени неговите многобройни изказвания относно методите на природната наука, доколкото се отнася до съзнанието на учените.[3]
към текста >>
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето
съзнание
.
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество. Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията.
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
към текста >>
В
съзнание
то на първо място се явява не светлината, а предметът.
Може да се направи сравнение също с наша сетивна опитност. Ние виждаме един предмет благодарение на светлината. Светлината става видима чрез веществото на предмета.
В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът.
По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни. Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината.
към текста >>
Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето
съзнание
се влияят от светлината.
В съзнанието на първо място се явява не светлината, а предметът. По отношение на зрителното сетиво няма да търсим никакви вещества от предмета в нас, в окото или в зрителния нерв. Въпреки това предметът с неговите вещества светва и действа в нас. По този начин не само познаваме света, но той действа върху нас. Ние се отнасяме към възприетите предмети по съответен начин: радваме им се, когато са хубави и приятни.
Освен това, почти всички веществообменни процеси в нас и без нашето съзнание се влияят от светлината.
Въздействието преминава през окото, през определени влакна на зрителния нерв, хипоталамуса в мозъка, хипофизата и щитовидната жлеза.[15] Видът на светлината е така строго веществено специфичен, че се използва за много фина и точна физико-химическа аналитика (атомно-абсорбционална спектроскопия и атомно-флуоресценционна спектроскопия).
към текста >>
165.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Във формираните умрели рога на елена най-
вътрешното
се обръща навън.
Когато са оформени напълно, всичко това умира, също и вътре в костта. Този вид елен остъргва ципата на рогата си на стъблото на младо дръвче. Това той прави много поривисто. Вероятно тя го сърби. Остатъците от кръв и дървесният сок дават кафяво оцветяване на повърхността.
Във формираните умрели рога на елена най-вътрешното се обръща навън.
Това е единствено по рода си в животинското царство. То е като едно превишаване образуването на крайници и една противоположност на сетивните органи. Тъй като сетивните органи са заливи на външния свят в организма. В тях външният свят се врязва в организма.[3]
към текста >>
Тя се намира на сцената на човешкото
съзнание
.
Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това. Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека.
Тя се намира на сцената на човешкото съзнание.
Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука. Това дори не се осъзнава.
към текста >>
166.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Това е условието то да стане носителят на
съзнание
то.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло.
Това е условието то да стане носителят на съзнанието.
Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание. Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо
съзнание
.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло. Това е условието то да стане носителят на съзнанието.
Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание.
Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
Докато предната, свободната част на астралното тяло произвежда
съзнание
, действа върху задната, етерно-физическа организация като че отвън, формиращо, тоест укрепващо, втвърдяващо, разграждащо и в последна сметка отделително.
Нека да запомним, че за споменатите процеси при животното меродавно е астралното тяло.
Докато предната, свободната част на астралното тяло произвежда съзнание, действа върху задната, етерно-физическа организация като че отвън, формиращо, тоест укрепващо, втвърдяващо, разграждащо и в последна сметка отделително.
Процесите на съзнанието винаги имат разграждащо действие във физическото тяло. Сега тези процеси са свързани с онази астралност във въздуха и топлината на обкръжението, която е била отделена там от растенията. Тя се обработва непосредствено от предната, свободната част на астралното тяло. Тя бива въплътена в органите на веществообменно-двигателната организация, която по този начин бива формирана.
към текста >>
Процесите на
съзнание
то винаги имат разграждащо действие във физическото тяло.
Нека да запомним, че за споменатите процеси при животното меродавно е астралното тяло. Докато предната, свободната част на астралното тяло произвежда съзнание, действа върху задната, етерно-физическа организация като че отвън, формиращо, тоест укрепващо, втвърдяващо, разграждащо и в последна сметка отделително.
Процесите на съзнанието винаги имат разграждащо действие във физическото тяло.
Сега тези процеси са свързани с онази астралност във въздуха и топлината на обкръжението, която е била отделена там от растенията. Тя се обработва непосредствено от предната, свободната част на астралното тяло. Тя бива въплътена в органите на веществообменно-двигателната организация, която по този начин бива формирана.
към текста >>
167.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Това е предпоставка за появата на будното
съзнание
.
Това е предпоставка за появата на будното съзнание.
От това произлиза способността за мислене, тъй като мислите имат своето седалище в етерното тяло. Те не могат да бъдат съзнавани, докато етерното тяло е заето с изграждане и възстановяване на физическото тяло.
към текста >>
Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на
съзнание
то, а възпрепятства органичното разлагане.
Главният мозък и нервната система се поддържат живи не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата.
Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства органичното разлагане.
Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на съзнанието. Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на кислород и с него на веществата, главно захар, е много висока. Прекъсване на снабдяването с кръв за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък. Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.
към текста >>
Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на
съзнание
то.
Главният мозък и нервната система се поддържат живи не от собствената им част на етерното тяло, а от другата страна, чрез обмяната на веществата. Тя обаче няма същински нервни функции, не служи на съзнанието, а възпрепятства органичното разлагане.
Това физическо разпадане или разграждане е функция или предпоставка на съзнанието.
Поради това от страна на мозъка консумацията и изразходването на кислород и с него на веществата, главно захар, е много висока. Прекъсване на снабдяването с кръв за няколко минути може да доведе до трайни увреждания на главния мозък. Другите органи са много по-издръжливи и по-малко чувствителни на това.
към текста >>
Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото
съзнание
.
Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне.
Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание.
При животното този процес е силно отслабен. Етерността остава в чревното съдържание.
към текста >>
Очевидно подобно е положението и относно духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до
съзнание
то подробностите.
То е твърде много и твърде комплицирано. Той трябва да се специализира. В каквато и специална област да работи като изследовател, ученият не достига граница, при която би могъл да каже: тук знаем всичко, не може да се появи нищо ново. Колкото повече напредва, толкова поизненадващо, да, чудесно става това поне за този, който остава честен пред себе си и отворен за това усещане. Самата действителност се оказва все по-комплицирана и по-чудна, колкото повече бива опознавана.
Очевидно подобно е положението и относно духовната страна, макар че там стават по-ясни големите връзки, докато на погледа през микроскопа и през движещата се към микроскопичното техника се разкриват и достигат до съзнанието подробностите.
към текста >>
168.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на
съзнание
то.
Въздействие на цветовете върху човешкия организъм.
Въздействието, оказвано върху човешкото око от страна на кръвта, като орган на живота, и от страна на нервите, като орган на съзнанието.
Възникване на утринната и вечерната заря (светлината, видима през тъмнината – червено); възникване на синевата на небето (тъмнината, видима през светлината – синьо). Процесите на разрушаване и оживяване в кръвта и нервите, протичащи при съзерцание на цвета. Получаване на бои за живописта: червена на основата на въглерода, синя на основата на кислорода, жълта на основата на цветовете на растението; синя на основата на корените на растението. Учението за цвета на Гьоте като отстояване на истината; то е насочено против учението за цвета на Нютон. Здраве и болест от гледна точка на учението за цвета.
към текста >>
169.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал
съзнание
; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи.
В целия му организъм две неща представляват изключителна важност. Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял. Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет.
Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи.
И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв. Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>
И така, ние трябва да кажем: за да добие човек
съзнание
, са му необходими нерви.
Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял. Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи.
И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви.
За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв. Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>
Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на
съзнание
то.
И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет. Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи. И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв.
Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>
170.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във
вътрешното
(в областта на туловището).
Той получава чувство на удовлетворение и добро самочувствие благодарение на дишането. Работата стои така, че тук вътре (в областта на корема) се преработва по-малко. Всичко се преработва основно в гърдите. Това е обусловено от не толкова силното развитие на задния мозък при жълтия човек и от развитието на средния мозък. Тук у него се намира това, което обслужва дишането и кръвообращението му.
Представителите на жълтата раса, жителите на Азия, още в достатъчна степен живеят във вътрешното (в областта на туловището).
Можете да забележите това даже по походката им; походката им е по-бавна, по-вяла. Този човек вече не работи толкова интензивно в своите крайници, в своите телесни членове и обмяната на веществата. Негърът в много по-голяма степен се проявява в подскоците, във външната подвижност, която се управлява от неговите инстинкти. Монголоидът, жълтият жител на Азия в по-голяма степен развива вътрешния съноподобен живот и оттук цялата азиатска цивилизация носи съноподобен характер. И така, монголоидът вече не живее изключително вътре в себе си, но вече възприема туй-онуй от Космоса.
към текста >>
171.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива
съзнание
то, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»!
Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък. И така, всичко, което човек преживява като «аз» в своята душа, авторът на книгата свежда до рота войници.
Той продължава: «Тук би трябвало да кажем още няколко думи за «аза», защото покрай другото трябва да се разбере, че човек, започвайки от този период на своя живот, когато се развива съзнанието, постоянно се чувства като една и съща личност, като един и същи «аз»!
» Авторът на книгата следователно казва: човекът в края на краищата трябва да се отучи от това, да се чувства като един «аз», той трябва да се приучи, че «азът» е само нещо подобно на войници, обединени в рота.
към текста >>
Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма
съзнание
, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
Но защо лицето притежава такова сходство? Душата, когато тя си дава възможност да се роди през майката или да бъде зачената през бащата, например през господин Мюлер, тя - душата прави своето лице приличащо на бащата или майката подобно на това, както детето по-късно прави своя говор приличащ на говора на бащата и майката. Трябва само да обмислите това. В речта детето се изработва, реализира се в звука, в словото, при което то се уподобява на родителите или възпитателите си. Но на по-ранен стадий душата, подобно на скулптор, безсъзнателно работи над лицето, над походката и така нататък.
Благодарение на това, че детето се ражда в семейство и се уподобява (на него), когато то още няма съзнание, се появява приликата, по същия начин както възниква сходството в речта.
към текста >>
172.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното
съзнание
.
Виждате ли, трябва да бъде съвсем ясно поне едно, че пробуждането от ежедневния живот към истинското знание действително съществува, както съществува пробуждането от съня и сънуването към ежедневния живот.
Трябва да приемете за сведение, че може да се научи нещо за света, но само в случай, че от по-висока гледна точка се гледа към това, което се разиграва в него, подобно на това, както сънищата трябва да ги разглеждаме от гледна точка на будното съзнание.
Пробуждайки се, човек разбира, че сънят не е действителност, че сънят зависи от будния живот. Последния път ви казах: ако човек никога не се пробуждаше, щеше да смята за единствено реално това, което сънува.
към текста >>
Когато придобиваме
съзнание
, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа.
Тук си казваш така: да, ние сме притежавали това, но то е било изгубено от нас.
Когато придобиваме съзнание, ние губим възможност да извършваме тази вътрешна душевна работа.
Ние вече не я извършваме. Този, който стига до това познание, забелязва постоянно намаляне на своите възможности. Ако човек по-късно овладява способността за ретроспективен преглед на живота, горепосочената загуба го хвърля в ужас. Защото бидейки четиринадесетгодишен юноша, човек още отчасти притежава тези възможности, които в цялата си пълнота и сила са съществували у него на тригодишна възраст или веднага след раждането. Тогава възможностите са били максимални; на четиринадесет години възможностите на човека значително са се съкратили.
към текста >>
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в
съзнание
то, продължава като последействие.
Виждате ли, ако човек ходи наоколо и в едно определено време въобще не може да влезе в своето физическо тяло, той е медиум. Ако човек в определено време влиза в своето физическо тяло и отново го използва - това е нормален човек. Но ако той постоянно се мести наоколо, намирайки се в състояние, когато неговият «аз» не е влязъл във физическото му тяло -в този случай той може даже да ходи като лунатик, може да говори като лунатик или да говори, лежейки в кревата - не следва да се учудваме на това; защото ако, да кажем, хвърлим топче, на плоска повърхност то ще се търкаля и по-нататък.
При известни обстоятелства, ако човек не е съвсем здрав, но заболяването му протича леко, ако тялото му не е съвсем здраво, дейността, обикновено протичаща в съзнанието, продължава като последействие.
Но тогава човек действа като автомат. Лунатикът, сомнамбулът не е човек, това е автомат. Този, който говори на сън, не казва нищо човешко. Направете такъв опит: ако някой говори на сън, вие можете да чуете най-глупави неща, доколкото човек говори като автомат, неговият «аз» и душата му не се намират вътре в тялото.
към текста >>
173.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако детето беше в
съзнание
, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло.
Това астрално тяло след смъртта първо трябва да предаде на «аза» моралните отпечатъци, които е получило от света. Тогава «азът» може отново да строи човешкия земен живот. Годините след смъртта, когато човек живее така, че той може да отхвърли, да свали от себе си този получен през живота вътрешен астрален облик, астралната форма, тези години дават на човек способността да се подготви за новия земен живот, само в който той може да стане истински човек. По какъв начин човек внася в новия човешки живот това, което той е имал в миналия живот? Виждате ли, господа, детето в началото на своя живот спи.
Ако детето беше в съзнание, то не би могло да оформя това, което е донесъл със себе си неговият «аз», това, което «азът» е приел от астралното тяло.
«Азът» още седи вътре в астралното тяло; обаче този «аз» не взема участие в работата, извършвана преди зачатието; тук трябва да работи астралното тяло. Тук под влиянието на небесните тела трябва да работи астралният свят, за което неотдавна ви разказах.
към текста >>
174.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В това място
вътрешното
излиза навън.
Тук лицето навсякъде е покрито отвън с кожа. Но на устните има една част слизеста обвивка, вътрешна кожа.
В това място вътрешното излиза навън.
Това е част от кожата, разположена вътре, част от вътрешната слизеста кожа. Устните в човека - това е вътрешната (слизеста) обвивка, оказала се отвън. Когато следователно устните вместо червени станат сини, това означава, че вътрешната част на човека, неговата вътрешност е препълнена със синя кръв. И така, виждате: при опиумно отравяне тялото се държи така, че цялата неизползвана, неотработена кръв (червена) то изпраща навън - последната се стреми към повърхността, - а цялата синя (отработена) кръв тялото изпраща навътре (на вътрешната повърхност на слизестата обвивка - бел. пр.).
към текста >>
175.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Такава двойственост разкъсва
съзнание
то на съвременния човек.
И така, трябва да си представите, че Исус от Назарет, Този, останалият, в тридесетата Си година от живота бил просветлен от това, което наричат Христос. Той (Христос) влязъл в него (Исус), както в Кекуле е влязла теорията за бензола. И вследствие от това Той (Исус) станал съвсем друг Човек. (Читателят не трябва да се смущава от известната вулгарност на такова сравнение, ако отчете, че тези лекции не са се изнасяли пред благочестиви вярващи, а в среда от протестанти и атеисти, много от които, или не признавали Божествеността на Христос Исус, смятайки Го за обикновен човек, или въобще не вярвали, отхвърляйки църковните догми вследствие на тяхната ирационалност. Именно ирационалността на църковната догматика, допълнена с представите на Кант за принципната невъзможност за познаване на духовните явления, обявени за обект изключително на вярата, създали пропаст между наука и религия, създали двойственост между теологичната и научно-философската истина.
Такава двойственост разкъсва съзнанието на съвременния човек.
Христологията на Щайнер, както и цялата антропософия се стремят да построят мост през тази пропаст. - Бел. пр.) И тогава тези, които разбирали това, почнали да говорят: римляните имат «бог» на трона. Този «бог» на трона, казвали те, е поставен от обикновената земна власт. Такива «богове» на трона обикновено не били просветлени, нямали са просветление, или поне повечето от тях; те са нямали такова, настъпващо в тридесетата година просветление.
към текста >>
176.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Веднъж изнасях в Париж лекция[1] и казах, изхождайки от чисто
вътрешното
познание, че в кометата трябва да се съдържа малко синилна киселина, че синилната киселина присъства в кометата.
Но всичко, което трябва да го има в човека, трябва в някаква форма да съществува и навън, във Вселената. Работата стои така, че кометите ги изследват отново и отново. И именно във връзка с кометите се разигра една своего рода малка история в антропософското движение.
Веднъж изнасях в Париж лекция[1] и казах, изхождайки от чисто вътрешното познание, че в кометата трябва да се съдържа малко синилна киселина, че синилната киселина присъства в кометата.
Дотогава в науката още не бяха обръщали внимание на присъствието в кометите на синилна киселина. Но скоро след това се появи една комета. Това беше именно тази комета, за която вие говорите. И именно в тази комета, използвайки по-съвършените инструменти, които не съществуваха преди, откриха, че действително в кометите, във веществото на кометите се съдържа синилна киселина! Така че можем да се позоваваме на този случай, ако се попита: успяла ли е антропософията нещо да предскаже?
към текста >>
177.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на
вътрешното
зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Виждате ли, може да се наблюдава - само че това наблюдение трябва да се провежда по правилен начин и с помощта на вътрешното зрение - как от главата към телесните членове и крайниците на човека постоянно се устремява своего рода поток (вж. рис.).
Това е много интересно: да допуснем, че тук е разположена главата на човека; надолу от тази глава постоянно струи същото, което струи от Земята, насочвайки се отвътре навън; там, горе, то се втвърдява и се отлага например като кварцови кристали. Този поток е насочен от Земята навън; при човека той е насочен от главата към цялото тяло. Това е потокът на кварца или кремъчната киселина. Обаче в човешкото тяло кварцът не достига до стадия на кристала. Колко красиво би било, ако отвътре бяхме пълни с чистите кристали на кварца.
към текста >>
178.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Виждате ли, ако човек изпадне в без
съзнание
, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално.
Но има една особеност: всичко това, което може да доведе човек до заболяване или даже да го убие, може също да го излекува. Приготвянето на лекарства е много отговорна работа, тъй като няма такова лекарство, което не би могло при неправилна употреба да предизвика заболяването, което би трябвало да лекува. Следователно, ако пчелната отрова може да доведе до пълно обезсилване или даже до смърт на човека, как става това?
Виждате ли, ако човек изпадне в безсъзнание, значи астралното тяло и Азът са напуснали физическото тяло, излезли са, както по време на сън, но при съня това става по нормален начин, а при несвяст - ненормално.
При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря.
към текста >>
Така се прави изкуствено дишане при без
съзнание
.
При несвяст „Азът“ още присъства до известна степен; в състояние на сън той напълно излиза навън. Ако човек има слаб „Аз“, той не може отново да го постави на мястото му. Той трябва да бъде разтърсен, да се разтърсва, за да излезе от безсъзнателното състояние, да се усили дишането му и т. н. Могат да се приложат и някакви изкуствени методи. Знаете, че в такива случаи трябва да се вземат ръцете на човека, да се кръстосат на гърдите и да се отпуснат обратно, като това се повтаря.
Така се прави изкуствено дишане при безсъзнание.
Същността на изкуственото дишане винаги се състои в това, че с негова помощ се цели отново по правилен начин да се вкара в организма „Азът“. Защо се появява ревматизъм или подагра? Защото „Азът“ е твърде слаб. На него не му се удава да обезпечи пра-вилното движение на кръвта. „Азът“ трябва да се подбуди към това.
към текста >>
179.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Само
съзнание
то и здравият костен скелет.
Предчувствие за смъртта при животните. Човек купува свободата си с това, че способността за предчувствие при него е слаба; животното не притежава свобода, всичко в него е несвободно, но пък има способност да предчувства. За нрава на слона, който всичко забелязва, особено това, което става вътре в него. Образуване на обвивка и скелет при нисшите и при висшите животни. Как посредством кръвта външната обвивка се превръща във вътрешен скелет.
Самосъзнанието и здравият костен скелет.
Скелет и надкостница. В скелета се намира духът.
към текста >>
180.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така, ако се зададе въпрос: откъде е в човека само
съзнание
то, откъде той узнава за себе си?
И така, ако се зададе въпрос: откъде е в човека самосъзнанието, откъде той узнава за себе си?
- трябва да се насочим не към мускулите, не към меките тъкани, а към твърдия костен скелет. Благодарение на твърдия костен скелет човек знае за себе си. Работата е там, че да се разглежда този костен скелет на човека е във висша степен интересно.
към текста >>
181.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но освен това човекът има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е само
съзнание
то.
Разказвал съм ви, че първото невидимо тяло е етерното тяло. Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни органи; това тяло всъщност е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животинския свят. Следващото, още по-висше тяло - това е така нареченото астрално тяло. Астралното тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме. Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло.
Но освен това човекът има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е самосъзнанието.
За това ни служи «азът». И така, човек се състои от физическо тяло, което е видимо, и от три тела от по-висше ниво: етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва
съзнание
то и изцяло се превръща в растение.
Ето защо човек е трябвало да има тази слаба противоотрова, каквато е кафето. Знаете също, че има хора, които искат да ускорят храносмилането не само с помощта на черното кафе; кафето те смесват с чашка коняк. С коняка работата стои по следния начин; самото съдържание на коняка действа отчасти като растителна отрова, която отключва астралното тяло напълно. Ако човек пие коняк, етерното му тяло действа с особена сила. При употреба на всички напитки от рода на водките етерното тяло действа особено силно.
Човек изпитва удоволствие, приятно му е, защото той изключва съзнанието и изцяло се превръща в растение.
Той напълно се потапя в растителното начало в случай, че пие водка; при това изпитва удоволствие точно така, както се изпитва удоволствие по време на сън. Но в съня човек не осъзнава това удоволствие. Ако човек чувства удоволствие в съня си, това удоволствие възниква поради факта, че той може да възприема дейността на плътта, дейността на тъканите. Но обикновено, ако хората спят, те нищо не знаят за своето приятно състояние. Когато пият коняк, те знаят за това приятно състояние, защото отчасти бодърстват, макар, от друга страна, долната част на тялото им да спи.
към текста >>
182.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Признаците на гранясването се установяват посредством
вътрешното
, посредством органа за вкус.
Но ако вземете маслото на езика си, пробвате го на вкус, веднага ще разберете, че маслото е гранясало. Така, посредством усещането, това става осъзнато. В случай на гниене имаме работа с външно проявление, с миризма, която можете да помиришете. Разбира се, миризмата на развалени яйца се различава от аромата на рози, но и в единия, и в другия случай вие можете да го помиришете. Но в случай на гранясване работата стои по-различно.
Признаците на гранясването се установяват посредством вътрешното, посредством органа за вкус.
към текста >>
С всичко това, което се проявява в
съзнание
то като усещане, на физическо ниво има работа средната част на човека, областта на гърдите, а на духовно ниво - астралното тяло.
Това сочи, че имаме работа с по-вътрешно усещане, отколкото в случая с развалените кокоши яйца.
С всичко това, което се проявява в съзнанието като усещане, на физическо ниво има работа средната част на човека, областта на гърдите, а на духовно ниво - астралното тяло.
Известно ви е, че действията, ставащи в гръдния кош, носят въздушен характер. Ние вдишваме въздух. Ние преработваме въздух. В гръдния кош въздухът е на мястото си. В други части на човешкото тяло въздух се образува рядко.
към текста >>
Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в
съзнание
то си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция.
Както в корема на човека «седи» етерното тяло, както в средната част на човека «седи» астралното тяло, така в човешката глава «седи», помещава се «азът», «азът» като такъв; последното няма да го отрече нито един човек. Работата е там, че този «аз» като такъв има отношение с топлинния елемент точно както физическото тяло има отношение към твърдото, етерното тяло - с течното, а астралното тяло - с газообразно-то. Всичко, което зависи от собствения «аз», привежда в движение топлинното начало. Това в подробности може конкретно да се проследи в човешкия организъм. «Азът» като такъв е свързан също с кръвта и затова кръвта произвежда топлина.
Обаче «азът» като такъв, това, което човек преживява в съзнанието си, е свързано също и с отделяното от жлезите с вътрешна секреция.
Затова хормоналните секрети, секретите на жлезите са свързани с топлината. «Азът» като такъв е и това, което препятства ферментацията, действайки от свръхсетивното посредством силите на главата. Може да се каже така: етерното тяло се бори с гниенето на белтъците, астралното тяло се бори с гранясването на мазнините, «азът» се бори с ферментацията на захарта и нишестето.
към текста >>
183.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обаче ако човек не се превърне в албинос, не се лиши от пигментация, подобен род проявления се откриват във външния вид на очите му, в дъгообразната обвивка: фината структура, фината разчлененост на последната указва за
вътрешното
състояние.
И така, вие можете да разберете тези закономерности, господа; от една страна има симптоми, външно изменящи цялата повърхност на човешкото тяло. При човека се появяват бели петна, докато обикновено там има по-тъмна кожа; променя се цветът на очите, той става албинос. При това на повърхността на тялото излиза дейност, отклонена по този начин от вътрешните органи.
Обаче ако човек не се превърне в албинос, не се лиши от пигментация, подобен род проявления се откриват във външния вид на очите му, в дъгообразната обвивка: фината структура, фината разчлененост на последната указва за вътрешното състояние.
Албиносът е като цяло болен човек не защото е албинос; той е поразен само от тези зачатъци на болестта, които той има още от ранните си години и към които е приучил, приспособил е своето телесно устройство.
към текста >>
В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през
съзнание
то, а това, което става на повърхността, влиза в
съзнание
то.
Ако бихте чувствали всичко така силно, както това прави вашият черен дроб, щеше да ви се наложи постоянно да наблюдавате само това, което става вътре във вас и да си казвате: аха, ето, в стомаха ми попадна малко зелева супа и стените на стомаха започват да я всмукват. Това прилича на излъчване, това е много интересно. Сега зелето минава през пилора и постъпва в тънките черва; сега то преминава през власинките, които се намират по стените на червата. Вие бихте почнали да наблюдавате всичко това и то би било много интересно: но нямаше да ви остане време за наблюдение на външния свят! Макар да се наблюдава всичко това да е много интересно и полезно и понякога да изглежда доста по-красиво от външния свят, човек е напълно отстранен от това наблюдение.
В по-голямата си част всичко това протича вътре, без да минава през съзнанието, а това, което става на повърхността, влиза в съзнанието.
Ако някой недостатъчно преработва желязото във вътрешните си органи, вътре в себе си, тоест там, където най-голяма активност проявява астралният човек, той става малокръвен, при него се появява хлороза. Ако той отвън неправилно преработва това желязо, не го разтваря, както съм ви го описвал, тогава става албинос - което става много рядко, - при него се появява левкопатия.
към текста >>
184.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в
съзнание
, да е забравял за това.
Първоначално, господа, знаците, нанасяни по тялото на хората, имали много голямо значение. Да допуснем, че човек е издрасквал или избождал на тялото си сърце. Когато той е бодърствал през деня, това е нямало никакво съществено значение.
Но когато е заспивал, върху спящата му душа е оказвало изключително силно впечатление това, което той е татуирал на кожата си, татуировката се е превръщала в мисъл в спящата му душа, макар, разбира се, когато е идвал в съзнание, да е забравял за това.
Първоначално татуировката се е появила в резултат на намерението да се въздейства върху човека даже по време на сън. Но по-късно даже при дивите народи този смисъл е бил изгубен и сега хората си правят татуировки по традиция; традицията продължава, но смисълът й е бил изгубен.
към текста >>
Въобще нещата са така: човек запазва това, към което е привикнал някога, макар и смисълът на традициите вече съвсем да е изчезнал от
съзнание
то му.
Въобще нещата са така: човек запазва това, към което е привикнал някога, макар и смисълът на традициите вече съвсем да е изчезнал от съзнанието му.
Ето защо днес по вида на облеклото, което хората носят, съвсем не е лесно да се отговори на въпроса «защо? »; защо едни или други народи са облечени по един или друг начин. Тук би се наложило, както се казва, да се върнем към дълбоката древност.
към текста >>
185.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това е служило за изразяване на гръдната система, тоест на
вътрешното
движение.
На второ място, господа, човек изразява в облеклото гръдната система. Тази система на гърдите той основно я изразява с някакво подобие на риза, която се облича през главата; това е било особено разработено при древните асирийци. Там е бил разработен подобен на риза елемент от облеклото, който се надявал отгоре и след това плавно се спускал надолу.
Това е служило за изразяване на гръдната система, тоест на вътрешното движение.
Затова са се правели също и гънки. Гърците приели това от Азия, допълнили го с изкусни драпировки, които до някаква степен подражавали на кръвоносните съдове, на най-важните им посоки.
към текста >>
186.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати - той беше много образован, учен човек - веднъж изгубил и
съзнание
, и памет.
Възможността за такива явления се предоставя на този, който с разбиране ги разглежда. Това е доказателство, че в човек могат да се крият много неща, непроявяващи се външно. Някога ви разказах за противоположния случай. Противоположният случай се състоеше в това, че информацията се пазеше не вътре в астралното тяло и етерното тяло, а беше влязла много дълбоко във физическото тяло, където човекът излишно силно се вслушваше в нея.
Ето какъв беше този противоположен случай: един от моите предишни познати - той беше много образован, учен човек - веднъж изгубил и съзнание, и памет.
Вече не съзнавал, кой е и какво е правил; изгубил цялата си ученост, не я осъзнавал. Забравил всичко. Не съзнавал, че той е той. Но въпреки това разсъдъкът му бил ясен. Разсъдъкът действал съвсем ясно.
към текста >>
187.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тогава човек постепенно отново идва в
съзнание
.
Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза.
Тогава човек постепенно отново идва в съзнание.
Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
Човек отново получава своето
съзнание
след смъртта.
Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите. Египтяните вече мислели по темата за смъртта. Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща.
Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
188.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче
съзнание
то на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината.
Ако се върнем към Древния Рим, ще намерим следното. По онова време между хората съществувало, ако може така да се изразим, такова разделение, както и сега, в настоящото време: едни са били държавни чиновници, други - воини, трети - работници и т. н., като това разделение, най-малкото в социален смисъл, е било тогава още по-рязко отсега. Защото тези, които са били роби, са можели даже да ги продадат, човек е бил обект на покупко-продажба. Можем да кажем: различията между хората в Древния Рим са били много по-значителни.
Обаче съзнанието на социално неравенство е трябвало да изчезне, макар и за няколко дни в годината.
Днес говорят за демокрация и предполагат, че всички хора, макар и чисто теоретически, са равни помежду си. Римляните в никакъв случай не са считали така. Напротив, при тях за истински се считал само този човек, който по рождение принадлежал към висшето съсловие. Вие знаете, че чак до наши дни някои хора се ръководят от поговорката «Човекът започва едва от барона». Тоест който е бил под барон, и за човек не са го броели.
към текста >>
А юдеите, евреите, които в началото на своята история били принудени да странстват, никъде не можели да уседнат и едва по-късно станали уседнали, мислели и усещали в по-голяма степен
вътрешното
в човешката природа и така формирали възгледа за Аза на човека.
А юдеите, евреите, които в началото на своята история били принудени да странстват, никъде не можели да уседнат и едва по-късно станали уседнали, мислели и усещали в по-голяма степен вътрешното в човешката природа и така формирали възгледа за Аза на човека.
към текста >>
Те узнавали за това благодарение на
вътрешното
познание.
При индусите още в най-древните времена е съществувало някакво учение за човека. Но те създавали това учение за човека по съвсем различен начин отсега. Те не разчленявали труповете на мъртви хора в патоанатомичната зала! Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр.
Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание.
Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо. Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на
вътрешното
преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
Ако на индусите би им се налагало да правят това, те никога не биха създали своето учение за човека. Те умеели да се вживяват в отделните части на човека - по това време това още е било възможно, - умеели да усещат как функционират черният дроб, белите дробове и пр. Те узнавали за това благодарение на вътрешното познание. Именно този факт довеждал индусите към тяхната велика мъдрост, доколкото те, благодарение на вътрешните усещания и сетива, узнавали как действат черният дроб и другите вътрешности. Днес човек знае само какъв вкус има в устата му парче месо.
Индусът е знаел какво става с месото в червата, какво правят черният дроб и жлъчката, той го е знаел благодарение на вътрешното преживяване така, както днес човек усеща в устата си парчето месо, което яде.
към текста >>
Древният човек казвал: «Отецът» от мистериите трябва да доведе последното до
съзнание
то на всеки.
Този, Който се наричал тогава Христос Исус, говорел така: Син Божи, божествено дете се става не благодарение на хората, но всеки става такъв благодарение на самия Бог. Работата тук е дали човек се осъзнава като такъв.
Древният човек казвал: «Отецът» от мистериите трябва да доведе последното до съзнанието на всеки.
Христос Исус казал: човек носи зародиша на божественото и той може да израсне от него, ако се полагат усилия по правилен начин.
към текста >>
189.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
И така, древните смятали, че човек е способен да се развие до степен на божествено
съзнание
.
[6] И така, знаменитият натуралист Дюбоа Раймонд говори за нещо, което въобще още не е открито, за нещо, което още никой не е виждал: за човекоподобни маймуни, при които главният мозък е много по-малък, отколкото при човека. На такъв вид «добросъвестност» се основава съвременната наука. Хората даже не се замислят над факта, че известният естественик Дюбоа Раймонд говори за нещо, което не е виждал. Те си мислят: «Ах, това е великият учен, той знае всичко! » В съвременната епоха хората са много по-доверчиви, отколкото в древността.
И така, древните смятали, че човек е способен да се развие до степен на божествено съзнание.
Този, който се намирал на четвърта степен, говорел вече не като «защитник» от трета степен, а той говорел с такъв език, че изразите му били всъщност трудно достъпни за разбиране. Трябвало е да се размишлява над тях, за да се разберат. На съвременния човек му е трудно да си състави понятие за езика, на който са говорили «сфинксовете», доколкото съвременният човек не е в състояние повече по правилен начин да разглежда такива неща. Но в средновековието, даже чак през XVII век, тоест едва преди два века, още е съществувала традицията за използване на такъв език. Тя се е запазила тогава, преди два века, в така наречените розенкройцерски школи.
към текста >>
Те изгубили
вътрешното
разбиране за него.
Но пък той е трябвало да посвещава други! Веднъж с него се случила история, когато по време на една церемония е трябвало да нанесе символичен удар с меч на един «сфинкс». Калигула насякъл с меча този човек до смърт! Но на него, като на император, му се разминало. При римляните всичко това станало изключително външно.
Те изгубили вътрешното разбиране за него.
Не е чудно, че не успели да разберат правилно и християнството.
към текста >>
190.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Обаче
съзнание
то, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено.
Обаче съзнанието, че християнството е живеело още в древното езичество, също било изгубено.
Материализмът просто разрушил извънредно много от това, което вече било придобито от човечеството. В образната форма, в която всяка пролет се изобразявало възкресението на умиращия Богочовек, в тази образна форма древният мъдрец с цялата очевидност прозирал и своята собствена съдба. Той казвал: такъв трябва да стана и аз. Аз също трябва да развия в себе си знание, което ще ми позволи да си кажа, че смъртно в мен е само това, което е възникнало от силите на природата, а не възникнало по-късно в мен като вторично, което съм придобил със своите собствени човешки сили.
към текста >>
191.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Именно за да довеждат ежегодно това до
съзнание
то на хората, е бил учреден празникът на Адонис.
Хората, учредили празника на Адонис, разсъждавали така: трябва да се знае, че човек не само умира, ако умре неговото физическо тяло, но че той след три дена отново възкръсва в духовния свят.
Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис.
На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял. Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне. Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух. Това е било необходимо да се доведе до съзнанието.
към текста >>
Това е било необходимо да се доведе до
съзнание
то.
Именно за да довеждат ежегодно това до съзнанието на хората, е бил учреден празникът на Адонис. На празника на Адонис през есента казвали: вижте, природата умира. Дърветата ронят своите листа, настъпва студ, духа пронизващ вятър, земята се покрива от снега и престава да дава плодове; тя изглежда както ако физическият човек би умрял. Ако гледаме Земята, трябва да почакаме до пролетта и тогава тя отново трябва да възкръсне. Ако гледаме човека, той възкръсва след три дни в душа и в дух.
Това е било необходимо да се доведе до съзнанието.
Затова и е съществувал този празник на поменаването и в същото време празник на възкресението - макар и през есента. С него се давала възможност на човека да си изясни, че той е нещо противоположно по отношение на природата. Природата затихва, цяла зима тя остава мъртва, доколкото е само природа. Човек и след смъртта продължава да живее в духовния свят, той се проявява като нещо противоположно на природата. Когато в природата опадат листата, всичко се покрива със сняг, духа пронизващ студен вятър, тогава вниманието на човека трябва да се насочи към следното: ти си различен от природата.
към текста >>
192.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
На него следва да се отговори така, че да се доведе до
съзнание
то следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Всичко това ви показва как всъщност следва да се даде отговор на въпроса, поставен от господин Ербсмел.
На него следва да се отговори така, че да се доведе до съзнанието следното: да, разбира се, с новата наука всичко стои добре, прекрасно и правилно.
Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи.
към текста >>
193.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до
съзнание
то на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност.
Вече съм ви разказвал накратко, че християнството всъщност разглежда три Божества: Бог-Отец, живеещ във всички природни явления, Бог-Син, живеещ в човешката свобода, и Бог-Дух, довеждащ до съзнанието на човека, че той - човекът - притежава независима от тялото духовност.
С това се оказват разбираеми три неща. В противен случай се налага да се приписва на един Бог и това, че той допуска телесната смърт на човека, както и че на основата на същото решение той отново го пробужда от мъртвите. Докато в случая с трите Лица, трите ипостаса, умирането се отнася към един Бог, смъртта - към друг, а пробуждането в духа - пак към друг. И така, в християнството се проявила необходимост да се представя духовното Божество в три Лица. В три Лица - само днес работата стои така, че това не се разбира, но първоначално то е означавало «образувано трояко» и са го представяли така: Божеството се проявява именно в три Лица.
към текста >>
Тогава пред познанието, пред
съзнание
то на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове. Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание.
Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете.
Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
към текста >>
Тогава няма да е нужно в под
съзнание
то да се култивира един-единствен народ.
И така, евреите почитали този единствен Йехова и по този начин удържали хората да не се изгубят в множеството духове. Разбира се, работата е стояла така, че евреите вследствие на това винаги са се отличавали от другите хора, което е предизвиквало у другите склонност към антипатия - както винаги този, който се отличава, предизвиква у другите склонност към антипатия. Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете.
Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ.
Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
към текста >>
194.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
И така, съществувало е ясно
съзнание
за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена.
По такъв начин, според възгледа на древните евреи, от Космоса се е формирала човешката глава.
И така, съществувало е ясно съзнание за това - иначе не би възникнало такова учение, - че човек се явява член на целия космос, на цялата Вселена.
Относно човешкото тяло би могъл да се зададе следният въпрос: как стои работата с черния дроб? Своите кръвоносни съдове дробът получава в качеството си на елемент на кръвообращението; силите си получава от обкръжаващото човека. Древните евреи казвали така: човек получава силите си от мировото обкръжение, тези сили, които после - преди всичко в тялото на майката, но и по-късно - съдействат за строежа на неговата глава.
към текста >>
И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира
вътрешното
съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8).
А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход». Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази. Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер.
И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8).
След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята. Чувства, че може да стои на Земята, това е фундаментът, «йесод». Фактът, че човек има такъв фундамент, е предизвикано, освен всичко друго, и от силите, които идват към него отвън.
към текста >>
Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от под
съзнание
то, това е така.
Вие самите също сте духове, вие, седящите тук! Погледнете така, в края на краищата, върху самите себе си, потърсете духа в самите себе си. И може би тогава ще ви се удаде да откриете по-великия дух. Напразно предполагате, че ще получите прозрение от това, което ви почуква масата, а не - както и подобава на човека, - ако използвате вашите собствени членове на тялото, вашите гласове и преди всичко вашите мисловни сили! Това в действителност е така.
Не бива да имате съмнение, че ако осем човека седнат около масата и тя започне да танцува, доколкото върху нея въздействат сили от подсъзнанието, това е така.
Но при това няма да се постигне нищо, което не би могло да бъде постигнато в много по-висш смисъл, ако човек застави в самия себе си да заработи своята собствена «алфа» или «алеф».
към текста >>
195.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
При Кант терминът «трансцендентална аперцепция» означава изначалното единство на
съзнание
то на познаващия субект, което обуславя единството на опита.
[4] Терминът «аперцепция» е бил въведен от Лайбниц и означава осъзнато възприятие, за разлика от «перцепция», обикновено възприятие.
При Кант терминът «трансцендентална аперцепция» означава изначалното единство на съзнанието на познаващия субект, което обуславя единството на опита.
– Бел. пр.
към текста >>
14: «Цел на мировия процес и значение на
съзнание
то».
[9] Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т. 2, Метафизика на безсъзнателното, гл.
14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
към текста >>
196.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това можеш да различиш по
вътрешното
състояние.
Работата е ето в какво, господа: говорих ви тогава, че има хора, твърдящи, че не можеш да различиш -когато аз например отивам с автомобила от вила Ганзи нагоре към Гьотеанума, - не можеш да различиш: автомобилът ли върви или Гьотеанумът се движи насреща! Несъмнено за очите е неразличимо, можеш да го отличиш само благодарение на факта, че автомобилът може да се развали, на автомобила му е нужен бензин, а на Гьотеанума - не.
Това можеш да различиш по вътрешното състояние.
Точно така, отивайки в Базел, можете да различите: вие ли отивате в Базел или Базел е дошъл към вас, защото ще се уморите. И така, можете да го решите само по вътрешното състояние.
към текста >>
И така, можете да го решите само по
вътрешното
състояние.
Работата е ето в какво, господа: говорих ви тогава, че има хора, твърдящи, че не можеш да различиш -когато аз например отивам с автомобила от вила Ганзи нагоре към Гьотеанума, - не можеш да различиш: автомобилът ли върви или Гьотеанумът се движи насреща! Несъмнено за очите е неразличимо, можеш да го отличиш само благодарение на факта, че автомобилът може да се развали, на автомобила му е нужен бензин, а на Гьотеанума - не. Това можеш да различиш по вътрешното състояние. Точно така, отивайки в Базел, можете да различите: вие ли отивате в Базел или Базел е дошъл към вас, защото ще се уморите.
И така, можете да го решите само по вътрешното състояние.
към текста >>
197.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
А в словото той се запознавал с
вътрешното
съдържание на човека.
Да, господа, но тогава зад тези работи още е стояло нещо, в тях нещо се е съдържало! Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и думата. Защото благодарение на факта, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите. Благодарение на факта, че е имал знаци, той е можел да подражава на всичко, което е било тайни на природата.
А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека.
И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
към текста >>
По отношение на
вътрешното
съдържание масонският орден действително няма вече никакво значение.
Сега всичко това е превърнато във формалност, доведено е до нищожност. Днес положението на нещата в масонския съюз е такова. Той също така има церемония, има някакъв култ. Това се случва още от времето, когато всичко се е показвало в култа, в церемонията, за да е окажело то по-голямо въздействие върху хората. Масоните правят това и досега.
По отношение на вътрешното съдържание масонският орден действително няма вече никакво значение.
към текста >>
198.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но заедно с втвърдяването на древното
съзнание
му дошъл краят.
Затова за него трябва да се грижат по-висши същества, както и за хората, имащи мек мозък. Оттук и следствието: тогава хората не са имали никаква свобода воля. Тези хора са притежавали повече мъдрост, но те са нямали никаква свободна воля. Обаче при развитието на човека постепенно се е появила свободната воля. Така че костите и мозъкът е трябвало да се втвърдят.
Но заедно с втвърдяването на древното съзнание му дошъл краят.
Ние не бихме станали свободни хора, ако не бяхме станали «дебелоглави», твърдоглави, ако не бяхме получили череп с по-твърд мозък. Но за нашата свобода ние сме задължени именно на този процес. Ето така всъщност залезът на древните знания настъпил едновременно с появяването на свободата. Това е. Разбрахте ли го?
към текста >>
199.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
14: «Цел на мировия процес и значение на
съзнание
то».
52. Това действително е учението на Едуард фон Хартман: в неговата «Философия на безсъзнателното», т. 2, Метафизика на безсъзнателното, гл.
14: «Цел на мировия процес и значение на съзнанието».
към текста >>
200.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Човешкото същество се пробужда към
съзнание
едва когато Земята е започнала постепенно да умира.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите. Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива.
Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира.
Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.
към текста >>
Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на
съзнание
то, че той е свободно същество.
Различните възгледи за еволюцията на човека. Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много по-мъдри, отколкото ние днес, но са притежавали тази мъдрост по начина, по който животните днес притежават инстинкта.
Действителен скок в историята на културата на човешкия род е било получаването от човека на съзнанието, че той е свободно същество.
Произход на някои суеверия от действия за спомняне на мъртвите. Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като инстинкт. Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи.
към текста >>
201.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Докато
вътрешното
ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино.
во се образувало някакво тяло, при което въздушната стихия - тук още намираща се наоколо - се оказала вътре, а навън се намирала уплътнената течност. И така, отделило се обърнато наопаки тяло.
Докато вътрешното ядро на лунната Земя си оставало течно, а уплътненият въздух се намирал навън, отделилото се тяло имало отвън плътно вещество, а отвътре било разредено, по-фино.
И в това тяло можем да познаем днешната Луна, ако, разбира се, по правилен начин, без превзетост изследваме тези неща. Днес може съвсем точно да се знае какво се намира например във въздуха, да се знае от какво се състои въздухът. Също така може съвсем точно да се знае и това, че Луната някога се е намирала вътре в Земята! Това, което сега като Луна се върти навън, се е намирало вътре в Земята и се е отделило, излязло е в мировото пространство.
към текста >>
202.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки
съзнание
.
Ние се вглеждаме в изпълнения със светлина въздух, който е мъртъв. Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви.
Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание.
Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира. Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата.
към текста >>
Човешкото същество е започнало да се пробужда към
съзнание
едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира.
Благодарение на това нашите очи също са придобили физически характер, те също са физически. Ако всичко в обкръжението ни би било живо, тогава и очите ни щяха да са живи. А ако те биха били живи, ние нищо нямаше да виждаме и постоянно щяхме да сме безсилни, точно както ставаме обезсилени, ако в нашата глава нещо започва да живее твърде силно, ако в нашата глава, вместо тя да е нормално организиран орган, имаме различни оттоци. Тогава първо ставате от време на време обезсилени, а по-късно вие лежите като мъртви. Във вида, в който сме били първоначално, ние не бихме могли да живеем на тази Земя, притежавайки съзнание.
Човешкото същество е започнало да се пробужда към съзнание едва тогава, когато Земята е започнала постепенно да умира.
Така че ние, като хора, сме могли да се развием само върху мъртва Земя. Но има и още нещо, господа! Така стои работата не само с природата, така стои работата и с културата! Ако още един път огледате това, което ви казах, как отдолу се е намирал езически храм, а отгоре - християнска църква, тази християнска църква се отнася към езическия храм точно така, както горният пласт се отнася към долния; но в единия случай имаме работа с природата, а в другия - с културата. Няма как да разберем как се е развило християнството, ако не разглеждаме това, как то се е развивало на основата на езичеството.
към текста >>
203.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Те даже са нямали
съзнание
за това, че откриват морални, нравствени правила и т.
Вие виждате, господа, че тук е имало култура, в някакъв смисъл духовна; тя е много древна - на около десет хиляди години. И относително късно, едва в първото хилядолетие преди началото на християнството хора, подобни на Лао-дзъ и Конфуций[4], са записали познанията на китайците. Но тези господа не са записали нищо друго освен това, което вече е било даденост в семейните обичаи в огромната империя.
Те даже са нямали съзнание за това, че откриват морални, нравствени правила и т.
н.; те записвали това, което заварили в качеството на образец на поведение на китайците. По-рано само са говорили за него. И така, по онова време всичко е било различно. Виждате ли, това е нещо, което и днес още може да се наблюдава сред китайците.
към текста >>
Затова в Индия възникнала култура, силно насочена към
вътрешното
.
За разлика от китайците, които повече се интересували от намиращото се във външния свят и са можели мислено да проникват в предмета, индусите в по-голяма степен насочвали усилията си към самите себе си. Китайците повече размишлявали над външния свят, в свойствения им маниер размишлявали именно за външния свят; индусите повече мислели за себе си, за самия човек.
Затова в Индия възникнала култура, силно насочена към вътрешното.
В най-древните времена индийската култура също била все още безрелигиозна, доколкото в индийската култура религията се е появила едва по-късно. Преимуществено разглеждали човека, при това го разглеждали вътрешно.
към текста >>
Но благодарение на това, че е седял на място и с часове е гледал върха на носа си, той е насочвал погледа си към
вътрешното
и се е научавал да познава белите си дробове, черния дроб и т. н.
Да, господа, европеецът ще каже: това е нещо ужасно, ако учат хората, че трябва винаги да гледат върха на носа си. Разбира се, за европееца това е нещо ужасно, той не би могъл да подражава на това. Но в Древна Индия това е било благо. Този, който е трябвало да се учи на нещо, не е трябвало да пише, а е трябвало да гледа върха на носа си.
Но благодарение на това, че е седял на място и с часове е гледал върха на носа си, той е насочвал погледа си към вътрешното и се е научавал да познава белите си дробове, черния дроб и т. н.
Той реално е насочвал погледа си навътре. Защото върхът на носа и през първия, и през втория час си остава един и същ; той не вижда на края на носа си нищо особено. Но започвайки с върха на носа си той все повече и повече се вглежда навътре в себе си. И тогава вътре става все по-светло и по-светло.
към текста >>
НАГОРЕ